Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

Архив – 2013 г.

ЯНУАРИ

Cennost ianuari 2013

Културна ценност  на месец ЯНУАРИ 2013 г. е фрагмент от римо-йонийски капител. Изработен е от камък, в нисък релеф, не особено качествена изработка. Липсва половината. Открит е при археологически разкопки през 1987 г. в  м. „Градът” при с. Крамолин и може да бъде хронологизиран в  ІІІ в. Използван е при свободностояща колона в някаква гражданска, религиозна или гробнична постройка и впоследствие е преупотребен в селището на възвишението над късноантичните пещи за строителна керамика в м. „Градът”. Произхожда от градската територия на Никополис ад Иструм, който е основен център на разпространението на йонийския ордер във вътрешната зона на Долна Мизия още от възникването си (след средата на ІІ в.).Капителът е архитектурна форма, която дава пряката връзка между носещите елементи, съставящи антаблемана, и вертикалните подпори. Зараждането на декоративния модел на йонийския капител се корени в малоазийското и месопотамското изкуство  от началото на І хил.пр.Хр. В класическа Гърция  и елинистическите комплекси той постига своите завършени форми.

Йонийският капител се дели на три основни дяла – абак, тяло и софит. Основното тяло се разглежда обикновено като две по две идентични секции, наричани фасада и възглавница (pulvinus). Над тях се разполага абака, който излиза в профил там където капителът има видима страна. Съставните елементи на тялото на йонийския капител са:

- по фасадата: два спирално завити мотива – т.нар. волути (от volvo “въртя, търкалям“); йонийска кима, съчетана понякога с астрагал, която покрива ехина; полупалмети, които оформят връзката между волутните мотиви и ехина; каналис, който свързва волутите.

- по възглавницата: декоративни елементи с най-различни форми, които покриват тялота на пулвинуса; превръзка (balteus), която разделя възглавницата на две симетрични половини; чело, което представлява плоскостта между пулвинуса и абака.

Софитът е долната страна на йонийския капител. Върху неговата повърхност се извършва свързването с горния край на вертикалната подпора, носила детайл.

Най-съществените отлики  между класическите гръцки капители и римо-йонийските са изправянето на каналиса,  опростяването на украсата на ехина и обогатяването на декорацията върху пулвинуса. В монументалната гробна и обществена архитектура на предримска Тракия йонийският капител навлиза през елинистическия период.

Капителът от м. „Градът” при с. Крамолин притежава особеност в декорацията, характерна за фасадите на йонийските капители от провинция Долна Мизия: волутни мотиви, които са винаги свързани с неорнаментиран каналис и най-често тройнозавити около кръглото и плоско оформено око. Липсват обаче овулите йонийска кима, т.к. останалата част от ехина е разрушен. Капителът е украсен с гладки заострени лаврови листа с вдлъбната централна жилка, разположени хоризонтално в един ред върху възглавницата. Разделени са с псевдопревръзка, под и над тях са изрязани филизи. Тук наблюдаване смесване на растителна декорация, което е рядък принцип на работа при долномизийските каменоделски ателиета. Софитът е с кръгла форма за поемане на горната страна на носещата колона. Тук липсва фасадата с характерната украса от йонийска кима, така че виждаме не челото, а една от страните на капитела.

Представяният римо-йонийски капител е един от няколкото капители, съхранявани във фондовете на РИМ-Габрово, и се експонира пред публика за пръв път.

***

ФЕРВУАРИ

Fevruari 2013

Културна ценност на месец ФЕВРУАРИ 2013 г. са пафти, част от богатата колекция, която притежава Регионален исторически музей – Габрово. Те (нар. още чапрази) са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ до средата на XX век. Според размера им се делят на малки, средни и големи, като последните са  с големината на разперена човешка длан и служат за подпора на корема при тежкия женски физически труд. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена. По-дебелите от тях са изливани в калъпи (тержи) и после изглаждани. Сребърната пластинка се изковава с „калемиши”: най-напред се изрязва пластинката, след което й се придава формата на чапраз и на опакото майсторът рисува орнамента със заострен металически калем или молив.  Лицевата страна се изработва върху „зифт” (смола) и се прави изчукване на онези места, които трябва да са изпъкнали. После чапразът се обръща и се залепя от другата страна, за да се изкове лицевата страна, докато „цъфне”, т.е. всички вдлъбнатини изпъкнат и орнаментът стане релефен. Третият вид чапрази са т. нар. „чифт иши”, които са по-редки за региона. В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на  средновековното златарство, поради близостта на Габрово до Търново, най-големият културен център по време на Втората българска държава. Вследствие турското нашествие върху габровските накити оказват влияние и ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила „лале”, ягодовите плодове.

Първата група пафти от този тип са с форма на къдрава палмета със завит нагоре край, изработени от сребро в техника „калемиши”. В средата има силно стилизирано изображение, което наподобява плод, листа, зрънца и клончета. Под него е представена волута (спираловиден елемент), изпълнена с едри гранули, оформящи поле, венец. По края е изчукан широк бордюр от розети, трилистни палмети, акантови листа, които са изковани релефно. При втората група пафти с мотив „ягода”, пак с форма на къдрава палмета, ягодовият плод е силно стилизиран и предаден чрез зрънчест мотив.Други образци са изработени с техники на изчукване и филигран, а позлатата внася топлина и блясък. С много усет и вещина майсторът-куюмджия изплита нишка по нишка и оформя в центъра по една розета, около която се развиват спираловидни фрагменти и завитъци и по-малки розети в края. В средата на всяка розета има по една гранула. Интересни са и чапразите с изображение на птици в центъра на композицията, което може да се свърже с християнския символ на Св. Дух, като в случая е предпочитано неговото апотропейно значение. При една голяма група пафти от Габрово в центъра е изобразен двуглав орел в най-различни варианти.  Обикновенно този мотив се среща върху седефени пластини. При някои композиции върху двете глави е гравирана корона. Наоколо има широк бордюр от стилизирани растителни мотиви: розети, пъпки, лалета, листа, клонки и други с плодове (ягода, малина). В тези изображения символното представяне на власт е свързано с Вселенската патриаршия в Цариград. Към изображенията на двуглавия орел се добавят и определени условни хералдични атрибути като кръст и меч, скиптър и сфера. Често срещани в Габровско са малките отливани пафти, украсени с мотиви, характерни за стил „Империя” – факли, оръжие, оръдия, със спирални възли в двата края.Едни от най-разпространените сюжети по пафтите от Габровско са религиозните. Срещат се изображения на Св. Богородица, Рождество Христово, Св. Благовещение, Св. Константин и Елена, Св. Георги, Св. Димитър и други. Пафтите са белег на имотното състояние на жената, като по-богатите носят пафти, изработени от сребро и сребро с позлата, а по-бедните – месингови, медни и посребрени.

***

МАРТ

cennost mart 2013

Културна ценност на месец МАРТ 2013 г. е сабя, принадлежала на руски воин, сражавал се на Шипка. Дарена е на атамана Феодор Мелников от руската императрица Елисавета I за вярна служба, 25 май 1759 г. Тя има не само сантиментална стойност, но  е и ценност с важно значение за илюстриране на  най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие в Освободителната война. Паметта за габровския принос в най-крупното събитие от преди 135 години е илюстрирана чрез различни свидетелства. Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници  и паметни места са богатото историческо наследство, което подхранва корените на нашето минало.  Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на руската армия. Този исторически факт обяснява съхраняването на значителен масив културни ценности в Регионален исторически музей – Габрово, белязали  събитията в Габровския край в месеците на Руско-турската освободителна война и габровското участие в нея. След освобождението на Габрово (28 юни 1877 г.), когато габровци посрещат първите руски военни части на 30-ти Донски казашки полк, само за няколко дни в града пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход, превърнал се в символ на българската свобода. След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г.  в резултат на съгласуваните действия  от север на ген. Дерожински и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. Започва няколкомесечната му защита, продължила пет месеца в условията на необходимост от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещина и ниски температури през зимата. След периода на т. нар. „зимно шипченско стоене”, приковало близо 40 хилядна турска армия, в края на  декември 1877 г. (н. ст. януари 1878 г.), Шипка послужи като отворена врата за победоносното шествие на руската армия към Цариград. Успешната му отбрана е с огромно военностратегическо значение, защото отвлича вниманието на турските войски от другите пунктове на бойните действия, което улеснява и другите два руски фронта (Западният и Източният), подготвя капитулацията на турската блокада при Плевен, който се  оказва „костеливият орех”, а падането на крепостта  „развръзва възела на войната”. Последният победен акт на величавата и драматична борба за Шипченския проход е сражението при Шипка – Шейново.    Краят  на поредната  Руско-турска война е ознаменуван с подписания  на трети март 1878 г. в Сан Стефано мирен договор, поставил началото на историческото, съдбовно завоевание – възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената нация немалко изпитания, тази война завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България.

***

АПРИЛ

Cennost april 2013

Културна ценност на месец АПРИЛ 2013 г. – колани от Възраждането. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. В зависимост от материала и техниката на изработка се разделят на няколко вида: метални, везани и тъкани. Коланът е и показател за възраст, семейно положение, имотно състояние, а също така има значение на амулет, т. е.изпълнява предпазна функция.Металните колани през XVIII – XIX век са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово е съхранен сребърен ребърчат колан с гранули, нанизан върху черна тъкана материя. В двата края завършва с правоъгълни богато орнаментирани с растителни фигури плочки, завършващи с кука и гайка. Над гайката има кръгла розета с гнездо и червен камък в средата.Музейната колекция „Колани” включва и  кожени колани, покрити с везан плат, известни като шити или везани. Върху бяло домашно платно са извезани мотиви от разноцветна вълнена прежда. За фон са използвани бели, черни и сини конци с геометрични и растителни мотиви, характерни за везбения орнамент от този край. Популярни изображения са: гюл, мак, карамфил, ружа, дърво, звезда, пеперуда, птица. В Габровския край за познати и мънистените или т. нар. колани  „със синци” -гъста плетка от нанизани мъниста. Плетат се с една кука на редове и с предварително отброени и нанизани мъниста.  Използвани са различни видове геометрични орнаменти – прави, зъбчати, вълнообразни, змиеобразни, оформени поединично или в комбинация. Често преобладават растителните мотиви, характерни за шевичната орнаментика от Габровския край. В някои случаи те се преплитат с геометрични или с животински – птица или пеперуда. Основният фон при тези колани е бял или черен, по-рядко тъмносин и зелен, а върху него следват разноцветни изображения. Много популярни в Габровско са тъканите колани. Техниката им е примитивна и датира още от VIII – X век. Тъкат се на т. нар. кори – тънки квадратни дъсчици, в четирите ъгъла с по една дупка за прикрепване на основните нишки, които се опъват в двата края, а вътъкът се натъква с ръка и набива с дървен нож. За повечето тъкани колани от Габровско е характерен черният цвят, използван като фон или рамка, но се използват и тъмночервено или тъмнозелено. Мотивите са изпълнени с по-свежи цветове, с които се изобразяват черти, резки, ченгели, кръст, правоъгълник и триъгълник. Чрез геометричната форма, конструктивно свързана в няколко основни елемента, се постигат мотиви, напомнящи растителни орнаменти или по-сложни композиции от цветя. Момите започват да ги тъкат, когато се замомеят – една част за лично носене, друга за чеиз и за дарове. Коланите се слагат „за свет ден” и по празник, когато момите са избирани по работност и красота.Коланите от Габровския край носят всички белези на българското народно творчество. Като част от облеклото те отразяват вечния стремеж на българката към красота и са свидетелство за майсторството, вложено в тяхната изработка.

