Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

Архив – 2013 г.

Cennost ianuari 2013

Културна ценност  на месец ЯНУАРИ 2013 г. е фрагмент от римо-йонийски капител. Изработен е от камък, в нисък релеф, не особено качествена изработка. Липсва половината. Открит е при археологически разкопки през 1987 г. в  м. „Градът” при с. Крамолин и може да бъде хронологизиран в  ІІІ в. Използван е при свободностояща колона в някаква гражданска, религиозна или гробнична постройка и впоследствие е преупотребен в селището на възвишението над късноантичните пещи за строителна керамика в м. „Градът”. Произхожда от градската територия на Никополис ад Иструм, който е основен център на разпространението на йонийския ордер във вътрешната зона на Долна Мизия още от възникването си (след средата на ІІ в.).Капителът е архитектурна форма, която дава пряката връзка между носещите елементи, съставящи антаблемана, и вертикалните подпори. Зараждането на декоративния модел на йонийския капител се корени в малоазийското и месопотамското изкуство  от началото на І хил.пр.Хр. В класическа Гърция  и елинистическите комплекси той постига своите завършени форми.
Йонийският капител се дели на три основни дяла – абак, тяло и софит. Основното тяло се разглежда обикновено като две по две идентични секции, наричани фасада и възглавница (pulvinus). Над тях се разполага абака, който излиза в профил там където капителът има видима страна. Съставните елементи на тялото на йонийския капител са:
- по фасадата: два спирално завити мотива – т.нар. волути (от volvo “въртя, търкалям“); йонийска кима, съчетана понякога с астрагал, която покрива ехина; полупалмети, които оформят връзката между волутните мотиви и ехина; каналис, който свързва волутите.
- по възглавницата: декоративни елементи с най-различни форми, които покриват тялота на пулвинуса; превръзка (balteus), която разделя възглавницата на две симетрични половини; чело, което представлява плоскостта между пулвинуса и абака.
Софитът е долната страна на йонийския капител. Върху неговата повърхност се извършва свързването с горния край на вертикалната подпора, носила детайл.
Най-съществените отлики  между класическите гръцки капители и римо-йонийските са изправянето на каналиса,  опростяването на украсата на ехина и обогатяването на декорацията върху пулвинуса. В монументалната гробна и обществена архитектура на предримска Тракия йонийският капител навлиза през елинистическия период.
Капителът от м. „Градът” при с. Крамолин притежава особеност в декорацията, характерна за фасадите на йонийските капители от провинция Долна Мизия: волутни мотиви, които са винаги свързани с неорнаментиран каналис и най-често тройнозавити около кръглото и плоско оформено око. Липсват обаче овулите йонийска кима, т.к. останалата част от ехина е разрушен. Капителът е украсен с гладки заострени лаврови листа с вдлъбната централна жилка, разположени хоризонтално в един ред върху възглавницата. Разделени са с псевдопревръзка, под и над тях са изрязани филизи. Тук наблюдаване смесване на растителна декорация, което е рядък принцип на работа при долномизийските каменоделски ателиета. Софитът е с кръгла форма за поемане на горната страна на носещата колона. Тук липсва фасадата с характерната украса от йонийска кима, така че виждаме не челото, а една от страните на капитела.
Представяният римо-йонийски капител е един от няколкото капители, съхранявани във фондовете на РИМ-Габрово, и се експонира пред публика за пръв път.

Fevruari 2013

Културна ценност на месец ФЕВРУАРИ 2013 г. са пафти, част от богатата колекция, която притежава Регионален исторически музей – Габрово. Те (нар. още чапрази) са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ до средата на XX век. Според размера им се делят на малки, средни и големи, като последните са  с големината на разперена човешка длан и служат за подпора на корема при тежкия женски физически труд. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена. По-дебелите от тях са изливани в калъпи (тержи) и после изглаждани. Сребърната пластинка се изковава с „калемиши”: най-напред се изрязва пластинката, след което й се придава формата на чапраз и на опакото майсторът рисува орнамента със заострен металически калем или молив.  Лицевата страна се изработва върху „зифт” (смола) и се прави изчукване на онези места, които трябва да са изпъкнали. После чапразът се обръща и се залепя от другата страна, за да се изкове лицевата страна, докато „цъфне”, т.е. всички вдлъбнатини изпъкнав и орнаментът стане релефен. Третият вид чапрази са т. нар. „чифт иши”, които са по-редки за региона. В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на  средновековното златарство, поради близостта на Габрово до Търново, най-големият културен център по време на Втората българска държава. Вследствие турското нашествие върху габровските накити оказват влияние и ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила „лале”, ягодовите плодове.
За габровските накити е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. При много от пафтите е разпространен мотивът „ягода”.  Първата група пафти от този тип са с форма на къдрава палмета със завит нагоре край, изработени от сребро в техника „калемиши”. В средата има силно стилизирано изображение, което наподобява плод, листа, зрънца и клончета. Под него е представена волута (спираловиден елемент), изпълнена с едри гранули, оформящи поле, венец. По края е изчукан широк бордюр от розети, трилистни палмети, акантови листа, които са изковани релефно. При втората група пафти с мотив „ягода”, пак с форма на къдрава палмета, ягодовият плод е силно стилизиран и предаден чрез зрънчест мотив.Други образци са изработени с техники на изчукване и филигран, а позлатата внася топлина и блясък. С много усет и вещина майсторът-куюмджия изплита нишка по нишка и оформя в центъра по една розета, около която се развиват спираловидни фрагменти и завитъци и по-малки розети в края. В средата на всяка розета има по една гранула. Интересни са и чапразите с изображение на птици в центъра на композицията, което може да се свърже с християнския символ на Св. Дух, като в случая е предпочитано неговото апотропейно значение. При една голяма група пафти от Габрово в центъра е изобразен двуглав орел в най-различни варианти.  Обикновенно този мотив се среща върху седефени пластини. При някои композиции върху двете глави е гравирана корона. Наоколо има широк бордюр от стилизирани растителни мотиви: розети, пъпки, лалета, листа, клонки и други с плодове (ягода, малина). В тези изображения символното представяне на власт е свързано с Вселенската патриаршия в Цариград. Към изображенията на двуглавия орел се добавят и определени условни хералдични атрибути като кръст и меч, скиптър и сфера. Често срещани в Габровско са малките отливани пафти, украсени с мотиви, характерни за стил „Империя” – факли, оръжие, оръдия, със спирални възли в двата края.Едни от най-разпространените сюжети по пафтите от Габровско са религиозните. Срещат се изображения на Св. Богородица, Рождество Христово, Св. Благовещение, Св. Константин и Елена, Св. Георги, Св. Димитър и други.Пафтите са белег на имотното състояние на жената, като по-богатите носят пафти, изработени от сребро и сребро с позлата, а по-бедните – месингови, медни и посребрени.

734386_129085077270606_5347248_n Първомартенските български обичаи са свързани с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. В народните представи настъпването на пролетта идва с пристигането на Баба Марта, нейният знак е мартеницата – символ на пробуждането на хората и природата за нов живот. Регионален исторически музей – Габрово открива за първи път изложба на мартеници, изработени по автентични образци. Нашата цел е да се демонстрира разнообразието в изработката на мартеници в различните етнографски области, да се илюстрира старата традиция на правенето им, да се разкрият техниките и материалите, които са се използвали в миналото. В изложбата са представени 318 броя мартеници, от които 66 броя са изработени по автентични образци, събрани при теренни проучвания на Лозинка Йорданова и Любомир Миков. В изложбата могат да се видят копия на образци от Габрово, Велико Търново, Плевен, Монтана, Враца, Силистра, Варна, Бургас, София, Омуртаг, Кърджали. Характерното за тях е, че в Габровско мартениците са изключително от бял и червен вълнен конец и рядко с използване на зелен; в Монтана освен различните нюанси на червения цвят използват синьо и бяло за момчета и цикламено и оранжево за момичета; във Врачанско има отделни мартеници за момичета и за момчета; в Бургаско използват много пресукани конци; в Софийско предпочитат мартениците за ръка, а кърджалийските момински мартеници са за коса и украса на пазвата, като комбинират синьо и цикламено или цикламено и зелено. Освен тях са представени и оригинални мартеници, изработени от нетрадиционни материали, като лозови пръчки, царевична шума, дървени лъжици, вилици и царевичен кочан. В изложбата участват и културни ценности от РИМ – Габрово, използвани за цялостното композиране на експозицията

cennost mart 2013

Културна ценност на месец МАРТ 2013 г. е сабя, принадлежала на руски воин, сражавал се на Шипка. Дарена е на атамана Феодор Мелников от руската императрица Елисавета I за вярна служба, 25 май 1759 г. Тя има не само сантиментална стойност, но  е и ценност с важно значение за илюстриране на  най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие в Освободителната война. Паметта за габровския принос в най-крупното събитие от преди 135 години е илюстрирана чрез различни свидетелства. Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници  и паметни места са богатото историческо наследство, което подхранва корените на нашето минало.  Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на руската армия. Този исторически факт обяснява съхраняването на значителен масив културни ценности в Регионален исторически музей – Габрово, белязали  събитията в Габровския край в месеците на Руско-турската освободителна война и габровското участие в нея. След освобождението на Габрово (28 юни 1877 г.), когато габровци посрещат първите руски военни части на 30-ти Донски казашки полк, само за няколко дни в града пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход, превърнал се в символ на българската свобода. След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г.  в резултат на съгласуваните действия  от север на ген. Дерожински и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. Започва няколкомесечната му защита, продължила пет месеца в условията на необходимост от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещина и ниски температури през зимата. След периода на т. нар. „зимно шипченско стоене”, приковало близо 40 хилядна турска армия, в края на  декември 1877 г. (н. ст. януари 1878 г.), Шипка послужи като отворена врата за победоносното шествие на руската армия към Цариград. Успешната му отбрана е с огромно военностратегическо значение, защото отвлича вниманието на турските войски от другите пунктове на бойните действия, което улеснява и другите два руски фронта (Западният и Източният), подготвя капитулацията на турската блокада при Плевен, който се  оказва „костеливият орех”, а падането на крепостта  „развръзва възела на войната”. Последният победен акт на величавата и драматична борба за Шипченския проход е сражението при Шипка – Шейново.    Краят  на поредната  Руско-турска война е ознаменуван с подписания  на трети март 1878 г. в Сан Стефано мирен договор, поставил началото на историческото, съдбовно завоевание – възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената нация немалко изпитания, тази война завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България.

 

Cennost april 2013

Културна ценност на месец АПРИЛ 2013 г. – колани от Възраждането. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. В зависимост от материала и техниката на изработка се разделят на няколко вида: метални, везани и тъкани. Коланът е и показател за възраст, семейно положение, имотно състояние, а също така има значение на амулет, т. е.изпълнява предпазна функция.Металните колани през XVIII – XIX век са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово е съхранен сребърен ребърчат колан с гранули, нанизан върху черна тъкана материя. В двата края завършва с правоъгълни богато орнаментирани с растителни фигури плочки, завършващи с кука и гайка. Над гайката има кръгла розета с гнездо и червен камък в средата.Музейната колекция „Колани” включва и  кожени колани, покрити с везан плат, известни като шити или везани. Върху бяло домашно платно са извезани мотиви от разноцветна вълнена прежда. За фон са използвани бели, черни и сини конци с геометрични и растителни мотиви, характерни за везбения орнамент от този край. Популярни изображения са: гюл, мак, карамфил, ружа, дърво, звезда, пеперуда, птица. В Габровския край за познати и мънистените или т. нар. колани  „със синци” -гъста плетка от нанизани мъниста. Плетат се с една кука на редове и с предварително отброени и нанизани мъниста.  Използвани са различни видове геометрични орнаменти – прави, зъбчати, вълнообразни, змиеобразни, оформени поединично или в комбинация. Често преобладават растителните мотиви, характерни за шевичната орнаментика от Габровския край. В някои случаи те се преплитат с геометрични или с животински – птица или пеперуда. Основният фон при тези колани е бял или черен, по-рядко тъмносин и зелен, а върху него следват разноцветни изображения.Много популярни в Габровско са тъканите колани. Техниката им е примитивна и датира още от VIII – X век. Тъкат се на т. нар. кори – тънки квадратни дъсчици, в четирите ъгъла с по една дупка за прикрепване на основните нишки, които се опъват в двата края, а вътъкът се натъква с ръка и набива с дървен нож. За повечето тъкани колани от Габровско е характерен черният цвят, използван като фон или рамка, но се използват и тъмночервено или тъмнозелено. Мотивите са изпълнени с по-свежи цветове, с които се изобразяват черти, резки, ченгели, кръст, правоъгълник и триъгълник. Чрез геометричната форма, конструктивно свързана в няколко основни елемента, се постигат мотиви, напомнящи растителни орнаменти или по-сложни композиции от цветя. Момите започват да ги тъкат, когато се замомеят – една част за лично носене, друга за чеиз и за дарове. Коланите се слагат „за свет ден” и по празник, когато момите са избирани по работност и красота.Коланите от Габровския край носят всички белези на българското народно творчество. Като част от облеклото те отразяват вечния стремеж на българката към красота и са свидетелство за майсторството, вложено в тяхната изработка.

Културна ценност на месец МАЙ 2013 г. е възстановка на главата на Цанко Дюстабанов, посветена на 170-годишнината от рождението му. Костните му останки са пренесени в Габрово на 15 юни 1881 г.  и са положени в голямата гробница под камбанарията на черквата „Свето Благовещение” на Девическия манастир, след събарянето на който до лятото на 1976 г.  престояват в Соколския манастир. През м. декември  с. г.  черепът му е предаден на ОИМ – Габрово за реставриране, консервиране  и с идея за направа на пластична антропологична реконструкция на главата му, с която задача се заема д-р Йорданов от Института по морфология при БАН.

Инициативата за направата на антропологичната реконструкция е на колегата Кина Койчева. Цанко Дюстабанов  е първата на личност от периода на Българското Възраждане на когото се прави антропологична реконструкция, която за първи път  е сравнявана с фотография. Започната в края на 1976 г. и завършена през 1977 г. – целият процес продължава шест месеца. До края на работата личността, на която принадлежи черепа, остава неизвестна за д-р Йордан Йорданов. В процеса на работа се налага моделиране на разрушените лицеви части, поставяне на всички зъби на горната зъбна редица и пригаждане на долна челюстна кост поради загуба на оригиналните. След рентгенови снимки и снемане на отпечатък на черепа е изработен гипсов модел, върху който започва моделиране на лицето от восък. Липсата на данни за долно-челюстната кост създава трудности при възстановяване на дъвкателните мускули. Подмяната на зъбите също затруднява моделирането на устните и устната цепка, формата на брадичката, долночелюстния ъгъл. Направата на графичен портрет е основа за изработването на скулпторния му образ. Прическата, облеклото са направени по указания на от Историческия музей, основани на запазена фотография на Ц. Дюстабанов. Целият процес продължава шест месеца. Скулптурната възстановка позволява да се възприеме образа му в последните дни от неговия живот.

130

ИЗЛОЖБА  ”130 ГОДИНИ ИСТОРИЯ”

На 9 май 2013 г. в Регионален исторически музей – Габрово беше открита изложба „130 години история”, посветена на 130 години история на музейното дело в Габрово. Официални гости на тържеството бяха Николай Сираков – Председател на общинския съвет, който поздрави екипа на музея с кратко слово и Неделчо Търкаланов – Заместник областен управител.
Програмата започна с произведения на пиано – Моцарт и Любомир Пипков, изпълнени от Петър Чернокожев – ученик на Елена Назърова – директор на НЧ „Априлов – Палаузов 1861”.
Директорът на музея – Красимира Чолакова връчи свидетелства за принос на музейни работници и като на всеки юбилей официално бе разрязана торта „130 години музейно дело” от Красимира Чолакова и Николай Сираков.
Екипът, реализирал изложбата – Добромир Търновски и Ивилина Методиева-Цанева също беше представен.
Изложбата „130 години история” е само по себе си история за историята. Чрез оригинални снимки и документи е проследено развитието на музейното дело в Габровско от първият музей – този при Априловската гимназия през дейността на Историографическо дружество „Габрово” и последващите институции. Показани са препятствията, през които преминава събирането на габровската история. Жалони в тези процеси са създаването на Габровски народен музей като държавен през 1949 г. и прерастването му в Окръжен исторически музей през 1960 г. Габровският музей е създател на редица други културни институти, които днес заемат осезаемо място в културния живот на града ни, а и в национален мащаб. През 1962 г. е създадена Художествена галерия като отдел към Окръжен исторически музей в т.нар. Карагьозова къща. През 1964 г. са създадени Етнографски парк-музей на българските занаяти при с. Етър и Архитектурно-исторически резерват „Боженци”. По повод 100 години от откриването на Държавната мъжка гимназия, отдел „Образование” към ОИМ открива постоянна изложба „Просветно дело в Габрово” в ПГ „В.Е. Априлов”, което поставя основите на по-късния Народен музей на образованието. Окрупняването на културните институти води до образуването през 1982 г. на Дирекция „КИН”, която организира и ръководи културните институти в Габровски окръг. Особено осезаема е ролята на Габровския музей в археологическите проучвания на района, които дават единствените сведения за античното и средновековно минало на тези земи. През дългата си история музеят сменя много пъти името си: Музей при Априловската гимназия, Музей при Историографическо дружество „Габрово”, Габровски градски народен музей, Окръжен исторически музей, Исторически музей – Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, но винаги е бил институцията, която събира, съхранява и популяризира габровската история, Музеят на Габрово и габровци. Много са имената на хората, свързали житейската си съдба с музея и дали своя принос за развитието му: Райчо Каролев, д-р Петър Цончев, пръв председател на основаното през 1920 г. Историографическо дружество „Габрово”; Еким Андрейчин, пръв уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово”, Илия Габровски, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово”, Зора Табакова, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово”, Ганка Рибарева, пръв уредник на Габровски градски народен музей, доц. Д-р Цоньо Петров, пръв директор на Окръжен исторически музей; дългогодишните уредници при Исторически музей – Габрово – Мария-Тоска Стефанова, Кина Койчева, Димо Тодоров, Диана Станева, Лиляна Нанева, Вела Лазарова и много други. Изложба е посветена и на тяхното дело, защото историята се прави от хората и се помни от хората.

