Обществени събития:
На 3 март в слънчевия пролетен ден по улиците на града се развяват многобройни български трибагреника. Габровци празнуват свободата на Царство България. С национални маршове и под знамената на своите организации, запасните офицери и подофицери, остарелите опълченци и поборници, членовете на дружествата „Сливница“ и ловното, под звуците на духовата музика тържествено преминават през града. Тръгвайки от ул. „Николаевска“, по Априловски булевард, ул. „Скобелевска“ и ул. „Радецка“, те се спират през храм „Успение Богородично“. Тук се отслужва тържествен молебен. „Присъстваха градоначалника Ст. Андрейчев, Кмета на града, запасни офицери и подофицери, гражданството, началниците на обществени учреждения, директорите и учителите на всички учебни заведения, учащите се от Априловската гимназия, градската прогимназия, техническото училище „Д-р Василияди“ и др.“ След молебена тържествена реч произнася Симеон Топузанов – представител на федерацията на запасните офицери. Изпратена е поздравителна телеграма до Царя.
Поборници и опълченци от Габровско, на първия ред (четвърти от дясно наляво кмета Илия Кожухаров)
На 15 март (събота) в Габрово се чества Тодоровден, „празнуван от конярите според стария обичай. Конярите, начело с музиката, на своите коне, направиха голяма манифестация из улиците на града“. С народна музика и български маршове те преминават през улиците на града, приветствани от гражданите с гръмогласно „Ура!“. Празникът привършва към 11 часа и започва веселата част – празненство за здравето на именниците.
В празника участват и габровските пожарникари с конете си
От страниците на вестника на 29 март 1924 г. се оповестява новината, че габровецът Паскал Паскалев е избран за кмет на столицата. Той е виден общественик, адвокат, бивш член на Демократическата партия и настоящ на Демократичния сговор. Изпратени са поздравления от името на вестник „Родолюбец“.
Паскал Паскалев
На 30 март 1924 г. внезапно министърът на финансите Петър Тодоров прави посещение в Габрово. Придружен е от Търновския окръжен управител и както констатира редакторът на вестника, „въпреки неудобното време и липсата на официална разгласа (тъй като министъра дойде към 5 часа след пладне) салона на театъра се изпълни с множество граждани“. П. Тодоров изнася реч за политическото и финансово състояние на страната.
Културни събития:
- 1 март федерацията на запасните офицери и подофицери в Габрово организира с благотворителна цел литературно-музикална вечеринка в театъра. Участва духов оркестър, оркестърът на театъра, рецитал изнасят запасният подполковник П. Заимов и Симеон Топузанов. Част от приходите са за македонските бежанци. Поканени са да присъстват опълченците и поборниците от Габрово, като почетни гости;
- 2 март музикално-литературното дружество изнася концерт под диригентството на г-н Князев;
- 16 март детска музикална китка „Веселинка“ с ръководител Христо Мянков провежда литературно-музикална забава в полза на фонд „Сцена при театъра“ – изпълнения на детски хор с ансамбъл, декламации и др.;
- 18, 19 и 20 март 1924 г. писателят Константин Мутафов, чийто родов корен е от Трявна, изнася три беседи пред габровското гражданство на теми „Катастрофите“, „Бъдещето на България“ и „Българската жена“;
Константин Мутафов с децата си Стоянка и Румен Мутафови
Източник: 24 часа
https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/7252335
- 20 март в Габрово пристига Македонският театър под ръководството на писателя – драматург Войводан Чернодрински. На същия и следващия ден те представят пиесите „Кървава македонска сватба“, „Зло за зло“ и „Рецепта против тъщите“.
Пролетен призив от туриста Христо Врабчев за развитието на пешеходния туризъм е отправен от страниците на вестника: „В неделните, празнични и ваканционни дни – нарамили раниците нека тръгнем, и всички на волност с буйни песни на длъж и на шир низ родните поля, нагоре към снежните върхове…“. От 9 до 16 март младежкото туристическо дружество „Градище“ организира агитационна седмица, която ще завършва с туристическо утро в театъра.
Сред природата
На 29 март 1924 г. се провежда балетно-танцувална вечеринка, организирана от дружество „Юнак“.
Учителят Петър Събев продължава своята рубрика „Беседа с родителите и споделя: „Много родители не държат сметка какво говорят и какво вършат пред своите деца. Най-малките неприятности ги афектират и те псуват с гнусни думи и изливат отровен гняв пред малките си деца.““ (нещо различно между 1924 г. и 2024 г. ? – б.а.).
На 22 март 1924 адвокатът Симеон Топузанов, редактор на вестник „Родолюбец“ с тревога сигнализира за настъпилото маловодие на река Янтра: „Основната пружина на индустриалния напредък на нашия град се крие във водите на Янтра…Гледайки днес намалените ѝ и бих казал изтощени от непосилна работа води на Янтра, ние си спомняме в не много далечното минало нейната необуздаема сила и оглушителен шум с който нейни буйните някога води заливаха бреговете ѝ….Вслушвайки се днес в меланхолния и затихващ ромон на нейните оскъдни води, ние долавяме скрития укор на ограбената от ненаситния човек Янтра…“. В заключение той апелира Индустриалният съюз в Габрово да поеме инициативата да се предприемат мерки за предотвратяване изсичането на горите и мерки за опазването им, да се изготви план за залесяване на поречието на жизненоважната за града река. (и преди 100 години и днес проблемът е един и същ – б.а.)
С призив за посещение на музея при Историографическо дружество – Габрово (чийто приемник днес е Регионален исторически музей) ще завършим кратката ретроспекция от 1924 г.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово