120 г. от полагането на основния камък за „Паметник на загиналите габровци за свободата на България“, на централния градски площад „1 май 1876“.
След създаването си през 1896 г. „Комитет 1 май 1876 г.“ развива активна дейност по набирането на средства за паметник, посветен на „погиналите поборници в Габровските въстания преди и във време на 1876 г.“. В подетите инициативи се включват всички по-видни и заможни семейства в града. От този момент нататък „Комитет 1 май 187б г.“ е организатор не само на тържествата в чест на Априлското въстание в Габрово, но и на всички паметни исторически дати.
В края на 1899 г. комитетът преценява, че няма да може да се построи паметник до 1 май 1901 г., но решава да се постави поне основният камък. Обсъжда се и въпросът за събиране костите на всички загинали поборници, но за съжаление това не е направено. Все пак, една от най-важните инициативи на комитета е решението за написване история на въстанието. Братя Христо и Петър Гъбенски приемат направеното предложение, събират материал и написват „Историята на град Габрово и Габровските въстания“, която излиза през 1903 г. Въпреки допуснатите непълноти и неточности, тя е един от малкото извори за събитията през 1876 г.
По случай 25 години от Априлското въстание Комитетът влага много енергия в организирането на тържествата. На 1 май 1901 г. на пазарния площад в Габрово е поставен основният камък на бъдещия паметник, северно от часовниковата кула. В земята е заровена капсула с два документа: „Акт“ с имената на държавните ръководители, общинските съветници и живите поборници и „Списък на убитите, обесени и измрели поборници“. Около мястото е поставена ограда, но след това работата замира.
Площад „1-ви май 1876 г.“ с ограденото място, определено за построяване на паметник, посветен на поборниците, паднали за свободата на България. 20-те години на ХХ в.
По една или друга причина, за 50 годишнината от въстанието през 1926 г., паметникът не е построен, въпреки че е събрана значителна сума. Забележително е, че за този период и нито една улица в града не е наречена на името на априлци. Затова пък една от улиците в центъра на града продължава да носи името на Фазлъ паша. Най-сетне, през юбилейната година, общинските съветници решават три улици да бъдат наречени на имената на Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и Тотьо Иванов.
През следващите години продължават да се набират средства от дарения, театрални представления и пощенски марки. Общината и църквите предвиждат суми в бюджетите си.
Пощенска марка, издавана от „Комитет 1 май 1876 г.“ за набиране на средства.
На 8 март 1935 г. „Комитет 1 май 1876 г.“ свиква гражданско събрание с представители на „всички културни, просветни, стопански, спортни и благотворителни организации“ във връзка с проблемите по строежа. Приема се мнението да се строи паметник между църквата „Св. Богородица“ и Умниковото училище, след като се събере сума от 1 500 000 лв. По въпроса се изказват различни мнения и предложения – вместо обикновен паметник да се направи паметник-мавзолей, музей-паметник, да бъде мавзолей, сумата да не е под 2 000 000 лв. и пр.
През 1940 г. най-после Министерството на войната разрешава възлагането на проекта на проф. Иван Лазаров, сключен е договор. През следващите години строежът отново не започва по различни причини – проф. Лазаров не е готов с проекта, площадът не е подготвен поради изготвянето на новия градоустройствен план от проф. Адолф Мусман, военновременната обстановка и др.
Макет на фрагмент, изработен от проф. Иван Лазаров за паметника за увековечаване борбите и победите на габровци за свободата на българския народ. 1940 г.
Въпреки настъпилите политически промени, дейността на Комитета продължава до 1950 г., когато е последното му заседание. Няма информация за съдбата на събраните до тогава над 2,5 млн. лв. Вероятно, сумата е одържавена и е възможно част от парите да са използвани за построяване на други паметници. Така или иначе, за повече от 50 години, Комитетът не успява да построи в Габрово паметник на загиналите в националноосвободителните борби и във войните за национално обединение.
Автор на материала – Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово