Регионален исторически музей – Габрово съхранява реликва, принадлежала на Васил Левски – НОЖЧЕ, което е част от описания запазен веществен материал от Габровски Соколски манастир и Габровски Девически манастир (1987 г.). Същата година то е публикувано в юбилеен сборник „Васил Левски и революционните комитети в Габровски окръг“. Исторически музей – Габрово получава културната ценност „от монахините в Габровския Девически манастир, посетен от Апостола при едно от пребиваванията му в Габрово“, вероятно през втората половина на 1870 година. Впоследствие е вписан в инвентарните книги на институцията.
Джобното ножче (XIX век) е с дължина 20 см, тънко острие, изтрито от употреба и с дръжка (чирен) от кост в бяло и черно, завършваща с извивка под ъгъл. В края на дръжката има малка халка за синджир, служеща за привързване към пояса.
Габровският краевед Илия Габровски в „ИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКИЯ ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР“ разказва спомените на сестрите Зеновия, Рахила и Евдокия. Информацията е, че Левски е идвал три пъти в Габрово – 1868 г., 1869 г. и 1871 г., а „днешните монахини“ имат „като нетленен спомен от него една малка, но скъпа ножка“.
През пролетта на 1871 г. човек с дисаги чука на портата на Девическия манастир, където му отваря сестра Христина. Гостът пита за игуменка Ефросиния, за да й „носи много здраве от калоферските монахини“, иска да я види и да й остави „нещо“. Повикват я и тя посреща Дякона, изважда от дисагите си в. „Дунавска зора“ и „наставлява какво да се прави“ В обителта се състои среща между Апостола и комитетски човек, който е пристигнал от Дряновския манастир. Апостолът му дава вестници и писмо, което да предаде на братя Кръстникови. Сестра Христина им съобщава за пристигането на заптиета. Ефросиния се разплаква, а Левски я успокоява: „Небойте се! Ще им мине лисица път. Колко съм ги виждал, ала те ме гледат, но не ме виждат. И сега така ще стане“.
Отец Аксентий излиза да посрещне турците и ги повежда из двора, а Апостолът покрай реката избягва към Соколския манастир, където пренощува, при изгрев слънце е на връх Никола и продължава към розовата долина, поглеждайки към Габрово: „Боже, помогни ми да смъкна веригите от нозете на роба, та сетне, ако щеш ми вземи и душата! … и спокойно да легна в гроба“.