Когато през 1798 г. Габрово е опожарено от войските на Капудан Хюсеин паша, неизвестен летописец отбелязва изгарянето на две църкви и оцеляването на няколко каменни постройки, сред които са два моста. Единият от тях е Конашкият мост, изграден през 1749 г. и просъществувал до 1935 г., когато е подменен с нов. Той е датиран по надпис на каменна плоча, вградена в парапета: „Согради сые мост в лето от сотворение мира 7244, а от Рождество Христово 1749″. (Плочата е отнесена при голямото наводнение през 1897 г.) Това го прави най-старият каменен мост в Габрово, свидетел на историческите събития и превратности в продължение на 186 г.
Мостът е построен на стратегическия път през Шипченския проход към Тракия. Мястото му е сполучливо избрано в едно от стесненията на р. Янтра, при скалист праг, преминаващ от хълмовете на запад (Баждар) към изток (Камъка). Той е изграден във време, когато Габрово е проспериращо занаятчийско и търговско селище, разрастващо се и по левия бряг на реката. Името на моста е свързано с близкото му местоположение спрямо турския конак. До 20-те години на ХIХ в. той заема пространството на днешния площад „1 май 1876 г.”, след което е преместен в подножието на Баждар, където днес е хотел „Балкан”.
Заради надписа, може да се предполага, че е построен от български майстори със средствата на местното население. Изграден е от жълто-зелен пясъчник, с два свода и ракла, стъпила върху издигаща се от реката скала. Известният краевед Илия Габровски смята, че за градежа са използвани вряща вар и кръв. Той предлага и един легендарен вариант за построяването на моста. Според него, мостът е започнат от дебърски майстор, който не успява да се справи и се отказва, поради намесата на зли сили (воден дявол). Строежът е довършен от майстор Дамян от Брацигово и то след като в основите му са вградени неговия син и една габровска мома, загинали при нещастен случай във въртопа под моста. След изграждането му, дори е поставен специален талисман за предпазване на преминаващите по него пътници.
По външен вид Конашкият мост не се различава от мостовете по българските земи през Възраждането, с характерното изгърбване, каменен парапет, скулптирана плоча с дълбан надпис и няколко свода, според бреговете на реката. Те са характерни за целия Балкански полуостров под властта на Османската империя, поради което някои ги определят, като „турски тип”, а всъщност те датират от римско време. Това дава основание на някои възрожденци да предполагат, че тези мостове са строени преди падането на България под османска власт.
Дълго време Конашкият мост е възприеман като вход на Габрово от пътниците идващи от север, по левия бряг на р. Янтра. През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) по него преминават руските войски и българските опълченци с артилерия и обози. Първото му известно изображение, е от 1877 г., на литография от художника Август Даугел, представяща преминаването на руските войски по Конашкия мост, на която се откроява и старата часовникова кула. Тя е по-популярна като илюстрация в книгата на Феликс Каниц: „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882 г.). В същата книга е поместена гравюрата „Балканският град Габрово”, от Х. Кесеберг, където Конашкият мост е представен с изглед от неговата южна страна.
“Балканският град Габрово” – гравюра от Х. Кесеберг в книгата на Феликс Каниц “Дунавска България и Балканът”. Лайпциг. 1882 г. Вероятно е по-стара, изработена по скица на Каниц, рисувана при някое от пътуванията му по българските земи в периода от 1862 до 1874 г.
И след Освобождението мостът запазва своето значение, въпреки че по протежението на реката са построени още няколко нови моста. В началото на ХХ в., започва да се нарича „Под игото”, или само „Игото”, което вероятно е породено от спомен за османското владичество, тъй като се намира близо до бившия турски конак. Според друг вариант, поради видът си моста напомня на хомот, което се асоциира с робството. Има и предположение, че това наименование е свързано с едноименния роман на Иван Вазов. С това име е наречен и под снимката в сп. „Съвременна илюстрация” от 1912 г.
В края на ХIХ и началото на ХХ в. Конашкият мост е един от най-сниманите в града, отпечатва се върху десетки пощенски картички и се превръща в емблема на Габрово. Той е мълчалив свидетел на важни събития, свързани с историята на града.
Пощенска картичка с височайши гости. Вероятно е свързана с посещението на цар Фердинанд, царица Елеонора, престолонаследникът княз Борис и други официални лица при откриване на жп линията Царева ливада – Габрово. 1912 г.
Изображение на Конашкия мост, като един от символите на града, е включено в проектите за герб на Габрово, изработени от проф. Хараламби Тачев. На проведения през 1935 г. конкурс за герб, по инициатива на кмета Илия Кожухаров, проектът на професора печели първа награда. По-късно той е преработен без съгласието на автора и изображението на моста изчезва, вероятно, защото е съборен през същата година.
Скица на проф. Хараламби Тачев за герб на Габрово (вариант). [1934-1935].
След Освобождението Габрово се развива като един от най-индустриалните градове в България. Предприятията се изграждат и по двата бряга на р. Янтра. След свързването на града с жп мрежата на страната, суровините и материалите пристигат главно от север и голяма част от тях преминават по стария Конашки мост. Още през 1912 г. Градският общински съвет приема програма за прилагане на регулационен план на Габрово, предвиждащ: сграда за Градско общинско управление, разширение на централния градски площад – пазара, на улиците „Брянска“, „Радецка“, „Априловска“, „Скобелевска“, „Николаевска“, „Опълченска“ и „Фазлъ паша“, както и на моста „Игото“. По финансови причини и поради войните за обединение на България (1912-1913 и 1915-1918 г.), това не се осъществява. С годините старият мост става все по-тесен за увеличаващия се трафик. По него трудно се разминават каруци и файтони, появяват се и нови моторни превозни средства. Скоростите се увеличават, а с тях растат и произшествията по моста.
Стария мост „Игото” през 30-те години на ХХ в. – по него вече трудно се разминават коли и пешеходци.
През 30-те години на ХХ в., е в ход амбициозна програма за обновяване и модернизиране на Габрово. В нея е включено и изграждането на нов мост „Игото”.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово