КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на м. ЮЛИ са ПЕЧАТ и ПРЪСТЕН-ПЕЧАТ на баща и син Тонко Николов Рашеев и Георги Тонков Рашеев. Представители са на габровската фамилия Рашееви, дала на Габрово и България видни гайтанджии, търговци, индустриалци, общественици и дарители. Личният печат на Тонко Н. Рашеев е с дървена дръжка и метална кръгла форма с диаметър 2 см. Върху печатащата повърхност с текст „ИРИ&“ и стилизирани растителни орнаменти под и над него. Пръстенът-печат на Георги Рашеев е изработен от сребро и син емайл. С инициали „Г. Р.“ и отгоре с корона и растителна орнаментика.
ПЕЧАТИТЕ са знакове, защитаващи достоверността на присъствието и авторитета на институции и личности. Поставяни върху документи и преписки, те отразяват личната или институционална власт. Печатът се появява още от древността дори преди писмеността – IV-тото хилядолетие преди нашата ера. През II-рото хилядолетие пр. н. е. се появява и печатът-пръстен, използван първоначално предимно в източните държави. В периода на Българското възраждане (ХVIII – ХIХ век) традицията за създаване на печати и изкуството на тяхната изработка продължава да се развива. Хронологически най-рано се появяват църковните и манастирски печати, печатите на църковните общини. Но най-значителни са личните печати от времето на Възраждането. Те са и най-многобройни. В ателиетата на Търново са изработени не малка част от печатите на габровци, на габровските обществени, просветни и църковни структури.
Тонко Николов Рашеев (1805 г., Габрово – 1878 г., Габрово) е гайтанджия и търговец, училищен настоятел, дарител. Брат e на Васил Николаев(ич) Рашеев – емигрирал около 11-годишен в Одеса, където се издига до значим търговец, изпълнител на Априловото завещание, съосновател на БКД (дн. БАН). Тонко Рашеев е един от видните габровски гайтанджии през 60-те години на ХIХ век. През 1865 г. е избран за настоятел на Габровското училище. Заедно с Христо Арнаудов проучват възможностите за доставка на предачни машини и създаване на текстилна фабрика. За целта през 1868 г. двамата осъществяват пътуване до Париж, но след двумесечен престой поради недостатъчни средства се завръщат в Габрово. През 1863 г. Т. Рашеев предоставя 200 гроша за дюшедисване (поставяне на дюшеме) пода на църквата в Габровския Соколски манастир. Той е дарител и за българската църква в Цариград – посочен е заедно с имената на габровските търговци братята Христо, Георги и Андрей Хесапчиеви, Иван Грудов, Теофил Хаджигеоргиев, Тотю Станчев и др., дарили от 100 до 600 гроша.
Тонко Рашеев има двама сина – Никола и Георги. Никола Тонков Рашеев е ученик в Габровското училище от класа на Тодор Бурмов. Данните за него се ограничават с дейността му като училищен настоятел. През 1872-1873 г. е член на училищното настоятелство. С мотив „външни интриги”, на 25 май 1872 г. заедно с останалите настоятели си подава оставката. След едномесечен срок на разисквания тя не е приета от градската община и отново поема управлението на училищните дела.
Георги Тонков Рашеев (18 януари 1866, Габрово – 1943 г., Габрово) завършва Габровската мъжка гимназия през 1885 г. Обучава се на търговска практика при чичо си Васил Рашеев в Одеса. В гр. Крефелд, Германия учи тъкачество и апретура, а в гр. Кемниц завършва през 1890 г. бояджийския отдел на Техническото училище. При завръщането си в Габрово е назначен без неговото съгласие като учител в Държавната мъжка гимназия, но продължава да се занимава с боядисване на вълна. През 1901 г. по предложение на Главното интендантство при Военното министерство създава първата българска ленено-конопена предачница. Тя е оборудвана с десет механични стана за памучно платно – първите машини за памукотекстилна продукция в Габрово. Текстилната фабрика „Георги Т. Рашеев” произвежда ленени и конопени платове, част от които са доставяни на българската войска. През 30-те години на ХХ в. фабриката се развива като едно комплексно предприятие с предачница, тъкачница, апретура и импрегнация.
Д. Цонева, РИМ – Габрово