125 години от рождението на Борис Иванов Кунев – индустриалец, общественик и учител
Борис Иванов Кунев е роден на 21 ноември 1899 г. в Свищов. Той и брат му Атанас завършват реномираната Търговска гимназия в Свищов. След края на Първата световна война Атанас Кунев се преселва в Габрово и започва работа като счетоводител. По-късно към него се присъединяват Борис и майка им Руска.
Борис И. Кунев (21 ноем. 1899 г., Свищов – 17.03.1972 г., София)
На 15 август 1919 г. братята регистрират в Габрово плетачната фирма „Братя Куневи” като Събирателно дружество (СД). Майка им ги подпомага със своите спестявания. Така се слага началото на бъдещата фабрика, започнала като малка работилница в приземния етаж на паянтова къща на ул. „Николаевска“, където поставят 3-4 ръчни плетачни машини. Първоначално работят двамата братя и майка им.
Първите скромни печалби ги обнадеждават и те закупуват къщата на Негенцови, която е срещу тяхната работилничка, на ул. „Николаевска“ 18 (сега срещу банка ДСК).
Къщата на Братя Куневи на ул. Николаевска №18. На долния етаж са кантората и склада, а на горния живеят. Днес къщата не съществува. 2020 г.
През периода 1925 – 1928 г. Атанас и Борис Куневи построяват в двора на купената къща триетажна сграда към река Янтра, на ул. „Цанко Дюстабанов“. На етажите се разполага плетачен отдел с тридесет и пет работници и работнички. Днес сградата изглежда като обикновена къща с партер и два етажа, но за онези години е средно по размери фабрично здание.
Фабриката на „Братя Куневи“ СД. Намира се до входа на „Бюро по труда“ – Габрово. 1934 г.
Сградата на фабриката днес, след ремонт и обновяване. 2024 г.
Четири години след основаването на фирмата Братя Куневи инсталират няколко механични трикотажни машини, банк с шевни машини и един оверлог. Дейността им се разширява и придобиват самочувствие.
По време на световната икономическа криза (1929 – 1934 г.) вълнения трикотаж не се търси толкова и през 1932 г. братята решават да започнат производство, което по това време не се среща в Габрово. Борис Кунев си поставя за цел да проучи и да усвои производството и поддръжката на плетачната машина „Дубиед”. Той успява да се свърже със софийския представител на фирма „Зайферт и Донер“ в Кемниц, Германия, който продава и поддържа този модел машини и го убеждава да стане техен представител в България. За целта отива в Кемниц, където прекарва две години, докато усвои до съвършенство производството на плетачни машини. След завръщането му в България, немската фирма предоставя някои машини за ремонтите, които трябва да извършва, заедно с различни профили стомана, резервни части и инструменти. През есента на 1934 г. вторият етаж на фабриката е оборудван с машини и Борис Кунев започва реновиране на плетачни машини. Той изработва тайно една малка плетачна машина по модел на „Дубиед“. По онова време копирането на различни технически средства не се смята за интелектуална кражба. По-късно, като марка на машините, които произвежда, той дава името „Св. Параскева”. Смята се, че светицата е закрилница на плетачките.
Машината е представена през 1935 г. на занаятчийско-индустриалната изложба в Априловската гимназия по случай 100 години от основаването на Габровското новобългарско училище, където габровци са изненадани с новото изделие. След закриването на изложбата тя е подарена с рекламна цел на царската дъщеря – Мария Луиза, тогава на 3 години.
Производството на прототипа започва през 1936 г., макар и с плахи стъпки. Набавени са необходимите машини и преди Втората световна война „Бр. Куневи” се запасяват с всички необходими количества материали. Отделните части се изработват машинно, след което се дообработват ръчно.
Реклами на фабрика „Братя Куневи“ СД – Габрово
Наред с производството на нови машини, фабриката на „Бр. Куневи” извършва ремонт и преустройства на плетачни машини от фирмите „Диамант”, „Гросер”, „Щириа”, „Британия” и „Клейст и Фленч”, които се използват в страната. Като предприемчив и находчив човек, Борис Кунев купува автомобил, с който събира машини, които ремонтира, връща ги, а същевременно продава нови машини. В началото на месец се произвеждат по 4-5 плетачни машини модел „Света Параскева”, а четири години по-късно достигат до 15 бройки. Самото производство е доста трудоемко и в началото не е особено печелившо. Цената първоначално е по 14000 лв., а през 40-те години стигат до 60000 лв. за брой. Сглобката се извършва лично от Борис Кунев, който прави и центровката. Върху всяка произведена машина се поставя надпис: Фабрика за плетачни машини „Бр. Куневи“ – Габрово и щемпъл с марката „Света Параскева”.
Метална табелка, която се поставя на плетачните машини, произведени от Борис Кунев. 40-те години на ХХ в.
Готовите машини се продават най-много през есента, когато започват сватбите. Родителите купуват машините като зестра за дъщерите си, което е много добър избор за времето си. С плетачната машина може да се плете не само за домашните, но и за съседите, а ако се натовари както трябва, може да храни и едно малко семейство.
След влизането на България във Втората световна война (1941 – 1945 г.) Главното военно интендантство започва да дава заявки на своя Военен арсенал в Габрово за различни трикотажни изделия. При разпределение на военните търгове фабриката на „Братя Куневи” получава голяма поръчка от фланели. Работниците и работничките в плетачното отделение нарастват на 120-130, а в машинното работят около 35 човека. Впоследствие фирмата се специализира в производството на чорапи и ръкавици за армията. За пет месеца фирмата си произвежда 80 машини №4 и №5, специализирани за тези артикули и се подготвя за военните търгове. Фабриката им единствена в Габрово има нужните машини и фактически „Братя Куневи” монополизират това производство. При всеки търг се произвеждат от 50 000 до 150 000 чифта чорапи или ръкавици.
През военния период се увеличават и заявките за плетачни машини, но „Братя Куневи” не желаят да си създават допълнително конкуренция в Габрово и продават само единични бройки из страната.
Спечелените средства „Братя Куневи” инвестира в строителство на масивно здание за нова фабрика по течението на р. Янтра, близо до „Скока”. Проектът предвижда развиване и на двата вида производство – трикотаж и машиностроене.
Новата сграда на „Братя Куневи“, разположена до р. Янтра на бул. Априлов. По-късно е цех на ДМЗ – Габрово. Днес сградата съществува, но е изоставена. 50-те години на ХХ в.
Сградата в наши дни. 2022 г.
През лятото на 1947 г. новата фабрика е готова, като стойността й се изчислява на около 6 млн. лв. Но вече идва сянката на национализацията и съмнението, че България ще поеме по съветски път на развитие. Атанас и Борис Куневи все пак се заемат да пренесат трикотажните машини и да ги монтират на втория етаж в новата фабрика. Предстои преместване и на машинния им отдел, който се помещава в старата им фабрична сграда зад къщата, но идва национализацията…
Борис Кунев разбира през трите години след 9 септември 1944 г., че нещата са се променили и няма да бъде собственик, но фабриките ще останат и за тях ще трябват кадри. Той е сред други индустриалци от трикотажния бранш, които настояват пред Индустриалния съюз да съдейства за откриването на трикотажно училище в Габрово. То е открито през 1946 г., с една паралелка. Борис Кунев подарява 4 нови машини на новооткритото училище и известно време чете лекции по плиткознание. Той привлича за учител по практика бившия си техник Дянко Минчев, който е и първият учител в създадения по-късно техникум. След национализацията му разрешават да открие частно ателие за поправка на плетачни машини. Работата в ателието е добра, но Борис Кунев решава да се изсели в София. Постъпва като техник във фабрика „Трико”, работи 3-4 години, но се разболява и отново е принуден да отвори частно ателие. При него идват клиенти от цялата страна. Известен е като отличен майстор на плетачни машини, извършва прецизна центровка и работи с гаранция. Умира през 1972 г. в София.
Братя Куневи са изключително трудолюбиви и предприемчиви индустриалци. Почти всичко, което печелят, те инвестират обратно в производството, от създаването му до национализацията. Те оставят спомени у своите съвременници, като добри и скромни хора, които не парадират със своите възможности. След национализацията, предприятието им влиза в състава на Държавен машиностроителен завод – Габрово. Производството на плетачни машини продължава още известно време, но постепенно е изоставено.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово