Според православния календар на 12 декември празнуваме Св. Спиридон, който е един от най-великите светци и чудотворци, роден на остров Кипър през IV в. В детските си години е овчар, по-късно се жени, овдовява и се отдава на благодеяния: помага на бедни, храни сираци, приема странници, изцелява болни. При управлението на Константин Велики, заради добродетелния си живот, е избран за епископ на град Тримитунт. Св. Спиридон се прочува с лечителските си способности, поради което е почитан от бедни християни, знатни чиновници и царе. Занимава се със земеделие и при суша измолва от Бога дъжд.
Св. Спиридон доживява дълбока старост, но узнава за близката си смърт, докато жъне своята нива. През 350 г. почива и го погребват в Тримитунт, през VII в. мощите му са пренесени в Константинопол, а по-късно на остров Корфу. На гроба му стават чудеса и християните търсят там спасение и изцеление за болките си.
Учителят Христо Н. Даскалов записва в „Празници и обичаи в Тревненско“, че Св. Спиридон се празнува на 12 декември от три еснафа, изяснявайки защо светецът е техен патрон. Чехларите го почитат, тъй като „светията съживил коня и катъра си, като ги били заклали; коюмджиите (златари) – защото обърнал змията в злато, а грънчарите – защото доказал с керемидата единството на св. Троица.“
Регионален исторически музей – Габрово съхранява спомени за честванията на религиозните и народни празници в с. Бичкиня (днес квартал), чиито източник е Иван Савчев Цанков от Габрово, като авторът черпи сведения и от календар за 1907 г. Според тях Св. Спиридон се празнува на 12 декември, но Цанков смесва личността му с родения през първата половина на XVIII в. български духовник и просветен деец Спиридон Габровски, написал втората възрожденска история след Паисиевата – „История во кратце о болгарском народе словенском“. Цанков разказва как Св. Спиридон е почитан като патрон на обущарството, сарашкото и кожарското съсловие в Габровско, и че стотици местни занаятчии – собственици, майстори, калфи, чираци, присъстват на църковната служба в чест на светеца. След това начело на духовата музика те минават по улиците на града, а следобед и вечерта продължават да се чуват свирни, песни и олелия в домовете на празнуващите занаятчии.
Габровската преса също информира как се чества Св. Спиридон като патронен светец на обущари, чехлари, куюмджии, грънчари, тухладжии, бакърджии и други. Най-ранната статия за тукашното празнуване е от 27 декември 1924 г. В. „Известия на Габровската народна библиотека „Априлов – Палаузов“ в статията „Еснафски празници“ отбелязва, че традицията на отделните занаятчии да празнуват своите патронни празници е напълно запазена. Обущарският еснаф отпразнувал своя патронен празник на 25 декември, а предния ден (24 декември) вечерта в театър „Априлов –Палаузов“ била устроена кино-вечеринка, която била посетена „неочаквано много“. Целият еснаф сутринта присъствал в църквата, след това се събрал в бюфета на театъра и шумно разменял мисли за тържеството. Настоятелството на библиотеката благодари за литературно-музикална вечер по повод патронния празник, от чийто приход била отделена сума за библиотеката.
Статия от 19 декември 1925 г. във в. „Родолюбец“ съобщава на гражданите, че големият празник на занаятчийството в Габрово – Св. Спиридон, ще се празнува на 25 (12 стар стил) декември от обущари, чехлари, грънчари, тухладжии, часовникари, златари, тенекеджии и бакърджии. Най-тържествено Св. Спиридон се чествал „от турско време още – до преди войните“. Всички занаятчии, калфи и чираци манифестирали под еснафските знамена, които „гордо“ се развявали в църквата, на площада и по улиците. Във всички църкви се устройвали парастаси, славословил се светеца и се молел да донесе берекет и добри печалби през годината. След като излизали от църквата, начело с музиката манифестацията продължавала с престой пред домовете на всички занаятчии, „които в този момент са правили дарения за общата каса“. „Радост е обземала всички този ден – и млади и стари“ – отбелязва авторът.
И тази година предвижданията са Св. Спиридон да се отпразнува най-тържествено. Обща комисия от представители на „празнуващите занаяти“ регламентира реда на протичането на тържествената част: във всички църкви се създава по един общ парастас, „поддържан от група занаятчии”. Занаятчии, калфи и чираци след отпуск с еснафските знамена се събират пред църквата „Св. Богородица“, откъдето започва „грандиозна манифестация“ и се закрива в театъра „Априлов – Палаузов“. Вечерта в театъра за занаятчиите и гостите се организира еснафска фамилиарна вечеринка.
Инициаторите на празника апелират към роболюбивите еснафи от града и околията да пропагандират празника и „окичени с ленти, да се наредят масово в стройните редици на празнующите занаятчии“.
Година по-късно (25 декември 1926 г.) в. „Известия“ публикува обява: „В събота 25 декември, занаятчии: обущари, грънчари и пр. имащи за свой патрон св. Спиридон уреждат вечеринка.“ Същият източник на 17 декември 1932 г. съобщава, че занаятчиите на 24 декември по случай професионалния си празник, чийто патрон е Св. Спиридон, устройват в салона на библиотеката кино-вечеринка.
На 31 декември 1928 г. „Първи български кожарски вестник“ информира как е празнуван патронният празник на занаятчията в някои български градове. Свети Спиридон е патронният празник на софийското обущарско сдружение, поради което преди обяд в църквата „Свети Спас“ се отслужва молебен. Начело с музика организацията заедно с ученици от чирашкото училище изнасят манифестация, която се закрива пред градското казино. В неговия салон се чества празникът на казиното, а събранието е открито от председателя на сдружението, който приветства обущарите. Към събитието се присъединяват и представители на Министерството на търговията, Търговско-индустриалната камара, Съюза на занаятчиите и професионалните сдружения, Софийска популярна банка, Занаятчийската проф. банка, местния комитет на занаятчийските сдружения и други. В салона на казиното е подготвена почерпка, а вечерта се дава вечеринка.
Патронният празник Св. Спиридон се празнува тържествено и от кожаро- обработвателното сдружение в Плевен, което е поздравено от представители на Съюза на занаятчийските сдружения. В Сливен най-тържествено празникът е отпразнуван от обущарското сдружение, където присъства секретарят на съюза. Габровското обущарско дружество също празнува патронния си празник „Св. Спиридон“. Преди него устройват кино-бална вечеринка, която е посетена масово, а на сутринта се отслужва литургия.
На 15 декември 1934 г. в. „Занаятчийска трибуна“ отбелязва, че обущарското, чехларското, грънчарското и металообработващото занаятчийски сдружения се готвят за тържествено отпразнуване на патронния си празник. Същото издание на 31 декември публикува статия със заглавие „Отпразнуване патронния празник „Св. Спиридон“ – 25 декември“. На специална комисия с членове от занаятчийските сдружения на обущари, чехлари, грънчари, златари, тенекеджии и медникари е възложена организацията на събитието, за да „направи всичко необходимо за тържественото и смислено празнуване“. Съобщава се, че на 24 декември – деня срещу Св. Спиридон е организирана литературно-музикална вечеринка в театъра „Априлов – Палаузов“, която е масово посетена. Веселата комедия „Лазарчо“ е особено добре изпълнена благодарение на убедителната игра на Кънчо Георгиев, в ролята на бай Лазар. Вечеринката завършва в три часа след полунощ с хора и танци.
На 25 декември 1934 г. занаятчиите от четирите занаятчийски сдружения празнуват Св. Спиридон, преминавайки с дружествени знамена и градска музика от Занаятчийския клуб до църквата „Св. Троица“, където се отслужва литургия и молебен по случай празника. Сред приключване на църковната служба, занаятчиите манифестират по градските улици. Шествието завършва със събрание в малкия салон на театъра „Априлов – Палаузов“, „който се оказва тесен да побере големия брой занаятчии“.
Празника открива председателят на общия комитет Милчо Иванов. Поздравителната реч на Васил Милчев от името на чехларското сдружение е за значението на патронния празник. Председателят на местния занаятчийски комитет Сава Върбов поздравява габровското занаятчийство и го призовава към стегнатост и дисциплина. Христо Патрунчев в качеството си на подпредседател на Популярна банка приветства присъстващите и уточнява, че банката „е единствения Кредитен институт, който подпомага занаятчийството производство, за това трябва да бъде пазена като зеницата на очите си от занаятчийското съсловие“. Поздравленията завършват с Иван Попиванов, Директор на Допълнителното занаятчийско училище и Димо Стефанов, редактор на в. „Занаятчийска трибуна“.
Председателят на събранието желае следващата година занаятчиите да участват още по-масово в отпразнуването на патронния празник и благодари за поздравленията, след което се състои обичайната почерпка по повод тържеството и настроението на празнуващите се повишава.
Две години по-късно на 28 декември 1936 г. в рубриката „Хроника“ на в. „Възход“ се съобщава, че в Габрово патронният празник Св. Спиридон на обущари, грънчари и др. занаятчии е отпразнуван от две групи. Гражданството останало с лошо впечатление, поради раздвоението им. Необходимо е занаятчийският съюз да помири двете воюващи крила.
На 12 декември 2025 г. отново припомняме за Св. Спиридон и как габровските занаятчии го празнуват, според публикации в габровския периодичен печат.
Автор: Ирена Узунова, уредник в РИМ – Габрово