***

МАЙ

Културна ценност на месец МАЙ 2013 г. е възстановка на главата на Цанко Дюстабанов, посветена на 170-годишнината от рождението му. Костните му останки са пренесени в Габрово на 15 юни 1881 г.  и са положени в голямата гробница под камбанарията на черквата „Свето Благовещение” на Девическия манастир, след събарянето на който до лятото на 1976 г. престояват в Соколския манастир. През м. декември  с. г.  черепът му е предаден на ОИМ – Габрово за реставриране, консервиране  и с идея за направа на пластична антропологична реконструкция на главата му, с която задача се заема д-р Йорданов от Института по морфология при БАН.

Инициативата за направата на антропологичната реконструкция е на колегата Кина Койчева. Цанко Дюстабанов  е първата на личност от периода на Българското Възраждане на когото се прави антропологична реконструкция, която за първи път  е сравнявана с фотография. Започната в края на 1976 г. и завършена през 1977 г. – целият процес продължава шест месеца. До края на работата личността, на която принадлежи черепа, остава неизвестна за д-р Йордан Йорданов. В процеса на работа се налага моделиране на разрушените лицеви части, поставяне на всички зъби на горната зъбна редица и пригаждане на долна челюстна кост поради загуба на оригиналните. След рентгенови снимки и снемане на отпечатък на черепа е изработен гипсов модел, върху който започва моделиране на лицето от восък. Липсата на данни за долно-челюстната кост създава трудности при възстановяване на дъвкателните мускули. Подмяната на зъбите също затруднява моделирането на устните и устната цепка, формата на брадичката, долночелюстния ъгъл. Направата на графичен портрет е основа за изработването на скулпторния му образ. Прическата, облеклото са направени по указания на от Историческия музей, основани на запазена фотография на Ц. Дюстабанов. Целият процес продължава шест месеца. Скулптурната възстановка позволява да се възприеме образа му в последните дни от неговия живот.

***

ЮНИ

pllakat

Културна ценност за месец ЮНИ 2013 г. е едно рядко издание от 1934 г. – „Книга на габровската индустрия”. В 80 отделни статии за съществувалите тогава по-големи габровски фабрики, се проследява развитието на индустрията в града ни след освобождението. Богато илюстрирана с над 100 снимки на фабрични сгради, портрети на водещите наши промишленици, над 120 реклами на тяхната продукция, тази книга се явява първият сериозен опит за показване силата и мощта на габровската индустрия и нейното уникално място в българската икономика от края на ХІХ – първата половина на ХХ в. Необикновеното място на Габрово в развоя на нашата индустриализация е добре оценено още от съвременниците и прието като национална гордост. Това е и основната цел на изданието както пише и в първият предговор към книгата „…Съюзът на Габровските промишленици в желанието си да даде ясна представа за развоя на габровската промишленост, реши да издаде „Алманах на габровската промишленост”, който да разкрие трудните пътища, през които е минал габровецът за да създаде една национална индустрия, гордост не само за града ни, но и за целия български народ .”

***

АВГУСТ

cennost Avgustt 3013

Културна ценност за месец АВГУСТ 2013 г. е една оригинална габровска разработка, устройство за печене на месо „Су – кебап” /су – вода/. Изобретател е учителят в Механотехническото училище „Д-Р Никола Василиади” – Коста Симеонов. Първоначално той разработва през 1932 г. голям „Су – кебап”, а през 1935 г. прави умален преносим модел. Характерното за това устройство е изчислената скорост на въртене на шиша – непозволяваща капката мазнина да падне в жарта, т.е. месото се облива в собствената си мазнина. Системата „Су кебап” е прекопирана и частично изпълнена в едър мащаб в ресторанта на АЕК „Етър”.

