165 години от рождението на Продан Тишков – Чардафон, 7 декември 1859 – 22 ноември 1906 г., Габрово
За Продан Тишков, наречен Чардафон, се знае много, но и много факти от неговия живот остават неизяснени или малко известни. Най-познат е като един от основните участници в Съединението на Княжество България и Източна Румелия, но името му е свързано и с други важни събития. Често се забравя, че по професия той е военен – офицер от Българската армия.
Продан Тишков Проданов е роден на 7 декември 1859 г. в Габрово. Няма данни колко време и къде е учил – вероятно в Габровското училище до 1872 или 1873 г. Още като съвсем млад, заради буйният си характер, получава прякора „чарда“. През 1873 – 1874 г. е изпратен във Влашко (Румъния), където прекарва шест месеца на гурбет, „на чужд хляб да се научи“. Тук той се запознава с българските хъшове и възприема идеите им за освобождението на България. След завръщането си Продан Тишков ги прилага на дело.
През месеците април – май 1876 г. Продан Тишков участва активно в подготовката на въстанието в Габрово. Пренася пушки в рогозки, барутни фишеци във възглавници, пексимет и пастърма в кошници, заедно с Пенчо Постомпиров пристрелват пушки за въстаниците. На 2 май прави опит да се присъедини към четата, но Цанко Дюстабанов отклонява желанието му, тъй като е малолетен и го съветва да остане в града, за да изпълнява ролята на свръзка с габровските въстаници. Продан Тишков облича въстаническа униформа и следва четата известно време, след което се завръща в Габрово. Попада под подозрение и е арестуван от турската власт. Разпитван е за притежание на оръжие, но не признава нищо и е освободен поради липса на доказателства, като по този начин спасява и други габровци от преследване.
Продан Тишков и Никола Рязков
След известно време Продан Тишков отива в Цариград при чичо си Георги, който е влиятелен човек в столицата и негов благодетел. Той желае да участва като доброволец в Сръбско – Турската война, но не успява да стигне навреме. След обявяване на Руско – Турската война през пролетта на 1877 г., той отправя поглед към Русия, но отново не успява да отпътува навреме. Малко известно е, че по това време Продан Тишков се записва като доброволец в османската армия. Целта му е по-лесно за да се добере до Балкана и от там до Габрово, но след 5-6 часа служба на султана е освободен от армията.
При завръщането си в Габрово, през юли 1877 г., Продан Тишков се явява за записване в българското опълчение при набирането на доброволци от комисията в града, но желанието му е отклонено поради недостатъчна възраст и липса на брада и мустаци. Предполага се, че въпреки това, той се присъединява към доброволчески отряд или чета, която играе спомагателна роля и подпомага руската армия. Смята се, че участва в боя при с. Зелено дърво. Там се запознава с някои български военни, които след Освобождението достигат до високи чинове и оказват влияние за неговата военна кариера.
През 1881 г., след въвеждане режимът на пълномощията, Продан Тишков се изявява като привърженик на опозиционната Либерална партия и противник на княз Александър I Батенберг. Участва в различни демонстрации срещу привържениците на княза в Габрово. Принуден е да напусне града и отива в Пловдив, по това време столица на Източна Румелия.
В периода 1882 – 1885 г. Продан Тишков е назначен като волнонаемен за сержант-майор (фелдфебел) във II Пловдивско военно окръжие. Надзирава военната околия с център с. Голямо Конаре, Пловдивско и обучава във военно дело резервистите, които подсилват източнорумелийската милиция. При обиколките си из Пловдивски регион работи за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Поради надвиснала опасност от арест и военен съд, Продан Тишков подава оставка от източнорумелийската милиция, но продължава работата си по създаване на комитети в селата от региона.
Продан Тишков – Чардафон е габровецът, който се нарежда сред главните действащи лица на Съединението – Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Коста Паница, Димитър Ризов и много други. На 5 септември 1885 г. той арестува дошлия в Голямо Конаре префект на пловдивската полиция и обявява начало на въстанието. Организира и повежда чета от селото към Пловдив, столица на Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. Продан Тишков с водената от него чета участва в завземането на конака, арестуването на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и обявяване Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Заслугата на четниците е, че те легитимират пред външните сили акта като народно дело, а не като военен преврат.
Продан Тишков – Чардафон, като предводител на четата от с. Голямо Конаре. Рисунка на Антон Пиотровски, специален кореспондент в България на английските списания “The Graphic” и „Illustrated London News“. 1885 г.
