КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на м. декември е ЗАВЕЩАНИЕ (препис) НА РАДИОН УМНИКОВ, направено през м. октомври 1881 г. Заверено от нотариус Юдиф Степанович Трушев, то съдържа четири страници с размери 35,5 Х 22 см, изписани върху петкопеечна гербова хартия. В него е отбелязано: „Този препис дума по дума е еднакъв с оригинала, вписан в регистъра през 1881 г. под № 6543 и връчен на завещателя потомствения почетен гражданин Радион Петрович Умников, 1881, октомври 23 ден. Нотариус Юдиф Трушев.“ Завещателният текст съдържа всички изисквани от закона клаузи на такъв род нотариално заверени документи. Състои от единадесет завещателни разпореждания относно придобитите от Умников недвижими имоти, движимо имущество и капитали, които след неговата смърт да бъдат наследени, съгласно изразената му воля.
Роден през 1825 г., Рашо Пенков Умников още от малък расте в „лишения и мъки“. Остава твърде малък без бащина подкрепа – баща му Пенко загива при нещастен случай в м. Узана. Той е най-малкият измежду своите седем братя и сестри. След смъртта на бащата братята му забягват в странство с надежда да помогнат на семейството си – Тодор се преселва в Одеса (Русия), оттам в Гърция, Петър заминава за Букурещ, където се занимава с предприемачество и търговия. Много скоро пет-шестгодишният Рашо остава кръгъл сирак и грижата за него се поема от третия брат Минчо. Макар и беден, постигнал всичко с труд и ум, Минчо Умников решава да изучи малкия си брат. От рода Умници – добри и деятелни хора с възрожденски дух, Радион Умников наследява своята скромност, трудолюбие, стремеж към занятие и образованост, обич към бащиното огнище. Най-напред учи в частното килийно училище на Колювица поп Йовова. Но много скоро малкото момче започва да работи като кираджия и да превозва стоки през Шипченския проход. Търси и нова перспектива за по-добра печалба в кожухарството, занятие, което учи в Търново, където престоява кратко време.
Загърбил теглилата, но с болка за родното място, Рашо тръгва за Одеса при по-възрастния си брат Тодор. Придружен е от майката на търговеца-благодетел на Габровското училище Николай Ст. Палаузов, която заминава на посещение при сина си. Останал без братска подкрепа в чужда среда (установява, че брат му е преместил търговската си работа в Гърция), юношата се заема да работи в бакалския дюкян на Н. Ст. Палаузов. Отделя от заплатата си пари за „благословена работа“. След няколко години слугуване и учене на търговския занаят успява да се отдели като самостоятелен търговец. Приспособилия се към новите условия габровски българин в Одеса започват да наричат Радион Петрович Умников. По неизяснени причини той се премества в Харков, където се заселва трайно и установява търговските си дела. Успешната търговия му донася благополучие и като добър човек не забравя бедните и нуждаещите се.
Станал известен далеч от пределите на Отечеството с благотворителната си дейност, той спечелва високото уважение на гражданството в руския град и бива удостоен с титлата „Потомствен почетен гражданин на град Харков“. През 1864 г. предоставя на Габровското училище наследената от брат му Петър 1/6 част от къща в Букурещ. От това дарение през 1879 г. габровската община получава приход от 20 700 гроша, а сред продажбата й в 1882 г. – още 33 898 гроша. От последното завещание на Умников, направено през октомври 1881 г., общината получава още 24 707 лв., които употребява за постройка на училище, наречено на името на благодетеля „Умниково училище“, открито на 1 септември 1892 г. Радион Умников умира на 56-годишна възраст към края на 1881 г.
Без преки наследници, той разпределя имущество и капитали на роднини, близки приятели, на Габровската община. Капиталът, който е завещан „в собственост на обществеността на град Габрово, Княжество България“ е вписан в осмото разпореждане. Според неговия текст Р. Умников определя следните условия – цялата сума да бъде внесена в „Харковската търговска банка за срок от четиридесет години при сложно олихвяване, т. е. сумите, натрупани при ежегодното олихвяване да се прибавят към сумите от капитала ми“ и чак след изтичане на този срок да бъде предадена в собственост на Габровската община. По решение на същата, сумата трябва да се вложи „в кредитно учреждение“ за „вечни времена“, за да натрупва лихви, които ежегодно да получава и употребява за възпитанието и образованието на сираци и деца на бедни граждани от град Габрово и изобщо за благотворителни цели“. По завещанието за изпълнители на разпорежданията му са определени харковския търговец Дмитрий К. Кромски и потомственият почетен гражданин Андрей Н. Костенников. В задълженията на душеприказчиците са включени изискванията „да приведат в известност и приемат пълно завеждане, управление и разпореждане“ всичко придобито от Р. Умников – недвижими имоти, стоки и движимо имущество, капитали и др. Благодетелят не определя стойността на завещаното, не е конкретизирана и сумата , завещана на Габрово, тъй като количеството й зависело от стойността на целия капитал и имот на завещателя, както и от приспадащия се дял на другите наследници. Със съгласието на Умниковите заветоизпълнители, твърде скоро след смъртта на Р. Умников Габровската градска община получава част от дела си в пари.
