Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ НА МЕСЕЦА

АПРИЛ 2018 г.

orden_849x1200

През настоящата година се навършват 80 години от смъртта на Васил Карагьозов – виден габровски стопански, просветен и обществен деец. Неговото име се свързва с поставянето основите на възхода на индустриално Габрово в периода от 80-те години на XIX век до 30-те години на XX век. Като директор на фабрика „Ив. К. Калпазанов“ има големи заслуги за развитието и оформянето на Габрово като център на текстилната промишленост.

С приноса си за стопанския подем и социалния живот на страната В. Карагьозов получава много отличия – медал за заслуги към обществото, медал за граждански заслуги, медал за принос към държавата, ордени за граждански заслуги.

Във връзка с годишнината от смъртта му за културна ценност на месец април в РИМ-Габрово е обявено едно от ценните наградни отличия, които притежава музеят в своите фондове – орден „Меджидие“.

Меджидие или Mesidiye Nisani е османски орден, който е учреден през 1852 го. от султан Абдул Меджид I. През годините, паралелно с орден Османие, той се превръща в едно от значимите отличия на Османската империя.

Орденът има 5 степени. С него са награждавани предимно турски граждани, но също така и чуждестранни дипломати. Първа и втора степен на ордена са с кръстосани саби и се дават за военни заслуги. Днес те имат висока колекционерска стойност, тъй като са изключително редки. В брой 1094-ти на в. „Дунав“ от 8 август 1876 г. са публикувани имената на трима габровци, наградени с орден „Меджидие“ – Денчо Видинлиев – син на видния чорбаджия Илия Видинлиев, който е удостоен с IV степен, гайтанджията Георги Хесапчиев и търговецът Христо Манафов – с V степен. Заедно с други габровски първенци те съдействат за спасяването на Габрово от опожаряване след Априлското въстание от 1876 г., като изготвят молба (махзар) до Фазлъ паша (командир на турската Втора Дунавска армия), пристигнал в града от Шумен на 11 май за умиротворяване на района. Видните габровци го молят да запази селището, като предлагат да откупят спокойствието и живота на населението срещу заплащане на 25 000 гроша.

През 1895 г. великият везир на Турция посещава Княжеството и награждава с ордена Васил Карагьозов, както и други двама български индустриалци.

Орденът, който се съхранява в РИМ – Габрово, представлява седемлъчна сребърна звезда, която има златен медальон със султанската тугра на Абдул Меджид I (1823 – 1861 г.).

Тугрите са уникални и индивидуални за всеки един от османските владетели. Представляват калиграфски печат, който замества подписа на султана. Използвани са за узаконяване на султанските фермани. Султанските тугри включват пълното име на султана и неговата титла, изписани на османотурски език.

В червен емайлиран кръг, около туграта на султана, е написано “Усърдие. Преданост. Лоялност”. Между отделните лъчи на звездата има малки звезди и полумесеци. Държачът на лентата е във формата на полумесец, с прикрепена към него звезда. Лентата е червена, с две успоредни зелени ивици по края и с розетка в средата.

Известни българи, получили орден „Меджидие“, са Уста Кольо Фичето – видният възрожденски майстор-строител, награден през 1867 г. генерал-лейтенант Стою Брадистилов, участник в Балканската война (1912 г. – 1913 г.), генерал Данаил Николаев – български офицер от пехотата, по-известен като „Патриархът на българската войска“, и др.

Към настоящия момент орденът е със статут на преустановено награждаване. За последно е присъждан през 1922 г.

МАРТ 2018 г.

chasovnici_849x1200

Регионален исторически музей – Габрово притежава колекция от уникални златни часовници. Част от тях ще бъдат експонирани в сградата на РИМ – Габрово до края на месец март.

Часовниците от фонда на Регионален исторически музей – Габрово са със златни капаци, върху които са отбелязани каратите злато, от което са направени. Всички са с красиво оформени корпуси, с растителни мотиви – розети, ромбове, волути, щитове. Някои са допълнително украсени с емайл, камъни, ниело и т.н. Вътрешните им части са месингови.

Забележителен е рядък златен дамски корсетен часовник, с диаметър 2,7 см., система цилиндър. Той е ръчно рисуван, с много изящна изработка, бял емайлиран циферблат с черни римски цифри. Капаците на този часовник са изящно оформени, а върху горния с помощта на цветен емайл е изобразен красив природен пейзаж, ограден с венец от растителни мотиви.

Върху вътрешния, заден капак на часовника е гравиран надпис „Medailles / Genève 1896 / Remontoir Patent / 10 rubis“. Наподобяващият по изработка и външен вид часовниците от 60-те години на XIX век модел с 10 камъка е спечелил награда на изложение в Женева през 1896 г.

С по-големи размери – диаметър 5 см, но също толкова изящен, е друг златен часовник от колекцията на Регионален исторически музей – Габрово. Интересно е, че циферблатът му съчетава римски и арабски, черни цифри – индекси за минутите, придружени с ажурни стрелки.

Часовникът е с отделен секундарник, със спирална пружина, поставен е в красиво гравиран златен корпус. Върху горния капак е изобразен медальон от растителни орнаменти, в средата на който има розета с инициали О и С, вероятно на неговия притежател или на производителя. Върху задния капак продължава същия мотив.

От вътрешната му страна, под стъкло е поставена елипсовидна снимка на момиченце с бяла рокля и червена огърлица. За съжаление не е ясна историята, но вероятно е фабрично поставена, тъй като липсва механизъм за отваряне на стъклото.

Датиран е към края на XIX век и вероятно е продукт на фирма Patek Philippe & Co, която повече от 400 години произвежда семпли и по-сложни джобни часовници, примери за едно рядко изкуство. Те имат имиджа на най-престижната и скъпа швейцарска марка часовници. Нейното мото е „Вие не само притежавате този часовник, а го пазите за бъдещите поколения”.

Днес само една шепа специалисти все още владеят техниката на гравиране и рисуването на различни миниатюри с емайл върху джобните часовници.

Експонираните часовници попадат във фонда на Регионален исторически музей – Габрово след дарение от НЧ „Априлов Палаузов” през 1969 г., заедно с още 13 културни ценности от благороден медал.

ФЕВРУАРИ 2018 г.

levski2_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на М. ФЕВРУАРИ е ДЖОБНО НОЖЧЕ на ВАСИЛ ЛЕВСКИ. 145 години след гибелта му то е сред съхраненото културно-историческо наследство, белязало пътя на неговото безсмъртие. Редом с реликвите, съхранявани в Националния военно-исторически музей, музея на Левски в Ловеч и Историческият музей в Габрово също пази за поколенията една реликва – джобното ножче на Апостола.

От краеведски източници има податки, че при престоя си в Габрово Левски отсяда и в Девическия манастир. Един спомен на монахиня Христина (документално досега непотвърден) е свързан с времето (вероятно през 1870 г.), когато при една от поредните си обиколки из Българско Васил Левски посещава Габрово за трети път, преоблечен като свещеник. Когато той е в манастира, въоръжени турци идват да го търсят. Монахинята почукала разтревожена на вратата на одаята да бяга. „Те ме виждат, но не ме познават, не бой се!“ – отвърнал той и през прозорчето се спуснал във върбалака край Янтра. От това посещение на Апостола в Габровския девически манастир е забравено неволно ножчето, с което си е служил. То е с дължина 20 см, с тънко изтрито от употреба острие, с красива дръжка от чирен и кост в бяло и черно, завършваща с извивка под ъгъл.

ЯНУАРИ 2018 г.

Дневникът на Георги Бочаров, в който е описано и залавянето на Цанко Дюстабанов, е първата за годината културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово.

Как воеводата попада в ръцете на поробителите е описано в глава ХІІ, а заглавието е “Улавянето на Цанката”.

Написаното в този дневник, потвърждава спомените на много от родните революционери – подкрепата за въстанието срещу властта на Високата порта не е толкова масово, колкото днес мислим.

bocharov

Георги Бочаров – революционер, опълченец и кмет на Габрово

“Когато се отделихме, потеглихме само трима, в един дол, в който като преминем мислехме, че ще слезем в Бойновци. В този дол се бавихме няколко часа да си почиваме. Мих на Цанко ръката и когато излязохме на върха, почти беше се мръкнало, но познахме, че сме още далеч от Бойновци. Затова тръгнахме по-бързо. Като вървяхме, намерихме едно овчарче, което накарахме да издои малко мляко. То издои и като го изпихме, дадохме му 20 пари и си заминахме. Като преминахме няколко разстояния, намерихме един орач, че сее папур. Попитахме го за пътя и той дойде с нас да ни заведе чак до самото Бойновци. Дадохме му едно рубе за заслугата му и го изпроводихме. И ние чакахме доде се мръкне и чак тогава проводихме Христо за хляб и да попита щели ни пуснат да постоим няколко дена в тази къща и особено Цанката. Той като отидел и поискал хляб, челяка захванал да се вайка, е и той ще отиде “направдина” защото имало аскер в колибите.”