100 години назад – Габрово, февруари 1924 г.
(интересни и любопитни новини от нашия град)

Разгръщайки страниците на габровския вестник „Родолюбец“ (за политика, промишленост и информация), разбираме какви събития са се случили в културния и обществен живот в града. Ще узнаем в кои градове в страната има организирани общества на габровци, живеещи с огромна любов и носталгия към родния град. Ще срещнете някои стари и забравени думи и изрази, които днес ни звучат смешно и странно.

Обществени събития:

На 9 февруари 1924 г. преди обед в един от салоните на казино „Бузлуджа“ градското бюро на Демократическия сговор е „свикало на събрание по видните политически приятели на Сговора от селата и околията“. При препълнен салон събранието е открито от Кольо Станчев, който предоставя думата на Еким Топузанов, за да представи общото политическо състояние в страната.

Еким Топузанов

Роден на 22 април 1887 година в Севлиево в семейство на габровци – поборника Христо Митев Топузанов и Васила Цанкова Чехларова. Кръстен е на вуйчо си Еким Цанков – организатор и ръководител на Габровското въстание.

Еким расте в Габрово, тук завършва гимназиално образование. Учи в правния факултет на Софийския университет, дипломира се през 1912 г. Работи като юрист в различни населени места, участва в Балканската и Първата световна война. От 1920 г. се установява в Габрово.

В периода октомври 1921 г. до март 1923 г. е кмет на Габровската градска община.

Създава семейство с Йордана (Данка) Христова Лулева и отглежда три дъщери. Венчават се на 24 февруари 1924 г.

Член е на Демократическата партия, секретар на Демократическия сговор в София в първото правителство на Андрей Ляпчев, народен представител в ХХV Обикновено народно събрание (1940 – 1944 г.)

След преврата на 9 септември 1944 г. известният адвокат и общественик внезапно изчезва.

На 16 октомври 1944 година е съставен акт за смъртта на Еким Топузанов, като убит от неизвестни лица на 13 октомври с. г. в землището на с. Дядо Страт (дн. Донино).

Извънредно заседание на Габровския общински съвет се провежда в театъра на 12 и 13 февруари 1924 г., на което е приет първият допълнителен бюджет на Общината. Решено е заплатите на общинските служители да се приравнят с тези на държавните от 1 април 1923/1924 г. финансова година. На същото заседание е взето решение да се доставят „500 погонни* метра железни галванизирани тръби за направата на водопровод за доставка на чиста питейна вода за горната част на града“. Одобрена е молбата на индустриалеца Иван хаджи Беров за отпускане на кредит с намалена лихва за възстановяване на опожарената му фабрика. Молбата на група граждани живеещи на пазарния площад, възразяващи против регулацията в техния квартал, която предизвикала оживени дебати, е оставена без последствие.

Изработена е паметна плоча – паметник за убития на 9 юни 1923 г. габровски гражданин Еким Мичковец. Тя е от черен мрамор с монтирана негова снимка и изписано името му (б.а. – къде е днес, не е известно!).

На 10 февруари пред членовете на Юношеското туристическо дружество „Градище“ е изнесъл беседа на тема „Младежта и туризма“ председателят на Юношеския туристически съюз в България – габровецът Н. Шумков.

По повод рождения ден на Цар Борис III дружеството на запасните офицери и подофицери в Габрово изпраща поздравителна телеграма до Двореца.

Културни събития:

Развлеченията в дългите зимни февруарски вечери са вечеринките организирани от дружествата в Габрово, които се провеждат в салона на театралното здание – средище на културния живот в града.

Най-активни са членовете на дружество „Юнак“. На 2 февруари те заедно със струнен и духов оркестър провеждат първата за месеца вечеринка. Адвокатската и съдийската колегия в града на 9 февруари „дадоха вечеринка с литературно музикална и танцувална програма… Бяха изпълнени от оркестъра на театъра музикалните номера… Веселата част хора и танци в отлично настроение продължи до 3 часа след полунощ. Приходът от вечеринката е даден на нуждаещите се служащи при Габровския мирови съд.“ На 16 февруари дружеството на банковите чиновници и служещи съвместно с настоятелството на библиотека „Априлов-Палаузов“ организират „литературно музикална вечеринка с танцувален отдел… Приходът ще бъде за в полза на фонд „сцена“ при театъра“.

