Светлината през старите газени лампи от фонда на РИМ – Габрово

 

Уредите за осветление в нашия народ са малко и се срещат основно в градския начин на живот. В селата най-често като източник на светлина се използвали огнищата, борината или лоеничето. Свещта и необходимият за нея свещник се употребявали главно в богатите къщи. Същото може да се каже и за газените лампи. Те навлизат малко по-късно в бита, основно като внос. Политическите и икономическите промени от края на XIX и началото на ХХ век и оживените търговски връзки дават възможност за бързо навлизане на европейския стил и начин на живот, както в облеклото, така и в архитектурата и уредбата на жилището на габровци. Увеличава се вносът на европейски стоки в Габрово и износът на габровски стоки. Оттам идват у нас декоративни предмети, накити, съдове и други, които носят стиловите особености на ренесанса, барока, рококо и изобщо западната мода. Най-напред европейско влияние прониква в стаята за гости и спалнята. Появяват се и стъклените вещи начело със стъклените лампи от Виена и Париж.

Първоначално мястото на газената лампа било на стената между „къщи“ и одаята, където често имало малък прозорец, за да се осветлявали две помещения наведнъж. През XIX век са известни прости газови лампи („видело“), които били окачвани на стената или на тавана. С времето на тях започва да се гледа не само като на източник на светлина, но и като на красива вещ, допълваща интериора на дома. Със своята мека топлина те придавали една романтична, дори магическа обстановка. Засилва се тяхната художествено-декоративна стойност.

Във Франция са известни с това си качество лампите Pigeon, по името на най-известния производител и търговец на подобни лампи – Charles Pigeon. В началото на 40-те години на XIX век той прави бум с дизайна и конструкцията на своите лампи. Те се произвеждали с корпуси от бяло желязо, бронз, мед, месинг и др. Тогава за гориво започват да се използват петролни продукти, след като двадесет години е чакано разрешение на папата да се изостави олиото, което се наливало и в кандилата.

Първите лампи в серийно производство са пуснати във Франция от новатора Alphonse Mille, който създава оригинален, семпъл модел с петролно гориво. През 1880 г. Charles Pigeon открива сервиз за поддържане и възстановяване на газени лампи от всички видове. Създаден е и първият модел от чугун, който отговаря на изискванията, но е с ниска художествена стойност.

Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхраняват немалък брой газени лампи, полилеи, аплици както опростени модели, така и образци на художествена красота. Като културна ценност за месец юни са избрани три газени лампи с по-интересни форми и сюжети по тях, част от фонда на отдел „Етнография“.

Първата постъпва във фонда през далечната 1969 г. Представлява метална лампа с формата на купа, с изобразена на нея голяма фигура – ангел вестоносец. Жена с разперени крила, дълги коси и венец на главата държи роза в едната ръка. По краищата на лампата има завършващи фризове. Дръжките от двете ѝ страни придават още по-голяма прилика с тържествена купа. Поставена е на четири крачета, красиво украсени с орнаменти. Има метален резервоар и винтил за регулиране на светлината – дължината на фитила. В резервоара на газените лампи се поставяло малко парче плат, но и е слабо известно, че за него съществувало поверие – в миналото то било червено, вълнено и се вярвало, че предпазва семейството от отрови и лоши неща.

Втората експонирана лампа съчетава в себе си кованото желязо и красотата на порцелана. Както при първата, така и тук не е запазена горната стъклена част (в случая абажура), вероятно поради по-крехката му структура. Лампата се състои от трикрака кована стойка, обгръщаща порцелановия корпус, в който се намира стъкленият резервоар за горивото. На три от страните на изработения от бял порцелан корпус са изобразени релефно различни сцени, с основна фигура грифон или дракон, който бълва огън, допълнени с флорални мотиви. Композицията е подчертана цветово, за съжаление от годините боите нямат първоначалната наситеност, но все още придават по-силен ефект на изображението. Внесена е в Габрово в периода още преди електрификацията на града, лампата постъпва в музея чак през 1970 г.

Третата отскоро е част от музейните фондове. Дарена преди малко повече от година, тя е стояла в манифактурен магазин от началото на ХХ век, намиращ се в централната част на Габрово, срещу площад „1-ви май“, до дн. Хали. На пръв поглед формата ѝ е често срещана – метална, лята, с формата на бокал. Но когато човек се загледа в бароковите мотиви, ще установи едно разнообразие в трите композиции, които съдържат инструменти и предмети на различни трудови и битови дейности. Ковачеството е представено с чук, клещи, керпеден, наковалня и зъбчато колело; земеделието – с лопата, коса, търмък, вила и рало, а третата сцена включва в себе си сабя, ятаган, арфа, музикален рог и др. Лампата е произведена в Lampen Fabric Ehrich Greats OHG, Германия и благодарение на нейните дарители вече е част от габровската история.

С представените лампи музеят иска да напомни колко е важно, да не забравяме да съхраняваме и даряваме, да пазим историята си.

Във фонд „Етнография“ се съхраняват още над 20 бр. от този тип газени светилници – метални, порцеланови, стъклени, тип полюлей, аплици и т.н. По-интересни са няколко малки стъклени газени лампи, една от които е изработена от синьо стъкло, в красива изящна форма. С интересна история на постъпване в музея – намерена при събарянето на къща, намираща се срещу старата полиция и запазена за поколенията в Регионален исторически музей – Габрово. С интересна история е и апликът на сем. Бобчеви, който днес е част от постоянната експозиция в Музеен обект „Дечкова къща“ и всеки може да се наслади на светлината от неговите цветни стъкла.

Макар че газената лампа излиза от бита на българина приблизително към средата на ХХ век, заместена от електрическите осветителни тела, тя продължавала да се използва в редки случаи. След Първата световна война употребата ѝ постепенно намалява и в началото на 50-те години вече служи като декоративен предмет или се съхранява в мазета и тавани.