Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

Проект „Красотата на габровската сокайна шевица“

Изложба „Красотата на габровската сокайна шевица“ бе открита в РИМ – Габрово

IMG_0306_1024x575

Изложбата „Красотата на габровската сокайна шевица“ представя уникалните колекции от шевици на кърпи за глава, известни с термина „сокайни” или „габровски” шевици, които се отделят в самостоятелна група в българското шевично и тъканно изкуство и се съхраняват в РИМ – Габрово, ЕМО „Етър” и МАИР „Боженци”.

Сокайните шевици, като част от декорацията на женското забраждане – сокай, са характерни за селищата, разположени по северните склонове на Средна Стара планина, главно.

Сокаят е забраждане, което се поставя на третия ден след сватбата и заменя венчалното було, скривайки плътно косите на омъжената жена. Известни са няколко разновидности на забраждането сокай, носещи наименованието на района, където са разпространени: габровски, ловешки, търновски или килифаревски и македонски сокай. Поради липсата на достатъчно данни не е уточнено кога сокаят става част от традиционния костюм, но за излизането му от масова употреба се посочва началото на XIX в., а в по-закътаните планински селища той продължава да битува до края на XIX в.

Основният елемент на забраждането е кърпата. Тя се разполага върху специална конструкция, оформена от дървената подложка. За подложка на габровския и ловешкия сокай се използва елипсовидна дъска, наричана „бука“ (Габровско), която, поставена в специално избродирана шапка, се прикрепва вертикално отзад на главата, с лек наклон напред и се покрива с ивична кърпа – „месал“, като оформя еднорого забраждане. Месалът е правоъгълна, домашно тъкана, бяла кърпа с пришити от двата края разноцветни копринени шевици (краища), завършващи с ресни. Шевиците, украсяващи сокая, се извезват от момата като задължителен елемент от чеиза й, а при изработването им се спазват определени правила: „Всяка мома, когато приготвя краища на булченския си сокай, се крие при везането им, за да не я вижда никой. Като женена, на третия ден от сватбата, тя излизала със своя месал и краища, които по изработка и замисъл са били в повечето случаи лично нейно творение“. Момата приготвя по няколко чифта „краища“, за да има за подмяна, като омъжена жена.

Габровският сокай има специфичен начин на замятане на сокайната кърпа, обуславящ се както от гъстотата на плата, така и от местната мода. Везбената декорация по яката и пазвата на женските ризи, която не е богата, дава основание да се смята, че тази част от облеклото е покривана от месала на забраждането, за да се даде възможност на шевиците по него да изпъкнат и да бъдат видими.

Сокайните шевици са везани на отделни ивици, домашно тъкано бяло платно за делничните и черно или кафяво за празничните сокаи. В част от композициите, мотивите са контурирани със сърма, разнообразена с бял или жълт плосък тел „клободан“.

Везаните „краища” при габровския и килифаревския сокай според техниката на изпълнение са обособени в три групи: ажурни, тъкàни и „писани“. Предназначението на шевицата предопределя композицията да се развива хоризонтално, съобразена с ширината на сокайната кърпа, която е от домашно тъкано платно или от фабрична материя.

Наименованието на ажурните сокайни шевици, наричани още „дупчени“, „дупчевото“, се определя от техниката им на изпълнение на основния бод – ажурен. Технологията на изработване на този вид шевица е доста сложна, като декорираният текстил се опъва на гергеф или между двата пръста на лявата ръка и с игла се промушват нишките, взимани под брой, като се стягат с разноцветни конци според мотива. Така се получава двустранно „заливане“ на плата с цветен конец, а изработената шевица е двулицева. Извезаните мотиви по ажурните сокайни шевици са: растителни, животински, символични и геометрични.

Изработката на ажурната шевица е трудоемък процес и изисква внимание и сръчност. Може би поради тази причина в някои части този вид везмо се заменя с тъкан. Според някои автори, тази шевица се тъче на четвъртити дъсчици, както се тъкат тесните колани, а според други са тъкани на хоризонтален стан. При изработката на хоризонтален стан се използва старата тъкачна техника – „късане“. Резултатът е по-плътна тъкан, която има сходна орнаментика с ажурните шевици, но композициите са по-стилизирани. Запазените във фонда на РИМ – Габрово шевици са работени върху тъмна основа (кафява или черна). В тъкàните „краища“ често срещаните мотиви са геометрични.

Изработването на „писаните” сокайни шевици се отличава от другите два вида не само по техника, но и по колорит. Шевиците са двулицеви и при изработването им се използва гергеф. Преди да започне изработването им, върху плата се нанася рисунка с молив – „куршумено перо“, върху която се оформят мотивите. Те са предимно растителни, стилизирани по източен маниер. Писаните шевици вероятно са по-късен етап в развитието от ажурните.

Общият брой на шевиците в изложбата е 69. Датировката на изработката приблизително може да бъде определена от края на XVIII и началото на XIX в., а шевиците от МАИР „Боженци“ са от първата половина на XX в. В колекцията се наблюдават и образци с вторична употреба, създадени през 30-те години на ХХ в.

Българската шевична орнаментика със своята специфика разкрива естетическата нагласа на жената и творческия й усет за пресъздаване на заобикалящия свят. И днес запазените традиционни шевици, които са част от богатото ни културно наследство, предизвикват възхищение и уважение към таланта на безименните им създатели.

IMG_0306_1024x575 IMG_0328_1024x575

IMG_0330_1024x575 IMG_0383_1024x575

***

РИМ – Габрово осъществи дейност № 4 от проект „Красотата на габровската сокайна шевица“

В периода 15 юни – 11 юли 2018 г. се осъществи дейност № 4 от проект „Красотата на габровската сокайна шевица“, финансиран по програма „Култура“ на Община Габрово, с бенефициент Регионален исторически музей – Габрово и партньори Етнографски музей на открито „Етър“ и Музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“.

За пръв път колекциите сокайни шевици, съхранявани в културните институти, бяха включени в работата с деца. Чрез отпечатаната книжка с тематика красотата на габровската сокайна шевица бяха реализирани ателиета за работа с деца. По този начин се постигна социализация на уникалното местно културно-историческо наследство, а габровските деца изпитаха влиянието на естетическите му качества и се запознаха с майсторството на неговите творци.

Чрез работата в ателиетата бяха създадени знания и умения в подрастващите, свързани с естетическите качества на габровската сокайна шевица. Осъществената по проекта работа с деца ще служи като модел за продължаване на подобни дейности от Регионален исторически музей – Габрово по отношение колекциите му от движими културни ценности и тяхното социализиране.

IMG_9532_1024x575 IMG_9540_1024x575

IMG_9567_1024x575 IMG_9568_1024x575

IMG_9585_1024x575 IMG_9999_1024x575

***

Изложба „Красотата на габровската сокайна шевица

/18 – 31 юли 2018 г./

shevici_849x1200

На 18 юли 2018 г. Регионален исторически музей – Габрово Ви кани на откриването на изложба „Красотата на габровската сокайна шевица“.

Изложбата е реализирана като част от изпълнение на дейностите по проект „Красотата на габровската сокайна шевица“, финансиран по програма „Култура“ на Община Габрово, с бенефициент Регионален исторически музей – Габрово и партньори Етнографски музей на открито „Етър“ и Музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“.

В нея ще бъдат показани автентични сокайни шевици, съхранявани във фондовете на културните институти. Габровци и гости на града ще имат възможност да се запознаят с уникалното местно културно-историческо наследство.

Изложбата ще бъде открита от 17:00 часа в сградата на Регионален исторически музей – Габрово на ул. „Николаевска“ № 10.

Заповядайте!

***

Начална пресконференция по проект „Красотата на габровската сокайна шевица“

IMG_4408_1024x195

На 13.04.2018 г. се проведе начална пресконференция по проект „Красотата на габровската сокайна шевица“, финансиран по програма „Култура“ на Община Габрово. Проектът е с бенефициент Регионален исторически музей – Габрово, с партньори ЕМО „Етър” и МАИР „Боженци“.

Целта на проекта е създаване на печатно издание-каталог „Габровски сокайни шевици“, който ще бъде двуезичен (на български и английски език) и ще включва колекциите сокайни шевици от фондовете на участващите културни институти. Дейностите предвиждат експонирането на колекциите в изложба, както и реализирането на ателиета за работа с деца.

Социализирането на уникалното културно-историческо наследство на гр. Габрово е посветено на проектът на ЮНЕСКО „Творчески градове“, Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и Европейската година на културното наследство.

***