На 3 юни (понеделник) от 14:00 часа в Регионален исторически музей – Габрово ще бъде открита документалната изложба „Безпределният космос на човешкия ум“, посветена на проф. Виден Табаков (1919–2015) – българският учен, участвал в космическата програма на САЩ, с принос в провеждането на първия космически полет по програма Аполо до Луната.
Изложбата е организирана съвместно от Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“ и ще бъде открита от Румяна Атанасова – член на управителния съвет на Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“ и Гари Роуландс – Steampowered.team обучител (СТЕАМ обучения за ментори и ученици).
Проф. Виден Табаков учи и работи в Берлин по време на Втората световна война, избира пътя далеч от родината в превратните години след септември 1944 г., живее в Аржентина по времето на режима на генерал Хуан Перон, а по късно и в САЩ, където се превръща в пряк участник в космическата надпревара между Западния и Източния блок. Изложбата проследява с документи и фотографии изключително интересната съдба на този блестящ учен.
Изложбата „Безпределният космос на човешкия ум“ може да бъде разгледана до 13 юни 2019 г.
Виден Табаков е роден на 14 декември 1919 г. в с. Стакевци, Белоградчишко, в заможно семейство. Баща му, който се занимава с добив и търговия с дървен материал, насърчава младия Виден да се посвети на науките. След като завършва средно образование в мъжката гимназия „Цар Симеон Велики“ във Видин през 1936 г., през 1938 г. се записва в Карловия университет в Прага, Чехословакия (дн. Чешка република). Германската окупация на Чехословакия през пролетта на 1939 г. води до закриване на чешките технически университети и Виден Табаков е принуден да се прехвърли в Германския университет в Прага, където се дипломира като машинен инженер в началото на 1942 г. По време на следването си в Прага Виден Табаков се запознава със своята състудентка Гунхилд, с която сключват брак през 1944 г. в Берлин.
Интересите му към аерокосмическите изследвания го отвеждат в Берлинския технически университет, където защитава докторантура по инженерни науки. През 1946 г. се дипломира и в специалност „Самолетостроене“.
По време на престоя си в Германия Виден Табаков участва в изследователския екип на Вернер фон Браун по създаване на балистична ракета. Работи и като част от екипа на Ханс фон Охайн по разработване на турбомашини.
След окупирането на Германия през 1945 г., предвид работата му в екипа на Вернер фон Браун, Виден Табаков е привлечен да участва в дешифрирането и превеждането на документи, намерени в неговите сейфове на руски език. По-късно младият учен получава разрешение да напусне Германия. През този период Виден Табаков преценява, че поради политическите промени, които настъпват в България, не е подходящо да се върне в родината. Освен това, разполага с професионална квалификация, с която в България трудно ще намери възможност за развитие.
През 1948 г. Виден Табаков се отправя за Аржентина по покана на Ханс фон Охайн, който събира екип от учени за създаване на свръхзвуков реактивен самолет. По-късно Виден Табаков работи и за компания за производство на хладилна техника. Сред по-забележителните епизоди от социалния му живот са срещите с водещи публични фигури, между които и президентът Хуан Перон.
Виден Табаков и семейството му остават в Буенос Айрес до 1956 г., когато се завръщат в Германия. Престоят на сем. Табакови в Германия след завръщането им от Аржентина продължава едва две години, през които работи като ръководител на отдел за индустриално инженерство във фармацевтична компания.
През 1957 г. СССР изстрелва първия изкуствен спътник около Земята – „Спутник“ – и това отбелязва началото на ожесточена космическа надпревара между двете световни сили. В желанието си да осигури най-добрите специалисти за своя екип, световноизвестният учен Вернер фон Браун, ръководител на космическата програма на САЩ, препоръчва привличането на Виден Табаков, с когото работи по-рано в Германия. Не след дълго Табаков получава предложение от армията на САЩ да се присъедини към екипа от инженери на фон Браун. На 8 април 1958 г. семейство Табакови заминават за Ню Йорк.
Виден Табаков се устройва със семейството си във военната база в Хънтсвил, Алабама, където работи изследователският екип на Вернер фон Браун, но скоро след установяването им там съпругата му категорично отказва да живее при полевите условия в базата. Армията на САЩ дава съгласие семейство Табакови да се преместят в Синсинати, Охайо, където в близост се намира лабораторията за изследвания и ракетното отделение на армията, при запазване ангажиментите на учения към космическата програма на САЩ.
Първото направление, по което Виден Табаков работи, е свързано със създаването на сплави за ракетата-носител Сатурн 5, които трябва да издържат на висока температура, но също така да са устойчиви на корозия. Десетилетие по-късно, на 20 юли 1969 г., Сатурн 5 изстрелва успешно първия пилотиран космически кораб Аполо 11 от програмата на НАСА, чийто екипаж каца на Луната.
