Културна ценност на м. ЮНИ са ЖИВОПИСНИ КАРТИНИ на художника Недялко Каранешев. Върху пресован картон с маслени бои са нарисувани двукатна балкански тип къща и общ изглед на планински пейзаж в подножието с къщи. Едната изобразява габровското село Бойновци, отстоящо на около 7,5 км западно от Габрово и втората – къщата на Дончо Стоянов Бойновски, баща на военния ръководител на Ботевата чета Никола Д. Войновски. На гърба им – машинописен текст, скрепен със саморъчния подпис на художника, пояснява съдържанието и времето на създаването им „2 септември 1948 г.”. Младият Каранешев свързва няколко години от живота си с габровци и Габрово.
Недялко Каранешев е роден преди 140 години (1877 г.) в с. Хотница, Търновско в семейството на Константин Трифонов Каранешев – опълченец от III дружина, обявен през 1923 г. за почетен гражданин на Габрово. Още от малък Недялко проявява необикновенна любов към рисуването, което става и неговото професионално призвание. През 1902 г. завършва пълния курс на обучение в Държавното рисувално училище в София, но мечтата му е да специализира изобразително изкуство в Италия. За да осъществи своите желания започва да учи италиански и френски език още като студент. Лятото на 1902 г. урежда документите си за постъпване в Академията за изящни изкуства във Флоренция. Там е обучаван от известният художник-педагог проф. Джовани Фотори. Писмата на младият творец са свидетелство за неговият безспорен интерес към италианската култура, мода, бит, кухня, коренно различни от българските. След като завършва образованието си по живопис през 1907 г., той се завръща в България. Учителства в Дряново, Горна Оряховица, Габрово, Велико Търново. В Габровската мъжка прогимназия е от август 1909 г. Преподава и в петокласната Девическа гимназия от 1915 до 1918 г., в чиято сграда ръководи курсове по художествени занаяти. Но основно учителства в Априловска гимназия до 1923 г. Заедно с колегата си Стефан Ковачев уреждат ученически и авторски изложби, работят бюста за надгробния паметник на Продан Тишков – Чардафон Велики (1912 г.). Недялко Каранешев се изявява и в изографисването на църкви и манастири във Велико Търново. Пише история на Преображенския манастир. Подготвя сказки, лекции, статии. През 1957 г. по повод на неговата 80-годишнина е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен.
Като школуван учител по рисуване Недялко Каранешев често провежда часовете си навън за създаване на образи в натура, съпровожда ги с четене творби на Христо Ботев, които са илюстрирани от учениците. Неговият интерес към бележития поет и революционер, към неговата съдба и тази на четата му, вероятно го отвежда и в с. Бойновци, „родината” на военния ръководител на Ботевата чета, където създава и двете маслени картини. Нарисуваната къща е на бащата Дончо Стоянов, който е сред организаторите на опита за въстание в Габрово от 1862 г. и един от седемте габровци в състава на Втората българска легия (1867 г.). Поради неуспешния му развой с фалшиво тескере преминава Дунава и се установява в Галац, където до 1874 г. е част от българската революционна емиграция. Кафенето му в румънския град е убежище на хъшове. Сред неговите посетители е и народният поет и писател Иван Вазов, който пресъздава атмосферата на кафенето в повестта си „Хъшове”.
Втората картина представя с. Бойновци, откъдето произхожда и Бойновския род. Промяната във фамилното име на габровеца-военен ръководител на четата, е поради изписването му на латиница с „В“. Към 1864-1865 г. юношата също заминава за Румъния, където учи в частно търговско училище, към 1869 г. работи в кантората на Евлоги Георгиев, а година по-късно открива самостоятелна сарафска кантора. Апелът на Левски повече младежи да постъпят в чужди военни училища, защото „ще бъдат необходими на революцията”, вероятно повлиява на решението му да замине за Одеса. Със съдействието на габровеца Никола Рашеев постъпва в Николаевската военна гимназия. Пред прага на завършването и получаването на първи офицерски чин Никола Войновски напуска военното училище в Одеса, в което е от 1874 г., в началото на май 1876 г. той е вече в Букурещ, а след това в Турну Мъгуреле. Записан в личното тефтерче на Христо Ботев с името Войновски, този по-малко познат на тогавашната габровска общественост млад мъж, остава с него в историята като военен ръководител на четата му. Завладяването на кораба „Радецки”, десантът на четата, разделянето й на по-малки единици и определянето на нейния маршрут са несъмнено обсъждани между войводата и военният командир. Но под ръководството на габровеца Никола Войновски четата, състояща се от хора, мнозинството от които са лишени от военна подготовка, някои непознаващи се помежду си, се превръща в организирана бойна единица. След смъртта на Христо Ботев и разпръскването на четата, почти десет дни групата на Войновски е принудена да се скита под непрестанните дъждове между Орхание (дн. Ботевград) и Етрополе, из Троянския балкан. Принудени да вървят сред непознати местности, да преодоляват вражески засади, да търпят глад, студ и дъжд, на 13 юни те попадат на поредна засада. В средата на юни 1876 г. талантливият военен командир на Ботевата чета – габровецът Никола Войновски е убит в Троянския балкан, в гората Гребенец, м. Кашкара, в землището на с. Чифлик.