Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

ДЕЧКОВА КЪЩА

ДЕЧКОВА КЪЩА 
Гр. Габрово, ул. “Опълченска” № 8 

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ
„ ГРАДСКИ БИТ ОТ КРАЯ НА ХIХ – 40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ В.”

IMGP7463 Malka

Работно време:
Зимен сезон - от понеделник до петък: 09.00 до 17.30 ч. /без обедна почивка/
Събота и неделя – по заявка
Летен сезон - от понеделник до неделя: 9.00 – 18.00 ч. /без обедна почивка през седмицата/
Обедна почивка в събота и неделя: 12.30 – 13.30 ч.
За групи и беседи в събота и неделя по предварителна заявка

За повече информация: тел. 066/80 69 05
e-mail: museum_gabrovo@abv.bg

      От 31 март 2014 г. Регионален исторически музей-Габрово кани всички габровци и гости на града в новата си постоянна експозиция „Градски бит от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век“. Тя е разположена в единствения запазен паметник на жилищната възрожденска архитектура в Габрово – Дечковата къща.

      Необходимостта от изграждането на експозицията се определя от липсата на специализирана експозиция в Габрово, показваща градския бит след Освобождението, въпреки многообразието от музейни обекти в града. Същевременно Дечковата къща е единствения запазен паметник на представителната жилищна възрожденска архитектура в Габрово, и като такава е подходяща за подобен тип експозиция.
Основната идея на експозицията е да се покажат промените, които настъпват в градския бит. Те са най-интензивни края на ХIХ в., след Освобождението, и продължават до 40-те години на ХХ в.
   Носителите на европейското влияние в Габрово са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията. Социално-икономическите, политическите и културни промени на национално ниво намират своето отражение в града, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местната почва. Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации в облеклото, бита, интериора на жилищата им. Търговско-промишлените им контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентния източник за формиране на нови виждания и вкусове, които внасят западни утилитарни и декоративни вещи в градския бит, раздвижват местната архитектура, организират европейски културни събития.
Времевите параметри на експозицията се определят от основната идея и представените културни ценности – края на ХIХ до 40-те години на ХХ в.
      През последните 20 години бяха публикувани редица научни изследвания относно градския бит в Габрово, спомени и хроники за епохата от съвременници, членове на габровски индустриални фамилии: „ Модернизацията и декоративните и утилитарни вещи в интериора на габровци в края на ХIХ и началото на ХХ в.”, „Модата в облеклото и жилищата на габровци”, „Цената на модернизацията в Габрово”, „ Градски бит и култура в Габрово от края на ХIХ и началото на ХХ в., „Измененията в архитектурата и уредбата на габровската къща в края на ХIХ и началото на ХХ в.”; „Спомени за Махлебашиевия род от Габрово”, „Животът на три поколения от рода Пантеви”, „Хроника на рода Кехлибареви” и др. Всички те дават възможност за оформяне на идеята за новата постоянна експозиция.
      Възможността за изграждането на експозицията се определя и от натрупаният в РИМ-Габрово огромен масив от културни ценности, които показват бита на габровци в разглеждания период, между които се отличават някои уникати в музейните колекции: комплект луксозни мебели за трапезария, представени на занаятчийско изложение през 1929 г. в София и закупени от габровеца д-р Симеон Гунчев (първият Рокфелеров стипендиант в България); по сведения на собственика чешкият майстор Немечек е произвел само 4 подобни комплекта, като един е закупен от папския нунций в София Анджело Ронкали и впоследствие пренесен в Рим; салонен часовник виенско производство, принадлежал на фамилията Ямантиеви, чийто представител арх. Нено Ямантиев е първият чужденец, който печели годишната архитектурна награда на Италия с участието си в проектирането на сградата на ОН в Женева през 1932 г.; пиано, марка „Ed. Steingraeber – Bayreuth”, принадлежало на един от известните стари габровски родове – Стомонякови; ръчен грамофон с фуния, производство на световно известната фирма „Даймънд Пате” през първата половина на ХХ в.; луксозно спално обзавеждане на Димитър Попов, главен агроном на Габрово през 30-те години на ХХ в. – единичен комплект, произведен по поръчка от тревненски майстори-резбари; швейцарска музикална кутия от средата на ХIХ в., принадлежала на габровския индустриалец Иван Хаджиберов, основател на първата фабрика за фини вълнени плодове в България и на първата българска водноелектрическа централа за промишлени цели, благодарение на която Габрово става първият електрифициран провинциален град в България. Подборът на културните ценности е резултат на цялостната събирателска и научно-изследователска работа на уредниците на отделите «Етнография» и «Нова и най-нова история».
