Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

Архив – 2015 г.

ДЕКЕМВРИ

plakat_r_umnikov_848x1200

КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на м. декември е ЗАВЕЩАНИЕ (препис) НА РАДИОН УМНИКОВ, направено през м. октомври 1881 г. Заверено от нотариус Юдиф Степанович Трушев, то съдържа четири страници с размери 35, 5 Х 22 см, изписани върху петкопеечна гербова хартия. В него е отбелязано: „Този препис дума по дума е еднакъв с оригинала, вписан в регистъра през 1881 г. под № 6543 и връчен на завещателя потомствения почетен гражданин Радион Петрович Умников, 1881, октомври 23 ден. Нотариус Юдиф Трушев.“ Завещателният текст съдържа всички изисквани от закона клаузи на такъв род нотариално заверени документи. Състои от единадесет завещателни разпореждания относно придобитите от Умников недвижими имоти, движимо имущество и капитали, които след неговата смърт да бъдат наследени, съгласно изразената му воля.

Роден през 1825 г., Рашо Пенков Умников още от малък расте в „лишения и мъки“. Остава твърде малък без бащина подкрепа – баща му Пенко загива при нещастен случай в м. Узана. Той е най-малкият измежду своите седем братя и сестри. След смъртта на бащата братята му забягват в странство с надежда да помогнат на семейството си – Тодор се преселва в Одеса (Русия), оттам в Гърция, Петър заминава за Букурещ, където се занимава с предприемачество и търговия. Много скоро пет-шестгодишният Рашо остава кръгъл сирак и грижата за него се поема от третия брат Минчо. Макар и беден, постигнал всичко с труд и ум, Минчо Умников решава да изучи малкия си брат. От рода Умници – добри и деятелни хора с възрожденски дух, Радион Умников наследява своята скромност, трудолюбие, стремеж към занятие и образованост, обич към бащиното огнище. Най-напред учи в частното килийно училище на Колювица поп Йовова. Но много скоро малкото момче започва да работи като кираджия и да превозва стоки през Шипченския проход. Търси и нова перспектива за по-добра печалба в кожухарството, занятие, което учи в Търново, където престоява кратко време.

Загърбил теглилата, но с болка за родното място, Рашо тръгва за Одеса при по-възрастния си брат Тодор. Придружен е от майката на търговеца-благодетел на Габровското училище Николай Ст. Палаузов, която заминава на посещение при сина си. Останал без братска подкрепа в чужда среда (установява, че брат му е преместил търговската си работа в Гърция), юношата се заема да работи в бакалския дюкян на Н. Ст. Палаузов. Отделя от заплатата си пари за „благословена работа“. След няколко години слугуване и учене на търговския занаят успява да се отдели като самостоятелен търговец. Приспособилия се към новите условия габровски българин в Одеса започват да наричат Радион Петрович Умников. По неизяснени причини той се премества в Харков, където се заселва трайно и установява търговските си дела. Успешната търговия му донася благополучие и като добър човек не забравя бедните и нуждаещите се.

Станал известен далеч от пределите на Отечеството с благотворителната си дейност, той спечелва високото уважение на гражданството в руския град и бива удостоен с титлата „Потомствен почетен гражданин на град Харков“. През 1864 г. предоставя на Габровското училище наследената от брат му Петър 1/6 част от къща в Букурещ. От това дарение през 1879 г. габровската община получава приход от 20 700 гроша, а сред продажбата й в 1882 г. – още 33 898 гроша. От последното завещание на Умников, направено през октомври 1881 г., общината получава още 24 707 лв., които употребява за постройка на училище, наречено на името на благодетеля „Умниково училище“, открито на 1 септември 1892 г. Радион Умников умира на 56-годишна възраст към края на 1881 г.

Без преки наследници, той разпределя имущество и капитали на роднини, близки приятели, на Габровската община. Капиталът, който е завещан „в собственост на обществеността на град Габрово, Княжество България“ е вписан в осмото разпореждане. Според неговия текст Р. Умников определя следните условия – цялата сума да бъде внесена в „Харковската търговска банка за срок от четиридесет години при сложно олихвяване, т. е. сумите, натрупани при ежегодното олихвяване да се прибавят към сумите от капитала ми“ и чак след изтичане на този срок да бъде предадена в собственост на Габровската община. По решение на същата, сумата трябва да се вложи „в кредитно учреждение“ за „вечни времена“, за да натрупва лихви, които ежегодно да получава и употребява за възпитанието и образованието на сираци и деца на бедни граждани от град Габрово и изобщо за благотворителни цели“. По завещанието за изпълнители на разпорежданията му са определени харковския търговец Дмитрий К. Кромски и потомственият почетен гражданин Андрей Н. Костенников. В задълженията на душеприказчиците са включени изискванията „да приведат в известност и приемат пълно завеждане, управление и разпореждане“ всичко придобито от Р. Умников – недвижими имоти, стоки и движимо имущество, капитали и др. Благодетелят не определя стойността на завещаното, не е конкретизирана и сумата , завещана на Габрово, тъй като количеството й зависело от стойността на целия капитал и имот на завещателя, както и от приспадащия се дял на другите наследници. Със съгласието на Умниковите заветоизпълнители, твърде скоро след смъртта на Р. Умников Габровската градска община получава част от дела си в пари.

***

НОЕМВРИ

Културна ценност на м. ноември е План – проект на църквата „Света Троица“ в Габрово. Авторство е на майстор Генчо Новаков, подписал се собственоръчно в горната лява половина на чертежа „Уста Генчу Новакув“. В Габрово името на най-изявеният ученик на Уста Генчо Кънев (Големия) се свързва с проектирането и строителството на храм „Света Троица“. Една от най-представителните култови сгради е съграждана в периода 1880-1889 г. по примера на руската класическа архитектура от ХVII век. Достроявана е през 1932 г., когато е издигната камбанарията й. Изработен прецизно с молив върху платно, планът представя северната фасада на църквата заедно с проектираните пет купола.

Генчо Новаков (наречен Малкия за отлика от своя учител) е роден през 1846 г. в с. Новаковци, Габровско. Схватлив и изпълнителен, той преминава през школата на няколко майстори-строители – Димитър Сергюв, Никола Кънев, Н. Драгошинов, Стоян Добрев, Генчо Кънев, и много млад получава признанието майстор. Като калфа при Уста Генчо Кънев му помага за изграждането на църквата „Св. Богородица“ в Габрово. С майсторския си почерк на работа оставя своя следа при съграждането на много обществени и култови сгради из различни краища в България. Първата му самостоятелна работа е строителството на телеграфо-пощенската станция в Нова Загора. В годините на утвърждаването му като майстор Генчо Новаков поправя старите постройки на безистена в Ямбол, строи казармите в Елена, изгражда църкви, камбанарии и нартики (предверие в църква) в селата Долна Оряховица и Паисий (Търновско), Лесичери и Поповци (Габровско), Калояновец и Винарово (Чирпанско), в Свищов и Търговище. Той работи върху един от най-известните български храмове, строен от майстор Колю Фичето, но недовършен поради смъртта му – достроява камбанарията на свищовската църква „Св. Троица“.

Чертежът е свидетелство за владеене логиката на руската класическа архитектура Според проектът църквата „Света Троица“ в Габрово е с два етажа прозорци и с пет типично руски луковични купола, каквито са правени в Русия през ХVII век. От руската храмова архитектура Уста Генчо Новаков заема и двата етажа от колонки. Под двата фронтона вместо легналите елипсовидни прозорци, правени от Никола Фичев, той поставя два кръгли слепи прозорци. Елементи, усвоени от своя учител, който 10 години по-рано ги поставя върху задната фасада на гимназиалната сграда. Поради недостиг на средства, проектът не е изпълнен изцяло. Запазен в общи черти е замисъла на първия етаж, чиито пропорции са извисени, както и на прозорците, и колоните. За модел на прозорците заимства тези от западната фасада на оригиналната сграда на Априловска гимназия.

При всички свои строителни образци Генчо Новаков обръща внимание на чистотата на градежа. Използва гладко издялани камъни, гради с прави и чисти ръбове, със съвършено тесни и прави фуги. Обръща голямо внимание на детайлите. Тези характеристики на работа той прилага и при изграждането на габровската църква „Св. Троица“.

plan-proekt_894x1200     gencho_novakov_821x1200

***

ОКТОМВРИ

pechat_uch_drujestvo_848x1200

Културна ценност на месец октомври е ПЕЧАТ на УЧЕНИЧЕСКОТО ДРУЖЕСТВО в Габрово. Той е с кръгла форма, в средата – отворена книга, а наоколо по периферията му надпис “Ученическо дружество в Габрово”.

Първото в България, то е основано на 11 октомври 1870 г. по инициатива на трима габровци, учили в Роберт колеж в Цариград. Неговата цел е “да приготви достойни и добри граждани, които да знаят как да поведат и управляват обществените работи”. Създаването му, като нова социална структура, и особено неговата дейност, получават различен отзвук. Габровските първенци се страхуват младите и буйни членове да не ги злепоставят пред турската власт, а пресата бърза да препоръча съставянето на такива дружества във всички български градове. Първата година на своето съществуване дружеството наброява 70 души – негови членове стават младежи, наскоро напуснали ученическата скамейка, както и ученици от горните класове на Габровската гимназия. Сред редовните му деятели са Ганчо Гаврилов, Христо Конкилев, Никола Марков, Нено Ямантиев, Тома Васильов и др. Според основния му програмен документ – Устава, то се ръководи от настоятелство, което се състои от председател, подпредседател, писар, касиер, книгопазител, водач и четирима съветници. Председателят е и “печатопазител”, т. е. съхранявал печата на дружеството.

В своите начинания ученическото дружество търси разнообразието от дейности освен, за да приобщи нови членове, но и да направи съпричастни повече габровци към своето дело. На общите събрания на дружествените членове, които се организират всеки празничен и неделен ден, се държат сказки, четат се реферати, провеждат се разисквания.

Ученическото дружество си поставя не само образователни цели. Но то се занимава и “с обществени въпроси, с благотворителност, като се взирало и в делата на управляващите лица в града”. Част от приходите си (осигурявани основно от членски внос) заделя за закупуване на книги и вестници, осигурява издръжката на ученици. Негова инициатива е и първото театрално представление в Габрово на пиесата “Геновева”. От ноември 1872 г. дружествените членове Иван х. А. Манафов, Г. Гаврилов, Н. Саранов, Хр. К. Конкилев започват да издават сатиричен лист “Рак”, който излиза с идеята “запазванието на Общето добро на градът ни Габрово”. Заради революционният дух на времето, който поддържат членовете му, дружеството е обявено от габровските чорбаджии за бунтовническо. Някои от най-дейните от тях се включват в Габровския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание.

За известно време то прекратява своята дейност, обстоятелство наложено от националноосвободителните борби през втората половина на 70-те години на ХIХ в. и настъпилите вследствие политически промени. Ученическото дружество е възстановено на 16 септември 1884 г. под ново име “Развитие”.

За членове на дружеството, според новия му устав, могат да се записват ученици от IV клас нагоре. То се управлява от настоятелство, което се избира всяка година. Участието на учителя в него се ограничава само в “пасивната роля на надзирател или пазител на реда и тишината”, изискване, поставено от закона. На заседанията му “с изключение на ученици от гимназията, частни лица не могат да присъстват”, ако предварително не е получено “позволението на председателя”.

През 1891 г. със Закона за народната просвета ученическите дружества са закрити.

***

СЕПТЕМВРИ

По случай 100–годишния юбилей от включването на България в Първата световна война, културна ценност на месец септември е фотоапарат със спусък тип „КOILOS”. Съхраняван във фонда на отдел „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, апаратът е поместен в кожен правоъгълен калъф, със сгъваем фотообектив, лупа (призма) и жило. Отвън има капак за поставяне на стъклата. Фотоапаратът е предаден в Историческия музей от габровеца Христо Андрейчев.

Според историческите сведения, той е използван през Първата световна война (1914-1918 г.) и принадлежи на габровеца Христо Карафезов, офицер от кавалерията. Виден родственик от фамилията е Иван Карафезов (1859-1926 г.), родом от колиби Варчовци (дн. кв. Любово), който е опълченец от десета дружина и получил званието „Почетен гражданин на Габрово“, заради участието си боевете на Шипка.

IMG_2696_1024x575    IMG_2698_1024x575

IMG_2699_1024x575    IMG_2704_1024x575

***

АВГУСТ

Регионален исторически музей – Габрово съхранява комплект лекарски инструменти за уши, нос и гърло, принадлежали на лекаря Иван Христов Иванов. Културната ценност на месец август 2015 година постъпва като дарение във фонда на отдел „Етнография”. Лекарските инструменти са изработени около 1910 година в Санкт Петербург. Поставени са в кожен калъф с правоъгълна форма, по средата с метална рамка и закопчалка. Отвътре дъното на кутията е облечено с лилаво кадифе, а капакът с коприна.

Иван Иванов е роден през 1910 г. в семейството на един от първите габровски лекари – доктор Христо Иванов и Цанка Ганчева Шишкова. Завършва Априловска гимназия през 1929 г., след което учи медицина в Париж. Получава теоретични и практически познания по физика, химия, зоология и ботаника. Иван Иванов има и втора диплома по латински от Мъжката гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново. В края на 1931 г. полага изпит, с който придобива правото да бъде учител по естествена история в прогимназията в Париж. Впоследствие се премества в Страсбургския медицински факултет. Защитава дисертация за травматичните флебити и получава званието „доктор по медицина” – 3 март 1937 г., а на 10 март с. г. се връща в родината си.

В края на лятото придобива правото на лекарска и частна практика и започва работа като доброволен асистент в Първостепенната болница на БЧК в София. През 1938 г. той е завеждащ мъжкото отделение в Габровската държавна болница „Княз Борис Търновски”. Заема различни длъжности: фабричен лекар на групови предприятия, интернист, хирург, инспектор-лекар, първи заместник главен лекар на поликлиниката, главен лекар на медико-санитарните части. Лекарят Иванов през 1939 г. завършва шест месечен курс по рентгенология в Александровска болница в София и е назначен за рентгенолог, като едновременно около година изпълнява и длъжността главен лекар. През есента на 1967 г. завършва курс по рентгенология в ИСУЛ – София. С придобитата квалификация Иван Иванов има възможността да работи като рентгенолог в Първа поликлиника в Габрово, където се пенсионира през 1975 година.

IMG_2513_1024x575    IMG_2522_1024x575

***

ЮЛИ

Културна ценност на месец юли 2015 г. е тефтер и печат, принадлежали на габровския златар – Игнат Ванков. Той е роден в Габрово на 13 март 1893 г. Според Свидетелство издадено от Варненската търговско-индустриална камара на 22 ноември 1922 г., Игнат Ванков е издържал успешно изпит за майстор-златар.

Регионален исторически музей – Габрово притежава негов личен правоъгълен печат с надпис „Игнат Ванков – златар от Габрово”, който завършва с кръгла дървена дръжка. Игнат Ванков е изработвал печати на габровци, фирми, институции. Във фонда на отдел „Етнография” е съхранен и личният тефтер на габровския златар, съдържащ отпечатъци на създадените от него печати: „Габровско градско общинско управление. Отделение техническо”, Ученическо християнско дружество „Св. Йоан Рилски, гр. Габрово”, „Хр. Димитров. Манифактурен магазин „София”, гр. Габрово, „Дружество на запасните офицери” и други.

Представените културни ценности са интересни свидетелства за развитието на традиционния занаят златарство през 20-те години на XX век – периода на машинно и серийно производство – когато майсторите са принудени да се насочат и към нетрадиционни за тях изделия като печатите.

tefter_3_1024x671     tefter_2_1024x677
tefter_1_1024x680     IMG_1560_1024x575

***

ЮНИ

kniga_542x800     snimka_638x800

Културна ценност на м. юни са „Спомени“-те на Димитър Тодоров – Димитрото, ботевият четник свидетел на гибелта на войводата. РИМ – Габрово съхранява второто им издание от 1938 г. Съставител на записките му е Георги Караиванов (поет, писател, драматург). В своя „Завет“ , публикуван в изданието на спомените от 1928 г., Димитър Тодоров пожелава на поколенията „безкористно служене на народната и безгранична любов“ към родната земя.

Димитър Тодоров – Донков е роден на 19 февруари 1855 г. в с. Новата махала (дн. квартал на Габрово), Габровско. Дядото Донко Трошкин, принуден да напусне Габрово, заедно със свои другари се заселва в Балкана като един от основателите на колиби Нова махала. По-големият му брат Донко Тодоров е заподозрян след неуспеха на Габровското въстание от 1862 г., арестуван заедно с други габровци е заточен в Диарбекир. Около месец след разгрома на Хаджидимитровата чета (юли 1868 г.), 13-годишният тогава Димитър заминава заедно с габровците братя Тутнишеви за Румъния в гр. Питещи. Известно време работи в техния магазин, след което се премества в Букурещ, където работи като надзирател в чифлика на Гица Пенку.

С Ботев се запознава в частната къща на един българин две-три го¬дини преди бунтовната пролет на 1876 г. В началото на м. май 1876 г. Димитър Тодоров заминава за Крайова, за да се включи в подготовка¬та на четата – “приготвих си въстаническа униформа и помогнах при правенето на фишеци и при купуването на пушки“. На 17 май се качва на парахода “Радецки“ от пристанището Бекет. По нареждане на военния ръководител, габровецът Никола Войновски, отговаря за реда и дисциплината на парахода. Слиза на Козлодуйския бряг с първата група четници. Участва във всички сражения на четата и става свидетел на гибелта на войвода¬та Хр. Ботев. След разпръскването на четата се присъединява към групата на Войновски. От 15 души в първите дни на юни, към средата на месеца от групата остават само трима – единият от тях е Д. Тодоров. Заловен след предателство при с. Бели Осъм, Троянско, заед¬но с Никола Обретенов и Сава Пенев е осъден от Търновския съд на смърт чрез обесване. Русенският извънреден съд след намесата на дипломати, начело с руския консул, заменя смъртното наказание с доживотен затвор. До обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. той престоява с други ботеви четници в Цариградския затвор, откъдето е преместен в крепостта Сан Жан Д`Акр на полуостров Акия (Сирия).

По силата на Санстефанския мирен договор, на 21 март 1878 г. е освободен заедно с другите четници. След Освобождението живее в Габрово, а след това в София. През 1882 г. се оженва, има четири деца. Работи като контрольор в тютюнева фабрика. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). В периода на Стамболовото управление (1887-1894 г.) е иконом-надзирател в Народното събрание и директор на Софийския затвор. По време на втората Балканска война (1913 г.) е представител на Червен кръст в Одрин. Член е на опълченското дружество „Шипка“ и известно време негов председател. През м. май 1940 г. е избран за почетен гражданин на Габрово. Умира на 25 септември 1940 г. в София.

***

МАЙ

DSC03705_1024x576

Културна ценност на месец май 2015 г. в Регионален исторически музей – Габрово е оригиналът на единственото запазено автентично свидетелство за обявяването на Габрово за град. Свидетелството представлява приписка в “Пролог за юни, юли и август”, отпечатан през 1764 година в Москва. Негов автор е Неофит Георгиев – учител и създател на частно класно училище в Габрово. Реликвата е собственост на габровския храм „Успение Богородично“.

“Прологът” е църковно-учителен сборник от съкратени жития на светци, разположени по дните на годината. На вътрешната страна на задната корица е изписано с черно мастило: „1860, маиа 4, Нашето село Габрово се провозгласи град от тяхно превозходителство Търновский и Рухчушкий пашли. За извястие писах аз Неофить Геор йеромонахь Соколский“.

Авторът отбелязва извършената на 3 май церемония от управителя на Русчушкия санджак Кямил паша и от подчинения му мюфтесарифин на Търново Феин паша. Самият административен акт обаче става със задна дата и от 1 май Габрово официално се води град.

***

АПРИЛ

pushka_1280x720

Културна ценност на м. април е ПУШКА „МАРТИНИ“, ОБР. 1871 г., притежание на Георги Бочаров – занаятчия, поборник, опълченец, кмет на Габрово.

Представител на системата „Хенри-Мартини“, образците 1870 и 1871 г. са английски патент,  конструирани от бостънския  инженер Хенри Пибоди и произведени  в САЩ.  Те са усъвършенстван вариант на обр. 1862 г. и са първата английска пушка, създадена за метални патрони. Отличават се с добра скорострелност. Пушката „Мартини“ е най-масовото ръчно огнестрелно оръжие в турската армия, което е на въоръжение по време на Руско-турската освободителна война и след това. Върху ложата на Бочаровата пушка е издълбан текст „1876 г. Г. Б.“, а на механизма – фабричен надпис „Peabody&martini”. При подготовката  на Априлското въстание този образец е внасян предимно от румънския пазар.
     Георги Бочаров е роден в Габрово около 1855 г. в семейството на свещеник Димитър Йовчев Бочаров. Завършва Габровското училище, а от 1873 г. до лятото на 1875 г. е в Прага, за да специализира бояджийство. След завръщането си в Габрово Бочаров работи като майстор-бояджия. Той е сред  габровските младежи,  възобновили комитетско дело на създадения от Апостола през втората половина на 1870 г. частен революционен комитет в Габрово. Включва се в Априлското въстание като подвойвода и писар на Дюстабановата чета. Събитията от април-май 1876 г. описва в Дневник, който се съхранява в РИМ – Габрово. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война в състава на конната сотня. След Освобождението заема административни длъжности в Севлиево, Елена, Тетевен, Карлово, Нова Загора и Враца. Бочаров е сред  водещите фигури в управлението на Габрово – два мандата е издигнат за кмет  от януари до март 1899 г. и от юни с. г. до октомври 1902 г. Умира на 15 януари 1903 г., но оставя в наследство богат архив (документи, снимки, вещи).

DSC02849_800x450     DSC02855_800x450

***

МАРТ

3230_290x480

Културна ценност на м. март са Автобиографичните бележки на Недко Стойков. Съхранявани в РИМ – Габрово, те са изписани върху четири карирани листа с черно мастило и множество поправки, в които излага накратко своя житейски път.

Роден на 17/30 януари 1856 г., той е четвъртото от седемте деца  на чехларя Стойко Недков Стойков и Гана поп Стоева, по занятие домакиня. Първоначално учи в Лъчанското училище, след което продължава образованието си в Габровската мъжка гимназия.

По време на Априлското въстание (1876 г.)  е принуден да  прекъсне обучението си. От месец август 1876 г. е назначен за учител в с. Копчелии, Габровско. След пристигането на руските войски в Габрово се записва доброволец в Десета опълченска дружина, където служи до 28 юни 1878 г. От 1879  до 1920 г., с малки прекъсвания, той е учител в различни селища: Габрово, Трявна, Дряново, Свищов, Казанлък и други. В своята обществена дейност Стойков се изявява като активен член на габровското опълченско дружество. Сътрудничи и на въздържателното дружество, на читалището и музея, на който приживе предава голяма част от библиотеката и архива си. През 1885 г. поема инициативата за образуване на доброволческа чета от Габрово, която участва в Сръбско-българската война  и сам заминава за фронта.

Името му се свързва с излизането през 1885 г. на единственият брой на в. „Габровски лист”. От печатницата на „Недко Стойков и Сие”, която функционира до 1889 г., излиза и в. „Росица”, редактиран от Евтим Дабев и Тодор Постомпиров. Заедно с Боню Лунгов и Тодор Постомпиров през 1898 г. е избран за дописник на в. „Работническо дело”. Взема участие и при издаването на в. „Зора”. Той публикува по-голямата част от своите изследвания под псевдонима Н. Разпопов.
Недко Стойков умира на 3 май 1938 г.

page1_482x600     page2_482x600

***

ФЕВРУАРИ

grivni_800x566

Културна ценност на месец февруари в РИМ-Габрово са средновековни гривни, намерени при теренните проучвания на музея на селищата и крепостите при с. Здравковец, Батошево, Градница и Крамолин.  Според материала, от който са изработени биват метални и стъклени. Металните са от мед, бронз, сребро и желязо. Най-масово разпространени са гривните от четворно усукана тел и тези с масивни отворени кръжила, където украсата е съсредоточена в крайщата им. Сред последните най-разпространени са тези със заострени краища, имитиращи змийски глави. Храктерни са за периода от Х-ХІV в. и са наследени още от Античността. Т.нар. плетени гривни, изработени от два или повече усукани тела или от един, няколко пъти прегънат и усукан тел, завършват с петлици, които вероятно имитират змийски глави се появяват в края на Х-началото на ХІ в.

Значителен е броят и на намерените стъклени гривни, които могат да бъдат разделени на три основни типа – с кръгло сечение, с плоско сечение и спираловидно пресукани гривни. Те навлизат в бита на местното население през периода на византийското владичество. Най-разпространени в габровския ареал според археологическите данни  са едноцветните гривни с кръгло, елипсовидно или правоъгълно сечение. Изработвани са от предварително приготвен шнур, получен чрез разтягане на стъклена маса, който е завиван в кръг и краищата му са запоявани, докато стъклото е още топло. Оцветяването на стъклото е ставало чрез метални окиси. По-рядко се срещат гривни с цветни канелюри. Едноцветните пресукани гривни са получавани чрез усукване на основата им от непрозрачно стъкло. При многоцветните с основата са усуквани нишки, изтеглени от допълнително поставена разтопена стъклена маса. Малкият вътрешен диаметър на повечето от намерените гривни предполага, че са били носени от деца.

Преобладаващата част от гривните са масово производство за нуждите на обикновеното население. Те са ценно свидетелство за материалната и художествена култура на местното население през средновековната епоха.

***

 ЯНУАРИ

плакат печат гр

ПЕЧАТИТЕ са знакове, защитаващи достоверността на присъствието и авторитета на институции и личности върху документи и преписки, т. е. те отразяват личната или институционална власт. Изработвани са върху метални или полирани плочки от ахат, сердолик, турмалин, по-рядко от яспис, нефрит и др. Върху тях негативно е вдълбаван текст, фигурална композиция, които при тушов или релефен отпечатък върху восък (или друг вид пластична материя), са давали позитивното изображение. В периода на Българското възраждане (ХVIII – ХIХ век) традицията за създаване на печати и изкуството на тяхната изработка се развива много активно. Част от оригиналните печатни матрици  не са запазени, затова съхранените документи са свидетелство за развитието им. Хронологически най-рано се появяват църковните и манастирски печати, печатите на църковните общини. Музеят съхранява документи, които проследяват какви са печатите на първите габровски махали – Каменска, Сахатчийска (или Сахат махле), Кирчовска (или махала Кирчо), на прилежащите на Габрово Жълтешка, Велковска, Етърска и Нова махала (днес самостоятелни селища или градски квартали). Също чрез документи са съхранени печатите на каймакама на Габрово и Търново, на ковчежничеството в Габрово, на финансовия началник на Търновски санджак (област), на Привременното правителство в Габрово (1877 г.), на Административния съвет в Габрово (1877 г.), Габровския градски управителен съвет, Габровския окръжен управителен съвет, на  началника на Габровски окръг,  на Търновския губернатор (1878 г.). Все по-голямото икономическо влияние и стопанска самостоятелност, които придобива Габрово след Кримската война (1853-1856 г.), са причината централната и областна власт да променят статута му. През април 1860 г. властите юридически обнародват създаването на габровската околия и признаването на нейния административен център за град, факт, който в началото на м. май влиза в сила. В края на 60-те години т. нар. Съвет на старейшините получава ново име – градска община, която създава и свой печат (най вероятно в началото на 70-те години на ХIХ век). Печатът на Габровската градска община се състои от три отделни и равни части, събирани в едно цяло чрез неговата дръжка. Всяка част се е пазела от трима  членовете на съвета, избирани чрез жребий, а дръжката – от председателя. С кръгла форма, върху печатащата му площ са изобразени две хванати ръце, символ на единението, с турски надпис в средата „Габровска миллет одаса“ и околовръст на български „Габровска градска община“.

***