Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

Архив – 2016 г.

ДЕКЕМВРИ 2016

tota_venkova_848x1200

На 23 декември 2016 г. се навършват 95 години от смъртта на видния габровски лекар и благодетел д-р Тота Чехларова Венкова.

По този повод като културна ценност на месец декември 2016 г. Регионален исторически музей – Габрово представя нейни лични вещи.

Родена през 1855 г., тя израства в бедно занаятчийско семейство. Рано остава сирак. Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема нейната издръжка. След завършването си Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници.

След Освобождението Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург ѝ отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия. През 1886 г. се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в Русенската болница, в Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена.

След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове при Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние впоследствие се насочва към частна практика. В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки.

Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София. През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино “Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.

Д-р Тота Венкова е крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (бл. до гр. Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв.

В годините родствениците ѝ запазват някои нейни лични вещи, снимки и документи, които предават на дружество „Майчина грижа“ в Габрово. Със съдействието на Мария Семерджиева, председател на дружество „Майчина грижа“, част от тях са дарени на Исторически музей Габрово от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова) през 2005 г.

Сред тях са комплект прибори за хранене със сребърно покритие. Върху дръжките на приборите, от лицевата страна е гравиран вензел – кръстосани стилизирани буквите „Т“ и „В“; личен печат с квадратна форма с инициалите „Д-рь Т. В.“, изработен вероятно 90-те години на ХIХ в. в Дръжката е покрита с цветни камъчета, запечатани в смола. Покривка ръчно бродирана, подарена от първата родилка на д-р Тота Венкова след специализацията ѝ в Русия. Близките на габровката съхраняват през годините сувенирна порцеланова чиния от Искрецкия санаториум, надписана с нейното име.

През 2016 г. представените вещи са обработени в Ателието за реставрация и консервация на Регионален исторически музей – Габрово.

НОЕМВРИ 2016

votivna_pruchka_869x1200

Експонат на месеца в РИМ – Габрово е вотивна пръчка/пръчица, още няколко аналогични се съхраняват във фондовете на музея.

Представлява вертикално лята пръчка, с фигурка на птица в горния и халка в долния край, като птицата е разположена перпендикулярно на халката. Стволът на пръчката е с кръгло напречно сечение. Украсен е с профилирано удебеляване с правоъгълна форма – т.нар. nodus, разположено в горната му половина. По дължината на ствола, в двете части, разделяни от нодуса, има по една група украси от врязани напречно линии, фланкирани от врязани триъгълници. Птицата е стилизирана, с широка опашка, украсена с орнамент „птиче око“, Халката е гладка, на долния си външен ръб има токче с профилирана врязана украса, в основата и е гравирано т.нар. „птиче око“.

Експонираният екземпляр произхожда от многослойното селище в м. „Витата стена“ при с. Здравковец, община Габрово, от античния пласт.

Подобни са откривани в редица обекти в България. Могат да бъдат датирани най-общо в периода ІІІ-VІ в. Част от тях могат да бъдат свързани с християнския култ, особено тези, които имат и малко кръстче над главата на птицата или под нея. В последно време се появи хипотезата за функционирането на вотивните/култовите пръчици като малки хурки за ленени нишки. Тя обаче е приложима само за определени екземпляри, които имат характерен вретеновидно оформен край, предимно изработени от кост. Екземплярите от метал, аналогични на експонирания, са представителни предмети, свързани с езическите вярвания, трудно могат да бъдат свързани с утилитарна функция и тяхното предназначение предстои да бъде изяснено. Несъмнено са свързани с културата на романизованото население, без връзка с местните предримски традиции.

ОКТОМВРИ 2016

plakat_batoshevo_848x1200

Експонати на м. октомври в РИМ-Габрово са закопчалки за книги и писало от средновековния манастир при с. Батошево. Открити са в периода 1969 – 1972 г. при археологическите проучвания на Исторически музей – Габрово, под ръководството на Кина Койчева, на обекта в м. „Градът“. Същият е интерпретиран от нея като манастир, което се посреща нееднозначно в научните среди, но със сигурност има връзка с българската средновековна манастирска култура.

Закопчалките за книги са изработени от бронз. Едната е ажурна скоба за закопчаване от типа пластина за окачване на куката. Била е прикрепена към кориците на средновековна книга, на предния ръб на левия капак на книжното тяло. Другата представлява плоско клиновидно тяло с профилиран ябълковиден накрайник. Служило е като кука-шифт да заключи скобата. Закопчалките поддържат книгата затворена, за да я предпазват от прах и паразити. Подобни закопчалки се срещат най-често през Х-ХІ в.

Писалото или още както се нарича – „стило“, представлява шилообразно тяло с кръгло сечение и изострен в долната част връх, която в горния си край се разширява трапецовидно и е оформено плоско като лопатка. С острата част се пише върху върху навосъчена дъска, а с плоската се изтрива написаното. Сходни по форма и размери писала – стилуси са откривани в големите културно-религиозни центрове и в провинциални крепости в България.

Експонатите са измежду редките паметници, свързани с книжовната култура в Габровския край, и са важни свидетелства за степента на грамотност и развитието на образованието през средновековната епоха.

СЕПТЕМВРИ 2016

DSC06364_675x1200

Културна ценност за месец септември в Регионален исторически музей – Габрово е сватбена рокля от 1931 година. Дарена е от Богдана Стефанова Калпазанова през 2006 г. Изработена от бежаво-сива коприна, с ефекти от ламени нишки. С изрязано V-образно деколте, в долната си част апликирано с цвете. Запазена в добро състояние.

Роклята дава сведения за модата и вкуса на габровката в началото на миналия век. От първата половина на ХХ век се наблюдават промени в сватбеното облекло. Булката се облича в нов кат дрехи – рокля или пола (клош). В случаи, когато в нейното семейство или в селото има запазена старинна сукманена носия и червено тъкано було, те се обличат само за деня на сватбата. На следващия ден, при отбулването костюмът се променя с градски, а булото се заменя с бял воал или тюл. От средата на XIX век и по специално от нач. на XX век червения цвят, със своето апотропейно значение, постепенно е изместен.

Облеклото на булката, независимо от какви части е комплектовано, се счита за обредно. Без значение дали е облечена според традициите или в по нови по вид и кройка дрехи, невестaта участва в различни обреди и обичаи, целящи да обезпечат благоденствие и плодородие за нея и нейното семейство.

На този етап дрехите са загубили своите традиционни качества – богата украса, апотропеен колорит и пр. Съхранени са най-вече вярванията против уроки и магии.

Всички ритуали от сватбата имат точно определен смисъл и се изпълняват от строго определени лица, с малки разлики в отделните райони.

На своята сватба младоженците получават подаръци от роднините и близките. Това се нарича чеиз или още дарове на булката. Традиция е те да се наследяват. Не е прието да се подаряват или дават на други хора. Ако семейството няма деца, чеизът се връща на родителите на булката.

Сватбата е едно от най-богатите на традиции и символика празненства, носещо в себе си многовековната история на българската култура и бит. Музейните архиви пазят снимки, запечатали красотата на най-разточителния и пищен ритуал в българския фолклор.

В РИМ – Габрово този месец е показан образът на булката началото на миналия век. Посетителите ще могат да видят и фотопортрети на младоженци от същия период, за да се добие по ясна представа за времето. Интересно е и Тефтерчето със “сватбени сметки” от 1940 г., от което са представени отделни страници. Изложена е и оригинална покана за сватба от 1886 г., която е за сватбеното тържество на габровеца, учител и опълченец Недко Стойков.

DSC06365_675x1200     DSC06368_675x1200

ЮЛИ 2016

plakat-maj-2016_849x1200

Екипът на Регионален исторически музей – Габрово определи за културна ценност на месец юли 2016 г. един истински уникат, свързан с търговското минало на града ни – сметачна машина „NATIONAL“.

Сметачната машина е произведена през 1911 г. в САЩ и е внесена в България от фирмата „П. Шишковь и Сие“, гр. София, генерален представител на американската компания National Cash Register Co Ltd. Английските надписи върху сметачната машина са подменени с български. Към 1911 г., американската компания има около 6 хил. служители и е продала 1 милион сметачни машини по целия свят.

Една от тях, почти 100 години по-късно, е избраната за културна ценност на месец юли. Сметачната машина е метална, с дървено чекмедже. Марката е изписана отпред на чекмеджето и на обратната страна върху металния корпус. На лицевата страна има 5 лостчета за пресмятане.

Принадлежала на известната габровската фамилия Гунчеви. Сметачната машина е предадена на Историческия музей през есента на 1988 г. от Мариана Генчева Коева. Нейният баща Генчо Гунчев (1896-1963 г.) е син на Иван х. Гунчев (търговец на дребни стоки). В края на 20-те години фамилията строи къща на централната улица „Радецка“. На същото място, в по-ранно време се намира родната къща на воеводата от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. Генчо Гунчев завършва прогимназия в Габрово, след което учи в търговско училище в Залцбург, Австрия. След завръщането си, работи във фирмата на баща си. Участва в Първата световна война като преводач от немски език, за което след края й получава възпоменателен медал от Негово величество цар Фердинанд. Заедно с брат си Стефан поддържат манифактурен магазин, носещ името на бащата „Иван х. Гунчев“.

Той се намира също на централната улица „Радецка. По сведения на Мариана Генчева, сметачната машина е използвана именно в него, в периода между 1918-1946 г. Към днешна дата касата е в изключително добро състояние.

През 2015 вътрешната част е почистена, а металния корпус претърпява реставрация в ателието за „Реставрация и консервация“ на Регионален исторически музей – Габрово.

ЮНИ 2016

plakat-maj-2016_849x1200

Културна ценност на м. юни е ТЕФТЕРЧЕ на свещеник Иван поп Петков Гъбенски. Част от фонда на Регионален исторически музей – Габрово, то е съхранено от свещеник Антон поп Александров и дарено от дъщеря му Виктория Димова. Тефтерчето съдържа 57 изписани страници и е свидетелство за времето на служението му в църквата „Успение Богородично”. Иван поп Петков Гъбенски е един от свещениците осветил новопостроения храм през 1866 г. Върху една от първите страници грижливо е отбелязано: „1868 Априлий 16, това тефтерче принадлежи на поп Иванча поп Петков в Габрово”, текст скрепен с неговия личен печат. Последната, отбелязана в него дата, е 3 август 1873 г. Вписани са фамилии и лични имена на миряни от габровските села Саботковци, Кметовци, Велковци, Раденковци, Цвятковци, сметки относно придобити и раздадени пари от опела, струвания, раждания и др. църковни служби. Като документ за времето от втората половина на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ век, с данните отбелязани в него, тефтерчето представлява важен извор за българската историография. Условно то може да се раздели на три тематични части – първата предоставя сведения за селищата от енорията, която свещеник Ив. поп Петков обслужва; втората включва даренията и помощите, отпуснати от църквата „Успение Богородично” на енориашите й и третата – имената на новородените и техните родители. Грижливо са отбелязани дните, месеците и годините, в които са извършени службите.

Свещеник Иван поп Петков Ненчов (според други Николов) – Гъбенски е роден през 1842 г. в колиби Враниловци, Габровско. Ученик е на поп Неофит Георгиев Соколски, обучаван в неговото частно училище, но вероятно е завършил и Габровското класно училище при учителя Тодор Бурмов. В църковната килия при храм „Св. Троица” монахиня Теофана го обучава на богослужение и църковно пеене. Известно време изучава занаята терзийство. По настояване на габровските първенци да приеме свещенически сан, той е ръкоположен през 1866 г. и в продължение на десет години е свещеник в църквата „Успение Богородично” в Габрово.

Кратък е жизнения път на Иван поп Петков Гъбенски. По обвинение, че е подстрекател на бунта от април-май 1876 г., той е арестуван на 13 май, откаран в Търново и изправен пред Извънредния съд. Членът на съдебната комисия Юрдан Теодоров пише в спомените си, че пред съда поп Иван отбелязва: „Аз само причастих бунтовниците, благослових ги и ги заклех”. Въпреки неговото и на Георги Аврамов застъпничество, габровският свещеник не е спасен и на 15 юни 1876 г. е обесен заедно с войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов и председателя на революционния комитет в Габрово Еким Цанков.

МАЙ 2016

plakat-maj-2016_849x1200

Експонат на м. май в РИМ – Габрово е част от мъжки метален колан от периода на Втората българска държава. Произхожда от средновековното селище в м. „Витата стена“ при с. Здравковец, Габровско. Състои се от две части – прешлен и коланен край. Представляват затворени касети от сребърна позлатена ламарина с тънки стени, като прешленът има правоъгълна, а коланният край – езиковидна форма. Върху горната им повърхност е оформено по едно правоъгълно гнездо със стъклена инкрустация, около които са разположени кръгли плитки гнезда за захващане на полусферични декоративни елементи. Долната повърхност на елементите от колана е рамкирана с перлен ред по дългите стени, а на късите са разположени припоени тръбичките на шарнирно свързване.

Макар и във фрагментиран вид, находката от метален колан от ХIV в. е изключително ценен експонат и рядка културна ценност от българските земи. Тя демонстрира нахлуването на западноевропейско влияние в аристократичната мода на Втората българска държава и същевременно на усвояването на престижни ювелирни техники. Особено впечатляващо е нейното присъствие в селището при с. Здравковец, където наличието на други луксозни находки и обособена резиденциална част на местния владетел свидетелства за ролята на местните земи във властовата и административната структура в хинтерланда на столицата Търновград.

АПРИЛ 2016

maistor_Kuzma_848x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на м. април е ЗАПИС НА МАЙСТОР КУЗМА от 1851 г. за строителството на гимназиалната сграда. Върху поизбеляла синя хартия с черно мастило са отбелязани за уверение надниците – 757 броя и времето на отработването им от април до юни 1851 г. Този документ е свидетелство със 165- годишна история, който илюстрира работата по полагане основите на сградата.

Идеята за строеж на нова училищна сграда е още от 1840 г. В следващите няколко години с нарастване броя на учениците сред габровското учителство все повече се утвърждава мнението за необходимостта от ново училище. В средата на м. май 1846 г., когато през Габрово преминава султан Абдул Меджид посрещнат от учители и ученици, му е отправена молба за помощ за строежа на нова училищна сграда. Първи, който дарява „школските ученици“ е сръбският княз Александър Карагеоргиевич, дошъл откъм Казанлък да поздрави султана. През септември 1846 г. Васил Априлов отправя в писмо съвет към училищното настоятелство да се определи специален човек, който в Цариград да действа за изваждането на разрешение за постройката на училищната сграда. На следващата година – края на м. август 1847 г. завърналият се в Габрово благодетел на Габровското училище свиква събрание в двора на църквата „Св. Троица“. Присъстващите габровски първенци и по-заможни занаятчии и търговци вземат решение за изграждането на нова голяма училищна сграда. В акта, съставен от Априлов, се отбелязва, че строежа ще бъде възможен с „пожервованията“ на габровци и записва условията за събиранията, харченията и отчитанията им. Самият той записва дарение от 2 500 гроша и приканва първия сред първите габровци чорбаджията дядо Илия Видинлиев да направи същото. След тях всеки според състоянието си прави „волно пожертвование“ за новото школо. Априлов призовава всички „родолюбиви соотечественици, що са по други места, както и [в]секиго българина и други човеколюбиви народи, да [се] пожертвоват за това добро“.

На 18 април 1851 г. в присъствието на габровци и на Васил Рашеев, пълномощник на Одеското училищно настоятелство и изпълнител на Априловото завещание, се полагат основите на новата училищна сграда. Тогава той донася план за сградата, изготвен от одески архитект по указание на Николай Хр. Палаузов. Габровската община подписва договор с майстор Кузма. Тогава в основите на строежа е вградена каменна плоча с надпис: „Знайно творится на тая плоча, как с предстоятелството на главните надзиратели г. г. Николая С. Палаузова и Матея Милованова в Одеса, определенны от приснопоминаемаго Василия Априлова, дойде г. Василий Н. Рашеев из Одеса, пълномощен надзирател и попечител на училището и положи основанието му с настоятелството на [в]сичката община Габровска. Лет. Христ. 1851 Апр. 18-ти, на царството Султана Абдул Меджида“. Съставена е специална комисия от габровци, които да надзирават постройката и да се грижат за осигуряването на средства и строителни материали. Поради липсата на пари, неумението на наетия майстор да приложи подготвения план, както и вследствие на събитията, предшестващи Кримската война (1853-1856 г.), само след 3-4 месеца строителството е спряно. И трябва да минат повече от 20 години, за да бъде довършена гимназиалната сграда. Едва през лятото на 1872 г. след съдействието на българския екзарх Антим I започва доизграждането му.

МАРТ

plakat_kupa_848x1200

Културна ценност на м. март е ПОДСТАКАН на ген. МИХАИЛ ДМИТРИЕВИЧ СКОБЕЛЕВ, името и действията, на който се свързват със зимното преминаване на Балкана през Химитлийската пътека. Изработен от метал (месинг), той е оформен като чашка в горната й част с украса от растителни и геометрични орнаменти, с красиво извита дръжка. Сребърното му покритие е поизтрито от времето. Служел е за поставяне на чаша за чай.

Генерал МИХАИЛ Д. СКОБЕЛЕВ е известен като „белият генерал“ заради белите му военни дрехи (мундир) и язденето на бял кон. Роден през 1843 г. в Санкт Петербург, потомствен дворянин. Учи в Петербургския университет, но се ориентира към военната кариера и завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Участва в потушаването на Полското въстание от 1863-1864 г. През 1868 г. е изпратен в Туркестан, където прекарва по-голямата част от военната си служба. След започването на Руско-турската освободителна война, през лятото на 1877 г. е прехвърлен в Дунавската руска армия. В състава й командва Кавказка казашка бригада. При обсадата на Плевен участва в третата атака на плевенската крепост, организира и ръководи сформираната дясна колона при зимното преминаване на Балкана, включва се в битката при Шейново, след която пътят на руската армия към турската столица е открит.

Получил задачата да форсира Балкана през стръмната и трудно проходима Химитлийска пътека, на 24 декември 1877 г. (5 януари 1878 г.) ген. Скобелев започва изкачването. Негов водач е Новак Димитров от с. Зелено дърво. Дясната колона е съставена от ок. 16 хиляди души, към които са причислени седем опълченски дружини. В продължение на три дни при температури минус 20 градуса, гъста мъгла, виелици и двуметрови снежни преспи руси и българи преодоляват височините на Химитлийската пътека.

ФЕВРУАРИ

plakat_kupa_848x1200

Културна ценност на месец февруари 2016 г. в РИМ – Габрово е ски купа, носеща името на първия скиор в България загинал при състезание – Стефан Гъдев.

През изминалата година се навършиха 80 години от неговата смърт. По този повод, ценната вещ беше предоставена на музея от габровците Николай Големанов и Пенчо Симеонов.

Купата е изработена от сребърна сплав. Върху нея e изписанo: „КУПА СТЕФАНЬ ГѪДЕВЬ †24. II. 1935“ и „СПОРТЕНЬ КЛУБЬ ЧАРДАФОНЬ ГАБРОВО“. Купата се затваря от релефно украсен капак, на чийто връх, под формата на венец е представен лика на габровския скиор Стефан Гъдев.

В Габрово, ски се появяват за пръв път през 1918 г. Христо Бобчев донася 3 чифта ски от Швейцария, където е учел. През зимата на същата година, той заедно с Никола Килифарев осъществяват преход със ски теглени от коне, с маршрут Габрово – Севлиево.

Няколко години по-късно чешкият текстилен майстор Иван Валек – живял и работил в Габрово, доставя от чужбина за децата си няколко чифта немски ски. Разходките, които те правят на местността Солниковото (срещу „Капитан Дядо Никола“) биват наблюдавани от множество деца и младежи.

През 1924 г. Досю Андрейчев си купува ски от спортния магазин на Марко Костурков в София и заедно с братовчед си Цветан Недков правят първите спускания на местността Клисурката – стръмната поляна в района на градския басейн. Интересът към ски спорта и нуждата от ски прерастват. През 1925 г. Досю и Донко Андрейчеви, Кирил Радулов, Иван Червеняков, Рачо Рашеев (всичките ученици) купуват дъски, изработват калъп и казанче за изваряване и извиване на дървото и започват масово производство на ски.

През зимата на 1926 г. Цветан Недков, Илия Недевски, Любен Лиловски и Алфред Вилденщайн осъществяват първия за Габрово ски-излед до вр. св. Никола със своите „дяволски дъски“ както наричали ските им тогава.

През 1931 г. завърналият се от Швейцария Христо Бобчев заедно с Васил Калцунев, Илия Славчев и други ентусиасти учредяват ски-секция към габровския спортен клуб „Чардафон“. Това спомага да се създаде известна организираност в проявите на този млад спорт. Изготвя се правилник, по който да се провеждат състезания. Първите такива представляват спускане по стръмен склон без падане, извършване на познатия тогава завой „телемарк“ и др.

От 13 до 15 декември 1931 г. в София по инициатива на Софийския ски-клуб се основава Българският ски съюз. На учредителното събрание като делегат от Габрово присъства Васил Калцунев.

През зимата на 1933 г. на местността Узана се провежда първото ученическо състезание по ски между Априловска гимназия и Техническо училище „Д-р Никола Василиади“. Участват около 20 състезатели. Победител в бягането на 6 км става Стефан Гъдев от училище „Д-р Н. Василиади“, на второ и трето място съответно са Иван Кьошев и Васил Картунков.

През зимата на 1934 г. на местността Рашейски поляни се провеждат първите състезания по ски-скок. От импровизираната шанца победителят Симеон Пенчев постига 12,5 м, постижение от голяма величина за мащаба на състезанието.

Същата година се провежда и първото градско първенство по ски – 8 км, ски бягане по маршрут Народния дом – Първа поляна – Априловска гимназия. Участие вземат около 30 души предимно ученици. Победител става Стефан Гъдев, втори Димитър Илиев, трети Иван Кьошев.

За февруари 1935 г. са насрочени градски състезания за мъже в дисциплините спускане, слалом и дълго бягане. Записването за участие става в спортния магазин на Ц. Чолаков, превърнал се в център на скиорите в града. За състезанието се записват почти всички габровски скиори. То обаче не се провежда до край. В първата дисциплина – спускане считаният за най-добър габровски скиор – Стефан Гъдев пада тежко и получава мозъчно сътресение. Умира няколко дни по-късно в болницата. Той е първият скиор в България, загинал при състезание.

Смъртта на Ст. Гъдев попарва подема на ски спорта в Габрово. Това вероятно е щяло да окаже пагубно за по нататъшното му развитие, ако не са били родителите на талантливия скиор. Въпреки голямата си скръб те подаряват сребърна купа с желание – в памет на сина им ежегодно да се провеждат състезания по ски. Този жест поставя началото на една чудесна традиция стимулирала израстването на поколения габровски скиори.

Първите състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през февруари 1939 г. на Узана. Неин пръв носител става Нейко Василев, ученик от Априловска гимназия. Интересен е регламентът на състезанието. Победител в него е състезателят събрал най-много точки от трите дисциплини. Този правилник се запазва до края на 60-те години на ХХ век. Впоследствие се преориентира само към алпийските дисциплини. Десетки скиори са носители на купата през годините – Цв. Чубриков, Ив. Цвъркалев, Р. Станчев и др.

За последен път състезания за купата „Стефан Гъдев“ се провеждат през 1992 г. Неин носител става Н. Големанов, който до последно съхранява трофея. Днес състезания за този приз няма. След провеждане на допитване сред ски обществеността за съдбата на купата, надделява становището, че тя трябва да намери място в Регионален исторически музей – Габрово.

ЯНУАРИ

voenna_uniforma_848x1200

Културна ценност за м. януари 2016 г. е ВОЕННА УНИФОРМА на офицер от сухопътните части на Българската народна армия. Тя принадлежи на подполк. Цено Иванов Ценов – дългогодишен кадрови офицер и ръководител на Военното представителство в гр. Габрово. По всяка вероятност униформата е от 80-те години на ХХ век. Състои се от фуражка с кокарда и околожка от червено сукно, куртка със сърмени пагони, риза, вратовръзка, панталон от тъмнозелено трико и шинел от вълнен тъмнозелен плат.

Цено Иванов Ценов е роден през 1928 г. в с. Девене, Врачанско. През 1960 г. е назначен на военна служба като началник на военното представителство – гр. Габрово. На това място работи до 1981 г. В периода, когато все още е военнослужещ, подполк. Ценов е избран за председател на Областната и общинска секция по „Волейбол“ в Габрово. Още като военнослужещ и след пенсионирането си, остава да работи като инспектор по качеството на военното производство до април 1985 г.

През 1990 г. Цено Ценов участва в конференция за възстановяване на „Съюза на офицерите, сержантите и старейшините от запаса“ в България. Тогава, той е избран за член на Общинския съвет на Съюза, а по-късно и за член на Изпълнителното бюро и председател на комисията за социална и икономическа дейност. Една година по-късно, след провеждане на Регионалната областна конференция на СОСЗ е избран за секретар на ОС на СОСЗ. Това място подп. Ценов заема до 2000 г. В последвалото десетилетие е последователно – Зам.-председател и Председател на ОС на СОСЗР, Председател на КК на СОСЗР. От 2009 г. до смъртта си в края на 2014 г. е почетен председател на Областната съюзна организация – Габрово.

Офицерската униформа е част от ценно дарение, направено от г-н Иван Ценов, син на подполк. Ценов през изминалата 2015 г. Чрез него Регионален исторически музей – Габрово обогатява своя фонд Най-нова история и подпомага проучването и популяризирането на Историята на СОСЗР в Габрово и региона.