Тодоровден се празнува винаги в събота след Сирни Заговезни. Като празник този ден се отбелязва предимно за здравето на конете, откъдето идва и названието му „Конски Великден“. В народната традиция Тодоровден се свързва с разнообразни поверия, обреди и магически практики. Това вероятно се дължи на възприемането му като последния зимен празник. Затова още в ранната утрин жените замесвали обредни хлябове – колаци с формата на кончета или подкови. При раздаването на хлябовете жените бягали, ритали или цвилели като коне. От хлябовете са слагали и в храната на животните за здраве.
Кулминационният момент на Тодоровден се свързва с надбягванията с коне, наричани кушии. Обикновено те се правели преди обяд. В миналото в Габрово, около часовниковата кула, мъже и ергени, пременени в празнично облекло, със закичени коне, се нареждали в кръг. Свещеник отслужвал молебен за здравето на конете и стопаните им, а след това всички се отправяли към „Падало“, където се провеждали надбягванията с коне. Тези игри са свързани със състезателен характер, при който момците трябвало да покажат своите умения в ездата. Правели демонстрация какво могат пред момите и родителите им. Победителят в състезанието накрая получавал награда. Обикновено това били юзда за коня и риза или кърпа за стопанина му.
Интересно е още, че това е бил празник на файтонджиите и каруцарите. Такъв надпис се вижда на една от снимките, съхранявани във фонда на Регионален исторически музей – Габрово от 1935 г.
Освен като ден, посветен на конете, в Габровския край Тодоровден е познат и като „малка сватба“ или „краваи“, свързан с подпомагане на младите семейства в съвместния им живот. При ходене на гости на младоженците се носели подарък и краваи, защото „гол кравай не се подарявал“.
Дейностите на празника се свързвали с организирането на трапеза от младата двойка и каненето на гости. В средата на трапезата се поставял хляб, покрит с кърпа, върху която гостите пускали пари за младото семейство. Обредната част се свързвала с подаряването на „младите“ с кравай, който можел да бъде обикновен или симиден. Обичаят бил насочен към преминаването на семейството от един към друг етап от живота им, наречен „остаряване“.
Автор: Илия Димов – Регионален исторически музей – Габрово