Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ НА МЕСЕЦА

СЕПТЕМВРИ 2019 г.

stenopisi_849x1200

Културна ценност на м. септември са стенописи от средновековния град при с. Крамолин. Още през първия археологически сезон – 1984 г. – разкопките в м. „Градът“ при с. Крамолин, Севлиевска община довеждат до откриването на единствените запазени днес средновековни стенописи във фонда на Регионален исторически музей – Габрово.

hram_1024x694

Проучената култова постройка в цитаделата, която се датира в края на ХІІ – началото на ХІІІ в. – кръстокуполна църква тип стегнат кръст – била стенописана. В нартекса на храма са открити по-големи части от стенописания цокъл, на които могат да се различат стилизирани геометрични орнаменти и овални медальони.

За запазването на стенописите, те са свалени и консервирани от специалисти от Националния институт за паметниците на културата – София.

ЮЛИ 2019 г.

skifos_849x1200

Скифос от района на село Градница е културна ценност на РИМ – Габрово за месец юли. Открит е през 1971 г. в могила № 1 от могилния некропол в местността Поленица, в централното погребение на дълбочина 2 м. Част е от погребалните дарове и е бил разположен на югоизток от мъртвеца. Поставен прав, при кремацията е паднал и се счупил, като стените са паднали върху дъното и са намерени с полепнали по тях пепел и въглени. Въпреки че е бил силно фрагментиран, днес съдът е реставриран.

Скифосът (σκύφος) е вид чаша за пиене. Появява се в древна Елада през Геометричния период, отначало в Коринт, после в Атина. Основно е керамичен съд, но се срещат и екземпляри от сребро и стъкло. Употребата на чернофирнисови скифоси в тракийска среда през класическата епоха е широко разпространена, засвидетелствана с многобройни находки, главно от южнобългарските земи.

Граднишкият екземпляр е сравнително голям. Изработен е от фина глина с керемиденочервен цвят. По повърхността е нанесен черен фирнис с метален блясък, като има следи от четката при нанасянето. В центъра на дъното с червен фирнис е поставена точка, заградена с три окръжности.

Скифосът от могилата при с. Градница е атически тип и може да се датира в първата четвърт на ІV в. пр. Хр. Част е от импортните съдове, използвани при конкретния погребален обред и е ценно и рядко свидетелство за вноса на този вид керамика в района на Централна Стара планина.

IMG_3270_1024x575 IMG_3278_1024x575

ЮНИ 2019 г.

lampi_849x1200

Уредите за осветление в нашия народ са малко и се срещат основно в градския начин на живот. В селата най-често като източник на светлина се използвали огнищата, борината или лоеничето. Свещта и необходимият за нея свещник се употребявали главно в богатите къщи. Същото може да се каже и за газените лампи. Те навлизат малко по-късно в бита, основно като внос. Политическите и икономическите промени от края на XIX и началото на ХХ век и оживените търговски връзки дават възможност за бързо навлизане на европейския стил и начин на живот, както в облеклото, така и в архитектурата и уредбата на жилището на габровци. Увеличава се вносът на европейски стоки в Габрово и износът на габровски стоки. Оттам идват у нас декоративни предмети, накити, съдове и други, които носят стиловите особености на ренесанса, барока, рококо и изобщо западната мода. Най-напред европейско влияние прониква в стаята за гости и спалнята. Появяват се и стъклените вещи начело със стъклените лампи от Виена и Париж.

Първоначално мястото на газената лампа било на стената между „къщи“ и одаята, където често имало малък прозорец, за да се осветлявали две помещения наведнъж. През XIX век са известни прости газови лампи („видело“), които били окачвани на стената или на тавана. С времето на тях започва да се гледа не само като на източник на светлина, но и като на красива вещ, допълваща интериора на дома. Със своята мека топлина те придавали една романтична, дори магическа обстановка. Засилва се тяхната художествено-декоративна стойност.

Във Франция са известни с това си качество лампите Pigeon, по името на най-известния производител и търговец на подобни лампи – Charles Pigeon. В началото на 40-те години на XIX век той прави бум с дизайна и конструкцията на своите лампи. Те се произвеждали с корпуси от бяло желязо, бронз, мед, месинг и др. Тогава за гориво започват да се използват петролни продукти, след като двадесет години е чакано разрешение на папата да се изостави олиото, което се наливало и в кандилата.

Първите лампи в серийно производство са пуснати във Франция от новатора Alphonse Mille, който създава оригинален, семпъл модел с петролно гориво. През 1880 г. Charles Pigeon открива сервиз за поддържане и възстановяване на газени лампи от всички видове. Създаден е и първият модел от чугун, който отговаря на изискванията, но е с ниска художествена стойност.

Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхраняват немалък брой газени лампи, полилеи, аплици както опростени модели, така и образци на художествена красота. Като културна ценност за месец юни са избрани три газени лампи с по-интересни форми и сюжети по тях, част от фонда на отдел „Етнография“.

Първата постъпва във фонда през далечната 1969 г. Представлява метална лампа с формата на купа, с изобразена на нея голяма фигура – ангел вестоносец. Жена с разперени крила, дълги коси и венец на главата държи роза в едната ръка. По краищата на лампата има завършващи фризове. Дръжките от двете ѝ страни придават още по-голяма прилика с тържествена купа. Поставена е на четири крачета, красиво украсени с орнаменти. Има метален резервоар и винтил за регулиране на светлината – дължината на фитила. В резервоара на газените лампи се поставяло малко парче плат, но и е слабо известно, че за него съществувало поверие – в миналото то било червено, вълнено и се вярвало, че предпазва семейството от отрови и лоши неща.

Втората експонирана лампа съчетава в себе си кованото желязо и красотата на порцелана. Както при първата, така и тук не е запазена горната стъклена част (в случая абажура), вероятно поради по-крехката му структура. Лампата се състои от трикрака кована стойка, обгръщаща порцелановия корпус, в който се намира стъкленият резервоар за горивото. На три от страните на изработения от бял порцелан корпус са изобразени релефно различни сцени, с основна фигура грифон или дракон, който бълва огън, допълнени с флорални мотиви. Композицията е подчертана цветово, за съжаление от годините боите нямат първоначалната наситеност, но все още придават по-силен ефект на изображението. Внесена е в Габрово в периода още преди електрификацията на града, лампата постъпва в музея чак през 1970 г.

Третата отскоро е част от музейните фондове. Дарена преди малко повече от година, тя е стояла в манифактурен магазин от началото на ХХ век, намиращ се в централната част на Габрово, срещу площад „1-ви май“, до дн. Хали. На пръв поглед формата ѝ е често срещана – метална, лята, с формата на бокал. Но когато човек се загледа в бароковите мотиви, ще установи едно разнообразие в трите композиции, които съдържат инструменти и предмети на различни трудови и битови дейности. Ковачеството е представено с чук, клещи, керпеден, наковалня и зъбчато колело; земеделието – с лопата, коса, търмък, вила и рало, а третата сцена включва в себе си сабя, ятаган, арфа, музикален рог и др. Лампата е произведена в Lampen Fabric Ehrich Greats OHG, Германия и благодарение на нейните дарители вече е част от габровската история.

С представените лампи музеят иска да напомни колко е важно, да не забравяме да съхраняваме и даряваме, да пазим историята си.

Във фонд „Етнография“ се съхраняват още над 20 бр. от този тип газени светилници – метални, порцеланови, стъклени, тип полюлей, аплици и т.н. По-интересни са няколко малки стъклени газени лампи, една от които е изработена от синьо стъкло, в красива изящна форма. С интересна история на постъпване в музея – намерена при събарянето на къща, намираща се срещу старата полиция и запазена за поколенията в Регионален исторически музей – Габрово. С интересна история е и апликът на сем. Бобчеви, който днес е част от постоянната експозиция в Музеен обект „Дечкова къща“ и всеки може да се наслади на светлината от неговите цветни стъкла.

Макар че газената лампа излиза от бита на българина приблизително към средата на ХХ век, заместена от електрическите осветителни тела, тя продължавала да се използва в редки случаи. След Първата световна война употребата ѝ постепенно намалява и в началото на 50-те години вече служи като декоративен предмет или се съхранява в мазета и тавани.

МАЙ 2019 г.

kushta_849x1200

Културна ценност м. май 2019 г. е картина – акварел „Къщата на Цанко Дюстабанов“ с автор худ. Ст. Ковачев през 1924 г. През 1991 г. тя е дарена на Исторически музей – Габрово от Ст. Ковачев.

През 1958 г. Генчо Ив. Гунчев написва „Спомени за войводата Цанко Хр. Дюстабанов и описание на къщата му“. Сведения получава от баба Кина Иванова Баева (95-годишна) – съседка на Цанко Хр. Дюстабанов, която познава войводата лично и е ходила в дома му.

Роденият на 13 май 1844 г. бъдещ революционер живее в къща, намираща се в гр. Габрово на ул. „Пазаря“, наречена впоследствие ул. „Радецка“. Построена е около 1810 г. от неговия баща Христо Цанков Дюстабанов. Сградата е с три дюкяна, над тях два етажа с осем стаи – кухня, голям чардак с два кьошка с еркери, двор, с асма и градина. Вратите са изработени от орехово дърво. Украсени са с инкрустации: в средата – голяма многолъчна звезда, а в четирите края – полузвезди. Къщата на воеводата е от големите и хубави сгради в Габрово.

В нея живее с четири братя и пет сестри, но през 1876 г. в дома остават двама братя и четирите сестри. Цанко Хр. Дюстабанов е най-големият, втори е Васил и сестрите са Вата, Бона, Цана и Гана.

Цанко Хр. Дюстабанов завършва отделенията и трите класа, колкото има тогава. Той продължава своето самообразование и научава турски, френски, италиански, гръцки и руски езици.

През 1873–1874 г. в неговия дом се открива пансион за странните (външните) ученици и той работи като безплатен учител и възпитател. Ц. Хр. Дюстабанов се занимава и с търговия. Според спомените на Генчо Ив. Гунчев в къщата на революционера идвали Васил Левски, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев. Поддържа кореспонденция с българи в Русия, Влашко, Цариград.

През 1876 г. воеводата Цанко Хр. Дюстабанов предвожда Габровската чета, но след разбиването ѝ се укрива в с. Войновци, където е заловен и откаран в Търново. На 13 юни същата година е осъден от турския съд на смърт чрез обесване, а на 15 юни 1881 г. костите му са пренесени в Габрово и положени в гробница под камбанарията на църквата „Св. Благовещение“ в Девическия манастир.

През пролетта на 1912 г. къщата на Цанко Хр. Дюстабанов е съборена и през 1958 г. по новия регулационен план на същото място е построено ново здание.

АПРИЛ 2019 г.

konstitucia_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГАБРОВО за м. АПРИЛ е Конституция на Българското княжество. Това е първото печатно издание на конституцията, приета от Учредителното събрание във Велико Търново на 16 април 1879 г. Изданието е във вид на брошура с 47 страници. Текстът ѝ е на руски и български езици. Съдържа 22 глави със 169 члена. В края са изброени имената на подписалите конституцията длъжностни лица и депутати. Цената ѝ е 50 сантима и тогава се е продавала във всички български книжарници. Препечатването (публикуването) на конституцията, е запазено право на Народното събрание.

Преди 140 години българският народ решава една голяма задача – да положи основите на своята държавна самостоятелност. На 10 февр. 1879 г. в Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.

В Учредителното събрание, вземат участие седем габровци, от които пет са депутати от Габрово. Към депутатите с габровски произход можем да добавим и Владимир Палаузов, син на Николай Христофорович Палаузов, един от забележителните юристи на Русия, който работи заедно със Сергей Лукиянов по „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България“ – бъдещата конституция.

Като представители от Търновска губерния са определени трима габровци по звание – Иван П. Златин, председател на Габровския окръжен съд, Калчо С. Дренков, председател на Габровския окръжен съвет и Сава Ил. Сирманов, председател на Габровския градски управителен съвет. “По избор” от народа са д-р Алекси Христов и Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия. Със заповед на губернатора по назначение или “по право” са Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния и Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.

При “последното преглеждане и уреждане на българския текст на конституцията от страна на езика и правописанието й” участват Райчо Каролев, заедно с Иван Гюзелев, Петър Генчеви и Йосиф Ковачев. Райчо Каролев е избран за един от секретарите на Учредителното събрание заедно с Константин Стоилов, Иван Гюзелев, Петър Генчев и др.

Активно участие в заседанията и дебатите в Учредителното събрание взема Сава Сирманов. В Регионален исторически музей – Габрово са запазени няколко негови писма до приятелят му Цончо Пенчев, в които го информира за работата на събранието и поведението на народните представители.

Друг от депутатите, Калчо Дренков, по-късно си спомня: „Заседанията по разгледванието и вотиранието на Конституцията заеха почти три месеца. При дебатите, които биваха често твърде пламенни и ожесточени, представителите на двете политически партии се мъчеха да изтъкнат принципиалните различия между представляваните от тях партии и по този начин да оправдаят поделението, което според мене се дължеше не толкоз на убеждението, колкото на лични симпатии, лични сметки и на случайността.”.

На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно първата Конституция, смятана за една от най-демократичните за времето си и с всички свои недостатъци, осигурява прогресивното развитие и модернизация на България.

МАРТ 2019 г.

shivarov_849x1200

Културна ценност на м. март 2019 г. е Грамота № 76 480 на опълченеца Димитър Шиваров от 15 май 1929 г., която „заповядваме да му се даде“ в София. Той я получава от „Борисъ III с божия милост и народна воля Царь на българите“. Удостоверява неговото награждаване с войнишки кръст II-ра степен „за показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1877/ 1878 г.“. Поставена е в дървена рамка, липсва декоративен кант. Грамотата е дарена на Исторически музей – Габрово през 1991 година от фамилия Шиварови.

Димитър Георгиев Шиваров е родeн в Трявна на 6 май 1856 г., но жизненият му път е свързан с Габрово. Учи в Габровската мъжка гимназия.

Зачислен е в Десета дружина, Трета рота на Българското опълчение на 8 август 1877 г. Участва в боевете при с. Зелено дърво и Шейновския укрепителен лагер в състава на Дясната колона на ген. Михаил Д. Скобелев през същата година, преминава Балкана при много трудни зимни условия през Химитлийската пътека в края на м. декември. Уволнен е на 4 април 1878 г. и за отлична служба е произведен в звание ефрейтор. След Освобождението се преселва в Габрово и продължава да се занимава с търговия. През 1907 г. е изготвен „Проект за постройка на здание за пивница на г-н Димитър Г. Шиваров“, създаден на 2 април и утвърден на 13 април с. г. Построената кръчма, наричана Шивара, се намира в близост до моста „Шипка“ и затова габровци го именували с днешното му название Шиваров мост. Неговата къща със салон е с универсално предназначение: „сцена за представления, салон за прожекция на филми, за курсове по модерни танци, събрания, лекции, сказки, място за вечеринки, банкети и сватби“.

Различни са тълкуванията на изследователите за фамилното име Шиваров. Счита се, че е възможно да произлиза от растението шавар, което расте покрай дунавските блата. В „Речника на редките, остарели и диалектни думи в литературния език от XIX и XX век“ (1974 г.) и произведението „Преживяното“ от писателят Т. Г. Влайков лексемата „шиварка“ е пояснена като „шивачка“, докато в „Рибния буквар“ (1864 г.) словосъчетанието „шиварски син“, което пояснение е на турски език, в превод означава „терзийски син“, т. е. шивашки син. Така фамилното име на опълченеца Димитър Шиваров произхожда от диалектната дума „шивар“, както през XIX и началото на XX век в някои български говори наричали занаятчиите шивачи. В българския книжовен език през XX век се използва думата „шивач“, а старата форма „шивар“ вече не се употребява. Предполага се, че неговият дядо или прадядо е бил шивач в Трявна и така се е получило фамилното име Шиварови.

След честването на 45-годишнината от Шипченската епопея, габровският Градски общински съвет на 21 септември 1922 г. обявява за почетни граждани на Габрово опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и от Конната сотня. Провъзгласяването им става след получаването на поименните списъци от Централното Поборническо – опълченско дружество в София. Габровското градско общинско управление (7 февруари 1923 г.) потвърждава решението си. Две години по-късно са изпратени художествено изработени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров, от двамата му помощници, от секретаря на съвета и от шестимата съветници. На 14 август 1925 г. за почетен гражданин на Габрово е провъзгласен и опълченеца Димитър Г. Шиваров.

Неговият жизнен път завършва на 14 април 1942 г.

ФЕВРУАРИ 2019 г.

nojche_849x1200

Регионален исторически музей – Габрово съхранява реликва, принадлежала на Васил Левски – НОЖЧЕ, което е част от описания запазен веществен материал от Габровски Соколски манастир и Габровски Девически манастир (1987 г.). Същата година то е публикувано в юбилеен сборник „Васил Левски и революционните комитети в Габровски окръг“. Исторически музей – Габрово получава културната ценност „от монахините в Габровския Девически манастир, посетен от Апостола при едно от пребиваванията му в Габрово“, вероятно през втората половина на 1870 година. Впоследствие е вписан в инвентарните книги на институцията.

Джобното ножче (XIX век) е с дължина 20 см, тънко острие, изтрито от употреба и с дръжка (чирен) от кост в бяло и черно, завършваща с извивка под ъгъл. В края на дръжката има малка халка за синджир, служеща за привързване към пояса.

Габровският краевед Илия Габровски в „ИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКИЯ ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР“ разказва спомените на сестрите Зеновия, Рахила и Евдокия. Информацията е, че Левски е идвал три пъти в Габрово – 1868 г., 1869 г. и 1871 г., а „днешните монахини“ имат „като нетленен спомен от него една малка, но скъпа ножка“.

През пролетта на 1871 г. човек с дисаги чука на портата на Девическия манастир, където му отваря сестра Христина. Гостът пита за игуменка Ефросиния, за да й „носи много здраве от калоферските монахини“, иска да я види и да й остави „нещо“. Повикват я и тя посреща Дякона, изважда от дисагите си в. „Дунавска зора“ и „наставлява какво да се прави“ В обителта се състои среща между Апостола и комитетски човек, който е пристигнал от Дряновския манастир. Апостолът му дава вестници и писмо, което да предаде на братя Кръстникови. Сестра Христина им съобщава за пристигането на заптиета. Ефросиния се разплаква, а Левски я успокоява: „Небойте се! Ще им мине лисица път. Колко съм ги виждал, ала те ме гледат, но не ме виждат. И сега така ще стане“.

Отец Аксентий излиза да посрещне турците и ги повежда из двора, а Апостолът покрай реката избягва към Соколския манастир, където пренощува, при изгрев слънце е на връх Никола и продължава към розовата долина, поглеждайки към Габрово: „Боже, помогни ми да смъкна веригите от нозете на роба, та сетне, ако щеш ми вземи и душата! … и спокойно да легна в гроба“.

ЯНУАРИ 2019 г.

ggenev_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГАБРОВО за м. ЯНУАРИ е Албум със снимки на Вълненотекстилен комбинат „Георги Генев“ – Габрово. Той е с кожена подвързия, голям формат (46/30/5 см), от 34 листа с 42 черно-бели снимки. Албумът е посветен на историята на комбината и по-специално изграждането и оборудването на нов апретурно-багрилен цех през 1962-1966 г.

В продължение на близо 40 години Вълненотекстилен комбинат (ВТК) „Георги Генев” е едно от големите предприятия определящи облика на Габрово като индустриален град и текстилен център. Той се създава от национализираните през 1947 г. частни вълненотекстилни фабрики.

Концентрацията на вълненотекстилния бранш в Габрово се извършва от 1948 до 1958 г. Тя е свързана с усилената индустриализация на страната, предопределена от икономическата политика водена от управляващата Българска комунистическа партия (БКП) в продължение на повече от 40 години. Със заповед на Министерството на леката промишленост от 1 ян.1959 г. вълненотекстилните предприятия в Габрово се сливат и образуват: ДЪРЖАВЕН ВЪЛНЕНОТЕКСТИЛЕН КОМБИНАТ (ДВТК) „ГЕОРГИ ГЕНЕВ” – Габрово. Новият комбинат се състои от 27 основни цеха, разположени върху 13 производствени площадки – бивши частни фабрики. ВТК „Георги Генев” става най-голямото предприятие на Министерството на леката промишленост в Габровски окръг, с голямо икономическо и социално значение не само за региона, но и за страната. Към 1 ян. 1959 г. комбинатът осигурява работа на 4949 души – работници, служители, техници и специалисти. През 1959 г. ВТК „Георги Генев” – Габрово произвежда 5 676 хил. м вълнени платове, или 30% от цялото производството на страната.

На 18 май 1962 г. тържествено е направена първа копка за строителството на нова апретура, в района на цех 1 (бивше АД „Иван Хаджиберов“, в т.н. Северна индустриална зона). През 1966 г. сградата е завършена и производството е пренесено в нея.

В същия район е изградена новата тъкачница на комбината, където през 1968 г. са монтирани тъкачни станове от другите цехове.

За своето съществуване ВТК „Георги Генев” – Габрово няколко пъти сменя името и административното си подчинение.

През 90-те години предприятието става Дъщерна фирма „Георги Генев” – Габрово, а по-късно – Еднолично търговско дружество „ФИНТЕКС” – ООД – Габрово. През 1996 г. е преобразувано във „Финтекс” ЕАД Габрово. От 1995 г. дружеството е включено в списъка за масова приватизация. През 1997 г. е преименувано на „Финтекс” АД – Габрово. От м. март 1998 г. е в несъстоятелност поради неплатежоспособност. Отново е открита процедура за приватизация, но скоро след това е прекратена.

През м. апр. 2002 г. „Финтекс” АД е обявен в ликвидация и започва продажба и разпределение на неговите активи. С това приключва и надеждата за възраждане на габровският вълнен текстил. Днес сградите на почти всички цехове от огромния някога комбинат са в руини, а някои вече не съществуват.