***

СЕПТЕМВРИ

cennost septemwri 2013

Културна ценност на месец СЕПТЕМВРИ 2013 г. са писма на Васил Априлов до сестра му Кера. Търговец, просветен и книжовен деец, благодетел на Габровското училище, неговият живот на емигрант, който обаче не забравя  отечеството си Габрово и работи за духовното израстване на своя народ, го превръщат  в авторитетна за  българите личност.

Кореспонденцията му е важен елемент от неговото документално  наследство, от което до днес е достигнала само малка част. Събирани  в продължение на години от учителят Цвятко Недев Самарджиев, той  изпраща писмовната сбирка в Министeрството на народното просвещение, където тя изчезва. Документалното му наследство е пръснато в архива на Найден Геров, на Неофит Рилски, в Зографския и Рилския манастир, единадесет са открити в руски архиви от Цвета Унджиева. Още през 1838 г. Юрий Венелин публикува две Априлови писма (от 1836 и 1837 г., подписани и от Николай Ст. Палаузов). Най-ранното, достигнало до нас писмо е от 1833 г. до Габровската община – то е публикувано от П. Р.  Славейков през 1866 г. в книгата му „Габровското училище и  неговите първи попечители”. Славейков публикува още няколко негови писма. Писма са публикувани и във в. „Гайда” от м. юли 1866 г. Определена част от писмата му са на руски и гръцки език. През 1940 г. проф. Михаил Арнаудов успява да възстанови 41 Априлови писма благодарение на направени публикации. През 1957 г. той обнародва шест от тях. Днес немалка част се съхранява в ръкописната сбирка на БИА при националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, ЦДИА – София, в ръкописния отдел на националната библиотека на Русия в Москва, Държавният исторически архив в Санкт Петербург, в Одеския държавен архив. Регионален историческият музей – Габрово притежава две писма на Васил Априлов до сестра му Кера – 18 август 1839  и 10 април 1846 г. Въпреки че писмата до сестра му са много лични, те също са свидетелство за неговите интереси относно запазване на българските традиции. Интересува се от работите в семейството на Кера, омъжила се за Цанко Станьов Дюстабанов (дядо на войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов). Проявява загриженост за обучението и задомяването на племенника си Николай (син на починалия му през 1835 г. брат Никифор). Чрез писмата си моли сестра си  за издирване на песни, дава й напътствия какви песни да събира – за годеж, за любов, за сватба, да търси като информатори жени и моми и ако са бедни да им се плати за труда, споделя и идеята си за откриване на училище за момичета. В. Априлов използва и Неофит Рилски като събирач на старини – с такава цел той му изпраща нарочно писмо с конкретни указания какво, къде и как да търси и събира. Такива поръчения поставя и на пътуващите до Одеса габровци, с които се среща и разговаря пространно. Намерението му да подреди събраното песенно творчество в сборник се потвърждава от открития в архива на Найден Геров  подготвен ръкопис.

***

ОКТОМВРИ

cennost oktomvri 2013

Културна ценност на месец ОКТОМВРИ 2013 г. е бюст на габровският индустриалец и благодетел Пенчо Семов (1873-1945 г.), послучай 140 години от рождението му.

Българският скулптор Кирил Тодоров, автор на паметника на Васил Априлов в Габрово, през 1934 г. гостува във вилата на Семов (Старопиталището). Остава възхитен от “това райско кътче” и от посрещането. В знак на преклонение пред стореното от Пенчо Семов, Кирил Тодоров изработва бюстове на именития индустриалец и съпругата му. Двете гипсови скулптури са поставени в горната част на парадното стълбище на старопиталището. След 9 септември 1944 г. бюстът на х. Радка Пенчо Семова е унищожен, а на Пенчо Семов е укрит от Колю Обов, а впоследствие съхранен от сина му Васил и снаха му Силвия Колеви и през 1997 г. е подарен на музея в Габрово. Днес той заема почетно място в експозицията “Габрово и габровци” на Регионален исторически музей.

***

НОЕМВРИ

74911_216985605147219_1235610027_n

Културна ценност на месец НОЕМВРИ 2013 г. е книгата „Из стопанското минало на Габрово” от най-видния габровски историограф д-р Петър Цончев, публикувана през далечната 1929 г., сама по себе си е изключително рядко и интересно издание. Притежаваният от Регионален исторически музей – Габрово екземпляр е още по-ценен поради факта, че е белязан както с личния автограф на автора, така и с това, че неговата ръка е добавила на последните 37 страници редица бележки и поправки към оригиналния текст. Това е изключително рядка находка за историка, понеже показва творческия път на автора, неговата голяма ерудиция, перфекционизма му в търсенето на детайлите на историческия факт. Освен на последните страници, авторски бележки има и в самия текст. Самото книжно тяло също е интересно и оригинално, понеже поне досега не са ни известни подобни разработки на това издание със специално добавени отделни коли с бели листове. Ръкописната информация, която е събрана в книгата, може да се раздели на две части. Едната част са бележки, свързани с извадки от тогавашната преса по какъв начин е прието от обществеността изданието „Из стопанското минало на Габрово”. Втората част са вече директни корекции на части от оригиналния текст и са изключително интересни. След направено проучване установихме, че някои от тези поправки са нанесени във второто монографично издание на д-р Петър Цончев” – „Из общественото и културно минало на Габрово”, издадено през 1934 г., но други не влизат в историческа употреба. Това прави този екземпляр на „Из стопанското минало на Габрово” уникален и може да послужи за обогатяване на едно бъдещо преиздаване на този изключителен за габровската история труд. Книгата постъпва в РИМ – Габрово като дарение от Теодора Цанкова Хаджистойчева, дъщеря на един от големите дарители на музея Цанко Хаджистойчев, и от Елена Новакова, племенница на д-р Петър Цончев.

***

ДЕКЕМВРИ

IMGP5622-pechat

Културна ценност на месец ДЕКЕМВРИ е много рядка археологическа находка – калъп за изготвяне на просфорни печати за хляб. Направен е от добре изпечена и пречистена глина. След изпичането с инструмент е оформена вдлъбнатата част на калъпа и декоративния орнамент. В центъра е представен равнораменен кръст с разширени рамене, завършващи с кръгчета в ъглите. Между рамената са представени стилизирани листа с елипсовидна форма. Околовръст минава бордюр от плетеница. В центъра на кръста е вдълбана квадратна дупка. Липсва част. Калъпът е намерен през 1987 г. на дълб. 2 м. около пещ № 1 за строителна керамика в м. „Градът“ при с. Крамолин, Севлиевско. От него са изготвяни просфорни печати за хляб, също от глина, които след изпичането\ им са влизали в употреба. След откриването на калъпа в Исторически музей-Габрово от него експериментално е направена гипсова отливка, която дава представа за истинския вид на просфорния печат. Така е установено, че  получената от дупката в центъра на калъпа дръжка също е оформена като малък печат за допълнителна декорация на хляба. Отгоре на нея са врязани в негатив инициалите на Иисус Христос, които да дадат позитивно, правилно изображение върху тестото. Съхраняваният в РИМ – Габрово калъп за изготвяне на просфорни печати за хляб може да се датира в V в.

Калъпът за изготвяне на просфорни печати за хляб в РИМ-Габрово датира от епохата на навлизане на християнството в българските земи. Получаваните от него печати Кръстът е много разпространен символ за просфорите преди VІІ в. Стилизираните цветя имат християнски подтекст, свързан с райската градина.Получаваните просфорни печати се различават коренно от съвременните, които са многоделни, с отделни части, посветени на Агнеца, Богородица, 9-те евангелски чина, следствие развитието на култа и обосноваващото го богословие.

***