Културна ценност на м. декември е култова ръка на бог Сабазий, открита в района на с. Градница през м. юли 1970 г. Пръстите са свити в жест на латинска благословия – безименният и кутрето са прегънати – отличителен символ за този тип паметници. Над изправените два пръста се вижда мълния и крака на орел, а върху палеца – борова шишарка. Представена е и змия, която се навива около китката и се издига до малкия пръст с главата си, която в случая е счупена и липсва. Върху вътрешната част на ръката са изобразени глава на овен, музикални инструменти, между които и флейта, по тесните страни на ръката – кадуцеят на бог Хермес и маслинено клонче, а на опакото – везни, костенурка, жаба, гущер и тирсът на бог Дионис.
В паметника се наблюдава сложен синкретизъм на Сабазиевият култ с божествата Мел, Дионис, Хермес, Юпитер. Изобразените животни имат изразен соларно-хтоничен характер с мистерийно-профетична функция, като основната идея е реинкарнацията за нов живот. Датира се във ІІ-ІІІ в. Предполага се, че ръката е увенчавала жезъла на Сабазиев жрец. Този тип паметници са участници в обредното действие, вероятно са носени от жреците по време на церемонии и мистерии, което потвърждава тяхното култово предназначение през Римската епоха в провинциите Тракия и Долна Мизия.
