През 20-те и 30-те години на ХХ в. Габровското градско общинско управление развива активна дейност по обновяване и модернизиране на Габрово. През 1923 г. кметът Илия Кожухаров подема инициативата за изграждане на модерно водоснабдяване и канализация. В края на 1926 г. ВС „Грамадата“ построява ДЕЦ, заедно с разпределителна мрежа от 17 км, което тласка напред електрифицирането на града. През 1928-1929 г. са изградени Покрит пазар (Хали) и нова сграда на Габровското общинско управление. През 30-те години са създадени няколко общински стопански предприятия: градска баня, аптека, кланица, ветеринарна служба (кланица и хали), млекоцентрала. Този процес на урбанизация включва и подобряване на остарялата градска инфраструктура. Още през 1912 г. е приета програма за прилагане регулационния план на Габрово, която предвижда и разширение на стария мост „Игото”. През 1934 г. Габровската община включва в строителната си програма направа на нов мост, като се предвижда да се запази старият като пешеходен, а новият да бъде само за коли.
Старият мост „Игото” в началото на 30-те години на ХХ в. От северната му страна има място за нов мост. 1931 г.
В края на годината е обявен конкурс за изработване на проект на нов мост и е публикувано обявление за насрочения конкурс от името на Габровската градска община.
Обявление на Габровската градска община. 14 дек. 1934 г.
През м. март 1935 г. журито разглежда представените проекти и присъжда първа награда на авторите арх. Нено Ямантиев и инж. Лазар Драмов от София. На тях се възлага изработването на окончателните проекти, поемните условия и техническото ръководството на строителството.
На 9 април 1935 г. на Общинското управление при Габровската градска община начело с кмета Илия Кожухаров разглежда общите и специални поемни условия и техническите планове по направа на моста „Игото”. Предвидената сума е 1 150 000 лв. Тайният търг за отдаване строителството на предприемач трябва да се проведе в съкратен петнадесетдневен срок, „тъй като моста е главната артерия свързваща двете половини на града през р. Янтра, особено за подвоз на стоки от индустриалните предприятия към града, разполага се само с 4 и половина месеца строително време, тъй като трябва обезателно да бъде готов за тържествата през м. октомври по случай честване 100 годишнината на В. Априлов и освещаване величествения му паметник, който понастоящем се работи в Италия.”
На 30 май 1935 г. търгът е спечелен от Пею Бараков от Габрово и на 1 юни 1935 г. кметът Илия Кожухаров и предприемачът сключват договор за строежа на моста, който трябва да се извърши за един строителен сезон.
Предвидено е да се използват възможно най-добрите материали. За бетоновите работи – „портланд” цимент, като бетонът ще се произвежда машинно (с бетонобъркачка), а не на ръка. За облицовките се предвижда „Градишки” камък, който, обаче се оказва неподходящ и е заменен с врачански. В замазките се използва модерният за времето си хидроизолационен материал „Аквазит”. Предвидени са ежедневни измервания по време на бетонирането и изпитания на употребения бетон: за пластичност, за кубова якост, за огъване. Осветлението е електрическо, а отводняването, със специална инсталация. Оригиналната настилка на тротоарите е с кафяви каменинови плочки „Изида” (18х18 см), а на пътя, със сиенитни блокчета.
Междувременно, при обсъждане построяването на нов мост, е преценено, че старият не може да се запази. Самото разрушаване не е предвидено в тръжните условия и се извършва за сметка на общината. Въпреки възрастта си, старият мост е достатъчно здрав и не се дава лесно. На 16 юни той е разрушен с взрив, а отломките му са разчистени окончателно на 24 юни 1935 г. от общински работници. Това не е посрещнато еднозначно от габровци, има и доста недоволни. Краеведът Илия Габровски отразява тогавашното обществено мнение: „Тоя мост и „Грамадата”, която отчасти изсякоха, бяха най-красивото нещо за Габрово. Безотговорни общественици, тъпи естети и люде скарани с историята го разрушиха, за да пише за тях художникът Петър Морозов: „Разрушаването на моста „Игото“ ще тежи тепърва върху съвестта на габровци. За този единствен по красота и романтика мост в България, в Европа, на който младите габровци си въобразяват, че подражават, биха дали мило и драго да го крепят и пазят като очите си и да се гордеят с него… Развалиха си и хубавата „Грамада” и върху това, което е останало, поставиха един чучул за подигравка с паметта на основателя на града…“.
„Един изглед от Габрово”, по фотография на Д. А. Карастоянов. Преди изсичане западната страна на скалата „Грамадата”, при пълноводие, върху нея се образува характерен водопад. Началото на ХХ в.
Неофициално се твърди, че по-късно, при посещението си в Габрово, цар Борис III прави забележка на Илия Кожухаров за необмисленото разрушаване на стария възрожденски мост.
Срокът за изграждане на новия мост се удължава с 40 дни по заявление на предприемача от 10 октомври 1935 г., поради забавянето с разрушаването и разчистването на стария мост, закъснението по изпитване на различни материали и замяната им с други. При подготовка основите на моста, коритото на реката е допълнително разширено чрез разбиване на част от скалите. Датата 1 ноември не е спазена, но все пак е открит за движение на 1 декември 1935 г., с един месец закъснение.
Новият мост „Игото” непосредствено след завършването му. Под него още стоят набити пилотите използвани при строителството. [1936 г.]
Успоредно със строителството се подготвя и художествената украса на моста от три скулптурни фигури, изобразяващи „Игото”, „Освобождението” и един лъв, който да придържа герба на Габрово. През следващите няколко години текат довършителни работи по новия мост. Макар и трудно, габровци постепенно свикват с него, а статуята на Рачо Ковача, поставена на скалата „Грамадата“ се превръща в един от символите на града.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово