За пръв път в Габрово е отпразнуван денят на славянските просветители на 11 май 1859 г., съобщава „Цариградски вестник“ на 13 май 1859 г. След Освобождението в Габрово 11 май продължава редовно да се отбелязва по традиция. За първи път Регионален исторически музей – Габрово представя документи, които са свързани с честването на славянската писменост и делото на Кирил и Методий. Двете Обявления (9 май 1894 г. и 22 май 1924 г.) са свидетелство за отношението на местната власт към писмеността, културата и подрастващото поколение, а спомените на отделни личности потвърждават, че има традиция и приемственост в празничния цикъл.
Обявление № 2614 на Габровското градско общинско управление за отпразнуване празника на славянските просветители, Габрово, 9 май 1894 г.
С Обявление № 2614 от 9 май 1894 г. на Габровското градско Общинско Управление се уведомяват сънародниците, че на 11 май с. г. „ще се отпразнува паметта на Славяно-Българските просветители Кирила и Методия“. Гражданите са приканени „без разлика, на пол и възраст да вземат най-живо участие в отпразнуването на тоя всенароден празник“. Градския кмет Ц.[анко] В.[асилев] Дюзтабанов и секретар Хр. [исто] Попов публикуват двудневна тържествената програма. На 10 май 1894 г. учители и ученици от мъжката и Девическата гимназии, от основните училища ще отидат на вечерня в църквата „Св. Богородица“. В празничния ден 11 май с. г. домовете на габровци са украсени с флагове. На литургията в църквата „Св. Богородица“ присъстват ученици, ученички и учители. След като излизат от храма, шест ученички в бели дрехи, с трикольорни шарфове носят портрета на „Св. Кирил и Методий, следвани от певческият хор, духовенството, народът, а от двете страни на улицата се нареждат ученичките отдясно, а учениците отляво. Еснафите минават през главната улица, каменния мост, ул. „Скобелевска, бул. „Априлов“ и през северния вход на Държавната Априловска Гимназия, влизат в двора ѝ, където духовенството извършва водосвет и „ще държи съответсвоюща на тържеството реч“. Процесията от мъжката гимназия преминава през Баев мост, уличка 6-та, Опълченска улица и отива в Девическата гимназия. След което публиката се насочва към градския салон, „гдето ще пее хор от ученички“.
Обявление № 3709 на Габровското градско общинско управление за отпразнуване празника на славянските просветители, Габрово, 22 май 1924 г.
30 години по-късно празнуването не е по-малко тържествено, както ни съобщава Обявление № 3709 от 22 май 1924 г., издадено от кмета Илия Кожухаров и секретар Т. Балканджиев и съхранено в Регионален исторически музей – Габрово. По случай 24 май е обявена програма, в която всички граждани и гражданки са поканени да участват в събитията. Общинското управление разгласява, че празникът се възвестява с тържествено биене на църковните камбани към 6 часа, а домовете се окичват с народни знамена. С музика знамената на подофицерството, офицерството, поборничество и опълченство в 8 часа са донесени в общината, където се събират всички културни, просветни и други дружества, граждани. Всички с трикольори отиват в съборната църква, където се отслужва след литургията панихида за починалите благодетели на Габровските училища, която свършва в 9 ½ часа сутринта. От двете страни по продължение на ул. „Радецка“ към 9 часа се нареждат ученици от Априловска гимназия, прогимназията, техническо училище „Д-р х. Василиади“, ученици от основните училища. След панахидата шествието тръгва в 9 ½ ч., като последователно са подредени ученици, юнаци, музика, запасни офицери и подофицери, дружества със знамена, еснафски знамена, хоругвите, певчески хор, духовенство и народа. Шествието преминава по ул. „Радецка“ през моста „Игото“, ул. „Скобелевска“, моста „Драгоман“ [днес Грънчарски мост], „Априловския булевард“ и отива в двора на Априловска гимназия. В павилиона се извършва водосвет, след свършването му се произнася реч, декламации и хор, свири музика, играе се хоро до 11 ½ часа, след което се отнасят знамената. След обяд в 2 ½ ч. ученици от Априловска гимназия и юнаците тръгват начело с музиката, минават покрай горнокрайското училище, смесената прогимназия, основните училища, които ги причакват отпред и в училищните дворове. След което всички отиват в местността „Падалото“, където народното веселие продължава до 7 ½ часа след обяд. Гражданите се събират на пазарния площад в 2 ½ ч. и се присъединяват към манифестацията. Обявлението от 22 май 1924 г. уточнява, че ако времето е лошо молебенът се извършва в коридора на гимназията, „шествието не става и на „Падало“ не се ходи“. Документите доказват значението на празника, всенародния му характер и най-вече неговата обединяваща роля в живота на габровци.
Манифестация на деца с униформи, ул. „Скобелевка“, Габрово, 20-те години на XX век
В следосвобожденския печат също са публикувани статии, отразяващи важноста на 24 май за националното самосъзнание на българския народ. Във в. „Габровски ек“ на 22 май 1937 г. се съобщава програмата за празника на славянската писменост. Тържествата са в два последователни дни, като на 23 с. м. ще се състои голямо факелно шествие от 8,30 ч. вечерта „от учащата се младеж с илюминации и плакати от азбуката“. Обявява се, че манифестацията тръгва от „Св. Богородица“ по всички главни улици и привършва пред новия паметник на „Априлов“, където се извършва молебен. След литературните номера и произнесената реч, знаменосците предават знамената на новите, а участниците минават церемониал пред паметника. Народното веселие е след обяд в двора на гимназията и пред театъра. На тържеството ще участва и стопанското училище с новата духова музика.
Група учители на излет около Габрово по случай празника на просветата „Кирил и Методий“, 1900 г.
На 29 май 1937 г. същият седмичник информира „Как се чествува Св. Св. Кирил и Методий в града и околията“. Габровци тържествено отбелязват масовото участие, „което взе целокупното гражданство на общонародния просветен празник“. Предния ден 23 май вечерта е факелна манифестация, в която участват горните класове на гимназията. Те минават като шпалир между ученици по главната улица, а факелното бягане с четирима участници от различни класове е спечелено от състезателят от осми клас. След манифестацията, в която участват всички училища, пред паметника на Априлов се отслужва панихида и се произнася реч за значението на празника. При предаването на старите знамена на новите знаменосци директорът на техническото училище държи прочувствено слово и се декламира на старобългарски език „Азбучна молитва“ от епископ Константин и „О, писменах“ от Черноризец Храбър. За учениците церемонията приключва след минаването им пред официалните гости и гражданството. Девическото професионално училище за първи път излиза да манифестира със своя фанфарна музика, купена и подарена от индустриалеца Пенчо Семов. При шествието гражданството бурно ги аплодира, тъй като държат „първенство по своята дисциплина и стегнатост“. Следобед в един от салоните на гимназията е открита изложба от изработени предмети от ученичките. През 1937 г. в Габровска околия (село Бичкиня и хаджи Цонев мост) 24 май „минава при голяма тържественост сред учащите се“, а населението взема масово участие.
Групова фотография по повод Деня на славянската писменост и култура, 1935-1940 година
През м. май 1937 г. в-к „Възход“ съобщава, че празникът на равноапостолите се чества тържествено от учащите в Габрово. Девическото професионално училище го отбелязва с внушителната манифестация. Впечатлението от новата фанфарна музика на професионалното училище при дружество „Майчина грижа“ е отлично, защото изпълнението на момичетата, „облечени с вкус в еднаква изящна униформа“, е поразително. При паметника на Априлов директорите на гимназията и техническото училище произнасят речи по случай празника на славянските равноапостоли. Във в. „Възход“ на 19 май 1937 г. статия със заглавие „Светите равноапостоли“ отбелязва, че празникът се чества в цялата страна от „учащата се младеж и целия български народ“. Благодарение на писмеността, българите оцеляват като отделна нация със своя език, култура и държава. През 1944 г. същият източник съобщава, че 24 май се празнува „едновременно като народен, църковен, държавен“. В статията, озаглавена „Всенароден празник“, се уточнява: „Народът в Светите братя вижда своите покровители в беди и нещастия, черквата – светци, държавата – просветители“. Честван е най-много от учащата се младеж, а чрез културния напредък се достига до свобода и благополучие.
Манифестация по повод Деня на славянската писменост и култура в Габрово. В центъра група деца с фанфари с учителя по музика от АГ П. Чаракчиев, а момиченцето в средата е Ирина Данкова, 1943 г.
Чрез личните разкази на известни габровци лекарят Константин Вапцов, Стефан Александров, Божидар Карагьозов се открива пълната картина за празнуването на 24 май. В спомените им за празника на Кирил и Методий се споменава, че след края на манифестацията учениците получават като подарък от Общината безплатно по едно кравайче или от техните учители. Божидар Карагьозов споделя, че в приготовленията за празника и самата манифестация няма нищо ново. За разлика от днес, следобед той със своите съученици отива отново в училището, където получават безплатно сусамено кравайче, правят си общи снимки и отиват в двора на Априловската гимназия, където духовите музики на Техническото училище и гимназията свирят хора и маршове, а малките играят хора със специални стъпки. Въпреки навалицата и шума, участниците в събитието могат да си купят бонбони, шоколади, семки.
С манифестация днес за 165-ти път отново ще отпразнуваме 24 май – Денят на славянската писменост и култура в Габрово. За празнуването му през периода 1894 – 1944 г. има сведения в периодичния печат и съхранените документи.
Автор: Ирена Узунова, Регионален исторически музей – Габрово