Културна ценност на м. юни е ТЕФТЕРЧЕ на свещеник Иван поп Петков Гъбенски. Част от фонда на Регионален исторически музей – Габрово, то е съхранено от свещеник Антон поп Александров и дарено от дъщеря му Виктория Димова. Тефтерчето съдържа 57 изписани страници и е свидетелство за времето на служението му в църквата „Успение Богородично”. Иван поп Петков Гъбенски е един от свещениците осветил новопостроения храм през 1866 г. Върху една от първите страници грижливо е отбелязано: „1868 Априлий 16, това тефтерче принадлежи на поп Иванча поп Петков в Габрово”, текст скрепен с неговия личен печат. Последната, отбелязана в него дата, е 3 август 1873 г. Вписани са фамилии и лични имена на миряни от габровските села Саботковци, Кметовци, Велковци, Раденковци, Цвятковци, сметки относно придобити и раздадени пари от опела, струвания, раждания и др. църковни служби. Като документ за времето от втората половина на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ век, с данните отбелязани в него, тефтерчето представлява важен извор за българската историография. Условно то може да се раздели на три тематични части – първата предоставя сведения за селищата от енорията, която свещеник Ив. поп Петков обслужва; втората включва даренията и помощите, отпуснати от църквата „Успение Богородично” на енориашите й и третата – имената на новородените и техните родители. Грижливо са отбелязани дните, месеците и годините, в които са извършени службите.
Свещеник Иван поп Петков Ненчов (според други Николов) – Гъбенски е роден през 1842 г. в колиби Враниловци, Габровско. Ученик е на поп Неофит Георгиев Соколски, обучаван в неговото частно училище, но вероятно е завършил и Габровското класно училище при учителя Тодор Бурмов. В църковната килия при храм „Св. Троица” монахиня Теофана го обучава на богослужение и църковно пеене. Известно време изучава занаята терзийство. По настояване на габровските първенци да приеме свещенически сан, той е ръкоположен през 1866 г. и в продължение на десет години е свещеник в църквата „Успение Богородично” в Габрово.
Кратък е жизнения път на Иван поп Петков Гъбенски. По обвинение, че е подстрекател на бунта от април-май 1876 г., той е арестуван на 13 май, откаран в Търново и изправен пред Извънредния съд. Членът на съдебната комисия Юрдан Теодоров пише в спомените си, че пред съда поп Иван отбелязва: „Аз само причастих бунтовниците, благослових ги и ги заклех”. Въпреки неговото и на Георги Аврамов застъпничество, габровският свещеник не е спасен и на 15 юни 1876 г. е обесен заедно с войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов и председателя на революционния комитет в Габрово Еким Цанков.