На 10 септември 1885 г. със специална заповед Продан Тишков – Чардафон е произведен от княз Александър I в чин подпоручик и е назначен в Хасковския партизански отряд, който охранява границата с Турция между Кърджали и Хасково. През месец ноември той е назначен за началник на отряда.
В края на 1885 г. подпоручик Продан Тишков – Чардафон, е изпратен да служи в 12-и пеши Балкански полк в Казанлък. Военната му кариера продължава в Трети конен полк в Пловдив (1888 – 1890 г.) и Втори конен полк в Лом (1890 – 1895 г.). От 21 януари 1895 г. той е уволнен от служба и се зачислява в запаса на армията.
В службата си Продан Тишков – Чардафон достига до чин ротмистър – капитан от кавалерията. През 1889 г. му се признава завършването на курса на Военното училище. За заслуги през 1888 г. е награден с орден „Свети Александър“ – V степен.
През месец май 1886 г. Продан Тишков – Чардафон се венчава с Недялка (Делка) Шилева в Казанлък, където служи. През същата година се ражда дъщеря му Свобода. Името е предложено от Захари Стоянов. През 1888 г. в Пловдив се ражда синът му Любен. През 1890 г. Продан Тишков – Чардафон и съпругата му се разделят, като за децата се грижи майка им, която по-късно се установява за постоянно в София.
Смята се, че Чардафон е уволнен като офицер по политически причини и пенсиониран, едва на 35 години. Завръща се в Габрово и се включва активно в обществено-политическия и културния живот на града. Той е един от инициаторите за създаване на първото габровско ловно-стрелково дружество (1898 г.). Избран е за председател и го ръководи до август 1904 г. От края на 1992 г. то започва да се нарича Ловно-рибарско дружество „Чардафон“, в чест на своя основател.
През 1905 г. Продан Тишков – Чардафон издава в малка книжка спомените си „Принос към Историята на габровското въстание в 1876 г.“. Преживяваното по време на Съединението Продан Тишков описва в спомени за: създаването и дейността на македонски комитет в с. Голямо Конаре, подготовка на чета за Македония, неуспешен опит за пренасяне на оръжие за Кюстендил към Македония (от склад в Чирпан, през с. Шипка и Габрово), подготовката на Съединението, обявяване въстанието в с. Голямо Конаре и околните села, придвижването на четата към Пловдив и влизането ѝ в града, арестуването на пловдивския префект. Спомените се съхраняват в Централния държавен архив, във фонда на Иван Андонов, секретар на БТЦРК в Пловдив по време на Съединението. През 1887 г., само две години след Съединението, излиза книгата на Захари Стоянов „Чардафон Великий. Биографическа скица в профил”. Смята се, че в книгата Захари Стоянов употребява прозвището „Чардафон“ за първи път.
На 22 ноември/декември 1906 г. Продан Тишков – Чардафон умира от пневмония. Погребан е в местността Родевото в габровския квартал Борово, на южния скат на Бакойския баир, над днешната улица „Синкевица“. На 1 май 1912 г. над гроба на Продан Тишков – Чардафон е издигнат бюст-паметник от Поборническо-опълченското и Ловното дружества в Габрово. Автори на бюста са учителите-художници Недялко Каранешев и Стефан Ковачев.
Надгробният паметник на Продан Тишков – Чардафон и майка му в м. Родевото, кв. Борово. 70-те години на ХХ в.
През 60-те години на ХХ в. е проектиран нов паметник на Продан Тишков – Чардафон, възложен на скулптора Илия Илиев. През 70-те години, по политически причини проектът е променен от Окръжния комитет на БКП в Габрово и преработен в паметник на руските войни освободители. В началото на 90-те години е възстановен първоначалният проект и е реализиран мемориален паметник на Продан Тишков – Чардафон. Той е изобразен като предводител на четата в момента, когато е изправил на задни крака коня си пред конака на пловдивския генерал-губернатор в нощта на 6 септември 1885 г., както е запомнен от участниците в събитието.
Новият паметник на Чардафон, на едноименната улица и Боровския мост в Габрово.
Продан Тишков – Чардафон остава в спомените на своите съвременници като племенен патриот, който посвещава целия си живот на освобождението и обединението на всички българи, а неговят идеал е България. Днес той продължава да вдъхновява потомците, а паметта му се почита ежегодно от габровци на 6 септември, деня на Съединението. В град Съединение (преди с. Голямо Конаре, Пловдивско) на същата дата се провежда възстановка на събитията, в която образът на габровеца Чардафон отново играе централна роля.
В новата експозиция на РИМ – Габрово Чардафон и неговото дело са представени в отделна витрина и кратка презентация, наред с други забележителни личности от нашия град.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово