По повод Националния празник на България – 3 март, Регионален исторически музей – Габрово се включва в инициативата „Така извоювахме свободата“, организирана от РЕМО „Етър“, чрез която в рамките на седмица ще се популяризират културни ценности на видни личности от българското националноосвободително движение.
Екипът на РИМ – Габрово реши тази година да Ви запознае с личността на Георги Димитров Бочаров и да покаже негов графичен портрет. Той е нарисуван след смъртта му по снимка. Автор е учителят по рисуване в Априловска гимназия Тодор Карасимеонов, който работи в Габрово през 1919 г.
Заедно с портрета, който посетителите могат да видят в музея от 2 до 8 март, е подготвено и информационно табло за участника в Априлското въстание и негов летописец, опълченеца и кмета на Габрово – Георги Бочаров.
Георги Димитров Бочаров (1852 – 1903)
Роден в Габрово през 1852 г. в многолюдното семейство на свещеник Димитър Йовчев (както се е подписвал в църковните регистри) и съпругата му Петрана. Свещеникът е бил известен в Габрово с прякора Бочето, даден на баща му Йовчо. Интересен е произходът му: Йовчо изработвал восъчни свещи, които продавал за една бодка (малка пара – стотинка). Габровките, когато отивали да си купуват свещи, казвали: „Да отидем при Бочето“. Фамилията Бочарови се присвоява от децата на поп Димитър и от техните братовчеди, деца на чичо им Христо. Сведенията за произхода на името Бочарови са дадени от най-малкия брат в семейството – Давид, през 1945 г.
По майчина линия Георги Бочаров е внук на хайдутин, известен с името Иванчо Инджето, който е загинал млад и оставил невръстна дъщеря – Петрана. Тя се омъжва рано за двойно по-възрастния свещеник Димитър Йовчев и ражда 11 деца. От тях оцеляват и продължават рода осем, като едно момче е осиновено в друго семейство. Фамилията Бочарови носят децата на братята на Георги: Иван, Христо, Гаврил и Давид, но в Габрово днес не живеят техни потомци.
Георги Бочаров учи в Габровското училище. През 1873 г. избира възможността да получи занаятчийско образование в Прага, където специализира бояджийство. Следващата година се дипломира, а от есента на 1875 г. работи в родния си град като майстор-бояджия в съдружие с Христо Конкилев. И двамата приятели и съдружници се включват във възстановения през 1875 г. революционен комитет в Габрово. Георги Бочаров е сред габровците, излезли с оръжие в ръка в нощта на 30 април 1876 г. и отправили се към сборния пункт на въстаниците – Соколския манастир. Определен е за член на щаба на четата, поверена му е длъжността подвойвода и писар. Той взема участие във всички сражения на четата на Цанко Дюстабанов до нейното разгромяване на 11 май 1876 г. под връх Марагидик. Ръководи отбраната на въстаническите позиции при с. Батошево, помага на войводата да се придвижи ранен до с. Бойновци, укрива се при роднини в колиби Велчевци, а по-късно в Габрово. След няколкомесечен престой в специално изградено за него скривалище в родната му къща, успява да емигрира в Румъния. Участва като опълченец в Руско-турската война 1877/1878 г. След Освобождението в периода 1879 – 1895 г. заема редица административни длъжности в страната – пристав и околийски началник в няколко града. След завръщането си в Габрово е назначен за касиер в Земеделската каса. Кмет е на града през 1899 г. и 1902 г.
Неоспоримо исторически ценни са неговите спомени, написани в ръкопис в два варианта. Първият е предоставен на Захари Стоянов при подготовката на книгата му „Записки по българските въстания“, но не е публикуван там и остава в неговия архив. Озаглавен е „Дневник на габровските въстаници под ръководството на Цанката Христов Дюзов, записан от писаря на габровската въстаническа чета Георгия Бочарова 1876 година май от 1-20 ий“.
В писмо със сведения за баща си Люба Калпазанова (по мъж) предполага, че те са писани в периода от няколко месеца след юли 1876 г. Тогава Георги Бочаров се е укривал в специално изградено за него скривалище в родната си къща. Имал е възможността грижливо и четливо да напише всичко за Габровското въстание, систематизирано по дни. Спомените са били все още ярки и запечатани в съзнанието му. Днес този ръкопис се съхранява в Българска академия на науките.
Вторият екземпляр на дневника със заглавие „Габровското въстание 1876 г. априлий 30-ий“ вероятно е преписал по-късно, за да остане ръкопис и за него. Тези сведения са използвани след 1900 г. от братята Петър и Христо Гъбенски, които издават „Историята на града Габрово и габровските въстания“ през 1903 г. Съхраняват се в РИМ – Габрово и са част от постоянната експозиция на музея. Дарени са през 1925 г. на Историографическото дружество „Габрово“ с председател д-р Петър Цончев. За своя принос към габровската история Георги Бочаров заслужено получава прозвището – летописец на Габровското въстание.
Дневник – спомени „Габровското въстание 1876 г. априлий 30-ий“
През 1966 г. директорът на Окръжен исторически музей – Габрово Цоньо Петров открива в сандък в мазата на къщата, където е живяло семейството на Пенка и Георги Бочарови (ул. „Радион Умников“ № 2), лични документи на Георги Бочаров и съпругата му, многобройна кореспонденция от 1868 г. до 1903 г., финансови документи и др. Днес те се съхраняват в РИМ -–Габрово.
Домът на семейство Георги и Пенка Бочарови в Габрово
Георги Бочаров почива на 15 януари 1903 г., на 51-годишна възраст от пневмония. Градът губи достоен и смел габровец, воювал с оръжие в ръка за освобождението на България и работил за нейното утвърждаване на европейската карта.
Погребан е в така наречените днес „Стари“ гробища. В края на 70-те години на ХХ в., когато те е трябвало да се преместят, костите му са положени в гроба на Иван Колчев Калпазанов, по желание на внучката му Вела Калпазанова. Надгробието на Пенка и Георги Бочарови е запазено и е част от фонда на РИМ – Габрово.
На името на Георги Бочаров още през 60-те години на миналия век е наречена малка уличка в центъра на Габрово.
Трябва да напомним, че Георги Бочаров е един от инициаторите през далечната 1896 г., при честванията на 20 години от Габровското въстание, да се приеме идеята централният площад в града да носи името „1 май 1876 г.“ и да се издигне общ паметник „за погиналите поборници в Габровските въстания преди и във време на 1876 г.“. Името на площада е запазено и до днес, паметник няма.
Автор: Катя Гечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово