Дни след най-светия български празник 24 май, денят на словото, отбелязваме 20-годишнината от издаването на първата книга на Любомир Димитров. Словото винаги е било първостепенно в живота на Любо. Като дете мечтае да бъде журналист или актьор. От ученик се изявява като рецитатор, завладян е от магията на художественото слово и няколкократно печели награди от национални конкурси. От 1974 г. той умело си служи със словото при дългогодишната му работа в радио Дряново, Българското национално радио, в Окръжния радиоцентър – Габрово и вестниците ”Дряновска искра”, „100 вести“, „Над 55“ и „Трета възраст“. Със словото въздейства и като водещ на общоградските тържества в Дряново повече от тридесет и пет години. Чрез словото пресъздава множество образи от сцената на самодейния театър при читалище „Иван Владков“ – Дряново през 70-те и 80-те години на ХХ в.
Любомир Димитров с най-новата си книга
В началото на новото хилядолетие той избира нов път за словото – да пише проза и поезия. Посвещава своите дни и творческите сили да събере в сборник срещите и разговорите си с изявени дряновци и хора от Дряновския край. Годината 2003 г. завинаги ще бележи творческия път на Л. Димитров, защото на бял свят се появява неговата първа книга. Тя включва 56 интервюта с дряновци с различни професии – писатели, учени, лекари, офицери, композитори, учители, спортисти и др. Разговорите с тях са провеждани в продължение на над тридесет години, Любо ги съхранява на магнeтофонна лента. През 2000 г. решава да ги публикува, защото вече от собствен опит е разбрал, че „думите отлитат, написаното остава“. Заглавието ѝ е много символично за една първа книга „В Дряново бял свят съм аз видял…“, част от стих на поета Атанас Смирнов. От биографията на Любомир, е видно, че написаното не отговаря на историческата истина, г-н Димитров е роден във Велико Търново, но той дава заявка още от корицата на първата му книга, че Дряново е градът, с който е свързан животът му завинаги.
Публиката на представянето бе поздравена с изпълнението на малките танцьори от формация „Пендари“ при читалище „Дряновска пробуда – 2008“ с ръководител Петя Тодорова
В продължение на 20 години Любо издава десет книги. От тях едната е автобиографична „ На белия свят и после …“ (2014) и една с поезия „Следа от любов“ (2009), останалите осем са посветени на града и личностите родени, живели и посетили Дряново. Задължително авторът поставя своя знак – маркер още в заглавието на книгите. Думите „Дряново и дряновци” присъстват винаги и така читателят никога не е подведен на кой град и на кого е посветено произведението, която държи в ръцете си.
Втората книга на Любо „В Дряновото славно стигнах още вчера…“ (2007) е издадена четири години по-късно. Тя е от две части, първата за житието и битието на дряновци и хора от Дряновския край от Възраждането до наши дни, като естествено започва с личностите, записали имената си в българската история, родени в Дряново. Втората част включва интервюта с хора на изкуството, учени, писатели и др. посетили града и как те са усетили неговата атмосфера през своите очи.
През 2010 г. Любомир издава „Да се свети името им…“ (спомени и размисли за 17 дряновци, отишли си от този свят). Тя е едно своеобразно допълнение към първата му книга – откровения от първо лице за тези дряновци, от които авторът не е успял да вземе интервюта. Дряновци, които имат своя принос за града, които са почитани за делата си от съгражданите си и заслужават уважение.
В следващите три краеведски книги „Красиво като в Дряновският балкан“ (2012), „Потърсени дряновски срещи“ (2016) и „Хроники от Дряново“ (2019) Любомир Димитров надгражда първите си книги с нови факти за личности от Дряново, с дряновски корен, или работили дълги години в него. В интервютата си, те споделят с него семейните си истории, спомени за забравени факти и събитията.
В съавторство с Рачо Острев, по време на пандемията, подготвят „Кратка история на спорта в Дряново“ (2021). С нея те слагат началния жалон пред тези, които имат желание по-подробно да изследват развитието на спортните постижения на дряновци.
Последната засега книга на Любомир Димитров със звучното и запомнящо се заглавие „Помничета за дряновската бохема“, е издадена през миналата година. Книгата „грабва“ вниманието още с корицата – с трикольорното оформление и с остарялата и забравена българска дума „помниче” – другото име на цветето незабравка. Много книги съдържат в заглавието си думата спомени, но само четири – помничета, петата е на автора Любомир Димитров. Идеята за написването ѝ принадлежи на известния дряновец д-р Иван Манчев. С подсказка от него Любо решава да увековечи тридесет и осем колоритни дряновци, да издири сведения и снимки за тях. Хронологичният обхват е от 1800 г. до 2020 г. т.е 220-годишен. Това е по своему първенство, да се пише за бохем, роден на границата между 18 и 19 век (хаджи Минчо Цачев) е предизвикателство. Следват личности, родени края на ХІХ в. и началото на ХХ в. Бохеми, водили весел и безгрижен живот, но най-често на „маса“, а в работно време – уважавани търговци, кметове, лекари, музиканти, занаятчии, работници и др. Всички герои в нея се отличават с остроумие, чувство за ирония и самоирония, зевзелък и сеирджилък (звучни български думи!). Техните истории се предавали като градска легенда, най-често преувеличена. Любо Димитров не само преразказва историите, той издирва данни и снимки на колоритните дряновци от родственици, търси помощта на Исторически музей – Дряново. Така помничетата се превръщат в кратък енциклопедичен справочник на бохемата на града до началото ХХI в. Тази книга е и с отворен край – на страница 66 Любо изброява новата бохема на Дряново с първите им имена, прякорите и тук-там фамилия. Така всеки, който се припознае в текста на песента, може да предостави на автора своята снимка и биография и ето материал за следваща книга или второ допълнено издание на настоящата.
Отличителна черта с положителен характер за всички десет книги на Л. Димитров е богатият илюстративен материал – снимки на личности и от събития, графики, рисунки, изгледи от Дряново и всички с обяснителни надписи.
Повечето от книгите на Л. Бахчеванов са финансирани от приятели и родственици със техни лични средства. Той е подкрепен в издаването им и от дряновски, габровски, софийски фирми и не на последно място от Община Дряново.
Катя Гечева – гл. уредник в РИМ – Габрово направи преглед на творчеството му и представи новата му книга
След този кратък преглед на творчеството на Л. Димитров за последните 20 години, си задавам въпроса: как можем да го определим като автор? За мен определението е: влюбен в Дряново творец на словото, изследовател и популяризатор на града, в който живее близо 70 години. Забелязва се, че с годините той става все по-продуктивен автор и очаквам с нетърпение какъв подарък ще си направи за своята годишнина през 2024 г. Имам предположение – нова книга! Пожелавам му я!
На добър час на книгата „Помничета за дряновската бохема“! Да има читатели безброй и в библиотеката на всеки дряновски дом!
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово
Автор на снимките Венцислав Симеонов