На 30 април 2026 г. от 16 часа в Регионален исторически музей – Габрово бе даден „стартът“ на тържествата в Габрово, посветени на 150-годишнината на Априлското въстание. В залата за събития бе открита изложбата „Свобода или смърт. Габровци в Априлското въстание“. Датата, на която я открихме не е избрана случайно. Точно в този ден преди 150 години в над 200 семейства от града и околните села и колиби е тревожно. Майките, съпругите, сестрите на младите мъже, които обличат въстаническите дрехи и подготвят своите оръжия, за да се явят на сборния пункт на четата с войвода Цанко Дюстабанов, се опитват да скрият и сдържат сълзите си. Бащите и братята се сбогуват със силна прегръдка и благославят с думите „Бог да е с Вас!“. От някои габровски семейства излизат по двама и трима четници.
В нощта на 30 април срещу 1 май 1876 г. от Габрово 30 въстаници поемат пътя към своето безсмъртие. Към тях от Етъра и Нова махала се присъединяват още 50 мъже. По пътя на четата към предварително обявения сборен пункт за въстанието, святото място – Соколския манастир, се включват още 58 души. С пристигналите по други пътеки от Габрово 82 четници, на 2 май се преброяват 219 въодушевени борци за Свобода, които потеглят към Балкана.
Пътят на четата от 2 до 11 май 1876 г., от сформирането ѝ в манастира и до нейното разгромяване под връх Мара Гидик в Стара планина, можете да се види на карта (център на експозицията), изготвена през 1975 г. През август с.г. специалисти от историческите музеи в Габрово и Севлиево, от Военното окръжие и Окръжна библиотека – Габрово и др. преминават по стъпките на четата на Цанко Дюстабанов. Консултанти и водачи са месни краеведи и потомци на въстаници. Тази експедиция възстановява и маркировката на пътя, поставена преди десет години по повод 90-годишнината от Априлското въстание. Картата е с размер дължина 2 метра и ширина 1 метър, начертана е от инж. Стефан Гатев, член на експедицията, в мащаб 1:25 000.
Във витрина е експониран Актът на Габровско околийско управление за установяване на имената на участниците в четата на Цанко Дюстабанов от 20 март 1900 г. В него са вписани 95 имена на четници, като 85 от тях са на габровци. Комисията, която изготвя документа, си оставя „вратичка“, че може и да има пропуснати въстаници, които ще бъдат дописани. В периода 1906 – 1914 г. са взети решения на Габровския общински съвет за включването в списъка на четата на още пет имена, трима от които габровци.
Информацията за личностите, взели участие в Априлското въстание от Габрово, се допълва от копие на Решение №83 на Общински съвет – Габрово от 27 април 2023 г. за удостояването на 200 четници, участници в четите на Цанко Дюстабанов, Христо Патрев, Христо Ботев и поп Харитон, със званието „Почетен гражданин на Габрово”, обявени посмъртно.
Основната цел на изложбата бе да се издирят образите на „редовите“ въстаници, тези които са се записали в историята само с две имена, без години на раждане и смърт и без снимки. Фактът, че преди повече от 150 години фотографията е лукс, който могат да си позволят малцина, затруднява тази задача. Оцелелите въстаници можем да видим най-вече на групови снимки, при тържества, организирани по повод празници в града. На две табла показваме лицата на 20 въстаника. Ще ви направи впечатление, че някои от индивидуалните снимки много си приличат. Обяснението е прозаично – ателието, в което се снимат е едно и също, униформата и оръжието не са лични, а реквизит на фотографа, дори позата, която заемат, е стандартна.
При подготовката на постерите бяха използвани изображения не само от музейните фондове и спомагателните картотеки с негативи. Съдействие оказаха колегите от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, от Института за исторически изследвания към БАН, използвани са илюстрации от печатни издания, от информационната система на държавните архиви, от публичното пространство в интернет и др. Кратко и синтезирано на 10 табла е проследен житейският път на 15 мъже, от които 13 въстаници:
Цанко Дюстабанов
Георги Бочаров
Тотьо Иванов
Христо Конкилев
Христо Топузанов
Христо Хаджистойчев
Никола Войновски
Антон Андреев
Димитър Тодоров
Нено Стоянов
Иван Пенчев Габровски
Поп Харитон
Никола Марков Рясков
Отделено е място за председателя на Габровския революционен комитет Еким Цанков и свещеника, причестил и заклел въстаниците Иван Поппетков.
Гордост за габровци е, че във върха на национал-революционните борби за освобождение на България от властта на Османската империя се записват в националната история имената на двама предводители на чети – Цанко Дюстабанов и поп Харитон и един подвойвода – военен командир Никола Войновски от Ботевата чета.
Акцент в изложбата е първото документирано честване на Габровското въстание по повод 20-годишнината от обявяването му – 1 май 1896 г. Инициатори на събитието са Георги Бочаров, Коста Априлов, Илия Рясков, Гаврил Кръстников и Ганчо Мацков – участници в четата на Цанко Дюстабанов. Събитието е запечатано на обща снимка, на която присъстват част от въстаниците. Но те са само образи, без имена. Разпознаваеми са обществениците, на които има и други запазени фотографии, останалите остават анонимни.
Честване на Габровското въстание, 1 май 1896 г.
За първи път показваме и снимки с над 160-годишна история. Това са изображенията на Тотьо Иванов и Еким Цанков. Снимката на председателя на революционния комитет в града Еким Цанков постъпи в РИМ – Габрово преди две години. Ако внимателно се вгледате в общата фотография, ще видите, че през 1896 г. на снимката младежите държат портретите на Цанко Дюстабанов, Тотьо Иванов и Иван Поппетков, единствено на Еким Цанков няма портрет – представен е със снимката, която присъства в изложбата.
Еким Цанков |
свещ. Иван Поппетков |
Тотьо Иванов |
След официалната част следва народна трапеза в местността „Родевото“, в която в неформална обстановка старите комити си припомнят за святото дело, в което участват преди 20 години и събитието е запечатано от фотограф. През същата година в Габрово се създава комитет „1 май 1876 г.“ с идеята да събере колкото се може повече спомени за въстанието и да се издигне паметник за всички участвали в него. Спомени пишат Георги Бочаров (те са част от постоянната експозиция на музея), Димитър Видинлиев – член на революционния комитет, които може да видите в изложбата.
Подготвяйки се за предстоящото общонародно честване на първия юбилей от въстанието през 1901 г., габровци организират обхождане по пътя на четата на Цанко Дюстабанов през периода края на м. юли – началото на м. август 1900 г. Експедицията е в състав: въстаниците Георги Бочаров, Ганчо Мацков, Никола Хелески, Петко Маринчев. Участват учителите Васил Станчев, Захари Иванов, Никола Драганов, Христо Гъбенски, Христофор Хесапчиев и студентът Драгомир Бочаров. Експедицията е документирана от търновския фотограф Едуард Либих, тези снимки показваме на посетителите.
В резултат на експедицията, написаните спомени и издирения документален материал през 1903 г. е издадена първата печатна история на Габрово – „История на града Габрово и габровските въстания“ с автори Христо и Петър Гъбенски, синове на обесения за назидание свещеник Иван Поппетков.
Георги Бочаров (първи ред, в средата, със светъл костюм) и част от живите въстаници от Дюстабановата чета по време на първата експедиция по нейния път, с. Батошево, юли 1900 г.
И каквато е историческата закономерност, че историята помни най-вече първите, за войводата на четата Цанко Дюстабанов се издават книги, пишат се поеми, издига се паметник, рисуват се портрети, организират се тържества. Във витрината, посветена на него, е експониран оригиналът на писмото му от Севлиево с дата 12 юни 1868 г. до Янко Арнаудов. Това писмо трябва завинаги да сложи край на въпроса как се изписва името Дюстабанов. Цанко сам е написал фамилията си с буквата „с“, а не със „з“!
Разглеждайки изложбата, посетителят е посрещнат от символичния олтар на всеки революционер, пред който се е заклевал с думите „Свобода или смърт“ – библията, православния кръст и кръстосаните кама и пищов. Един от тези експонати – кремъчният пищов, е гостуващ. Той е съхранен в семейството на въстаника Тотьо Христов Кадиев от с. Гърците и днес се пази от неговия пра-пра внук Светослав Кадиев. Копие от свидетелството за участието на Тотьо Кадиев в четата на Цанко Дюстабанов е показано в изложбата.
Дължим изключителна благодарност на дарителката Илка Бьоргер, от която постъпиха снимката на Еким Цанков и осем снимки от експедицията през 1900 г., запазени в отлично състояние.
От музейните фондове в изложбата участват 45 културни ценности.
Показани са и свидетелствата на признателността: снимка на макета на паметника на „Погиналите за българска свобода поборници-мъченици“, на който са изписани имената на 10 габровци, обесени в Търново; моменти от тържественото откриване на паметника на Тотьо Иванов, издигнат в с. Тодорчета на 11 юни 1933 г. и на паметника в местността „Рани бунар“ под връх Марагидик, открит на 26 юли 1936 г., с изписаните на него имена на четирима габровски въстаници. Изложбата завършва със снимка на единствения днес събирателен образ на Габровската чета – релефно изображение на въстаниците в подножието на паметника на войводата Цанко Дюстабанов. Нека в дните 1 – 11 май, когато почитаме паметта на габровците, взели участие в Априлското въстание и пред релефното изображение да поднесем цвете на тези герои, на които се знаят имената, но ликът им остават неизвестни. С това ще изпълним своя скромен дълг към тях, както те изпълниха своя – с оръжие в ръка да воюват за освобождението на Родината.
Автор: Катя Гечева – главен уредник в отдел „История на българските земи XV-XIX в.“