pllakat

Културна ценност за месец ЮНИ 2013 г. е едно рядко издание от 1934 г. – „Книга на габровската индустрия”. В 80 отделни статии за съществувалите тогава по-големи габровски фабрики, се проследява развитието на индустрията в града ни след освобождението. Богато илюстрирана с над 100 снимки на фабрични сгради, портрети на водещите наши промишленици, над 120 реклами на тяхната продукция, тази книга се явява първият сериозен опит за показване силата и мощта на габровската индустрия и нейното уникално място в българската икономика от края на ХІХ – първата половина на ХХ в. Необикновеното място на Габрово в развоя на нашата индустриализация е добре оценено още от съвременниците и прието като национална гордост. Това е и основната цел на изданието както пише и в първият предговор към книгата „…Съюзът на Габровските промишленици в желанието си да даде ясна представа за развоя на габровската промишленост, реши да издаде „Алманах на габровската промишленост”, който да разкрие трудните пътища, през които е минал габровецът за да създаде една национална индустрия, гордост не само за града ни, но и за целия български народ .”

 ИЗЛОЖБА “КУЛТ И ОБРЕД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ”Plakat Kult i obredi w kriwi

Култ е название за съвкупността от твърдо установените форми на общуване с Божественото. Произлиза от глагола colere, „грижа се (за посевите), култивирам“. В този ред обредът е определеното условно, действие, съставящо култовите практики. Връзката на човека със свръхестественото задължително минава през обредни действия, които на една по-висша степен на развитие съставят организиран култ. Във времената на религиозно езичество вярванията са свързани с различни култове. Археологическите свидетелства за ритуално-обредни практики в Габровския край разкриват техните наченки още в епохата на средния палеолит – култът към предците и към мъртвите. В ранно – и късножелязната епоха се развива култът към природните феномени и висшите същества – Великата Богиня майка и синът й – богът Слънце. Появяват се специално изградени светилища, където специално жреческо съсловие извършва култа. Ритуално убивани предмети, които се депонират в земята, и придружават мъртвите в задгробния живот съставят прочутите тракийски съкровища. В проучените досега светилища се наблюдава приемственост на обредите от ранножелязната епоха до ІV в. С налагането на християнството настъпват важни изменения в култовите обекти, обреди и практики. Тракийската липса на монументална архитектура се заменя в късната античност с големите християнски храмове, заети от римската гражданска архитектура. Основните събития в християнството са отразени в литургичния ритуал и са представени в живописната украса на храма. Художественото пространство и време на ортодоксалното изкуство се явяват средство за достигане на литургическо богообщение. Като установени от църквата, християнските обреди се отличават от простонародното еклектично суеверие. В църквата обредът е външната страна на тайнството, което съобщава на вярващите Божията благодат. За тази цел християнството развива много подробна система от действия, извършвани от специално обособена в обществото и твърдо йерархизирана група свещенослужители, които обличат специфични одежи, ползват определени култови предмети (църковна утвар) и канонично определени богослужебни книги. По време на Втората българска държава културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превърнала местни култове в общоправославни, а столицата – в средище на святост. Така в Габровския край бил пренесен култът към най-популярната до ден днешен българска светица – Св. Преподобна Петка Търновска. Средновековните храмове твърдо спазват приемственост с античните църкви, около и в тях се погребват мъртвите, за да се привлече божията благодат и милост. Тази практика остава в сила чак до Освобождението. Системата от обреди, характеризиращи културата на традиционния колектив, има свой ритъм в социалното време, който кореспондира с емпиричното време на бита. Централно звено на локалната обредност е патриархалния дом. Социалната дейност на индивида и на съставящите обществото групи непрекъснато се ритуализира. Най-важните за него обреди са инициационните – кръщене, годеж, сватба, погребение. Традиционният календар пренася през времето приемствеността между езическата древност и християнството в религиозния им синкретизъм, който формира белезите на т.нар. народно християнство. Специфични народни светилища, където се синкретизират християнски и езически практики са оброчищата (църковища). В тях се правят жертвоприношения за семейството или селото като знак на благодарност към Бога или личния светец-покровител. Българското градско общество не скъсва напълно връзката си с традиционната култура отпреди Освобождението. Засилва се ролята на Православната църква като организатор и морален стожер на социума. След 1944 г. ритуалната система, свързана с организирането и поддържането на реда в традиционния колектив, претърпява най-сериозни преобразувания. Поради обвързаността на традиционната обредност с религията, комунистическата идеология се насочва към отхвърлянето на религиозните елементи, свързани с християнските ценности от празничната система. Държавната политика се опитва да подмени изцяло ритуално-обредната система, в качеството й на основен стожер на културата на традиционната общност, с нова такава, „социалистическа” по дух, където се залага на светския, празничен характер. Въведени са граждански ритуали, традиционите празници получават нови имена и най-често стават трудови – дни на различните професии, както и нови семейни празници. Днес само най-популярните елементи на традиционната обредност са оцелели под формата на светски празнични обичаи, без да се съзнава истинския им смисъл. Възраждането на влиянието на православната църква в обществения живот възвръща все повече хора към участие в християнската обредност.

cennost Avgustt 3013

Културна ценност за месец АВГУСТ 2013 г. е една оригинална габровска разработка, устройство за печене на месо „Су – кебап” /су – вода/. Изобретател е учителят в Механотехническото училище „Д-Р Никола Василиади” – Коста Симеонов. Първоначално той разработва през 1932 г. голям „Су – кебап”, а през 1935 г. прави умален преносим модел. Характерното за това устройство е изчислената скорост на въртене на шиша – непозволяваща капката мазнина да падне в жарта, т.е. месото се облива в собствената си мазнина. Системата „Су кебап” е прекопирана и частично изпълнена в едър мащаб в ресторанта на АЕК „Етър”.

cennost septemwri 2013

Културна ценност на месец СЕПТЕМВРИ 2013 г. са писма на Васил Априлов до сестра му Кера. Търговец, просветен и книжовен деец, благодетел на Габровското училище, неговият живот на емигрант, който обаче не забравя  отечеството си Габрово и работи за духовното израстване на своя народ, го превръщат  в авторитетна за  българите личност.

Кореспонденцията му е важен елемент от неговото документално  наследство, от което до днес е достигнала само малка част. Събирани  в продължение на години от учителят Цвятко Недев Самарджиев, той  изпраща писмовната сбирка в Министeрството на народното просвещение, където тя изчезва. Документалното му наследство е пръснато в архива на Найден Геров, на Неофит Рилски, в Зографския и Рилския манастир, единадесет са открити в руски архиви от Цвета Унджиева. Още през 1838 г. Юрий Венелин публикува две Априлови писма (от 1836 и 1837 г., подписани и от Николай Ст. Палаузов). Най-ранното, достигнало до нас писмо е от 1833 г. до Габровската община – то е публикувано от П. Р.  Славейков през 1866 г. в книгата му „Габровското училище и  неговите първи попечители”. Славейков публикува още няколко негови писма. Писма са публикувани и във в. „Гайда” от м. юли 1866 г. Определена част от писмата му са на руски и гръцки език. През 1940 г. проф. Михаил Арнаудов успява да възстанови 41 Априлови писма благодарение на направени публикации. През 1957 г. той обнародва шест от тях. Днес немалка част се съхранява в ръкописната сбирка на БИА при националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, ЦДИА – София, в ръкописния отдел на националната библиотека на Русия в Москва, Държавният исторически архив в Санкт Петербург, в Одеския държавен архив. Регионален историческият музей – Габрово притежава две писма на Васил Априлов до сестра му Кера – 18 август 1839  и 10 април 1846 г. Въпреки че писмата до сестра му са много лични, те също са свидетелство за неговите интереси относно запазване на българските традиции. Интересува се от работите в семейството на Кера, омъжила се за Цанко Станьов Дюстабанов (дядо на войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов). Проявява загриженост за обучението и задомяването на племенника си Николай (син на починалия му през 1835 г. брат Никифор). Чрез писмата си моли сестра си  за издирване на песни, дава й напътствия какви песни да събира – за годеж, за любов, за сватба, да търси като информатори жени и моми и ако са бедни да им се плати за труда, споделя и идеята си за откриване на училище за момичета. В. Априлов използва и Неофит Рилски като събирач на старини – с такава цел той му изпраща нарочно писмо с конкретни указания какво, къде и как да търси и събира. Такива поръчения поставя и на пътуващите до Одеса габровци, с които се среща и разговаря пространно. Намерението му да подреди събраното песенно творчество в сборник се потвърждава от открития в архива на Найден Геров  подготвен ръкопис.

cennost oktomvri 2013

Културна ценност на месец ОКТОМВРИ 2013 г. е бюст на габровският индустриалец и благодетел Пенчо Семов (1873-1945 г.), послучай 140 години от рождението му.

Българският скулптор Кирил Тодоров, автор на паметника на Васил Априлов в Габрово, през 1934 г. гостува във вилата на Семов (Старопиталището). Остава възхитен от “това райско кътче” и от посрещането. В знак на преклонение пред стореното от Пенчо Семов, Кирил Тодоров изработва бюстове на именития индустриалец и съпругата му. Двете гипсови скулптури са поставени в горната част на парадното стълбище на старопиталището. След 9 септември 1944 г. бюстът на х. Радка Пенчо Семова е унищожен, а на Пенчо Семов е укрит от Колю Обов, а впоследствие съхранен от сина му Васил и снаха му Силвия Колеви и през 1997 г. е подарен на музея в Габрово. Днес той заема почетно място в експозицията “Габрово и габровци” на Регионален исторически музей.

Untitled-1 (2)

ИЗЛОЖБА „ПЕНЧО СЕМОВ – БЛАГОДЕТЕЛЯТ”

На 8 октомври 2013 г. се навършиха 140 години от рождението на българския индустриалец и дарител Пенчо Иванов Семов (1873 – 1945 г.). По този повод в РИМ-Габрово бе експонирана изложба „Пенчо Семов – Благодетелят”,.
Организатори на събитието бяха: Регионален исторически музей – Габрово и Държавен архив – Габрово.
В трите взаимосвързани части на експозицията: Жизнен път, Модерният предприемач и Благодетелят със средствата на музейното експониране Пенчо Семов е показан като един от създателите на индустриалната столица на България. Построил свои фабрики из цялата страна, той предпочита пред всички селища Габрово. Твърде щедър в благотворителната си дейност, полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град. Безспорен е организационният му гений. Той ръководи 28 индустриални фабрики, търговски, застрахователни дружества и банки.
Творил през всички дни на своя живот, подчинил огромни средства под свое ръководство–1 082 582 000 лева – сума на крайните активи по баланси на акционерните дружества – Пенчо Семов не е роб на капитала, за него богатството не е самоцел. Парите за него са средство, чрез което може да бъде полезен на държавата и обществото и е направил дарения на стойност над 55 млн. лева. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат „Българският Рокфелер”. Професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.
Началото на изложбата беше поставен текст, в който Пенчо Семов сам дава оценка на своя живот: „Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да бях поет”.
В първата част на експозицията бяха показани отделни моменти от личния живот на Семов и неговото семейство чрез: снимки и родословие, принадлежащи на фамилиите Семови, Патеви и Кедеви. Експонираните родови снимки ни запознаха с майка му Бона Семова ( 1843 – 1924 г.), втората му съпруга Радка Патева (1884 – 1958 г.), осиновения им син Пенчо Пенчев Семов (1924 – 1999 г.), роднини и приятели.
Централно място беше отделено на портрета на Пенчо Семов от Добри Добрев и единствената лична вещ на габровския индустриалец, запазена до днес – неговия бастун.
Втората част на експозицията проследяваше дейността на Семов като модерен предприемач. Показани бяха снимки от албум, притежание на фамилия Семови, и акции. Представен бе и пълен списък на 28-те акционерни дружества с дялово участие на Пенчо Семов и диаграма с информация за растежа на активите в резултат на вложените от него капитали.
Посетителят можеше да прочете прощалното писмо на Семов до работниците му от фабрика „Принц Кирил” – Габрово.
Основният акцент на експозицията бе в третата част – Благодетелят. Тук водещо място е отделено на завещанията от 1928 г. и 1943 г. и създадената фондация „Пенчо Иванов Семов”, която работи по уреждане на старопиталище, две средни училища – пансиони за момичета и момчета с по 100 ученика, болница с най-модерно оборудване и фабрика за издръжка на родното му село Цвятковци (Габровска област).
Проследени бяха и аспекти на неговата впечатляваща социално-благотворителна дейност чрез фотоси на: имоти на фондацията – парка, старопиталището и пансиона за момичета; на закупената с негови пари сграда на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; на построените с дарени средства стопанско училище „х. Радка Семова” – Габрово и начално училище „Иван Семов” – с.Цвятковци.
Експозицията „Пенчо Семов – Благодетелят” представи оригинални грамоти, ордени и медали, с които е отличен Пенчо Семов, за народополезната му дейност приживе и признанието му посмъртно за почетен гражданин на Габрово през 2008 г.
Умело бяха съчетани снимки, документи, вещи с произведения на изкуството, като портретите в цял ръст на Пенчо Семов и х. Радка Семова, маслени бои, рисувани от българския художник Добри Добрев – преподавател в Художествената академия в София.
В изложбата за пръв път бяха показани нови, непубликувани и неизвестни досега снимки от оригинален албум на племеницата на Пенчо Семов.

74911_216985605147219_1235610027_nКултурна ценност на месец НОЕМВРИ 2013 гКнигата „Из стопанското минало на Габрово” от най-видния габровски историограф д-р Петър Цончев, публикувана през далечната 1929 г., сама по себе си е изключително рядко и интересно издание. Притежаваният от Регионален исторически музей – Габрово екземпляр е още по-ценен поради факта, че е белязан както с личния автограф на автора, така и с това, че неговата ръка е добавила на последните 37 страници редица бележки и поправки към оригиналния текст. Това е изключително рядка находка за историка, понеже показва творческия път на автора, неговата голяма ерудиция, перфекционизма му в търсенето на детайлите на историческия факт. Освен на последните страници, авторски бележки има и в самия текст. Самото книжно тяло също е интересно и оригинално, понеже поне досега не са ни известни подобни разработки на това издание със специално добавени отделни коли с бели листове. Ръкописната информация, която е събрана в книгата, може да се раздели на две части. Едната част са бележки, свързани с извадки от тогавашната преса по какъв начин е прието от обществеността изданието „Из стопанското минало на Габрово”. Втората част са вече директни корекции на части от оригиналния текст и са изключително интересни. След направено проучване установихме, че някои от тези поправки са нанесени във второто монографично издание на д-р Петър Цончев” – „Из общественото и културно минало на Габрово”, издадено през 1934 г., но други не влизат в историческа употреба. Това прави този екземпляр на „Из стопанското минало на Габрово” уникален и може да послужи за обогатяване на едно бъдещо преиздаване на този изключителен за габровската история труд. Книгата постъпва в РИМ – Габрово като дарение от Теодора Цанкова Хаджистойчева, дъщеря на един от големите дарители на музея Цанко Хаджистойчев, и от Елена Новакова, племенница на д-р Петър Цончев.

IMGP5622-pechatКултурна ценност на месец ДЕКЕМВРИ е много рядка археологическа находка – калъп за изготвяне на просфорни печати за хляб. Направен е от добре изпечена и пречистена глина. След изпичането с инструмент е оформена вдлъбнатата част на калъпа и декоративния орнамент. В центъра е представен равнораменен кръст с разширени рамене, завършващи с кръгчета в ъглите. Между рамената са представени стилизирани листа с елипсовидна форма. Околовръст минава бордюр от плетеница. В центъра на кръста е вдълбана квадратна дупка. Липсва част. Калъпът е намерен през 1987 г. на дълб. 2 м. около пещ № 1 за строителна керамика в м. „Градът“ при с. Крамолин, Севлиевско. От него са изготвяни просфорни печати за хляб, също от глина, които след изпичането\ им са влизали в употреба. След откриването на калъпа в Исторически музей-Габрово от него експериментално е направена гипсова отливка, която дава представа за истинския вид на просфорния печат. Така е установено, че  получената от дупката в центъра на калъпа дръжка също е оформена като малък печат за допълнителна декорация на хляба. Отгоре на нея са врязани в негатив инициалите на Иисус Христос, които да дадат позитивно, правилно изображение върху тестото. Съхраняваният в РИМ-Габрово калъп за изготвяне на просфорни печати за хляб може да се датира в V в.

Калъпът за изготвяне на просфорни печати за хляб в РИМ-Габрово датира от епохата на навлизане на християнството в българските земи. Получаваните от него печати Кръстът е много разпространен символ за просфорите преди VІІ в. Стилизираните цветя имат християнски подтекст, свързан с райската градина.Получаваните просфорни печати се различават коренно от съвременните, които са многоделни, с отделни части, посветени на Агнеца, Богородица, 9-те евангелски чина, следствие развитието на култа и обосноваващото го богословие.