СПОМЕН ЗА „АПРИЛОВСКАТА-ГАБРОВСКА“ ЧЕТА В ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ (1903 г.)

Преди 120 години в Македония и Одринска Тракия избухва Илинденско-Преображенското въстание. То започва на 2 август (нов стил) в Македония и на 19 август (нов стил) 1903 г. в Одринско. Въпреки своите различия, всички обществени слоеве в България съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ според своите възможности.

Габровската общественост не остава настрани от общия подем – събрани са средства за екипиране и въоръжаване на една чета, която да подпомогне въстанието в Македония и Одринско. По този повод и за чест на габровските граждани, тя е наречена „Априловска-Габровска“. Това е отрядът на капитан Юрдан Стоянов (Разлогов) в състав от 80 човека.

Капитан Юрдан Стоянов – Разлогов – воевода на четата (15 септ. 1869 – 18 март 1910 г.).
(източник: Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/Юрдан_Стоянов)

В Регионален исторически музей – Габрово се съхраняват писмо и протокол, изпратени от с. Рила (дн. град) при българо-турската граница, от щаба на въстаническата македонска чета на кап. Стоянов до кмета на Габрово. По това време кмет е Христо Конкилев – стар поборник, опълченец, индустриалец и патриот.


Писмо до Христо Конкилев – кмет на Габрово, от македонската чета на кап. Юрдан Стоянов. 9 авг. 1903 г. РИМ – Габрово.

В писмото си кап. Юрдан Стоянов и неговите помощници съобщават, че приложено изпращат един списък на четата (който, за съжаление не се е запазил) и протокол № 1 от 9 август 1903 г., като молят кмета да съобщи за тях на габровските граждани, допълвайки:

„Ползуваме се от случая да поднесем чрез Вас на г-да Габровските граждани нашите и на цялата чета уважения и почитания.“

От запазения протокол разбираме, че щабът на четата, на заседание от 9 август 1903 г. под председателството на кап. Юрдан Стоянов, в присъствието на подчетник подпоручик Борис Стрезов и секретаря Георги Ив. Белев, „като взема пред вид щедрата пожертвователност на гражданите от гр. Габрово, които винаги с готовност са се отзовавали със своите помощи пред олтара на поробената и измъчена Македония и Одринско, предвид че македонската въстаническа чета …. е формирана със средства събирани преимуществено от гражданите на града Габрово, реши: 1. … четата да се именува занапред „Априловска-Габровска чета“. Второто решение, е да се състави пълен списък на четата и да се изпрати на габровските граждани. Заседанието решава също да се изпрати и един екземпляр от протокола до върховното Централно Македоно-Одринско управление (Върховен Македоно-Одрински комитет) за сведение.

Ръководният щаб на четата на Юрдан Стоянов: подпоручик Борис Стрезов, Асен Партениев, Михаил Думбалаков и др. 1903 г. (източник: Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/Юрдан_Стоянов)

В края на август „Габровската“ чета навлиза в Серско, където се очаква въстанието да избухне на 14 септември – Кръстовден. Заедно с други чети, тя е определена да действа в Мелнишко и Кресненско. Междувременно отрядът на капитан Стоянов се обединява с четите на Яне Сандански, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков и с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска в Мелнишко. На 1 септември се води тежко сражение при с. Пирин, а на 28 септември четата участва в сражение в местността Предела. След края на въстанието кап. Юрдан Стоянов продължава четническата си дейност, но разочарован от братоубийственото противопоставяне в македонското освободително движение през 1906 г. се оттегля от борбата.

Освен с материална помощ от Габрово, във въстанието участват и няколко габровци – Васил Зарифов, Коста Евтимов (Наполеон), Стойно Андреев Драгиев, Михаил Гатев Парлапанов, Марко Цанов Станков (дядо Марко) и др. По-късно, през 1916 – 1917 г. в Габрово са приети бежанци от Македония – Гевгелийско и Дойранско.

 

Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово