На 16 април 1925 г., преди 95 години, е извършен най-кървавият терористичен акт в историята на България и Европа – атентатът в катедралата „Св. Неделя“ в София. Денят е Велики четвъртък и събитието остава под името Кървавия Великден.
Убити са 134 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200, някои остават осакатени за цял живот. Сред убитите са много военни (действащи и запасни): 12 генерали – повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца.
Атентатът е организиран и извършен от членове на Военната организация на БКП, като отмъщение за преследването на комунисти и леви земеделци след септемврийските събития през 1923 г. Целта на терористичния акт са членовете на българското правителство, оглавявано от Александър Цанков, присъстващи на службата по повод погребението на народния представител ген. Константин Георгиев, убит на 14 април. Планът предвижда ликвидиране на управляващия елит и парализиране на държавата, безредици, въоръжени бунтове на работниците и селяните, след което властта да бъде завзета с помощта на външни сили. Това не е постигнато, тъй като членовете на правителството по щастлива случайност остават живи. Получава се по-скоро обратен ефект – българският народ е потресен и отвратен от кървавото злодеяние извършено в Божия храм.
Катедралният храм „Св. Неделя” след атентата на 16 апр. 1925 г.
Табло Жертвите на атентата в катедралата „Св. Неделя“
Вестник „Родолюбец”, орган на габровските сговористи, съобщава новината на 18 април 1925 г. (Възкресение Христово). Сред загиналите в „Св. Неделя” са и двама габровци, дейци на управляващия по това време Демократически сговор: Паскал Хр. Паскалев – кмет на София и Иван Н. Гладнев – адвокат и общински съветник. И двамата са юристи, жители на столицата. Политическите страсти се нажежават, вестникът зове: „Ръкавицата е хвърлена. Война на злодеите: Граждани, на крак!”
На 20 април в Габрово е отслужена панихида за двамата загинали, след което на пазарния площад се събира траурен митинг. Речи държат кметът Илия Кожухаров и Никола Конкилев – изявени дейци на Демократическия сговор и близки на жертвите. На митинга и в шествието участват ловното и колоездачно дружество, много граждани. Изпратени са съболезнователни телеграми до семействата на загиналите. По-късно, на 6 май се провежда голям митинг по случай Ордена за храброст (Гергьовден). На него, от името на запасното войнство, произнася реч Еким Топузанов, в която основни теми са жертвите от атентата и сплотяване на силите срещу настъплението на комунизма и дружбашите (свалените от власт земеделци).
Снимка от траурен митинг на пазарния площад. 20 апр. 1925 г.
Във вестник “Родолюбец”, редактиран от Симеон Топузанов, са отпечатани възпоменателни статии, посветени на Паскал Паскалев и Иван Гладнев.
По предложение на кмета Илия Кожухаров се възприема идеята да се увековечи паметта на двамата габровци, членове на управляващият Сговор. Общинският съвет взема решение да се постави паметна плоча с имената им. По инициатива на габровската община и активното съдействие на Илия Кожухаров, се създава Комитет по увековечаване на паметта на габровските граждани Паскал Паскалев, кмет на София и Иван Гладнев, адвокат в столицата. Учредява се фонд и започва набиране на средства.
По повод годишнината от атентата, на 18 април 1926 г., е открита скулптирана мраморна възпоменателна плоча в основата на западната страна на градския часовник, с надпис: “На нашите жертви от атентата в Софийската катедрала – 16.ІV.1925 г. – Светлата им памет да бъде будител на гражданско съзнание и беззаветно родолюбие. От габровското гражданство”. На плочата са вградени снимките на Паскал Паскалев и Иван Гладнев, обвити с траурни венци и ленти, изсечени са имената, датите и годините им на раждане и смърт. Плочата е поставена на мястото на старата конашка (пазарска) чешма, като в долната ѝ част е вградена мраморна лъвска глава, от която тече вода.
Възпоменателната плоча, поставена на западната стена на старата часовникова кула, в памет на двамата габровци загинали в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.
След преврата на 19 май 1934 г. се установява безпартиен режим на управление, като всички партии и политически съюзи са забранени, имуществото им е одържавено и всякаква политическа дейност е преустановена. По тази причина, от възпоменателната плоча са премахнати образите на двамата загинали политически дейци. Плочата е внимателно загладена, заличени са и надписите.
Мраморната плоча е демонтирана окончателно през 60-те години на ХХ в., когато се извършва ремонт и реставрация на часовниковата кула. От нея остава само мраморната лъвска глава, която изпълнява ролята на градска чешма, за радост на габровци през горещите дни.
В София, по решение на Столичния общински централен съвет, през м. юни 1925 г., паметта на Паскал Паскалев, като столичен кмет, е почетена с кръщаване на улица на негово име. По-късно ул. „Паскал Паскалев” е преустроена в булевард, след време прекръстен, отново по политически причини. Днес, това е бул. „Христо Смирненски“, в престижния столичен квартал „Лозенец”.
В наши дни, след 95 години, за жертвите на най-жестокия и кървав атентат в българската история, напомнят само пожълтелите страници на старите вестници, избелелите снимки и скромна възпоменателна плоча, поставена на стената на възстановения храм „Св. Неделя” в София.
Очаквайте продължението на статията с биографична информация за Паскал Хр. Паскалев и Иван Н. Гладнев.
Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово