Изложбата „ИЗМЕРЕНИЯТА НА СВОБОДАТА“ е посветена на 139-та годишнина от Освобождението на България. Чрез документи, литографии, гравюри, акварелни рисунки, книги и веществени културни ценности (снимки, лични вещи и наградни отличия) са илюстрирани както суровото ежедневие, така и патетиката на героизма, проявени по време на поредната Руско-турска война от 1877-1878 г. Съхранявани в РИМ – Габрово, те са историческото наследство, което представя различните измерения на свободата и подхранва корените на нашето минало. Свързани са определени личности и имат не само сантиментална стойност, но са важен извор за събития и хора, с принос към най-крупното събитие от българския ХIХ век.
Важен предел в историческото развитие на българския народ, оценката на този тринадесети поред военен конфликт между двете империи намира интересна и многообразна интерпретация. Настоящата изложба е един своеобразен вариант за илюстриране темата за измеренията на паметта за Освобождението. В изложбата са включени над 40 броя културни ценности и графични материали. Представени са подбрани графични изображения на български, руски, испански и френски автори-графици, отпечатани върху различни по вид носители на информация.
Българското националноосвободително движение, организирано през втората половина на ХIХ век, особено – неговият връх – Априлското въстание, не само даде дипломатическите, външнополитическите и морално-психологическите основания за началото на една нова руско-турска война, но се явява и главен съюзник на руската армия по време на бойните действия. Най-голямото събитие в българското 19-то столетие Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси. Като залага на психологическата нагласа и практическата подготовка на нашия народ чрез организираните през 1856, 1867, 1868 г. въстанически действия, създадената Вътрешна революционна организация от В. Левски, реализирането на Априлското въстание, руското командване включва в своите планове и българското участие.
Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 д. са те от Габровския край, над 600 души от Габровския регион. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Габрово е градът непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, със зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер.
139 години ни делят от края на поредната Руско-турска война, когато на трети март 1878 г. в Сан Стефано е подписано историческото, съдбовно завоевание – възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената ни нация немалко изпитания, този ден завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България. Символ на национално себеутвърждаване, той се съхранява в съзнанието на няколко български поколения. А със своята непреходна историческа стойност 3 март формира трайно чувство на признателност и благоговейна почит.