Една културна ценност в РИМ – Габрово ни напомня, че габровските опълченци почитат равностойно две събития, свързани с Освободителната Руско – турска война. Те са паметни за нашия град и са записани като съдбоносни в националната ни история. Това са епичните августовски боеве при отбраната на вр. Свети Никола, където руси и българи със свръхусилия и жертвоготовност успяват да отблъснат турските войски и да ги задържат в подножието на Стара планина. Второто по време, но не по значимост, както за участвалите в него, така и в оценките на военните историци е зимното преминаване на Балкана по няколко направления. В Габровско то се извършва по Химитлийската пътека през Шипченския проход – неочаквана маневра на руската армия при изключително неблагоприятни метеорологични условия.
Снимката е била притежание на Д. Костов – опълченец от Х-та дружина, дарена на РИМ – Габрово от Иван Савчев Цанков
В подготовката за зимния преход активно се включва и населението от Габровско и най-вече от селата, в които лагеруват руските войски – Тодорчетата, Баевци, Зелено дърво, Стомонеци и Топлеш. Помощта е с храна, топли дрехи, осигурен подслон. Достойно оценен от историята е приносът на българските водачи на колоната – Новак Димитров и Тотьо Малешков, и двамата от с. Зелено дърво. Те изготвят скица с най-малки подробности на местностите, през които трябва да премине войската и опълчението и застават начело. Така наречената Дясна колона включва около 15800 души, сред които седем опълченски дружини (от 1-ва до 6-а и 10-та).
Новак Димитров
Тотьо Малешков
От военните дневниците на участниците в прехода научаваме, че зимата започва още в средата на месец ноември. Балканът е покрит със сняг. В началото на декември на позициите е паднал доста обилен снеговалеж, може да се ходи и язди само по отъпкани пътеки и продължава да вали. Ежедневно има виелици и няма видимост, дори на близко разстояние. За маскировка при разузнаване руските войни обличат над военното си облекло „бели ризи и кепки, поради което на снега отдалече беше много по-трудно да ги разпознае човек“. В средата на месеца бурите не стихват, пътеките са засипани и по тях се върви само с местен придружител, който води „като налучква с крака пътеката“.
„На Шипка всичко е спокойно“, худ. Василий Верешчагин
При тази обстановка на 16 декември в Габрово пристига генерал Скобелев с новината, че трябва да се премине Балкана и да се атакува Шейновския лагер на турската армия. На 19 декември е планирано преминаването да стане в две колони. Първата под ръководството на ген. Скобелев по Химитлийската пътека да започне на 24 декември. Втората, ръководена от ген. княз Святополк – Мирски през Тревненския проход да тръгне на 23 декември, да слезе в Енина и да атакува Шейново и Шипка.
Схема за зимното преминаване на Балкана през Химитлийската пътека и Тревненския проход
На 24 декември 1877 г. (стар стил) потегля колоната на ген. Скобелев от селата Топлеш и Зелено дърво. Времето е тихо, но снегът е до пояс. Най-отпред вървят сапьорите и стрелковия батальон, след тях планинската артилерия. Разчиства се сняг между 1.40 – 2 метра, пътят е стръмен, конете не могат да се движат, защото затъват. На някои места пътеката е около 50 сантиметра и хора и коне падат в пропастта. От умора разчистващите снега заспиват прави. Най-трудно е придвижването на артилерията, която се изтегля на ръце, около всяко оръдие работят по 100 души, но те едва помръдват. Времето е ужасно – виелица, сняг, „сибирска снежна буря“, температурите падат до -20 градуса. В продължение на 4 дни и нощи колоната преминава през местността Узана (Вътро поле) и изкачва височините Куруджа (вр. Исполин) и Маркови столове (Марков стол). Спуска се по южния склон на Балкана, който е по-стръмен и се преодолява с пързаляне, конете по същия начин слизат по склона.
Преминаване на частите на ген. М. Д. Скобелев през Химитлийската пътека на Балкана, Художник А. Балдингер
На 27 декември е превзето село Химитлий (дн. с. Ясеново). Турският лагер от изток е атакуван от колоната на ген. княз Святополк – Мирски, преминала през Тревненския проход, в състава на която е и 9-та опълченска дружина.
На 28 декември в 10 часа по заповед на ген. Скобелев Дясната колона започва решаващата за войната атака за превземането на Шейновския укрепен лагер. От изток щурмуват частите от Лявата колона, а на самия Шипченски проход турските части са сковани от нападението на руските сили под командването на ген. Радецки. Руски войници и опълченци се бият рамо до рамо, дружините преминават в атака с щикове. Под свиреп артилерийски огън се превзема редут след редут. Музиката свири, руските войски и български опълченци влизат в боя с развети знамена и песни.
В 15 ч. командващият турските войски при Шейновския лагер Вейсел паша обявява капитулацията на последната организирана турска армия по пътя към Цариград.
Оценката на ген.-майор Леонид Вяземски (командир на 2-ра бригада на Българското опълчение), участник в отбраната на Шипка през август 1877 г. и в битката при Шейново, е: „Операцията на 28 декември е най-блестящата за цялата военна кампания!“
Много често в пресата, в слова по време на чествания на годишнини от Освободителната Руско – турска война се набляга на епичните августовски боеве в Шипченския проход през 1877 г. От единадесет години честванията през август са национални. На днешния ден – 28 декември е време да припомним, че самите участници във войната – руски офицери, войници и българските опълченци, участвали и в отбраната на прохода през август 1877 г., и през декемврийското зимното преминаване на Балкана, и при превземането на Шейновския лагер на 28 декември 1877 г., оценяват и двете събития равностойно. Опълченците от Габровско са ги отбелязвали ежегодно след Освобождението с подобаваща тържественост. С гордост са си припомняли думите на генерал Скобелев след превземането на Шейново: ,,Юнаци! Благодаря ви за добрата служба и юначество, което вий показахте във вчерашния бой. Вий, юнаци, се бихте не по-лошо от вашите другари по оръжие — войниците от руската армия, която армия съществува повече от 200 години.“
За българските опълченци това е било най-значимото признание в живота им. Поклон пред паметта им!
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово