„Билките са всички онези лековити треви,
който обилно ни дава майката природа“
П. Йовчев
Културна ценност за месец юни на Регионален исторически музей – Габрово е ръкописен тефтер – тип справочник „Наши и чужди лековити растения“, второ издание, на Павел Йовчев. Той съдържа описание и полезни свойства на билките. За всички „онѣзи, които се интересуват от лѣкуването съ различни лѣковити билки“.
Използването на билките в България за профилактика и лечение на редица заболявания има своите дълбоки корени в българската народна медицина. В България почти до Освобождението тя е единственото средство за лечение на огромното мнозинство от народа. Но е цяла „наука“ коя билка за какво се използва, как изглежда и как да се борави правилно с нея. Древните лечители са знаели, но с времето детайлите са забравени.
Павел Костадинов Йовчев е роден на 22 декември 1875 г. в с. Брестовица (Пловдивско). Начално образование получава в родното си село, впоследствие завършва Пловдивската мъжка гимназия “Александър I“. Специализира в Софийския университет и Хумболтовия университет в Берлин. От 1907 г. е учител по естествознание в Габровската Априловска гимназия, до 1932 г., когато се пенсионира. Добър преподавател, с разнообразен подход в обучението на ученици. Създава няколко поколения стенографи (Петър Лунгов, проф. Здравко Гунчев, проф. Разум Андрейчин и др.). В знак на признателност Гражданското стенографско дружество в Габрово приема неговото име (1937 г.). Получава и награда „Кирил и Методий“ – III степен. В училище обогатява кабинетите по естествена история, организира излети сред природата, показва на децата как изглеждат много растения в естествена среда. Всичко, за да подхрани любовта и увеличи знанията на учениците към заобикалящия ги свят. Признат е като един от най-добрите педагози-специалисти в гимназията. В две класни стаи създава кабинет по естествена история (ествественоисторически музей с образци на животни, минерали и растения), който бил свободен за посещение и от граждани. За тях специално изнасял и научнопопулярни беседи.
Павел Йовчев умира на 24 януари 1963 г. в гр. Габрово. Той посвещава живота си освен на своите ученици като преподавател и на научноизследователската работа в областта на биологията и естествените науки като цяло.
Издава десетки статия в различни списания. През 1930 г. отпечатва в Пловдив „Наши и чужди лековити растения“ – първо издание. Вече почти 40 години в Научно-спомагателния фонд на от отдел „Етнография“ на РИМ – Габрово, се съхранява ръкопис на второто издание. То не е показвано досега пред широка публика. В близо 200 страници е описано богатото разнообразие на билки, които притежава нашата природа. Те са записани ръкописно с мастило на тесни карирани листи и подвързани между твърди корици. Ръкописът е ценен източник на информация в миналото, а и днес, за големият свят на билките в България.
За народната медицина е характерно, че емпиричните сведения за лековитите растения и за други лечебни средства, за хигиенните навици и въобще за различните практически дейности, целящи, от една страна, поддържане на добро здраве, от друга — предотвратяване и лечение на заболяванията, се предават от поколение на поколение устно. Само малка част от тези сведения са запазени в писмени източници под формата на малкото достигнали до нас ръкописни лекарственици и дамаскински ръкописи.
В представения тефтер са събрани почти всички български и много чуждестранни лековити растения, на които, както споменава авторът, „лечебното действие е изпитано и доказано от официалната медицина“.
Йовчев се отнесъл много професионално към задачата си. Растенията са подредени от най-нисшите до най-висшите в системата. Посочени са с техните български, но и научни (латински) и турски имена. За последните дори авторът споменава специалист фармацевт, до когото се е допитал, за да няма грешки. Изписан е съставът и действащият принцип на всяка билка – за какви болести се употребява, дозировката и начина на нейната употреба.
На края на тефтера е изработено дори съдържание – азбучен списък на българските, турските и латински имена на растенията. Приложен е и указател на болестите – срещу всяка е посочен номер на съответната лековита билка, която помага за нея.
Освен това в тефтера са поместени и някои отровни билки, които изискват повече внимание, заедно със съвети на лекари за правилно боравене с тях.
Този ценен дългогодишен труд Йовчев съставя с помощта на известния лекар Стефан Гунчев и български публикации (Васил Нейчев – Лечебни билки. София; като справочна и много полезна книга за своя труд той посочва и Н. Стоянов и Б. Стефанов – Флората на България. София, 1925 г. и др.), но главно като помощни средства той борави с френски източници (Ferrand. Aide mѐmoire de pharmacie. Paris, 1873. и др.)
РИМ – Габрово експонира тази културна ценност през месец юни, когато е и празникът на билките – Еньовден (24 юни). Според традицията, в нощта срещу Еньовден силата на билките е най-голяма, затова хората ги берат преди да изгрее слънцето.
„Едно важно условие за събирането на билките е да се знае времето, през което те са“
„най-богати на лечебни вещества“
П. Йовчев със своя труд ни запознава с голямото разнообразие на билки от заобикалящия ни свят. Напомня колко са ценени те в миналото и колко много се е разчитало на тях за здравето, което днес остава малко на заден план. За сведенията, с които разполагаме днес за нашата народна медицина, дължим много на такива прозорливи българи.
„Този ценен дар, народа широко използва вярвайки,“
„че за всяка болка Бог е дал билка.“