През месец май 1929 г. в България са устроени всенародни тържества по случай „1000-годишнината от епохата на Симеона” и „50-годишнината от Освобождението”. Това празнуване има цел да събуди спомена за цар Симеон и неговия „Златен век“. Организирана е специална церемония по пренасяне на „свещения огън” от старопрестолния град на Симеон – Преслав, в София и из цялата страна, за да пламне отново в кандилата на всички църкви и във всички домове на България. Тогавашното поколение българи счита епохата на цар Симеон за най-светлата в нашата стара история, както поради политическия възход, така и поради развитието на изкуствата, науката и културата. Идеята на церемонията е, сега – на неговата 1000-годишнина, да се запали отново огънят, който е горял в храма на царя в Преслав, за да продължи той да дава своя всеобхващащ и могъщ импулс за преуспяването на народа ни*.
В церемонията взема участие целият народ „от царя до пъдаря” и тържествата траят няколко дни.
На 12 май, преди обед, в храма-паметник „Св. Св. Кирил и Методий” в Преслав, в присъствието на царя, министрите, председателя на народното събрание, на многобройни официални лица и безброен народ, е запален възстановеният огън на Симеоновия олтар.
На 14 май, в полунощ, с настъпването на първата минута на 15 май, огънят е предаден с факел на първия куриер от група спортисти, на които е поверено пренасянето на свещения огън в двореца в София и оттам из всички църковни и домашни олтари на страната. Същата вечер пред западната врата на царския дворец е устроено приемане на „свещения огън”. Тук са кметът на София, официалните лица и многоброен народ. Представени са и българите от поробените земи.
Текст за значението на „Свещения огън“, публикуван в габровския в. „Завой“. 18 май 1929 г. РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
Преди да стигне до София „свещеният огън” преминава и през Габрово. За тази цел предварително е проучен пътят през Балкана и определен точният маршрут. В Габрово тържествата, посветени на „Златния век“ на цар Симеон, се сливат с деня на Габровското въстание (1 май 1876 г.), с 50-годишнината от освобождението на България и се празнуват на 15 май. В 8.30 часа от Дряново пристигат три автомобила, окичени с народни трицветни знамена и зеленина, носещи „свещения огън“ от Преслав за София.
Пред паметника на загиналите в двете войни, при тогавашния северен вход на града, автомобилите са посрещнати от представители на всички родолюбиви дружества. Двадесет факлоносеца ограждат автомобилите и тичешком ги придружават до големия площад при часовниковата кула. Там е отслужена панихида и молебен от свещенството в присъствието на всички ученици, спортни организации и много граждани. Кметът Илия Кожухаров произнася реч и поздравява всички с големия български всенароден празник.
Още с пристигането на първите автомобили други три поемат огъня и го отнасят през Шипченския проход за Южна България и София.
Посрещане на „Свещения огън“ в Габрово на площад „1 май 1876 г.“ до часовниковата кула. 15 май 1929 г.
На площада е накладен голям огън. Цялото множество след това отива в съборната черква „Св. Богородица“, където е отслужена панихида и молебен при паметника (Братска могила) на загиналите в Освободителната война (1877-1878 г.)
От София е посрещнат генерал-лейтенант Александър Селецкий, участвал като артилерийски поручик в боевете на връх Св. Никола. По този повод, той е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово. Като част от празненствата е устроен парад, на който минават във войнишки строй и маршова стъпка дружествата на запасни офицери и подофицери, учениците и ученичките и всички родолюбиви и спортни организации. Най-голямо впечатление правят учениците от Техническото училище със спортния си и стегнат ход.
Особено впечатление прави инициативата на фабрика „Принц Кирил“, която води работниците и работничките си в строй, на брой около 300 души. Те вземат участие в празника от самото му начало.
Паметникът на Продан Тишков – Чардафон в м. Родевото, край р. Синкевица.
Празненството продължава и след обяд до късна вечер на пазарния площад, където пред многоброен народ свири градската музика. Група от около 30 души – членове на местния спортен клуб „Чардафон“, в 10 часа вечерта посещават с факли, запалени от „свещения огън“, гроба-паметник на родолюбеца Продан Тишков – Чардафон. В знак на почит полагат венец от живи цветя върху паметника. Групата млади спортисти изпява „Мила родино“ и „Покойници“, устройва заря с разноцветни ракети и пушечни изстрели в чест на своя патрон.
Така габровци се присъединяват към всеобщите тържества, организирани за да повдигнат духа на българите, загубен след неуспешните войни за национално обединение, катастрофи и политически междуособици, подложен на пагубни външни влияния и изпаднал в духовна нищета.
*Решението за празнуване на 1000-годишнината е взето с XXX постановление на Министерски съвет от 26 август 1924 г., с което е назначен и организационен комитет за тържествата, в който влизат: Ал. Радославов (председател), Н. Т. Балабанов (секретар) и членове архим. Борис, д-р Йорд. Велков, Йорд. Венедиков, полк. З. Георгиев, проф. В. Златарски, д-р Т. Зъбов, Ст. Л. Костов, Д. Т. Страшимиров, А. Тацов, Г. Цветинов и проф. Ив. Шишманов . На 12 и 15 май 1929 г. в Преслав и София се празнуват едновременно три юбилея: 1000-годишнината от Симеоновата епоха, 50-годишнината от Освобождението на България и 10-годишнината от възшествието на българския престол на цар Борис III.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово