Във вестник „Родолюбец“ на 5 януари 1924 г. инж. Апостол Гъдев, основател и активен член на Демократическата партия в Габрово, се обръща към съгражданите си с думите: “Мир на земята!
„Само няколко дена ни делят от оня ден, в който целият православен християнски свят ще празнува рождението на Спасителя, който през целия си земен живот непрестанно учи хората да живеят в мир и любов, за което те му се „отплатиха“, като го разпнаха на Голготата между двама разбойника.
В този ден ние не можем да не си спомним с трепет за произнесените от него преди хиляда деветстотин двадесет и три години думи „На земята мир“, които всяка година от тогава са произнасяни от църковните олтари.
Но ние не можем също така да не си спомним с трепет, че човечеството измени на любовта и мира, които тъй много бяха проповядвани от Христа и неговите ученици. Благодарение на това светът не малко пъти бе обливан с невинна човешка кръв.
Отдавайки почит на празника Рождество Христово, ние трябва да се замислим доста много за същността на човешкия живот, дела за неговите дела и за неговата кратковременност.
От горните размишления ние бихме извадили заключението, че целта на човешкия живот не се състои в желание за придобиване на материални блага, грабежи, убийства, а само в одържане на една нравствена и духовна чистота, която единствено ни би помогнала за постигането един траен мир между народите.
Всякакви други промени в света, промени на обществени строеве, на владетели и други, не ще дадат ни мир на земята, ни любов между човеците.
Светът е уморен от войни, много кърви на невинни хора се проляха, много майки сестри и деца са оставени на произвола на съдбата и всичко това налага да се разбере, че не с войните и кърви ще мога да разрешат разните спорове между народите и човечеството, а само по пътя, който Христос преди две хилядолетия посочи на човечеството – пътя на любовта и мира.“
Апостол Гъдев
инж. Апостол Гъдев (1888 – 1964)
Роден в Габрово на 4 (17) декември 1888 г., завършва Априловската гимназия през 1909 г. Учи в Австрия строително инженерство. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Дипломира се през 1921 г. и работи в Министерството на обществените сгради и пътищата и Министерството на железниците и пощите. Живее в София, назначен за кмет на Габрово за периода 21.12.1938 г. до 18.09.1942 г.
Актуални са и днес думите на инж. Гъдев, 100 години след като ги е написал!
Разходка с шейна в околностите на Габрово
На 2 и 3 януари 1924 г. температурите в Габрово достигат от -22 до -26 градуса („здрава зима“!!!– б.а.).
През нощта срещу Рождество Христово (7 януари) 1924 г. в Габрово се провежда старият обичай коледуване:
„Един от хубавите обичаи, останали до днес у нас, от който вее старото добродушие на българина е коледуването в навечерието на коледните празници. Този обичай свързан с мистиката и приказността на бъдната вечер, живее по села и градове и влива топла радост в душата на домакина и в младите сърца на коледари и коледарки (новост при коледуването, дали габровци отново не са първи? – б. а.).
Улиците, отрупани със сняг, бяха оживени от време на време от звънливи гласове, които пред портите на някоя къща се извиваха в малка сребърна песен:
В дясна ръка, с китка вита
гости идат на честито –
тежки порти отворете,
коледари посрещнете,
коледари посрещнете…..
В този весел дом честити,
що го чисти вяра кити,
да не секва все що драго:
руйно вино, мед и драго!.“
На 8 януари 1924 г. – втория коледен ден, любителска трупа габровци играе комедията „Службогонци“ от Иван Вазов. Това е първата изява на групата и се апелира към габровското гражданство, че е време да се създаде „един истински градски театър“.
Режисьор на постановката е Ботьо Шанов. Пиесата се играе в препълнената театралната зала на читалище „Априлов–Палаузов“. Част от артистите са Иван Калцунев, Асен Михов, Васил Рачев, г-жа Данева, г-жа Аврамова, г-жа Шекерджиева, Ст. Бонев, Ботьо Шанов, Стефан Екимов и др. След спектакъла, организиран от настоятелството на библиотека „Априлов–Палаузов“, вечерта продължава с танцова вечеринка (професионален театър в Габрово се създава едва през 1945 г. – б. а.).
д-р Ботьо Шанов
Роден в Габрово през 1885 г., учи в Априловска гимназия. Дипломира се през 1903 г. Учи философия в Германия, дипломира се през 1910 г. като доктор по философия. Работи като учител в Кюстендил, Ловеч, Горна Оряховица. От 1919 г. е учител в Априловска гимназия с прекъсвания до 1928 г. През периода 1922 – 1926 г. е търговски представител в Габрово на фирми, работещи с кожарските и текстилни предприятия в града.
През януари в Габрово и габровско „върлува“ скарлатина, заболели са над 70 души, има единични случаи на коремен тиф и десетина заболели от варицела (лещенка). Забранено е на деца под 18 г. да посещават забави, театри, кинотеатри – те са отворени само за възрастни. Хигиеничният съвет към Общината забранява да се събират децата на групи за забави, изложби и др. събирания (напомня ли за грипната епидемия обявена в Габрово и страната през януари 2024 г.? – б. а.).
Реклама на аптека „Захариев“ за увеличаване на имунитета на габровци
Илия Кожухаров
кмет на Габрово (1923-1932; 1934-1935)
Кметът Илия Кожухаров издава заповед да не се сече лед от реките, които минават през града – под Шиваров мост и р. Синкевица от Боровото надолу, поради замърсяване (изсеченият лед се е запазвал в дълбоките мази на габровските дюкяни, за да се съхраняват продуктите по-дълго време. Хладилници в Габрово все още няма… – б.а.).
Умниковото училище
В подкрепа на бедните ученици в „Умниковото“ училище се провежда благотворителен базар от 7 до 13 януари 1924 г. Предлагат се бродерии, шевици, дървени изделия, изработени от ученици и ученички през така наречената трудова седмица. Предметите се продават чрез наддаване и се призовават габровци да са щедри в подкрепа на фонда (благотворителността на габровци не е от вчера! – б. а.).
19 януари 1924 г. (Богоявление) – празник на дружеството на запасните офицери и подофицери в Габрово – е отпразнуван тържествено. Знамето на дружеството, знамената на опълченците и поборниците са тържествено строени под звуците на музика и под строй на пазарния площад. Свещениците от всички църкви извършват водосвет в присъствието на многолюдното гражданство. През деня градът е обкичен с националните знамена. Вечерта дружеството на запасното войнство провежда своя традиционен бал, открит с реч на запасния подполковник Петър Заимов. Той изтъква, че знамето на запасните офицери и подофицери е над всички партийни знамена със свещения девиз „България над всичко!“ (Габрово се слави с поборниците, опълченците, генералите и др. чинове офицери, взели участие в националноосвободителното движение и войните за национално обединение – б. а.).
Габровски файтонджия
Публично през януари 1924 г. е порицано поведението и неприличното държание на файтонджии, каруцари и коняри: „говорят неприлични думи към дошлите за вода момичета и граждани, но и никога не отпрягат, при което чешмата и градската кула е изложена на постоянни удари. Поенето от коритата на градските чешми е неуместно за днешното време, а и най-вече в центъра на града, където граждани са принудени понякога да чакат по половин час за стомна вода и да търпят грубости.“ (днес в Габрово файтони, каруци и коне няма – един проблем по-малко – б. а.).
И конкуренцията през 1924 г. не е чужда на габровци. Ето как се рекламират две бръснарници на двама братя на страниците на вестник „Родолюбец“:
(днес януари 2024 г. всички проблеми са във виртуалното пространство, вестниците, които все още излизат на хартия – не се използват за тази цел – б. а.).
Димо Казасов
На 26 януари 1924 г. министърът на железниците изнася реч пред габровци за политическата обстановка в страна. Събитието се провежда в сградата на театъра.
На 30 януари 1924 г. е отбелязано тържествено рождението на Негово Височество цар Борис III. Къщите са украсени с българското знаме, в църквата „Света Богородица“ е отслужен е молебен за здраве в присъствието на официални лица от града и граждани.
И за именните дни преди сто години през януари 1924 г.
Божидар Карагьозов разказва: „Известно е може би, че по онова време именните дни се ползваха с предимство пред рождените, като първите се празнуваха особено тържествено, особено общоизвестните и повтарящи се често имена: Христо (Коледа – 7 януари стар стил), Васил (Васильовден – 14 януари стар стил), Иван (Иванов ден – 20 януари), Богдан (Богоявление – 19-ти януари), Никола, Кольо (19 декември), Антоновден и Атанасовден (краят на януари). Зимата като сезон даваше предимство на споменатите по-горе имена – особено пък по селата, където сезонът беше „почивен“ за земеделците и дюлгерите – гурбетчии… Именникът първо трябваше да „приема“, тоест да не е обявил в местния вестник, че еди-кой си „няма да приема на именния си ден“. Този, който не беше обявил, значи приемаше. Всички негови познати (по работа, по „партия“, на зависими от него или негови наследници, колеги, приятели, близки) правеха визита семейно. Визитата траеше кратко, защото първо се струпваха много хора, посетителите имаха да правят още много визити – в зависимост от връзките и интересите. Гостите биваха почерпване с по един бонбон или сладко, малка чаша коняк или ракия за мъжете и ликьор или домашна вишновка за жените. След пожеланията, почерпката и кратък разговор с именника и намиращите се други гости, посетителите се сбогуваха и заминаваха за следващите именници…“
Карагьозов е пропуснал празнуващите през януари Стефан, Цанко, Цанка и производните им на 9 януари (Стефановден). От нас ще научите имената на част от тях, по-известните габровци, които не са приемали на именните си дни през 1924 година:
Васил Карагьозов – индустриалец
(14 юни 1856 – 31 март 1938)
Карагьозовата къща, построена в периода 1900-1902 г.
Иван Недков (27 октомври 1867 – 21 юни 1936), създател на първата в Габрово частна „Машинна фабрика и железолеярна Иван Недков“, открита през 1906 г.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово
Източници за публикацията:
Корагьозов, Божидар. Хроника на моя живот, 2022 г., В. Търново. Издание на РИМ – Габрово
Снимки РИМ – Габрово
РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово, в-к Родолюбец, Габрово, 1924 г.