Има един габровец, който е известен само на историците в родния си град и чието дело е непознато за обществеността. Опълченец, името на който се пропуска при честванията на Шипченската епопея в Габрово. Активен участник в подготовката на Съединението, но за него не се говори при традиционните тържества на 6 септември в града ни. Това ни провокира днес да ви запознаем с живота и да ви покажем лика на достойния българин, сражавал се за свободата на своята родина и работил за нейното утвърждаване – Христо Петков Векилов.
Христо Векилов, 1898 г.
Роден на 29 юни 1856 г. в Габрово, от юношеска възраст напуска бащиния дом и учи в Букурещ. Владее добре няколко езика – турски, румънски, руски, гръцки и малко френски. Семейството му е разчитало със знанията, които Христо има, да натрупа капитал и да се замогне. Но уви, съдбата е отредила друго – от двадесетгодишна възраст до сетния си дъх неговите дела са посветени на Освобождението, Съединението и Укрепването на Родината.
През месец юни 1876 г. Векилов заедно със свои другари от Румъния се записва доброволец в гр. Кладово, Сърбия. Той е сред 1500 българи-доброволци в Сръбско-турската война. Под командването на войводата Тодор Велков взема участие във военните действия във Видинско. В това свое първо бойно кръщене той успява да оцелее.
Възпоменателна снимка на участниците в Сръбско-турската война
1. Хр. Векилов – от Габрово, 2. Тодор Т. Велков – от Шумен , 3. кап. Филипович-Зандрик – от Русия и др. 5 юли 1876 г., гр. Кладово.
С надпис на гърба „Rester à la même grandenre“ („Остани си същия“)
След войната отново се установява в Румъния и е един от първите записали се в редовете на Българското опълчение. На 15 май 1877 е зачислен в Трета опълченска дружина, втора рота. Сражава се в боя при Стара Загора на 19 юли с.г., участва в отбрана на Шипченския проход – в тежките августовски сражения на 9-12 август, при превземането на лагера в с. Шейново на 28 декември, в боевете при с. Тича на 16 януари 1878 г., където е ранен е в левия крак. За проявения героизъм по време на Руско-турската война е награден и произведен в чин унтерофицер (подофицер).
След Освобождението се отдава на военна кариера: в периода 1879-1885 г. служи последователно като началник на Сливенската, Ямболската, Новозагорската, Карнобатската и Анхиалската (Поморийската) окръжни жандармерии.
Христо Векилов е един от най-приближените и доверени другари на Захари Стоянов. Член е на комитета „Единство“ в Ямбол, участва в подготовката на Съединението през 1885 г. и в първите съединистки демонстрации през май с.г. Поради това е отстранен от длъжност през юни 1885 г. Налага му се да търси работа в Княжеството – за няколко месеца е околийски началник в Търново.
След Съединението, по време на Сръбско-българската война (1885) му възлагат длъжността началник на Айтоския партизански отряд, който има за основна задача да охранява българо-турската граница. Отрядът е разформирован през 1886 г. и прехвърлен в състава на Сливенската запасна дружина. Тук Христо Векилов служи като ротен командир. Уволнен е в запас на 7 юни 1886 г. и заема длъжността околийски началник в Ямбол.
Във връзка с детронирането на княз Александър Батенберг и поради това, че се обявява в негова защита, в края на 1886 г. е арестуван и интерниран. След няколко месеца е освободен, след личното застъпничество на Стефан Стамболов.
През 1887 г. сключва брак с Куртеза д-р Маркова от Ямбол и се установява в града до края на живота си. Има две деца – Марийка (р. 1887) и Марко (р. 1893). Включва се активно в обществения живот: член е на Поборническо – опълченското дружество и негов председател; взема дейно участие за изграждането на гимнастическо дружество „Лев“; открива печатница „Тунджа“; председател е на читалище „Съгласие“.
Христо Векилов е избран за народен представител в V ОНС (1887-1889) от Ямболска околия. През 1888 г. е назначен за председател на Сливенската окръжна постоянна комисия, на която длъжност остава до 1893 г., по късно е заместник-председател на същата комисия до 1899 г.
Габровецът открива в Ямбол първата сапунена фабрика.
По време на военната си кариера и участието в обществения живот на България Векилов винаги се е представял като габровец, независимо от това, че живее далече от родния град.
Умира на 30 август 1906 г. в Ямбол.
За краткия си 50-годишен живот Христо Векилов участва в три войни и получава редица награди:
– Знак на отличие на ордена „Свети Георги“ (Георгиевски кръст) – четвърта степен, 1877/1878;
– Медал „В памет на руско – турската война 1877-78“ – сребърен;
– Възпоменателен медал „За Освобождението 1877-1878 година“;
– Войнишки кръст на Военния орден „За храброст“ 1877/1878 – сребърен;
– Войнишки кръст на Военния орден „За храброст“ – бронзов, 1886;
– Сръбски медал „За храброст“ – бронзов, 1876/1878;
– Войнишки кръст „За храброст“ към ордена „Св. Александър“ – четвърта степен;
– Медал „За построяването на ЖП линията Ямбол–Бургас“ – сребърен.
Днес, 165 години след рождението и 115 г. след смъртта на Христо Петков Векилов, той може да бъде определен като „Заслужил деец за Освобождението, Съединението и Укрепването на България“. Едно закъсняла признание за него от родния му град.
Автор: Катя Гечева – главен уредник в РИМ – Габрово