Културна ценност на месец СЕПТЕМВРИ бяха ПИСМА НА АРХИМАНДРИТ ЙОСИФ СОКОЛСКИ, създателят на габровските манастири. Регионален исторически музей – Габрово, съхранява осем негови писма, които са от периода на пребиваването му в Киево-Печорската лавра. На 29 май и 17 октомври 1863 г. той пише до еснафите и почитаемото общество в Габрово с молба да не забравят манастира (Соколския, чийто игумен е той от 1833 до 1860 г.), както и него. Година по-късно на 26 октомври 1864 г. отново напомня на почтените градоначалници и манастирски епитропи да не го забравят и споделя за пореден път идеята си за създаване на духовно училище в същия манастир. Едно от последните му писма е от 18 май 1879 г., писано само няколко месеца преди смъртта му на 30 септември с. г., което е адресирано до протойерей Васил Михов. Чрез него му отправя покана да отиде в Киев, за да се видят за последен път. Четири от писмата на Йосиф Соколски са недатирани и са с адресат кир Илия в Габрово (предполага се, че е чорбаджията Илия Видинлиев) и кир Раю кехая от Казанлък.
Архимандрит Йосиф Соколски е роден (различните източници посочват различни години на раждане – ок. 1765, 1780, 1792 г.) в колиби Нова махала (дн. квартал на Габрово), Габровско. Иван Марков е замонашен под името Йосиф на 14 август 1806 г. в Троянския манастир. В 1820 г. получава йеромонашески сан в Света гора. В Хилендарския манастир преписва „Житие”-то на великомъченик св. Онуфрий Габровски и през май 1820 г. донася преписа в Габрово. В края на същата или в началото на следващата 1821 г. е удостоен в архимандритско достойнство. От 1820 до 1832 г. е игумен на Тетевенски, Гложенски, Калоферски мъжки манастири. Основател е на два габровски манастира – Соколски и Девически (1833, 1836 г.), за напредъка на които посвещава близо 30 години от живота си.
Каноничното право забранява участието на духовни лица в политически акции. Но вярата, чувството за дълг към отечеството и нуждите на българина са основанията на архимандрит Йосиф с благословията му в Соколската Света обител да проведат своите заседания съзаклятниците от Велчовата завера през 1835 г. А в 1856 г. Никола Филиповски (Дядо Никола) нарежда въстаниците от околните габровски села да се съберат в манастира, откъдето изискал и голямо количество хранителни продукти.
Ръкоположен е за архиепископ и свещеноначалник на българската униатска църква през април 1861 г. Спомоществовател е на училищна книжнина и радетел за духовното издигане на българите. Той предоставя волна помощ от 500 гроша за българската църква в Цариград; подкрепя с пари и храна български младежи; издейства стипендии, подпомага за настаняване в учебни заведения; улеснява дякона си Тодор Икономов да завърши духовно образование, а Райчо Каролев през 1863 г. да постъпи в Киевската духовна семинария, а след това да завърши Духовната академия.
Писмата на Йосиф Соколски са свидетелство за неговата трайна връзка с Габрово и габровци, независимо от съдбата, която го отвежда далеч от Отечеството му. Той умира на 30 септември 1879 г. в манастира край Киев, където прекарва последните 18 години от живота си.