(19 ДЕКЕМВРИ ПО СТАР СТИЛ)
По традиция кожарският еснаф празнува своя патронен празник на 19 декември – Никулден (стар стил). Габровските вестници – „Известия“ и „Първи български кожарски вестник“ – отразяват тържествата в Габрово, Търново и Ловеч. Регионален исторически музей – Габрово съхранява анкети с въпроси, сред които е как те честват своя професионален празник.
В публикуваната официална програма на сдружението от 27 декември 1924 г. във в. „Известия“ е обявено, че тържествата започват още сутринта в църквата „Св. Иван Предтеча“, където е отслужена литургия и е развято кожарското знаме. Един от свещениците изнася слово по случай празника. След церемонията шествието продължава под звуците на музиката, начело със знамето, кожарите манифестират през улиците „Орловска“ и „Брянска“. След обяд посещават фабриката на кожаря Пенчо Бонев, където се веселят няколко часа.
Телеграфически поздрави кожарският еснаф получава от Индустриална банка „Габрово“, от Азеншрайберг и Шраф и софийските кожари. Председателят на софийските табаци Димитър Коларов пише до Табашкото занаятчийско сдружение – Габрово, че тяхното тържество се състои в работилницата на Христо Дамянов, където си спомнят за първите майстори табаци, повечето габровци, техните учители, „считат за свой дълг да поздравят на този ден техните подражници, синовете и внуците им, като им пожелават: постоянство, кураж и вяра в щастливите бъднини“. Коларов споделя, че занаятът преживява трудности, но те задружно ще ги преодолеят. Пожеланието на председателя е: „Нека сами си помогнем и Свети Никола ще ни помогне“.
За отпразнуването на кожарския празник – Никулден (19 декември) информира и „Първи български кожарски вестник“, чието първо издание е на 1 август 1928 г. в Габрово, с основател – унгарецът Сабо Янош, първи директор в Държаното кожарско училище в Ловеч и редактори А. Мутафчиев и Г. Серафимов. Статия „Нашето кожарско училище“ от 8 декември 1928 г. информира за ловешките дарители Марийка и Маринчо Каракончови. Със своето щедро завещание те поставят първите основи на едно кожарско училище, „уредено по западно-европейски образец“ и установяват нуждата „от един просветен институт, който да напъти младите български кожари и, покрай общото образование, им даде и едно такова чисто професионално“. Идеята е училището да е „един професионален институт“, даващ „нови насоки и методи в областта на кожарството в страната ни“, но все още липсват професионално интелектуални сили. За успешното усвояване на кожарската материя, гарантира подбраният учителски персонал и „комплектната машинна инсталация“.
Училищното ръководство замисля образуването на фонд „Подпомагане на бедни ученици“. Първият източник за финансиране на инициативата им са приходите от вечеринката с лотария, която устройват на 19 декември – Никулден. Вестникът апелира „пред всички кожари – фабриканти и по-дребни производители в страната ни да отправят своя подарък в натура до кожарското училище в Ловеч, който да бъде представен на лотарията: с това те ще проявят не само високи симпатии към общото дело – но и ще изградят фонд „Бедни ученици“. Обява за традиционната литературно –музикална вечеринка на Средно Кожарско училище в гр. Ловеч на 19 декември – Патронния празник на кожарите Никулден – е публикувана на 8 и 15 декември 1928 г. Приходите от събитието ще използват за образуването на фонд за подпомагане на бедни ученици и различни други благотворителни цели. За да провеждането на лотарията е необходимо кожарските фабриканти да направят подаръците си в натура, за да подготвят лотариен списък. Поканата е към всички кожари, защото организаторите считат, че успехът на вечеринката е успех за съсловието.
На 12 януари 1929 г. вестникът публикува Обява № 256, с която Дирекцията на Средното Държавно Кожарско училище „Марийка и Маринчо Караконови“ – гр. Ловеч благодари на всички участници във вечеринката, подпомагащи морално и материално с подаръци за лотарията. Благодарностите са към ловешките граждани, дарили за благородната кауза. За да отбележат кожарския празник, на 19 декември 1928 г. учениците, учителския персонал и ловешките кожари в 8 ½ часа сутринта се отправят към църквата „Св. Неделя“, черкуват се, след което се връщат в школото. Директорът Сабо Янош поздравява всички кожари и говори от името на училището, а Дочо Ненов пожелава успех на институцията. В памет на дарителите Марийка и Маринчо Караконови сервират малка закуска. Вечерта се състоя Литературно – музикална вечеринка, на която се събира чист приход от 11 154 лв. и се образува фонд „Подпомагане бедните ученици“. Дирекцията обявява списък на дарителите кожари за лотарията от Ловеч, Габрово и Троян.
„Първи български кожарски вестник“ от 22 декември 1928 г. информира, че в Габрово кожарският празник „Никулден“ е много скромен, докато във Велико Търново тържеството е „доста весело“ и всички кожари от града присъстват на сутринната литургия. След приключването ù, под звуците на музиката отиват на чаша вино в основно училище в Асенова махала. По случай празника Юрдан Петров, секретар на сдружението, произнася “няколко приветствующи думи“. Празникът приключва без манифестация по търновските улици.
Статия „По случай кожарския празник „Св. Никола“ от 31 декември 1928 г. съобщава, че габровското кожарско занаятчийско сдружение по повод на празника избира тричленна комисия: Сава Ст. Славчев, Илия Димитров и Минчо К. Пеев, която организира тържественото отпразнуване на събитието. Констатацията е, че отпразнуването се извършва скромно, защото комисията не разполага с парични средства и част от еснафа недоволства. Причината за липсата им е, че сдружението не гласува предварително сума от дружествената каса. Задължение на комисията е събирането на доброволни вноски от габровските кожари (занаятчии и фабриканти), но този приход не е голям, поради което комисията трябва да се ограничи в мероприятията си за едно по-величествено отпразнуване на патронния празник. Комисията информира за внесени 4560 лв. от габровските кожари за тържеството. По случай празника на кожарския еснаф са раздадени 1520 лв., според списък на семействата получили помощи, а изразходената обща сума е 4 352 лв.
В спомени на работниците от габровските фабрики, съхранявани в Регионален исторически музей – Габрово, анкетираните отговарят на различи въпроси, някои от които са свързани с бита и обичаите в България и Габрово до 9 септември 1944 г. Васил Димитров Семерджиев отбелязва, че като кожар работи първоначално в занаятчийски работилници, след което във фабрика „Щастие“. Според него кожарският занаят е „мръсен“, но „много добре платен“ и уточнява, че като майстор през 1937 г. изкарва по 120 лв. на ден. Почерпката на Никулден е от чорбаджията. Жена му пече шарани, а за пиене – вино. След приключване на почерпката съпругата на собственика им дава „по един шаран за в къщи“. Пенчо Иванов Ганчев, кожар от 1937 г., също пише, че на патронният празник не се работи и го отбелязват с „голямо тържество“, правейки увеселения по заведенията и домовете. Васил Йонков Христов, кожар, който започва занаята през м. април 1922 г. като чирак у Христо Малев, споделя, че Никулден се чества най-тържествено. За празника Васил получава от чорбаджията си пари, по един голям шаран от 15 кг. Тържеството започва от сутринта с ходенето на църква, с музика и развято знаме. След това под Конашкия мост на леда поставят маси и зимните ботуши, пълни с вино, по традиция. Величка Пенчева Мерджанова практикува кожарската професия след 9 септември 1944 г. За празнуването на професионалния им празник Никулден кожарите изнасят маси на заледената река и се хранят. Традиционната храна, която правят е шаран с орехи. Ходят на шейни, заслани с червено одеяло, впрегнати в два коня. Конете са със звънци, а кожарите седнали вътре пеят.
Кожарският еснаф продължава традицията да празнува на 19 декември – Никулден (стар стил), а чрез следосвобожденския периодичен печат и спомените на габровските кожари се разкриват спецификата на развитието му.
Автор: Ирена Узунова, уредник, РИМ – Габрово