     Интерпретацията на основната идея е по теми, съобразно архитектурно-пространствената уредба на къщата. Принципа на изграждане на експозицията се определя от характерните особености на балканския тип къща. Такива къщи са запазени в Габрово до 50-те-60-те години на ХХ в., след което във връзка с ускорената индустриализация на града изчезват от местния архитектурен пейзаж.
Тези жилища в повечето случаи са от типа на симетричната затворена двуетажна възрожденска къща. Задължителна част от тях е покритият чардак, който преминава по цялата дължина и завършва със кьошк. На горния етаж са разположени 2 или 4 стаи, които са групирани симетрично.
      Във функционалната обусловеност на помещенията в края на ХIХ в. се забелязва по-свободно третиране. На мястото на къщито се появява кухнята, която запазва характерните долапи и полици. Организационен център на това помещение по отношение на предназначението му е печката, а в миналото – огнището. Печката за отопление и готвене в Габрово се появява в края на ХIХ в., внесена отвън, и заменя огнището в богатите къщи. По същото време тук за пръв път се появява мивка, поместена в стенните долапи с резервоар-чешма, изработен от мед. В собата се обособява трапезария-стая за гости, където най-рано прониква европейското влияние. На мястото на втората соба се оформя спалня с модерна мебелировка. До 50-те – 60-те години на ХХ в. в габровската къща се запазва кьошка като обособено пространство както за гости, така и за домашна работа на жените.
В автентичния си вид къщата е имала на първия етаж два дюкяна и проход за връзка между двете улици, на които се намирала. Там по проект на Община Габрово са развити и показани два дюкяна „Дрогерия” и „Фотоателие” от началото на ХХ в.
     В едно от пространствата на закрития чардак ще се обособи детско образователно пространство – Ателие за работа на деца и ученици. В експозицията – архитектурен паметник на културата, където е запазен духът на отминалата епоха, ще се осъществява непосредствен контакт между посетител и културна ценност.
Ходовата линия за посетителя следва посоката на часовниката стрелка. Основни акценти в експозицията са промените в бита на габровци: замяната на огнището с метална печка за отопление и готвене; замяната на масата-паралия и трикраките столчета с кухненска висока маса и столове „виенски тип”; в кухнята основен акцент и атракция е скарата за печене на кебапчета, кюфтета и пържоли с водна тяга «Су-кебап». В трапезарията, изпълняваща и ролята на салон за гости, е показан уникален комплект луксозна мебел. Като допълнени към мебелите от масивното орехово дърво са изработените от сребро и кристал жардениери, бомбониери, свещници, корубчета и др. Котленски килим, картини с европейска тематика и позлатени рамки и кристален полилей от епохата организират пространството в приятна за живеене и разглеждане среда. На кьошка е показана и оригинална музикална кутия от средата на ХIХ в. Собата-спалня демонстрира уредбата на интимното пространство на габровеца през 30-те години на ХХ в., като са експонирани характерните дървена спалня, гардероб с венецианско огледало и параван. Към основните акценти е и несесер, подарен от цар Фердинанд на Тодорица Хаджиберова, съпруга на габровския индустриалец Иван Хаджиберов. В последната стая от втория етаж е обособен Салон на Габровската мода с оригинални културни ценности – костюми, аксесоари и бижута от края на ХIХ до 40-те години на ХХ в.
     Културните ценности разположени чрез прилагане на комплексно тематичния подход дават възможност на посетителя да възприеме по-цялостно и по-задълбочено дадената епоха – ХIХ-ХХ в.
За да се запазят културните ценности от различни посегателства са монтирани прегради от стъкло а от вредните излъчвания на естествената светлина ще се използват бели платнени щори.
     Обособеното пространство на закрития чардак позволява да се използва освен за Ателие за работа с деца и като малка зала (до 30 човека) за различни събития и музейни дейности. Тук могат да се провеждат изложби, културни програми, музикални празници, театрални постановки, ревюта, ще се организират курсове за изработка на габровски сокайни шевици, мартеници, маски, сурвакници, плетене. Чрез създаденото фотоателие на първия етаж посетителите ще могат да са заснемат в автентични интериори, облечени с дрехи – копия от отминала епоха.
     Обособеното пред експозицията градско площадно пространство дава възможност за осъществяването на детски пленер по изобразително изкуство «Аз рисувам старо Габрово», на празници на старата градска песен и ревюта.