Габровските пазари са мястото, където купувачи и продавачи успяват на открито да се спазарят, да се срещнат и обменят мнения. Монах Партений в „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“ от 1839 г. споделя, че Габрово има седем пазара. За Габрово в историографската литература авторите Радослав Бумов, Стефан Александров Иванов, Стефан Моллов, Петър Константинов и лекарят Константин Вапцов разказват за женски, мъжки и житен пазар, а по традиция сряда и събота са пазарните дни. Регионален исторически музей – Габрово съхранява Обявление № 1284 от 18 юли 1885 г. на Габровското градско общинско управление, подписано от градския кмет К. Басмаджиев за продаване на търг прихода от непродадените „Сергии“ на градския площад „Пазар“ за времето от 1 август до 31 декември 1885 година. Молбата е интересуващите се от офертата да се явят в управлението и да наддават.
Обявление № 1284 от 18.07.1885 г.
Радослав Бумов в книгата си „Бодкаджии“ съобщава, че в Габрово има два пазарни дни и три пазарища, които към средата на XIX век чувствително се разрастват. Под Каменната махала, водопада при Грамадата възниква Сахат махлеси, впоследствие с наименование Пазара и през 1814 година е построена часовниковата кула. Мъжкият пазар се реализира край часовника, на мегдана, докато Женският пазар край метоха „Света Троица“, на югоизток. Колибарите пласират стоката си на открито, като на мъжкия пазар предлагат „по едрото и по-обемистото“ – птици, дребен добитък, дини, пъпеши, зеле, тикви, товари дърва, дървен кюмюр и свински бут по Коледа. Колибарките посещават Женския пазар, донасяйки яйца, сирене, прясно и кисело мляко, круши, сливи, ябълки, сланинка, бучки краве масло.
„Мъжкият пазар“ на площад „1 май 1976 г.“, 20-те/30-те години на ХХ век
Стефан Александров Иванов информира, че на пазарния площад пред градския часовник преди Коледа селяните докарват и продават свинско, докато на Велики заговезни до Великден бозаджии изнасят маси и продават халва, лимони, торуни, а на Великден задължително ходят на Пръвчев мегдан (днешния пазар) и се въртят на въртушка срещу едно яйце или един лев. Стефан Моллов също пише, че мъжкият пазар е „разположен до стария градски часовник, срещу халите“ и преди Сирни заговезни на него се продава бяла и тахан халва, боза, лимони, портокали, торун, торук, косат или лакерда, стоки за бита, подаръци за близките. По същото време на Женският пазар, намиращ се до църквата „Св. Богородица“, децата купуват ръчни бомбички, фишеци и тапалии пищови.
Петър Костадинов в книгата си „Габрово и Габровско. Антропогеографски очерк“ изяснява, че пазарните дни в Габрово са сряда и събота, а местонахождението им е „около църквата Св. Троица“. Женският пазар се създава от южната страна на църквата, където в пазарните дни селянките донасят да продават яйца, прясно мляко, семена, сушени сливи, подправки, зеленчуци, плодове, разни гъби „и се нареждат със своите стоки в дълги редици“. На пазара продават временни и постоянни продавачи на дини, пъпеши, грозде, тикви и различни овощки. Непосредствено близо до Женския пазар е пазарът за зарзават „от другата страна на църквата“, който се утвърждава като „постоянен пазар на всички видове зеленчуци, докарвани от Пловдивско, Килифаревско, Дебелец и други далечни села“. Писмените сведения са противоречиви и за Мъжкия пазар. В пазарните дни амбулантните търговци предлагат стоката си пред входа на църквата на доста по-евтини цени отколкото в дюкяните на Габрово. Според Петър Константинов се продават дърва, дървен строителен материал, дървени въглища и зеленчуци от есенния сезон – зеле, тиква, картофи, моркови, лук, праз и пипер.
„Женският пазар“ до църквата „Света Троица“, 30-те години на ХХ век
Пазарната търговия се осъществява и в съседните селища, но по различно време. През 1924 Б. Даскалов в книгата „Трявна в миналото“, посветена на „Пазарът“ пише, че началото му е поставено още през XII век, а неделниците и празничните дни са най-подходящото време за осъществяването на пазарището. На общо събрание във взаимното училище чорбаджии, попове, видни еснафи, търговци вземат решение с писмен акт от 2 март 1856 г. неделята да е посветена на Бога, а пазарът да е в понеделник. Декретът за пазарния ден да е понеделник се прилага от 1856 г. до днес, но времето налага да се изработи и узакони „Закон за празниците“ и пазарът става двудневен: неделя за граждани, понеделник за граждани и колибари. За първия пазарен ден 5 март 1856 г. (понеделник) се разказва, че пред часовника на мегдана се събират чорбаджии, търговци и организират „демонстративно купуване и продаване на стоки“.
За пазарният площад в Габрово сп. „Съвременна илюстрация“ от 1912 г. информира, че е „неуреден, дори нечист“ и във вехти дъсчени бараки на открито се продава хляб, риба, зарзават, фрукти. Предлаганата риба е дунавски „косат“, който доста консумират в Габрово, защото тя е евтина, „а и като соленичка – спори“. На пазара се продават и дърва, които селянки докарват на кон, стоят около него и предат на хурка. Купувачът им предлага да купи дървата за 6 гроша, но жената счита, че 8 гроша са евтина цена. Продавачката предлага друга цена – 7 гроша и 80 пари, но клиентът ù заявява, че скъпо ги предлага и тя му прави отстъпка от още 4 пари.
Лекарят Константин Вапцов разказва за пазарния площад след Освобождението: „…… беше едно тясно, оградено с къщи площадче, върху което едва можеха да се поберат тарабите за зеленчук на 25-30 зарзаватчии – килифарчени, които идваха в Габрово всеки вторник и петък с натоварени каруци с[ъс] зеленчук, плод на труда им.“ В Габрово, на Падало и Маркотея има 3-4 зеленчукови градини, но производителите рядко продават на пазара, защото габровци ходят да пазаруват в градините зарзават и краставици „за мезе на ракията, която е изстудил за тях Казака или Охлето“.
Килифаревските търговци наемат по някое момче, което да им помага при продажбата на тарабата на пазара и за труда си получава безплатно зеленчук след развалянето на пазара. Габровци посещават пазара задължително всеки вторник и петък, когато килифарчени пристигат и отварят сергиите си, въпреки че в Габрово има два пазарни дни – сряда и събота. Тържището спира да работи към 12 часа, но при развалянето на пазара бедните граждани си купуват евтино зеленчук.
Вапцов констатира, че Габрово се снабдява със зеленчук от Килифарево, чиито градини се намират в покрайнините на града. Габровските жени също обработват градини, но с тях не мога да задоволяват нуждите на домакинството. Гражданите и селяните от околията, имащи възможност да са собственици на големи градини, посещават пазара, за да си купят зеленчук, но продават яйца и местни продукти, бурени, гъби, плодове.
Пазарът се свързва и с кантарите окачени на часовника, но общината отдава правото да тегли. Кантарджията или наемателят на кантара ги окачва на градския часовник и когато го повикат, притегля продадената стока. Обикновено селяните вкарват в града зърнени храни и брашно в пазарен ден и ги стоварват около часовника, близо до кантара, за да не бъдат мамени продавачите от гражданите с неверни кантари и „за всеки случай специален топуз на кантаря“. Селяните могат да претеглят стоката си на кантар преди да дойдат в Габрово, но обикновено се спори „кой кантар е верният“. За продавача градските кантари не са гаранция за точност, защото купувачът само „да намигне на кантарджията и той за гологан [стара монета от десет стотинки], понякога и за шише вино, намалява теглото с няколко оки“.
Вапцов разказва случки от ежедневието на пазара. Сред купувачите на габровският пазар е Иванчо Сачито, които си купува от пазара месо за обяд и веднага го заобикалят двама-трима „и щом вземе месото, хващат го под ръка и го водят в кафенето”. Богатият търговец Стефан Кедито се занимава с всичко, което му носи пари. Вапцов обяснява, че той заедно с калфата купува пашкули от селянките на пазара. Кедито притегля пашкулите и според него те са три оки и триста грама, изсипва ги и мери теглото на кошницата, изкарвайки ги четири оки и сто грама. Калфата го пита: „Може ли празно кошче да тежи повече от пълното?“ Кедито ги смята наново – две оки и двадесет и пет грама, но селянката твърди, че пашкулите са три оки и три юза. Тя заявява, че ги е теглила пред полския и кмета в общината. Търговецът е възмутен от държанието на селянката, тъй като той смята, че разликата в грамажа е 50 драма, но жената иска да ù напълни цялата кошница, за да я продаде на бай Иван. Заради спора им около тях се натрупват много хора и въпреки протестите на Кедито, калфата праща на селянката три оки и три юза, но я̀ излъгва в пресмятането и броенето на парите. Мемоарният разказ на Вапцов за пазара пресъздава динамиката в градския живот. Чрез диалогът авторът скъсява дистанцията на времето между историческото минало и читателя.
Във в. „Възход“ от 19 декември 1936 г. отново се акцентира върху темата за пазарния площад, в статия озаглавена „Пазарният площад гараж ли е?“. В нея авторът уточнява, че той „е бил и остава единствения централен площад за нашия град“, който преди около два месеца е павиран с малки каменни блокчета. За подобренията и украсата му „големи заслуги“ имат общинските власти. Ганчев констатира: „ … най-сетне нашият град се сдоби с горе-долу един хубав и красив площад“, заобиколен с модерни постройки и „заслужено може да носи името си градски площад на едно индустриално и културно Габрово.“
Картичка „Габрово. Кметството. Пазарния площад.“, 1931 г.
Пазарният площад е като „истински гараж“ на файтони, автомобили и той е засенчван “от безмисленото съществуване на висока гола кула“ – градския часовник. Пожеланието е общинските управници да създадат наредба, с която ще определят други места за спиране и пренощуване на превозните средства.
Радослав Бумов уточнява, че има и трети габровски пазар, наричан Житният пазар, който се намира на мегдана на Средната махала, нагоре по течението на Янтра. Обменната търговия е жито, папур, просо, овес, папурено и пшеничено брашно, по дюкяните се настаняват търговци на брашна и зърнени храни. Бумов разказва конкретно и за габровския зевзег и амбулантен търговец Досю Комсала.
„Житният пазар“ на ул. „Николаевска“, 20-те години на ХХ век
Габровските пазар има своето запазено място в живота на габровци още от края на XIX век и след Освобождението, тъй като е част от техният ареал. В миналото Мъжкият, Женският и Житният пазар са част от традицията и популярно място за предлагане на най-разнообразна продукция в Габрово. Пазарът като част от градската среда е явление, което е запазено и до днес, въпреки че е променена функцията му, градското пространство и социалните групи, които го посещават.
Автор: Ирена Узунова, уредник в РИМ – Габрово