Сирни Заговезни е традиционен празник, който изменя датата си спрямо Великден и винаги се чества в неделя. В Габрово е особено спазван, тъй като е свързан с почитане и уважение на родители, по-възрастни, кръстника. Кумците посещават задължително кръстника, защото му засвидетелстват своето уважение, искат прошка, целуват му ръка, пожелават леки пости и с поклон му поднасят торта, бяла или тахан халва, торун (голям портокал), сухо ядене (печена кокошка и луканка), вино, ракия. След гощавката кръстникът задължително връща дар, с който обявява прошката и благословията си.
Трапезата обикновено е отрупана от различни ястия – бяла, тахан халва, торун, сладкиш и торта. Преди вечеря прошка се иска от по-възрастните баба, дядо, майка, баща, на по-големите братя и сестри и се целуват ръце. Опрощават се грешките през цялата година, волни или неволни. Голяма радост за децата по време на вечерята е т. нар. „хамкване“. Бяла халва се завързва за конец за тавана, разлюляват я и всички се мъчат да си отхапят със зъби от нея, без да я хващат с ръце. Поверието е, че който успее да хване халвата ще му е сладък животът, ще е късметлия и във всичко ще му върви. В повечето домове след вечерята гърмят пушки, бомбички, фишеци, защото зимата си отива и идва пролетта, за предпазване от зли сили, болести, бълхи или за плодородие. След вечерята „заговезни“ някой шегобийци се преобличат, маскират, за да забавляват гостите, някой от тях посещава и съседите си.
В. Генчев със свои съученици в ученическата кооп. гостилница на Сирни Заговезни, в VII клас, Търново, 23 февруари 1936 г.
Стефан Александров в книгата „Спомени за Лъката“ пише, че Сирни заговезни започват през февруари и завършват до Великден. Той уточнява, че след вечерята има карнавал от маскирани и зрители, обикновено по главната улица от „Конашкия мост“ до „Баев мост“. Лекарят Константин Вапцов също споменава, че Падало „играеше голяма роля в живота на Габрово“. В града по време на Сирни Заговезни цялата околия идва на пазар, а по обяд на събор. Радослав Бумов в книгата си „Бодкаджии“ отбелязва, че трапезата на Сирни Заговезни е подредена от стопанката и другите жени, а мъжете пият греяна ракия с аромат на карамфил, чер пипер, бучка захар, без да се чукат, като благославят: „Хайде наздраве! … Леки пости, тежки кярове! …“. В Габрово вечерта обикновено завършва с баница, която домакинята изпича в пещта. Малчуганите „нацапват лицата си с каквото им падне под ръка, мустаци си изписват с вакса и въглени, бради от вълна си лепват, скъсана вехта шапка или проскубан калпак на главата си нахлупват“. За костюми ползват обърнати наопаки кожуси и износени дрехи и с фалшиви очила от тел на носовете, прегърбени като старци и бабички, с тояжка или потрошен чадър обикалят на групи съседските къщи. За да не ги разпознаят, обикновено мълчат, но възрастните ги разпитват, хвалят маските и им предлагат лакомства от трапезата (орехи и пестил, сушени плодове, стафиди, с бяла орехова халва).
Сирни Заговезни – Петър, Колчо и Райна Кедеви – деца на Стефан Николов Кедев, 1935 г.
Иван Савчев Цанков също описва празнуването на Сирни Заговезни в с. Бичкиня (сега квартал в Габрово). По традиция кумците посещават кръстника, като за него носят голям торун, за кръстницата – портокал, за останалите членове на семейството – лимон. Те им целуват ръка, а кръстниците ги благославят и взаимно си пожелават „сладки заговезни и леки пости“. Габровци всяка година спазват обреда, но днес портокала и лимона са заменени с торта. На вечеря се събира целият род или комшийски семейства и се подготвя богата трапеза: печен пуяк, печени кокошки, баница, луканка, баклава, бяла халва с орехи. Преди да започне празненството всички си целуват ръце и си пожелават „сладки заговезни и 50-дневни пости“. Преди вечерята мъжете пият „топла ракия“, на самата вечеря и след нея – вино, а жената и децата боза и пивоквас. След прибирането на трапезата „идваше ред на веселбата“. На един дълъг конец връзват бяла халва, окачват ̀я и започват да въртят в кръг парчето, а децата се стремят да захванат халвата със скръстени на гърба ръце, но не успяват, протягат ръка към него и го захапват. След като приключват, майките им отиват в другата стая, измиват лицата и косите и им помагат да се маскират с направените от тях маски. Децата се връщат при възрастните, пеят и ги плашат или разсмиват. Маскираните посещават комшийски семейства, дори и възрастните започват да се маскират и забавляват до полунощ.
Преди Втората световна война в Габрово е създадена традиция след вечерята на Сирни Заговезни граждани да излизат на разходка по главната улица, за да гледат и да се смеят на маскираните. Седмици преди Заговезни лекари, търговци, архитекти, служители не жалят средства и труд, за да приготвят уникални маски и костюми за карнавала. Обикновено маскираните си слагат на очите оформено парче плат от кадифе, на което са изрязани две дупки за очите, завързано с панделка отзад на главата. Много разнообразни са костюмите им: мъжете се обличат като казаци, цигани, турци, руски князе, махараджи, офицери, коминочистач, моряк, ходжа, граф, габровски чорбаджия, а жените – като японка, негърка, селянка, циганка, слугиня, кадъна, индийска принцеса, градска носия. Шествието продължава по няколко часа от църквата „Св. Богородица“ до пазарния площад, след 12 часа през нощта „почти всички маскирани сваляха маските и „домината“.
Кою Янков в книгата „Пролет в Габрово“ си спомня и за „най-тържественото честване“ на Сирни Заговезни в габровския дом. На домакина на гости му идват по 2-3 семейства, роднини, комшии. Трапезата е отрупана с натурално вино, сливова ракия, соди, лимонади, пивокваси, сайдери, тави и гювечи с печени свински ребра, със зеле и картофи, кокошки печени и варени, обикновени и вити баници. Янков уточнява, че разказаният спомен за Сирни Заговезни е от неговите детски години, тъй като „нея вечер бяхме героите и главните артисти“ и описва т.нар. „хамкване“. Докато възрастните пеят песни, играят ръченици, нощта минава. Сирни Заговезни в Габрово се свързва и с неорганизирано маскено шествие, в което всеки участва „според своите лични разбирания и вкус съчиняваше маскарадния си тоалет“, а маските са изработвани за съответния костюм.
Чрез изследванията за Сирни Заговезни в Габрово на Радослав Бумов, Татяна Цанкова, доц. Ангел Гоев и Стефан Моллов е отразена местната обредност, а спомените на очевидци придават автентичния поглед на разказвача и спецификата на времето, в което живее. Днес габровци задължително продължават да искат прошка на Сирни Заговезни от роднини, по-възрастни и кръстници, не само с думи, а и със символи.
Автор: Ирена Узунова, Регионален исторически музей – Габрово