Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ НА МЕСЕЦА

ДЕКЕМВРИ 2018 г.

fabrika_849x1200

За културна ценност на месец декември Регионален исторически музей – Габрово определи рекламен плакат на фабрика „Иван Хаджиберов“.

Плакатът е на Първа царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“, залепен върху паспарту, с размери 53,5/74 см. Многоцветен, изобразяващ сградния фонд на фабриката, вътрешен изглед на цеховете и на електрическата централа, получените медали от различни панаири, емблемата на фабриката, портрета на основателя на фабриката. Изработен е от В. Найбертъ, граф. худ. завод „Прага – Смиховъ“. Заведен е във фондовете на РИМ – Габрово през декември 1987 г.

През 1892 г. Иван Хаджиберов, заедно с Андрея Момерин, построяват тъкачница за фини вълнени платове.

След 1901 г. Беров откупува дела на своя съдружник и става единствен собственик на тъкачницата, която в рамките на тяхното съдружие стартира с 5 и нараства до 14 тъкачни стана. В следващите 3 години той разраства обема на работа до 45 тъкачни стана. Тяхната двигателна сила е обезпечена от воден двигател с повече от 30 конски сили на валцовата воденица на баща му Сава Беров. През 1906 г. Иван Хаджиберов прави инсталация с две водни турбини и 160 конски сили добивана електрическа енергия. Малко по-късно той добавя още една турбина и силата на инсталацията възлиза на 240 конски сили.

Поетапно сградата на фабриката е разширена с ново двуетажно здание, в което са поместени 80 стана и още една сграда, определена за бояджийница. Върху площ от 5000 кв. метра са построени помещения за складове и канцеларии, за всички работници: безплатни жилища, осветление и отопление, игрища за тенис на корт, читалищен салон, зоологическа градина, билярд, занималня и частно училище за децата на работниците и е организиран стол.

Постепенно производството на платове нараства до 180 000 метра годишно, а числеността на работниците до 300 души.

Поради обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа – „за забогатяване по време на война“, е арестуван през 1919 г. Прекарва девет месеца в предварителен арест. През този период фабриката е спряна. Оправдан е с амнистията от 26 юли 1924 г.

През 1923 г. фабриката е опожарена, една немалка част от машинния инвентар е унищожен. Загубите възлизат на 15 млн. лева. Възстановена е с предишните си двигатели с мощност над 150 киловата, 55 механични стана, парна сушилня, пълна апретурна инсталация и тепавица. През 30-те години се произвеждат по около 120 км плат годишно. От април 1931 г. е преобразувана в акционерно дружество.

Девизът на фабриката е „Вярност и постоянство“, запазената марка „Мериносова овца“.

НОЕМВРИ 2018 г.

vodosnabdyavane_849x1200

Културна ценност за месец ноември 2018 г. е книгата „Водоснабдяването на гр. Габрово“ от габровския кмет Илия Кожухаров. Тя излиза от печат през 1929 г. и се състои от 73 страници. Съдържанието описва етапите на проекта за водоснабдяване, финансирането на проекта, закупуването на материали, резултати от изследването на чистотата и годността на водата и др.

Авторът на книгата остава в историята на Габрово като един от най-успешните габровски кметове. През неговото управление градът е благоустроен, водоснабден, електрифициран и са изградени редица емблематични обществени сгради и паметници: училище „Неофит Рилски“, сградата на кметството и покрития пазар – халите, градската баня, водният синдикат „Грамадата“, мостът „Игото“, подпорните стени на р. Янтра, статуята на Рачо Ковача, паметникът на Васил Априлов и др.

Илия Иванов Кожухаров е роден в Габрово през 1893 г. в семейство на свещеник. Завършва Априловска гимназия. Учи право във Франция и в Софийския университет. Участва във Балканските войни и в Първата световна война. В периода 1919 – 1921 г. работи като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд, като помощник мирови съдия и мирови съдия в Габрово и Берковица. Член на Демократическата партия. Илия Кожухаров е кмет на Габрово през 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ в. Заема и редица други високопоставени държавни постове: главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1935-1937 г.), министър на правосъдието (1938 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (1938-1939 г.). В периода 1941 – 1945 г. е председател на УС на памукотекстилно дружество „Принц Кирил“ – Габрово. Почетен гражданин на Габрово. Умира през 1994 г. в София.

Проблемът с водоснабдяването и канализацията на града търси своето решение още от Освобождението.

Хронологията на събитията е следната: обръща се внимание на проектите на арх. Стефанов и арх. Кафеджийски от 1908-1909 г. и започва детайлно проучване на съществуващите в града водоизточници. Назначен е началника на Търновското окръжно водоснабдително бюро, който завършва проектирането в началото на 1928 г. Интересен е фактът за съдбата на тръбите за проектирания водопровод. През февруари същата година Търновската окръжна постоянна комисия нарежда на габровския общински съвет да внесе в Българската земеделска банка в София сумата от 300 хил. лв. Тези разходи, обаче не са включени в бюджета на Общината за тази година. Парите трябва да бъдат внесени веднага, за да не бъде премахнато Габрово от списъка на поръчките в Министерството на благоустройството. За да се набавят средствата са осигурени от личните заеми на Илия Кожухаров, Петър Ц. Хаджистойчев, д-р Константин Вапцов, Христо Хесапчиев, Ст. Дойнов и Пенчо Х. Мадемов от Габровската популярна банка на стойност от по 50 хил. лв.

В заключението на книгата си, кметът Кожухаров пише: „Водоснабдяване, канализация, строеж на улици, социални грижи и редица други градоустройствени въпроси, продължават при все това да вълнуват общественото мнение в Габрово и представляват център, към който се насочва интересът и вниманието на цялото габровско гражданство. Над всички тия въпроси, като една от най-първите нужди, стои въпросът за водоснабдяването на града с чиста вода, към който най-много е насочено вниманието на гражданството. За да се даде възможност на последните да се ориентира върху състоянието на този въпрос – ето, както се каза вече, мисълта, която подсказа написването на настоящата книга.“.

Използвана литература:

1. Кожухаров, Ил. Водоснабдяването на Габрово. Габрово, 1929.

2. Търновски, Д. Габровските градоначалници 1879 – 1946 г. Габрово, 2005.

3. Постомпиров, Ив., К. Гечева. 100 години Габровски памукотекстил: Зараждане на памукотекстилната промишленост в Габрово. Габрово, 2012.

ОКТОМВРИ 2018 г.

album_849x1200

Пенчо Семов (1873 г. – 1945 г.) – Жива легенда на Габрово. Крупен индустриалец, търговец, щедър дарител, един от най-богатите хора в България. Дванадесетгодишен започва кираджийска търговия. От 1903 г. започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. През 1906 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива “Иван Семов и синове”. Създава си авторитет сред деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в България.

Изключително инициативен, особено далновиден, той се издига до положението на един от най-големите индустриалци в страната, чиито капитали и финансови възможности се простират над много предприятия, организации, учреждения. Изкупува част от акциите на фабрика “Успех” – Габрово и става главен акционер.Синдик и акционер е и на фабрика “Принц Кирил”, негова собственост са фабриките “Вилата” и “Иван Семов”. Член на УС на Съюза на габровските промишленици, на редица обществени, политически и др. организации.

От 1934 г. председател на Българско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев от Габрово да построи в околността на Габрово сграда във форма на параход, един от символите на града. Предвидено е, в този пансион да се настанят 100 момичета, деца на негови работници, които да учат там от пети до осми клас.

Със свои средства построява край Габрово голяма четириетажна постройка с разкошен парк и езеро, предвидена за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели. Благотворителната му дейност е пословична. Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казино “Бузлуджа” и обзавежда в него прекрасен дом на женското дружество “Майчина грижа”. Открива в него кино, създава стопанско училище “Хаджи Радка Пенчо Семова”. Има принос за намаляване на контрибуциите на България в края на Първата световна война.

През 1928 г. създава собствена фондация “Ефория”, на която прехвърля част от имотите си. Прави завещание и второ завещание през 1943 г., където посочва редица дейности, които трябва да се извършат след неговата смърт: постройки, санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.

СЕПТЕМВРИ 2018 г.

kartel_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГАБРОВО за м. СЕПТЕМВРИ е КАРТЕЛ С МОСТРИ ОТ ПЛАТОВЕ НА ВЪЛНЕНО-ТЕКСТИЛНА ФАБРИКА „ТРОИЦА“ АД – ГАБРОВО. Той е с голям формат (32/50/8 см) и на всяка страница има по 14 мостри. Картелът дава представа за видовете платове произвеждани във фабриката от ян. 1929 г. до 1935 г.

Дружество „Троица“ – Габрово е основано през 1901 г. като събирателно, от три търговски фирми: „Братя Конкилеви“, „Генчо Екимов & Синове“ и Дончо Попов, поради което съдружниците му дават това име. Всеки от тях произвежда и търгува с гайтани от собствени чаркове (работилници). Те са съдружници и в предачната фабрика на Иван К. Калпазанов, от където се снабдяват изгодно с прежда за производството си.

Един от съдружниците – Дончо Попов построява своя собствена камгарна предачница и излиза от дружество „Троица“. Братя Конкилеви и Генчо Екимов & Синове решават да построят своя собствена тъкачна фабрика, за да могат да се развиват и да се задържат на пазара с шаяци. Новото предприятие започва да работи от 1 ян. 1909 г. То няма собствена предачница и се снабдява с готови прежди, или дава вълна за изпридане в други фабрики.

През 1911 г. СД „Троица“ се преобразува като Акционерно дружество, Фабрика за вълнени произведения – Габрово, с капитал от 204 000 зл. лв., разпределен в 204 акции. Дружеството се ръководи от общите събрания на акционерите, в промеждутъка между тях – от Управителен съвет (УС), избиран от общото събрание, а между заседанията на УС – от управител и по-късно от директор и прокурист, които са назначавани. Те са представлявали дружеството като юридическо лице. Първият УС на дружеството включва: Цоню Г. Екимов, Иван Г. Екимов и Георги Ив. Екимов. Общото събрание избира и Проверителен съвет, който контролира финансово-счетоводната дейност. През 1910 г. управител на фабрика „Троица“ става Никола Хр. Конкилев. По-късно той се ориентира към новото за Габрово пасмантерийно производство и участва в създаването на собствени предприятия – пасмантерийна фабрика „Хрикон“ и памуко-предачница „Балкан“.

Фабрика „Троица“ е в неизгодни условия спрямо конкурентните тъкачни фабрики, които имат свои собствени предачници. В началото на войните от 1912-1913 г. фабриката работи ишлеме на други производители. През 1915 г. е затворена, а машините са спрени. През 1916 г. фабриката е милитаризирана и произвежда платове за населението. Започва да изпълнява и военни поръчки. Във фабриката пристигат шивачи, които кроят платове за шинели, куртки, болнични халати и др. и ги изпращат другаде за шиене.

За да бъде конкурентно, дружеството построява през 1917-1918 г. помещение за предачна фабрика, а в началото на 1921 г., е монтирана комплектна щрайхгарна предачница, която на 1 март с. г. започва да работи. От 1922 г. АД „Троица“ създава вълнено-текстилна фабрика с пълен цикъл на производство и заема своето място сред останалите фабрики от текстилния бранш в Габрово.

Инвестираният капитал на дружеството е над 20 000 000 лв., от които повечето са вложени в машини и постройки. Фабриката има пет отделения разположени в две големи фабрични сгради: 1. Щрайхгарна предачница със 774 вретена, 2. Перално-сушилно-бояджийско, 3. Тъкачно с 35 стана, 3. Апретурно с тепавици, валявици и пр., 5. Машинно с парен двуцилиндров двигател от 120 к.с. и генератор с 3 електромотора от 100 к.с. Цялата фабрична инсталация е електрифицирана и ползва електроенергия от ВЕЦ на Хр. Лулев.

Фабриката работи добре, но от 1922 до 1934 г. на акционерите не се раздават дивиденти, а реализираните печалби се инвестират за повишаване на основния капитал на дружеството и за обновяване на машинния парк. За успехите на фирмата спомага много професионализмът и опитът на поканените да работят след 1921 г. чужденци. Майстор тъкач е Шенкер, майстор предачи са Юлиус фон Майов, Ервин Милузин и др. Фабриката се специализира за производство на фини вълнени платове, като купува меки вълни и прежди от фирмата „Михаил Беражако” – Милано, „Свила вискозе” – Торино, от Франция, Австрия и др. Доставчик на резервни части е фирма „Иван Валек“ – Габрово.

По време на световната криза (1929-1933) се налага да се сключат няколко големи заема за стабилизиране и намаляване на загубите, предизвикани от кризата. През този период е изработен и настоящият картел с мостри от платове, които фабриката е представяла пред своите клиенти. След 1934 г. производството започва да се увеличава, което поражда необходимостта от по-големи количества прежда. Тъй като собствената предачница не може да задоволи пълния капацитет на тъкачницата, управлението на фабриката се споразумява с дружество „Ив. Хаджиберов” за основаване на предачница в неговата фабрика. През 1937 г. двете фирми пускат в действие предачница с 800 вретена в сградата на фабриката на Беров под наименование „Габровски камгарни предачници”. В нея работят около 50 работника на три смени. Тя снабдява с прежди и фабрика „Троица“. През годините на Втората световна война, годишното производство е между 100-120 000 м.

Фабрика „Троица“ се е намирала в кв. Боровото, до река Синкевица, в съседство с трикотажна фабрика „Андрей Ив. Ковачев“ (днес механа „Последен грош“) и памучно-тъкачна фабрика „Принц Кирил“ (по-късно известна като „Щампата“ и трикотажен завод „Добри Карталов“, днес изоставен). По-късно в близост е построена трикотажната фабрика на Тотьо Пантев.

След национализацията (1947 г.) фабрика „Троица“ е преименувана в началото на 1948 г. на ДИП „Александър Стамболийски“. От 1 септ. 1949 г. се влива в ДИП „Успех“ и става цех към него. По-късно е един от цеховете на Вълнено-текстилен комбинат (ВТК) „Георги Генев“ – Габрово. През 60-те години той е преименуван на „Герман Титов“ (1961 г.). В цеха е организирано производство на резервни части, със задача да задоволява нуждите на комбината и да снабдява всички камгарни предачници в страната. По-късно е закрит и помещенията му са предадени на трикотажен завод „Добри Карталов“ – Габрово. Днес сградите на фабрика „Троица“ АД – Габрово не съществуват.

АВГУСТ 2018 г.

chasha_849x1200

По повод 25-годишнината от честването на Шипченските боеве през 1902 г., по поръчка на поборническо опълченското дружество в сливенския клон на ПОД „Шипка“, са изработени от майстори грънчари керамични гледжосани чаши в син или зелен цвят. В горната им част е изписан текст: „где борците неотстъпно ратуват за права, тиранията изчезва, победен е врага“, а в долната част на чашата (под баталната композиция) хоризонтален надпис с релефни букви: „В памятъ на шипченските герои 1877 – 9, 10 и 11, VIII“. На лицевата и част са изобразени релефно сцени от Шипченските боеве.

Регионален исторически музей – Габрово съхранява синя керамична възпоменателна чаша, която принадлежи на Иван (Иванчо) Николов (Николаев) Габровски (1854 – 1938 г.) – опълченец от Четвърта дружина, роден в к. Страшката река (дн. в Габрово). Исторически музей – Габрово откупува чашата от Иван Илиев Габровски през 1993 година. Тя се различава от останалите, тъй като на дъното и с молив ръкописно е изписано: „За спомен на Ивана от дядо му Иван“.

Според изследванията за опълченеца Иван Н. Габровски, той от малък изкарва прехраната си като козар и чирак. Посещава училище до второ отделение в Нова Махала (Априлово), в последствие е обучаван от отец Иларион в Соколския манастир като при него усъвършенства черковното и славянско писмо и четмо. Учи и за абаджия при Цанко Чифликов. Чиракувайки, Ив. Н. Габровски попада тайно на емигрантския вестник „Свобода“ на Любен Каравелов, от където разбира: „робството не е вечно, че далеч отвъд Дунава има българи, който мислят и се борят за свободата на неговото отечество“. Вдъхновен от идеята, отива в град Русчук (Русе) с цел да бъде по близо „до братята хъшове във Влашко“ и започва да слугува в един железарски дюкян. През 1875 г. Иван Н. Габровски преминава с лодка Дунава във Влашко, намира си работа като абаджия в Порчево. В последствие се установява в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 г. се прощава с Любен Каравелов и заминава за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско–турската война.

На 20 юни 1876 г. заминава за гр. Кладово, където около един месец се обучава и заминава за Делиград под командването на сръбския главнокомандващ генерал Михаил Черяев, зачислен е в Четвърти батальон в стрелковата рота с ротен командир капитан Райчо Николов и взема участие в боевете при местността Крагуевац – Кревет. След приключването на военните действия, Ив. Н. Габровски се връща в Букурещ.

На 1 май 1877 г. отива в Плоещ, където се включва в състава на Първото Българско опълчение и постъпва в IV- та дружина, V–та рота. Участва в битките на връх Св. Никола, Шейново и село Тича (Котленско).

Съществуват различни информации за жизнения път на Иван Николов Габровски след Освобождението. Според някой изследователи той по всяка вероятност живее в Търново, но сведенията са оскъдни и не могат да посочат занятието му. Премества се да живее в Габрово, където остава до смъртта си. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на града.

Илия Габровски пише, че след Освобождението Иван Н. Габровски е назначен за старши полицстражар в гр. Търново, където получава и прякора Габровски, който му е даден от неговия началник, защото бил от Габрово. В София постъпва като раздавач и носи кореспонденцията на Иван Вазов. По-късно се връща в Габрово и постъпва пощальон в сухопътна поща Габрово – Русчук.

През 1882 г. получава от Плевенския окръжен съвет материална награда – 30 дюлюма земя в с. Радинец (Обнова), Плевенско от местността Куру дере.

Награден е с шест медала за храброст и граждански заслуги: бронзов – сръбски от военно време; сребърен – руски от военно време; бронзов – от Батемберг; бронзов – Априлско въстание; железен кръст за Независимостта на България; сребърен кръст за храброст.

Иван Н. Габровски е и дългогодишен секретар на поборническо опълченското дружество. Почива на 21 януари 1938 г. от сърдечен удар.

Ир. Узунова, РИМ – Габрово

ЮЛИ 2018 г.

pechati_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на м. ЮЛИ са ПЕЧАТ и ПРЪСТЕН-ПЕЧАТ на баща и син Тонко Николов Рашеев и Георги Тонков Рашеев. Представители са на габровската фамилия Рашееви, дала на Габрово и България видни гайтанджии, търговци, индустриалци, общественици и дарители. Личният печат на Тонко Н. Рашеев е с дървена дръжка и метална кръгла форма с диаметър 2 см. Върху печатащата повърхност с текст „ИРИ&“ и стилизирани растителни орнаменти под и над него. Пръстенът-печат на Георги Рашеев е изработен от сребро и син емайл. С инициали „Г. Р.“ и отгоре с корона и растителна орнаментика.

ПЕЧАТИТЕ са знакове, защитаващи достоверността на присъствието и авторитета на институции и личности. Поставяни върху документи и преписки, те отразяват личната или институционална власт. Печатът се появява още от древността дори преди писмеността – IV-тото хилядолетие преди нашата ера. През II-рото хилядолетие пр. н. е. се появява и печатът-пръстен, използван първоначално предимно в източните държави. В периода на Българското възраждане (ХVIII – ХIХ век) традицията за създаване на печати и изкуството на тяхната изработка продължава да се развива. Хронологически най-рано се появяват църковните и манастирски печати, печатите на църковните общини. Но най-значителни са личните печати от времето на Възраждането. Те са и най-многобройни. В ателиетата на Търново са изработени не малка част от печатите на габровци, на габровските обществени, просветни и църковни структури.

Тонко Николов Рашеев (1805 г., Габрово – 1878 г., Габрово) е гайтанджия и търговец, училищен настоятел, дарител. Брат e на Васил Николаев(ич) Рашеев – емигрирал около 11-годишен в Одеса, където се издига до значим търговец, изпълнител на Априловото завещание, съосновател на БКД (дн. БАН). Тонко Рашеев е един от видните габровски гайтанджии през 60-те години на ХIХ век. През 1865 г. е избран за настоятел на Габровското училище. Заедно с Христо Арнаудов проучват възможностите за доставка на предачни машини и създаване на текстилна фабрика. За целта през 1868 г. двамата осъществяват пътуване до Париж, но след двумесечен престой поради недостатъчни средства се завръщат в Габрово. През 1863 г. Т. Рашеев предоставя 200 гроша за дюшедисване (поставяне на дюшеме) пода на църквата в Габровския Соколски манастир. Той е дарител и за българската църква в Цариград – посочен е заедно с имената на габровските търговци братята Христо, Георги и Андрей Хесапчиеви, Иван Грудов, Теофил Хаджигеоргиев, Тотю Станчев и др., дарили от 100 до 600 гроша.

Тонко Рашеев има двама сина – Никола и Георги. Никола Тонков Рашеев е ученик в Габровското училище от класа на Тодор Бурмов. Данните за него се ограничават с дейността му като училищен настоятел. През 1872-1873 г. е член на училищното настоятелство. С мотив „външни интриги”, на 25 май 1872 г. заедно с останалите настоятели си подава оставката. След едномесечен срок на разисквания тя не е приета от градската община и отново поема управлението на училищните дела.

Георги Тонков Рашеев (18 януари 1866, Габрово – 1943 г., Габрово) завършва Габровската мъжка гимназия през 1885 г. Обучава се на търговска практика при чичо си Васил Рашеев в Одеса. В гр. Крефелд, Германия учи тъкачество и апретура, а в гр. Кемниц завършва през 1890 г. бояджийския отдел на Техническото училище. При завръщането си в Габрово е назначен без неговото съгласие като учител в Държавната мъжка гимназия, но продължава да се занимава с боядисване на вълна. През 1901 г. по предложение на Главното интендантство при Военното министерство създава първата българска ленено-конопена предачница. Тя е оборудвана с десет механични стана за памучно платно – първите машини за памукотекстилна продукция в Габрово. Текстилната фабрика „Георги Т. Рашеев” произвежда ленени и конопени платове, част от които са доставяни на българската войска. През 30-те години на ХХ в. фабриката се развива като едно комплексно предприятие с предачница, тъкачница, апретура и импрегнация.

Д. Цонева, РИМ – Габрово

ЮНИ 2018 г.

bilki_849x1200

„Билките са всички онези лековити треви,

който обилно ни дава майката природа“

П. Йовчев

Културна ценност за месец юни на Регионален исторически музей – Габрово е ръкописен тефтер – тип справочник „Наши и чужди лековити растения“, второ издание, на Павел Йовчев. Той съдържа описание и полезни свойства на билките. За всички „онѣзи, които се интересуват от лѣкуването съ различни лѣковити билки“.

Използването на билките в България за профилактика и лечение на редица заболявания има своите дълбоки корени в българската народна медицина. В България почти до Освобождението тя е единственото средство за лечение на огромното мнозинство от народа. Но е цяла „наука“ коя билка за какво се използва, как изглежда и как да се борави правилно с нея. Древните лечители са знаели, но с времето детайлите са забравени.

Павел Костадинов Йовчев е роден на 22 декември 1875 г. в с. Брестовица (Пловдивско). Начално образование получава в родното си село, впоследствие завършва Пловдивската мъжка гимназия “Александър I“. Специализира в Софийския университет и Хумболтовия университет в Берлин. От 1907 г. е учител по естествознание в Габровската Априловска гимназия, до 1932 г., когато се пенсионира. Добър преподавател, с разнообразен подход в обучението на ученици. Създава няколко поколения стенографи (Петър Лунгов, проф. Здравко Гунчев, проф. Разум Андрейчин и др.). В знак на признателност Гражданското стенографско дружество в Габрово приема неговото име (1937 г.). Получава и награда „Кирил и Методий“ – III степен. В училище обогатява кабинетите по естествена история, организира излети сред природата, показва на децата как изглеждат много растения в естествена среда. Всичко, за да подхрани любовта и увеличи знанията на учениците към заобикалящия ги свят. Признат е като един от най-добрите педагози-специалисти в гимназията. В две класни стаи създава кабинет по естествена история (ествественоисторически музей с образци на животни, минерали и растения), който бил свободен за посещение и от граждани. За тях специално изнасял и научнопопулярни беседи.

Павел Йовчев умира на 24 януари 1963 г. в гр. Габрово. Той посвещава живота си освен на своите ученици като преподавател и на научноизследователската работа в областта на биологията и естествените науки като цяло.

Издава десетки статия в различни списания. През 1930 г. отпечатва в Пловдив „Наши и чужди лековити растения“ – първо издание. Вече почти 40 години в Научно-спомагателния фонд на от отдел „Етнография“ на РИМ – Габрово, се съхранява ръкопис на второто издание. То не е показвано досега пред широка публика. В близо 200 страници е описано богатото разнообразие на билки, които притежава нашата природа. Те са записани ръкописно с мастило на тесни карирани листи и подвързани между твърди корици. Ръкописът е ценен източник на информация в миналото, а и днес, за големият свят на билките в България.

За народната медицина е характерно, че емпиричните сведения за лековитите растения и за други лечебни средства, за хигиенните навици и въобще за различните практически дейности, целящи, от една страна, поддържане на добро здраве, от друга — предотвратяване и лечение на заболяванията, се предават от поколение на поколение устно. Само малка част от тези сведения са запазени в писмени източници под формата на малкото достигнали до нас ръкописни лекарственици и дамаскински ръкописи.

В представения тефтер са събрани почти всички български и много чуждестранни лековити растения, на които, както споменава авторът, „лечебното действие е изпитано и доказано от официалната медицина“.

Йовчев се отнесъл много професионално към задачата си. Растенията са подредени от най-нисшите до най-висшите в системата. Посочени са с техните български, но и научни (латински) и турски имена. За последните дори авторът споменава специалист фармацевт, до когото се е допитал, за да няма грешки. Изписан е съставът и действащият принцип на всяка билка – за какви болести се употребява, дозировката и начина на нейната употреба.

На края на тефтера е изработено дори съдържание – азбучен списък на българските, турските и латински имена на растенията. Приложен е и указател на болестите – срещу всяка е посочен номер на съответната лековита билка, която помага за нея.

Освен това в тефтера са поместени и някои отровни билки, които изискват повече внимание, заедно със съвети на лекари за правилно боравене с тях.

Този ценен дългогодишен труд Йовчев съставя с помощта на известния лекар Стефан Гунчев и български публикации (Васил Нейчев – Лечебни билки. София; като справочна и много полезна книга за своя труд той посочва и Н. Стоянов и Б. Стефанов – Флората на България. София, 1925 г. и др.), но главно като помощни средства той борави с френски източници (Ferrand. Aide mѐmoire de pharmacie. Paris, 1873. и др.)

РИМ – Габрово експонира тази културна ценност през месец юни, когато е и празникът на билките – Еньовден (24 юни). Според традицията, в нощта срещу Еньовден силата на билките е най-голяма, затова хората ги берат преди да изгрее слънцето.

“Едно важно условие за събирането на билките е да се знае времето, през което те са”

“най-богати на лечебни вещества”

П. Йовчев със своя труд ни запознава с голямото разнообразие на билки от заобикалящия ни свят. Напомня колко са ценени те в миналото и колко много се е разчитало на тях за здравето, което днес остава малко на заден план. За сведенията, с които разполагаме днес за нашата народна медицина, дължим много на такива прозорливи българи.

“Този ценен дар, народа широко използва вярвайки,”

“че за всяка болка Бог е дал билка.”

МАЙ 2018 г.

tabla_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ за м. МАЙ е ТАБЛА от ВРАТА на родната къща на Цанко Дюстабанов. Запазената табла на една от вратите е изработена от дебела орехова дъска с размери 1,75/0,45 см. Украсена е с инкрустация от по-светли дървени плоскости – в средата слънце с розета в центъра, а в четирите краища цветове на лалета, от които излизат лъчи.

Къщата на Дюстабанови (намирала се е на днешната ул. „Радецка“) е построена в около 1810 г. и съборена в началото на второто десетилетие на ХХ век. По своята архитектура наподобява копривщенските и пловдивските възрожденски къщи. Има приземен етаж, зает с дюкяни; полуетаж с жилищни и складови помещения и пълен жилищен етаж. При този етаж са разкрити сходства с Каблешковата къща в Копривщица поради разположението на помещенията около елипсовиден салон, извитото стълбище, изпъкналият навън кьошк (предна, отворена и покрита част на къщата). Таваните над кьошковете и в стаите са резбовани, богато украсени с инкрустации са и вратите. През 1871 г. тя е предоставена за читалищно помещение – първият етаж е приспособен за кафене, а вторият – за читалня и театрален салон. Тържественото й освещаване и откриване за тази цел става на 20 юли 1871 г., събитие намерило място върху страниците на в. „Право“ от 9 август същата година. В нея се играят пиесите “Криворазбрана цивилизация”, “Зла жена”, “Скъперникът”, а след Освобождението – “Невянка и Светослав”. През 1872 г. къщата е превърната във втори частен пансион за момчета – външни ученици на Габровското училище, които го наричат “синия пансион”, заради цвета на външните й стени.

Роден преди 175 години на 13 май 1843 г. в Габрово, Цанко Христов Дюстабанов извършва своя подвиг като воевода на чета, който избира пътя на саможертвата пред олтара на отечеството, на Христова възраст. Определил свободата като необходимост и човешко право, която може да се постигне разумно без излишни жертви, той приема предизвикателството, предоставено му от историческото време, да бъде водител на Габровската чета от 1876 г. От 1 май, когато се обявява въстанието, до 11 май – последния ден от решаващите действия в Габровско-Севлиевския регион, основните епизоди от героичната борба на въстаналото население се свързват със съдбата на Габровската чета и нейния войвода – Цанко Дюстабанов.

АПРИЛ 2018 г.

orden_849x1200

През настоящата година се навършват 80 години от смъртта на Васил Карагьозов – виден габровски стопански, просветен и обществен деец. Неговото име се свързва с поставянето основите на възхода на индустриално Габрово в периода от 80-те години на XIX век до 30-те години на XX век. Като директор на фабрика „Ив. К. Калпазанов“ има големи заслуги за развитието и оформянето на Габрово като център на текстилната промишленост.

С приноса си за стопанския подем и социалния живот на страната В. Карагьозов получава много отличия – медал за заслуги към обществото, медал за граждански заслуги, медал за принос към държавата, ордени за граждански заслуги.

Във връзка с годишнината от смъртта му за културна ценност на месец април в РИМ-Габрово е обявено едно от ценните наградни отличия, които притежава музеят в своите фондове – орден „Меджидие“.

Меджидие или Mesidiye Nisani е османски орден, който е учреден през 1852 го. от султан Абдул Меджид I. През годините, паралелно с орден Османие, той се превръща в едно от значимите отличия на Османската империя.

Орденът има 5 степени. С него са награждавани предимно турски граждани, но също така и чуждестранни дипломати. Първа и втора степен на ордена са с кръстосани саби и се дават за военни заслуги. Днес те имат висока колекционерска стойност, тъй като са изключително редки. В брой 1094-ти на в. „Дунав“ от 8 август 1876 г. са публикувани имената на трима габровци, наградени с орден „Меджидие“ – Денчо Видинлиев – син на видния чорбаджия Илия Видинлиев, който е удостоен с IV степен, гайтанджията Георги Хесапчиев и търговецът Христо Манафов – с V степен. Заедно с други габровски първенци те съдействат за спасяването на Габрово от опожаряване след Априлското въстание от 1876 г., като изготвят молба (махзар) до Фазлъ паша (командир на турската Втора Дунавска армия), пристигнал в града от Шумен на 11 май за умиротворяване на района. Видните габровци го молят да запази селището, като предлагат да откупят спокойствието и живота на населението срещу заплащане на 25 000 гроша.

През 1895 г. великият везир на Турция посещава Княжеството и награждава с ордена Васил Карагьозов, както и други двама български индустриалци.

Орденът, който се съхранява в РИМ – Габрово, представлява седемлъчна сребърна звезда, която има златен медальон със султанската тугра на Абдул Меджид I (1823 – 1861 г.).

Тугрите са уникални и индивидуални за всеки един от османските владетели. Представляват калиграфски печат, който замества подписа на султана. Използвани са за узаконяване на султанските фермани. Султанските тугри включват пълното име на султана и неговата титла, изписани на османотурски език.

В червен емайлиран кръг, около туграта на султана, е написано “Усърдие. Преданост. Лоялност”. Между отделните лъчи на звездата има малки звезди и полумесеци. Държачът на лентата е във формата на полумесец, с прикрепена към него звезда. Лентата е червена, с две успоредни зелени ивици по края и с розетка в средата.

Известни българи, получили орден „Меджидие“, са Уста Кольо Фичето – видният възрожденски майстор-строител, награден през 1867 г. генерал-лейтенант Стою Брадистилов, участник в Балканската война (1912 г. – 1913 г.), генерал Данаил Николаев – български офицер от пехотата, по-известен като „Патриархът на българската войска“, и др.

Към настоящия момент орденът е със статут на преустановено награждаване. За последно е присъждан през 1922 г.

МАРТ 2018 г.

chasovnici_849x1200

Регионален исторически музей – Габрово притежава колекция от уникални златни часовници. Част от тях ще бъдат експонирани в сградата на РИМ – Габрово до края на месец март.

Часовниците от фонда на Регионален исторически музей – Габрово са със златни капаци, върху които са отбелязани каратите злато, от което са направени. Всички са с красиво оформени корпуси, с растителни мотиви – розети, ромбове, волути, щитове. Някои са допълнително украсени с емайл, камъни, ниело и т.н. Вътрешните им части са месингови.

Забележителен е рядък златен дамски корсетен часовник, с диаметър 2,7 см., система цилиндър. Той е ръчно рисуван, с много изящна изработка, бял емайлиран циферблат с черни римски цифри. Капаците на този часовник са изящно оформени, а върху горния с помощта на цветен емайл е изобразен красив природен пейзаж, ограден с венец от растителни мотиви.

Върху вътрешния, заден капак на часовника е гравиран надпис „Medailles / Genève 1896 / Remontoir Patent / 10 rubis“. Наподобяващият по изработка и външен вид часовниците от 60-те години на XIX век модел с 10 камъка е спечелил награда на изложение в Женева през 1896 г.

С по-големи размери – диаметър 5 см, но също толкова изящен, е друг златен часовник от колекцията на Регионален исторически музей – Габрово. Интересно е, че циферблатът му съчетава римски и арабски, черни цифри – индекси за минутите, придружени с ажурни стрелки.

Часовникът е с отделен секундарник, със спирална пружина, поставен е в красиво гравиран златен корпус. Върху горния капак е изобразен медальон от растителни орнаменти, в средата на който има розета с инициали О и С, вероятно на неговия притежател или на производителя. Върху задния капак продължава същия мотив.

От вътрешната му страна, под стъкло е поставена елипсовидна снимка на момиченце с бяла рокля и червена огърлица. За съжаление не е ясна историята, но вероятно е фабрично поставена, тъй като липсва механизъм за отваряне на стъклото.

Датиран е към края на XIX век и вероятно е продукт на фирма Patek Philippe & Co, която повече от 400 години произвежда семпли и по-сложни джобни часовници, примери за едно рядко изкуство. Те имат имиджа на най-престижната и скъпа швейцарска марка часовници. Нейното мото е „Вие не само притежавате този часовник, а го пазите за бъдещите поколения”.

Днес само една шепа специалисти все още владеят техниката на гравиране и рисуването на различни миниатюри с емайл върху джобните часовници.

Експонираните часовници попадат във фонда на Регионален исторически музей – Габрово след дарение от НЧ „Априлов Палаузов” през 1969 г., заедно с още 13 културни ценности от благороден медал.

ФЕВРУАРИ 2018 г.

levski2_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на М. ФЕВРУАРИ е ДЖОБНО НОЖЧЕ на ВАСИЛ ЛЕВСКИ. 145 години след гибелта му то е сред съхраненото културно-историческо наследство, белязало пътя на неговото безсмъртие. Редом с реликвите, съхранявани в Националния военно-исторически музей, музея на Левски в Ловеч и Историческият музей в Габрово също пази за поколенията една реликва – джобното ножче на Апостола.

От краеведски източници има податки, че при престоя си в Габрово Левски отсяда и в Девическия манастир. Един спомен на монахиня Христина (документално досега непотвърден) е свързан с времето (вероятно през 1870 г.), когато при една от поредните си обиколки из Българско Васил Левски посещава Габрово за трети път, преоблечен като свещеник. Когато той е в манастира, въоръжени турци идват да го търсят. Монахинята почукала разтревожена на вратата на одаята да бяга. „Те ме виждат, но не ме познават, не бой се!“ – отвърнал той и през прозорчето се спуснал във върбалака край Янтра. От това посещение на Апостола в Габровския девически манастир е забравено неволно ножчето, с което си е служил. То е с дължина 20 см, с тънко изтрито от употреба острие, с красива дръжка от чирен и кост в бяло и черно, завършваща с извивка под ъгъл.

ЯНУАРИ 2018 г.

Дневникът на Георги Бочаров, в който е описано и залавянето на Цанко Дюстабанов, е първата за годината културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово.

Как воеводата попада в ръцете на поробителите е описано в глава ХІІ, а заглавието е “Улавянето на Цанката”.

Написаното в този дневник, потвърждава спомените на много от родните революционери – подкрепата за въстанието срещу властта на Високата порта не е толкова масово, колкото днес мислим.

bocharov

Георги Бочаров – революционер, опълченец и кмет на Габрово

“Когато се отделихме, потеглихме само трима, в един дол, в който като преминем мислехме, че ще слезем в Бойновци. В този дол се бавихме няколко часа да си почиваме. Мих на Цанко ръката и когато излязохме на върха, почти беше се мръкнало, но познахме, че сме още далеч от Бойновци. Затова тръгнахме по-бързо. Като вървяхме, намерихме едно овчарче, което накарахме да издои малко мляко. То издои и като го изпихме, дадохме му 20 пари и си заминахме. Като преминахме няколко разстояния, намерихме един орач, че сее папур. Попитахме го за пътя и той дойде с нас да ни заведе чак до самото Бойновци. Дадохме му едно рубе за заслугата му и го изпроводихме. И ние чакахме доде се мръкне и чак тогава проводихме Христо за хляб и да попита щели ни пуснат да постоим няколко дена в тази къща и особено Цанката. Той като отидел и поискал хляб, челяка захванал да се вайка, е и той ще отиде “направдина” защото имало аскер в колибите.”