КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на М. ФЕВРУАРИ е ДЖОБНО НОЖЧЕ на ВАСИЛ ЛЕВСКИ. 145 години след гибелта му то е сред съхраненото културно-историческо наследство, белязало пътя на неговото безсмъртие. Редом с реликвите, съхранявани в Националния военно-исторически музей, музея на Левски в Ловеч и Историческият музей в Габрово също пази за поколенията една реликва – джобното ножче на Апостола.
От краеведски източници има податки, че при престоя си в Габрово Левски отсяда и в Девическия манастир. Един спомен на монахиня Христина (документално досега непотвърден) е свързан с времето (вероятно през 1870 г.), когато при една от поредните си обиколки из Българско Васил Левски посещава Габрово за трети път, преоблечен като свещеник. Когато той е в манастира, въоръжени турци идват да го търсят. Монахинята почукала разтревожена на вратата на одаята да бяга. „Те ме виждат, но не ме познават, не бой се!“ – отвърнал той и през прозорчето се спуснал във върбалака край Янтра. От това посещение на Апостола в Габровския девически манастир е забравено неволно ножчето, с което си е служил. То е с дължина 20 см, с тънко изтрито от употреба острие, с красива дръжка от чирен и кост в бяло и черно, завършваща с извивка под ъгъл.