На следващия ден отново дружество „Юнак“ съвместно с военната музика на Казанлъшкия гарнизон „даде танц-концерт, а вечерта дружеството устрои за своите членове весела среща в малкия салон на театъра… Театралният салон бе украсен с красиви многоцветни гирлянди от тънка хартия на материя, която му предаваше празничен вид. Вечеринката бе открита с „Шуми Марица“, изпълнена от военната музика и посрещната с бурни аплодисменти и изслушана на крака от многобройната публика. Изпълниха се музикални номера и юнашки игри от юнаците, които направиха отлично впечатления сред присъстващите. Особено бурно беше акламирана ръченицата изпълнена от Н. Нанев, Ц. Конкилев и Еким Стоев и др. Почетни гости на бала бяха няколко господа офицера от казанлъшкия гарнизон. Веселата част и хора и танци, сред отлично настроение продължи до пет часа сутринта.“

На 23 февруари 1924 г. дружеството на банковите чиновници и настоятелството на библиотека „Априлов-Палаузов“ организират „литературно музикална вечеринка с танцувален отдел… Приходът ще бъде за в полза на фонд „сцена“ при театъра“.

На 24 февруари 1924 г. в сградата на театъра Музикалното дружеството в Габрово организира голям концерт на всички ансамбли – симфоничен, духов и хор. Програмата е следната:


Просветни статии също намират място на страниците на вестника. Народният учител Петър Събев се обръща към родителите с думите:

„Давайте възможност деца да играят колкото се може повече на чист въздух карай ти ги да тичат бият ако щете всеки период от живота на човека си иска своето периодът на детството искаш защото детето да се движи да играе колкото се може повече. Движението е необходимо за правилното развитие на също тъй, както му са необходими въздухът и светлината. С движението се усилва кръвообращението чието усилване е повече необходимо за детската възраст, отколкото във всяка друга… Лишени от светлина, въздух и движение, нашите деца, най-вече градските, израстват кекави** и безсилни…“ (проблемите при отглеждането на децата явно са едни и същи преди 100 години и сега – б.а.).

Активният турист Христо Врабчев агитира читателите за ползата от пешеходния туризъм:

„Няма друг клон от туризма, в който да се проявява тъй силно душевните качества на човека както при планинарството. Тук туриста бродещ из планините проявява: решителност, предприемчивост, запазване присъствие на духа, обмисляне, твърда воля, хладнокръвие, постоянство, издържливост, самосъзнание, чувство на ориентировка и прочие. Нищо друго не дарява толкова удоволствие наслада на човека както планинарството, тъй като природата не действа само на нашите естетически чувства но изобщо на психиката ни… В интелектуално отношение планинарството заячава характера, вродява самостоятелност… приучава за понасяне всички мъки лишения…“

Любопитни новини:

Интересен факт е, че 48 вестника от цялата страна са получаван в Габрово през 1924 г. Чрез пресата габровци следят какво се случва в другите общини и се стремят да се „равнят“ винаги с най-големите (днес информационния поток е по други канали-технологиите допринесоха на това, но дали ще остане физическа следа след като хартиения носител почти липсва? – б. а.).

През месец февруари е увеличена цената на хляба с 20 ст. – един килограм хляб се продава с цена 6,20 лв.

От страниците на вестника разбираме, че габровската колония във Враца носи името „Градище“ и наброява 120 души. На 17 февруари съвместно със севлиевци и търновци живущи в същия град устройват голям концерт – бал. Поканен е известен габровски виолонист – виртуоз Христо Мянков „да изпълни няколко номера“.

Габровската и тревненската колони в Бургас също организират своите другарски срещи през месец февруари в салона на габровеца Бобчев и изпращат телеграма до Кмета Кожухаров с прочувствени думите: „При милите спомени за родните места където пръв път са видели хубава и мила България и гдето духът на деди и прадеди им е завещал любов към Родината, ме натовариха чрез вас да предам на съгражданите им тяхните сърдечни поздрави, като ги уверите, че любовта към родните места е неизмерна.“ (хубава традиция, но днес почти на се практикува – б.а.)

И преди сто години 1924 е била високосна година.

* погонен метър – линеен метър (остаряло, от руски език)

** болнав, незакален, неиздръжлив физически

 

Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово