През м. август 1943 г. Общината сключва договор с проф. Адолф Мусман за изработване градоустройствен план на Габрово
На 10 юни 1943 г. Габровската община получава съгласието на проф. Адолф Мусман, по предложен от него предварителен договор, да изработи общ градоустройствен план на Габрово.
През 20-те и особено през 30-те години в Габрово кипи усилена строителна дейност – построени са много обществени и частни сгради, появяват се нови и се разширяват старите индустриални предприятия. Назрява необходимостта от ново планиране на Габрово, което да даде перспектива за развитието на града в следващите десетилетия. Габровските управници, със самочувствие от доброто икономическо развитие на града, се равняват по другите големи български градове, включително столицата София. През 1941 г. е определена централната строителна зона, със съответните улици и квартали. Близките села Гачевци и Трънето са предвидени за индустриални зони.
За изработване на плана е поканен известният немски архитект и урбанист проф. Адолф Мусман от Дрезден, Германия, изработил градоустройствения план на София през 1938 г. Негови градоустройствени проекти са реализирани в Щутгарт, Дюселдорф и др.
Проф. Мусман е роден през 1880 г. в Аугсбург, Германия. Изучава архитектура в техническите университети в Карлсруе и Мюнхен. През 1907 г. получава квалификация за държавен архитект и до 1914 г. работи като строителен инженер в Бремен. След това се премества в Щутгарт като ръководител на кантора, преподава в местния технически университет, работи в Дюселдорф, като директор на градското планиране. От 1 април 1921 г. е професор по строителство, проектиране и градоустройство в Дрезден, до началото на 1945 г., когато е пенсиониран.
Проф. Адолф Мусман с моделът на Енорийската църква „Христос Вседържител“ в Розенхайм, Германия. 1928-1929 г. (източник Уикипедия: https://de.wikipedia.org/wiki/Adolf_Muesmann)
На 13 август 1943 г. Габровската градска община сключва с проф. А. Мусман договор за изработване на общ градоустройствен и подробен улично-регулационен планове на Габрово и неговата околност срещу сумата от 50 000 райхсмарки. Той се ангажира да се съобрази с „особените места, исторически, социални, стопанствени, специфични за Габрово условия“. След сключване на договора, проф. Мусман произнася кратка реч, в която определя Габрово като стопанска столица на България и изказва възхищение от природните условия на региона.
Предварителен договор на проф. Адолф Мусман с ангажимент да изработи общ градоустройствен план на Габрово. 10 юни 1943 г. Чернова.
Според предварителните проекти градоустройственият план предвижда бъдещото разрастване на града и териториите, подходящи за целта, отчитайки, че Габрово е индустриален град. Той е изключително подробен и всеобхватен, включва различни идейни решения, свързани с настоящата и бъдеща инфраструктура, както и за отделни части от града – площадите пред новия общински дом, пред Априловската гимназия, пред ж. п. гарата, пазарния площад и спортния център, всички индустриални площи, земеделско-стопанските и горски площи, строителни площи, летовища и туристически места, свободни площи и всички населени места в общината. Подробният улично-регулационен план обхваща регулационна площ на града към онзи момент, възлизаща на около 400 хектара, и проектира една нова площ от около 1050 хектара, което се предполага, че ще е бъдещото разширение на града.
Изгледи на Габрово от 30-те и 40-те години на ХХ в.
Предварителните планове, изработени от проф. Мусман, предвиждат изместване на фабричните предприятия и работилници от центъра на града в специални промишлени зони. Проектира се изграждане на зелен пояс около Габрово и други модерни за времето си, но актуални и днес идеи.
Срокът за приключване на работата е две години след предоставяне на исканите от професора данни, разделен на четири етапа от по осем месеца. Изработването на градоустройствения план изисква широк спектър от подготвителни данни и материали, събрани в десет пункта, сред които: природни фактори, исторически бележки за най-важните етапи в развитието на населените места в Габровския регион, демографска и обществено-стопанска характеристика на Габрово, санитарно и жилищно дело, общински стопански предприятия и др. Подготовката и изработването им е затруднено, защото Техническият отдел на Общината не разполага с достатъчен ресурс, поради мобилизиране на част от персонала и липсата на достатъчно подготвени специалисти. Въпреки това, общинските служители полагат всички усилия за изготвяне на подготвителните работи и към края на 1943 г. е извикан арх. Иван Дамянов от София, за да провери свършеното и да даде мнението си за него.
Амбицията на градската управа е Габрово да се раздели със своя полуселски, ориенталски вид и да стане модерен европейски град, с ясна перспектива за дългосрочно развитие. Поради хода на Втората световна война и промените след 9 септември 1944 г., изработването на плана „Мусман“ не се реализира и остава на равнище подготвителни работи и предварителни проекти.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово