Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ НА МЕСЕЦА

МАРТ 2019 г.

shivarov_849x1200

Културна ценност на м. март 2019 г. е Грамота № 76 480 на опълченеца Димитър Шиваров от 15 май 1929 г., която „заповядваме да му се даде“ в София. Той я получава от „Борисъ III с божия милост и народна воля Царь на българите“. Удостоверява неговото награждаване с войнишки кръст II-ра степен „за показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1877/ 1878 г.“. Поставена е в дървена рамка, липсва декоративен кант. Грамотата е дарена на Исторически музей – Габрово през 1991 година от фамилия Шиварови.

Димитър Георгиев Шиваров е родeн в Трявна на 6 май 1856 г., но жизненият му път е свързан с Габрово. Учи в Габровската мъжка гимназия.

Зачислен е в Десета дружина, Трета рота на Българското опълчение на 8 август 1877 г. Участва в боевете при с. Зелено дърво и Шейновския укрепителен лагер в състава на Дясната колона на ген. Михаил Д. Скобелев през същата година, преминава Балкана при много трудни зимни условия през Химитлийската пътека в края на м. декември. Уволнен е на 4 април 1878 г. и за отлична служба е произведен в звание ефрейтор. След Освобождението се преселва в Габрово и продължава да се занимава с търговия. През 1907 г. е изготвен „Проект за постройка на здание за пивница на г-н Димитър Г. Шиваров“, създаден на 2 април и утвърден на 13 април с. г. Построената кръчма, наричана Шивара, се намира в близост до моста „Шипка“ и затова габровци го именували с днешното му название Шиваров мост. Неговата къща със салон е с универсално предназначение: „сцена за представления, салон за прожекция на филми, за курсове по модерни танци, събрания, лекции, сказки, място за вечеринки, банкети и сватби“.

Различни са тълкуванията на изследователите за фамилното име Шиваров. Счита се, че е възможно да произлиза от растението шавар, което расте покрай дунавските блата. В „Речника на редките, остарели и диалектни думи в литературния език от XIX и XX век“ (1974 г.) и произведението „Преживяното“ от писателят Т. Г. Влайков лексемата „шиварка“ е пояснена като „шивачка“, докато в „Рибния буквар“ (1864 г.) словосъчетанието „шиварски син“, което пояснение е на турски език, в превод означава „терзийски син“, т. е. шивашки син. Така фамилното име на опълченеца Димитър Шиваров произхожда от диалектната дума „шивар“, както през XIX и началото на XX век в някои български говори наричали занаятчиите шивачи. В българския книжовен език през XX век се използва думата „шивач“, а старата форма „шивар“ вече не се употребява. Предполага се, че неговият дядо или прадядо е бил шивач в Трявна и така се е получило фамилното име Шиварови.

След честването на 45-годишнината от Шипченската епопея, габровският Градски общински съвет на 21 септември 1922 г. обявява за почетни граждани на Габрово опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и от Конната сотня. Провъзгласяването им става след получаването на поименните списъци от Централното Поборническо – опълченско дружество в София. Габровското градско общинско управление (7 февруари 1923 г.) потвърждава решението си. Две години по-късно са изпратени художествено изработени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров, от двамата му помощници, от секретаря на съвета и от шестимата съветници. На 14 август 1925 г. за почетен гражданин на Габрово е провъзгласен и опълченеца Димитър Г. Шиваров.

Неговият жизнен път завършва на 14 април 1942 г.

ФЕВРУАРИ 2019 г.

nojche_849x1200

Регионален исторически музей – Габрово съхранява реликва, принадлежала на Васил Левски – НОЖЧЕ, което е част от описания запазен веществен материал от Габровски Соколски манастир и Габровски Девически манастир (1987 г.). Същата година то е публикувано в юбилеен сборник „Васил Левски и революционните комитети в Габровски окръг“. Исторически музей – Габрово получава културната ценност „от монахините в Габровския Девически манастир, посетен от Апостола при едно от пребиваванията му в Габрово“, вероятно през втората половина на 1870 година. Впоследствие е вписан в инвентарните книги на институцията.

Джобното ножче (XIX век) е с дължина 20 см, тънко острие, изтрито от употреба и с дръжка (чирен) от кост в бяло и черно, завършваща с извивка под ъгъл. В края на дръжката има малка халка за синджир, служеща за привързване към пояса.

Габровският краевед Илия Габровски в „ИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКИЯ ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР“ разказва спомените на сестрите Зеновия, Рахила и Евдокия. Информацията е, че Левски е идвал три пъти в Габрово – 1868 г., 1869 г. и 1871 г., а „днешните монахини“ имат „като нетленен спомен от него една малка, но скъпа ножка“.

През пролетта на 1871 г. човек с дисаги чука на портата на Девическия манастир, където му отваря сестра Христина. Гостът пита за игуменка Ефросиния, за да й „носи много здраве от калоферските монахини“, иска да я види и да й остави „нещо“. Повикват я и тя посреща Дякона, изважда от дисагите си в. „Дунавска зора“ и „наставлява какво да се прави“ В обителта се състои среща между Апостола и комитетски човек, който е пристигнал от Дряновския манастир. Апостолът му дава вестници и писмо, което да предаде на братя Кръстникови. Сестра Христина им съобщава за пристигането на заптиета. Ефросиния се разплаква, а Левски я успокоява: „Небойте се! Ще им мине лисица път. Колко съм ги виждал, ала те ме гледат, но не ме виждат. И сега така ще стане“.

Отец Аксентий излиза да посрещне турците и ги повежда из двора, а Апостолът покрай реката избягва към Соколския манастир, където пренощува, при изгрев слънце е на връх Никола и продължава към розовата долина, поглеждайки към Габрово: „Боже, помогни ми да смъкна веригите от нозете на роба, та сетне, ако щеш ми вземи и душата! … и спокойно да легна в гроба“.

ЯНУАРИ 2019 г.

ggenev_849x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГАБРОВО за м. ЯНУАРИ е Албум със снимки на Вълненотекстилен комбинат „Георги Генев“ – Габрово. Той е с кожена подвързия, голям формат (46/30/5 см), от 34 листа с 42 черно-бели снимки. Албумът е посветен на историята на комбината и по-специално изграждането и оборудването на нов апретурно-багрилен цех през 1962-1966 г.

В продължение на близо 40 години Вълненотекстилен комбинат (ВТК) „Георги Генев” е едно от големите предприятия определящи облика на Габрово като индустриален град и текстилен център. Той се създава от национализираните през 1947 г. частни вълненотекстилни фабрики.

Концентрацията на вълненотекстилния бранш в Габрово се извършва от 1948 до 1958 г. Тя е свързана с усилената индустриализация на страната, предопределена от икономическата политика водена от управляващата Българска комунистическа партия (БКП) в продължение на повече от 40 години. Със заповед на Министерството на леката промишленост от 1 ян.1959 г. вълненотекстилните предприятия в Габрово се сливат и образуват: ДЪРЖАВЕН ВЪЛНЕНОТЕКСТИЛЕН КОМБИНАТ (ДВТК) „ГЕОРГИ ГЕНЕВ” – Габрово. Новият комбинат се състои от 27 основни цеха, разположени върху 13 производствени площадки – бивши частни фабрики. ВТК „Георги Генев” става най-голямото предприятие на Министерството на леката промишленост в Габровски окръг, с голямо икономическо и социално значение не само за региона, но и за страната. Към 1 ян. 1959 г. комбинатът осигурява работа на 4949 души – работници, служители, техници и специалисти. През 1959 г. ВТК „Георги Генев” – Габрово произвежда 5 676 хил. м вълнени платове, или 30% от цялото производството на страната.

На 18 май 1962 г. тържествено е направена първа копка за строителството на нова апретура, в района на цех 1 (бивше АД „Иван Хаджиберов“, в т.н. Северна индустриална зона). През 1966 г. сградата е завършена и производството е пренесено в нея.

В същия район е изградена новата тъкачница на комбината, където през 1968 г. са монтирани тъкачни станове от другите цехове.

За своето съществуване ВТК „Георги Генев” – Габрово няколко пъти сменя името и административното си подчинение.

През 90-те години предприятието става Дъщерна фирма „Георги Генев” – Габрово, а по-късно – Еднолично търговско дружество „ФИНТЕКС” – ООД – Габрово. През 1996 г. е преобразувано във „Финтекс” ЕАД Габрово. От 1995 г. дружеството е включено в списъка за масова приватизация. През 1997 г. е преименувано на „Финтекс” АД – Габрово. От м. март 1998 г. е в несъстоятелност поради неплатежоспособност. Отново е открита процедура за приватизация, но скоро след това е прекратена.

През м. апр. 2002 г. „Финтекс” АД е обявен в ликвидация и започва продажба и разпределение на неговите активи. С това приключва и надеждата за възраждане на габровският вълнен текстил. Днес сградите на почти всички цехове от огромния някога комбинат са в руини, а някои вече не съществуват.