Космическата надпревара между САЩ и СССР създава остра необходимост от специализирано инженерно обучение в американските университети. През 1958 г. Виден Табаков се запознава с преподаватели в Университета в Синсинати и проф. Рей Мъри – декан на Факултета за космически изследвания, използва възможността да му предложи преподавателска длъжност в университета.
При назначаването му като професор по космическо инженерство, а по-късно и инженерна механика в Университета в Синсинати, Виден Табаков се оказва единственият от четиримата преподаватели в катедрата по космически изследвания с докторска степен.
Проф. Табаков и останалите преподаватели успяват за кратко време да въведат магистърска програма по космическо инженерство и докторска програма, а той е назначен за директор обучителни програми – длъжност, която заема до 1968 г.
През 1966 г. Университета в Синсинати и „Дженерал Илектрик Еъркрафт Енджинс“ въвеждат съвместна обучителна програма „Висше инженерно обучение“. Студентите в нея посещават обучения в Университета в Синсинати и в същото време им се възлагат за изпълнение инженерни задачи за „Дженерал Илектрик Еъркрафт Енджинс“. Към 2000 г. броят на дипломираните в програмите на университета инженери от компанията надхвърля 1000 души.
Благодарение на работата си в университета, проф. Виден Табаков се запознава и сприятелява с Нийл Армстронг (1930–2012) – първият човек, стъпил на Луната – стъпка, за която Виден Табаков също дава своя принос. След полета на Аполо 11, Нийл Армстронг се оттегля от космическите полети и през 1971 г. постъпва като професор по аерокосмическо инженерство в Университета в Синсинати, където работи заедно с проф. Табаков.
Освен като способен администратор на академични програми, проф. Виден Табаков се отличава и като грижовен ментор на множество млади учени – студенти. През годините на кариерата му се дипломират над 50 негови докторанта и над 200 студенти-магистри. Проф. Табаков работи и като ментор на учащи от слабо представени социални групи по линия на Програмата за научно образование и стаж към армията на САЩ в продължение на над 25 години.
През 1958 г. проф. Виден Табаков започва изграждането на Лаборатория за изследване на двигатели и динамика на газовете, за което получава финансова и материална подкрепа от частни и държавни изследователски фондове. Лабораторията е уникална в световен мащаб. Тя е оборудвана с най-модерни технологични уреди и инфраструктура за провеждане на тестове на ерозията на двигатели. С решение на борда на настоятелите на Университета на Синсинати от 17 ноември 2009 г., създадената от проф. Виден Табаков лаборатория носи неговото име – “Лаборатория за двигатели и динамика на газове Виден Табаков”.
Благодарение на създаването на лабораторията за изследване на ерозията и на влошаването производителността на турбомашини, академичният екип на Факултета по космическо инженерство разгръща успешно сътрудничество с водещи високотехнологични компании, като Крайслер, Локхийд, Рокуел и др.
Проф. Виден Табаков провежда първите изследователски програми с външно финансиране в Университета в Синсинати, като през своята продължителна кариера привлича общо над 100 млн. долара за изследователска дейност. Участва и в създаването на Център за върхови постижения при двигатели към Университета в Синсинати. В качеството си на ръководител на центъра, проф. Виден Табаков печели федерални поръчки по проекти на НАСА и осигурява непрекъснато финансиране за Университета в Синсинати за период от над 25 години.
Задълбочената изследователска дейност на проф. Виден Табаков – както самостоятелна, така и съвместна, води до създаване на важен научен принос в разнообразни специализирани научни области. Резултатите от неговите и тези на неговите сътрудници проучвания са оповестени чрез множество публикации в специализирани издания.
През своята дълга и плодотворна кариера проф. Виден Табаков публикува над 260 статии – самостоятелно и в сътрудничество с над 100 изследователи. Проф. Табаков продължава да участва в публикации и след навършването на 90-ата си годишнина. Последната статия с негово участие – „Solid Particle Mixing in a Suspension Flow of Viscous Gas“ е издадена през 2017 г. – две години след смъртта му.
Проф. Табаков е търсен като водещ изследовател в своите области на познание – ракети, турбодвигатели, аеродинамика, ракетно гориво, ерозия, космически полети и др. Той е канен за участие в различни прояви – от международни срещи до посещения на университети. Към него се обръщат учени с молба за изпращане на публикации, както и с проби на техни материали за тестове в световноизвестната лаборатория за изследване на ерозията и на влошаването производителността на турбомашини, създадена от проф. Табаков.
През своята дългогодишна кариера на преподавател, учен и изследовател с международно признание проф. Виден Табаков посещава специализирани научни и професионални събития, университети и др. В неговия архивен фонд се съхраняват разнообразни документи, които свидетелстват за професионални ангажименти с негови колеги от Китай, Индия, Русия, Германия, Великобритания, Белгия, България и др. страни.
Дългогодишната плодотворна кариера на проф. Виден Табаков и неговият значителен научен принос получават заслужено признание от Университета в Синсинати, армията на САЩ, специализирани организации и др.