130 години от създаването на Пивоварна фабрика „Бузлуджа“
На Илинден (20 юли, по Грегорианския календар) българските пивовари отбелязват професионалния си празник и смятат Св. пророк Илия за техен покровител.
За първи път бира в Габрово започва да се произвежда преди 130 г., а по българските земи се появява някъде в средата на XIX в. Непосредствено след Освобождението в България идват много чешки специалисти и започва промишлено производство на пиво. Първите фабрики са в Шумен, Русе, София, Лом. В Габрово бирата се доставя от Шуменската фабрика. Транспортира се в големи бъчви с животинска тяга – изключително бавно и трудоемко.
По-късно започва използване на стъклени бутилки, които се пълнят ръчно на място, тъй като транспортът им е доста скъп. Подобни бутилки с порцеланови капачета се използват до 50-те години на ХХ в., а и днес от някои марки бири. Бирата става популярна главно сред младите и по-интелигентни хора, които бързо свикват с горчивата течност. Тъй като е по-слабо алкохолна, към нея могат да посегнат и дамите. Започват да се появяват бирарии, които предлагат пиво с подходящи мезета.
Габровската пивоварна фабрика е основана през 1894 г. от съдружниците Стефан Милков (като представител на фирма „Й. Р. Цанков“), Янко Арнаудов, Ив. Н. Халачев и Влаю Гатев. Към 1898 г. фабриката се води собственост на „Я. С. Арнаудов & С-ие“. По-късно, след откупуване на дялове, към 1908 г. фабрика „Бузлуджа“ става изключителна собственост на „Й. Р. Цанков & С-ие“. Тя се е намирала на днешния бул. „Априлов“, който тогава още не е прокаран, в близост до стадион „Христо Ботев“ (откъм северния му вход). Тогава този район не е застроен и се намира извън града.
Управителят с част от работниците, пред Пивоварна фабрика „Бузлуджа“. 1912 г.
Първоначално производството на бира е примитивно – пивото се вари в големи казани, охлажда и отлежава под земята. Произведеното количество не може да конкурира другите фабрики, но има добър пласмент и фирмата е печеливша, особено след усъвършенстването на производството през 1909 г. Според рекламата, по качество бирата „Бузлуджа“ е превъзходна и би задоволила и най-взискателния вкус. Това се дължи на чистата, кристална балканска изворна вода, довеждана от Бакойския баир, а избите за отлежаване на бирата, са в естествени скали. Според днешните разбирания и стандарти бихме могли да я причислим към т.нар. крафт бири. В двора на фабриката е открит бюфет с градина, където се предлага отлежала бира, а в празнични дни свири музика.
Пивоварна „Бузлуджа“ в Габрово след отварянето на бул. „Априлов“. 20-те год. на ХХ в.
Към 1909 г. производството се модернизира – инсталира се парна машина и почти всички процеси се механизират. Помещенията за отлежаване се увеличават, старите съдове се заменят с нови, монтиран е първият в Габрово ледогенератор. Техническото управление се поема от нов майстор – Рудолф Халла. Управител на фирмата става Ст. Милков и фабриката започва да се развива в положителна посока.
Обявление на Пивоварна фабрика „Бузлуджа“ за даване под наем бюфета и градината при фабриката. Февр. 1897 г.
Фирмата инвестира в най-усъвършенствани апарати за филтриране и варене, за отлежаването на бирата. Убедително доказателство за развитието на фабриката са данните за производството: до 1909 г. то се движи от 3000 до 4500 хектолитра годишно, от 1909 до 1911 г. между 4500 – 5500 хектолитра и през 1911 – 1912 г. от 6000 до 8000 хектолитра. Доставени са специални бутилки, брандирани с релефен надпис „Пивоварна „Бузлуджа“ Габрово“. Дотогава бирата се „точи“ от бурета със специални помпи в стъклени халби.
Стефан Милков, управител на Пивоварна „Бузлуджа“. Рисунка от Г. Кашев, началото на ХХ в.
През 1910 г. съдружниците в бирената фабрика построяват в Габрово модерен хотел-ресторант на бул. „Априлов“, който по това време вече се е оформил. Наричат го казино „Бузлуджа“ – на името на пивоварната. Казиното има ресторант, бирария с градина, театрален салон и кино, модерно обзаведен хотел със собствено електрическо захранване и инсталирано осветление. За времето си това е най-луксозното заведение в града. В бирарията, естествено се сервира реномираната бира „Бузлуджа“.
Стъклена бутилка на Пивоварна фабрика „Бузлуджа“, за многократна употреба.
Казино „Бузлуджа“. 20-те години на ХХ в.
Към края на ХІХ в. в България има 27 пивоварни фабрики с различен капацитет на производство. След войните (1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г.) броят на пивоварните и производството на бира в България се увеличава. Започват да работят някои нови модерни фабрики (Стара Загора), други значително увеличават производството си („Шуменско пиво“ и фабриката на „Братя Прошек“ в София). Откриват се пивоварни и в други градове на страната. Тъй като производство на бира, която е сравнително евтина и популярна, нанася големи поражения на винарската индустрия в страната, правителството увеличава рязко акцизът върху бирата. Това положение силно застрашава оцеляването на бирените фабрики. На 3 април 1927 г. останалите 18 производители на пиво се обединяват в Пивоварен картел, който решава да се закрият 12 от фабриките, които да станат депозитни складове за продукцията на останалите шест. С това се слага край и на габровската пивоварна „Бузлуджа“ след 33 г. съществуване.
След закриването, фабрика „Бузлуджа“ се използва за различни цели – известно време там се помещава под наем железарската работилница на Симеон Гърнарев. Постепенно тя е изоставена и сградите ѝ започват да се рушат. Днес трудно може да се установи, къде точно се е намирала единствената габровска пивоварна.
През 30-те години на ХХ в. сградата на казино „Бузлуджа“ е закупена от Пенчо Семов. Тя е основно преустроена и подарена на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в памет на неговите родители. В нея е открито Стопанско училище на името на Радка Пенчо Семова, а по-късно и кино. След национализацията стопанското училище и киното се запазват. По-късно сградата е ремонтирана основно и приспособена за кино, което приема името „Майчина грижа“. След политическите промени през 1989 г. сградата е изоставена и постепенно започва да се руши. През 2008 г. е съборена и на нейно място е изграден съвременния МОЛ Габрово. Във фасадата му са пресъздадени архитектурни елементи от старата сграда.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово