След Освобождението освен традиционното празнуване на Коледа и Нова година със семейството, габровци започват да водят светски живот, посещавайки организираните тържества от различни културни организации в града. Местният габровски вестник отразява кои обществени организации устройват Коледни и Новогодишни празници за първи път и каква е тяхната програма. Коледната елха, която е заемка от Централна Европа още от средата на XIX в., става основен елемент в празнуването на Коледа и присъства на тържествата на организациите. Освен че се правят възстановки на традиционната обредност, като основно обредно действащо лице се налага „дядо Коледа“, който раздава подаръците. В габровския вестник „Известия“ най-често срещаната информация за Коледни и Новогодишни тържества е свързана с традиционната новогодишна литературно-музикална вечеринка, организирана от библиотека „Априлов-Палаузов“, но появата и на други институции в града (Дружество „Майчина грижа“, Популярна банка, музикална дружба „Емануил Манолов“, Лигата на говорещите немски език в Габрово), които провеждат забави, е свидетелство за създаване на културно-обществени традиции.
Пенчо Сватов (в средата) със съпругата си Елена (вляво от него), семейството на сина му Стефан Сватов (вляво) пред къщата му и на двора зад тях украсена коледна елха, Габрово, 1909 г.
Дружество „Майчина грижа“ на 7 януари 1926 г. обявява, че устройва елха в Мъжката гимназия, съвместно с Младежко Християнско дружество, и умолява гражданите да изпратят подаръците на децата си в дома на председателката г-жа Андреева. За първи път местният вестник информира за Лигата на говорещите немски език в Габрово, която на 28 декември 1929 г. провежда „грандиозно коледно празненство“ в салона на театър „Априлов-Палаузов“, открито от председателят д-р Иван Пенчев. За децата е подредена коледна елха с „естетичност и художественост“. Управителното тяло и членките на Лигата са успели да създадат приятна обстановка за тържеството, а на самото празненство между присъстващите има „особена вежливост в маниерите помежду им – вежливост рядко позната на мен в нашите забави, вечеринки, утра и празненства – един особен израз на благородство“ споделя авторът. През 1930 г. за първи път във в. „Известия“, в раздел „Хроника“ е отбелязан „Бала на инженерите и архитектите“, които ще се проведе в събота на 20 декември с.г. Определен е като „най-сензационния за сезона, поради бляскавата и разнообразна програма“, която ще се изнесе на гражданството. На събитието присъстват инженери, търговско-индустриалните среди и просветни дейци.
За първи път през 1934 г. Популярна банка организира Коледно празненство с елха. Сутринта децата със своите близки се събират в залата на банката, където малчуганите са поздравени. Малките спестовничета са замолени да разправят на близките си и по-далечни другарчета за касичките на Популярна банка „и за голямата полза от „левчетата“, които тия касички набират, за да искат и те от своите близки да им вземат спестовни касички.“ Целта на събитието е да се пропагандира и поощри между децата добродетелта – спестовността – и „да се посвети един ден, специално за детската душа и сърце, като се изпълнят те с радост и топлота!“ Коледното празненство е в залата на долния етаж и в салона на горния етаж. Изнасят се литературни и музикални номера, допълвани от оркестъра на Габровското музикално дружество. Програмата се изпълнява от малките с усмивка, а доброто им настроение се предава и на възрастните. Празничното веселие изпълва целия преди обяд банковите помещения, а накрая на всички деца се раздават подаръци, като „Дядо Коледа“ обещава да дойде догодина пак, за да навести малките спестовничета. Въпреки че тържеството е за първи път, постига целта си, защото още на следващия ден много нови деца – спестовничета се явяват на касата на банката, да искат нови касички. Изданието информира, че през 1936 г. по случай новогодишните празници е подготвена специализирана изложба на детски играчки, изложена в книжарница „Наука“, в новооткрития за празниците магазин, намираща се на площада между първа прогимназия и църквата „Св. Троица“.
През 1938 г. в. „Утро“ отразява как музикална дружба „Емануил Манолов“ на 13 януари традиционно посреща новата година в Ловния дом. Забавата е открита под звуците на дружбения оркестър с „Шуми Марица“ и химна на Н. В. Царя, след което хорът изпълнява няколко български композиции. На празника присъства кметът на града Ст. Андрейчев, който е председател на организацията и поздравява хористите, като пожелава “на обединените музикални сили в града да работят с още по-голям ентусиазъм за преуспяването на музикалното дело в страната“. След 12 часа в полунощ музикалната дружба раздава на всички подаръци по повод Новата година, а инж. д-р Пожарлиев изпълнява две хубави композиции на цигулка. За отминалите народни традиции във в. „Утро“ се съобщава за първи път. След 12 ч. младите хористи и хористки изпълняват „от миналото народни песни за бъдещия им съпруг – ладваха се“, след което целият салон еква от безгрижни смехове при изваждане на пръстените, момент, който определя професията на бъдещия съпруг.
Издание на габровската народна библиотека „Априлов-Палаузов“ пише за традиционната общогражданска новогодишна литературно-музикална вечеринка, която настоятелството на библиотеката организира на 31 декември 1925 г. „с подбрани литературни и музикални номера, хора и танци и интересна весела лотария „ВЪЖДИЦА“, на която всички билети печелят“. Желанието на библиотеката е да спечели децата и от две-три години на Коледа устройва „Коледна елха“ за малчуганите от първоначалните училища. Освен безплатната забава, те получават „Коледни дарове“. Целта на организаторите е децата да преживеят един „радостен детски ден, ден на естетическа наслада, които ще запечатат в тяхната душа един мил спомен“, „Дядо Коледа“ ще ги поздрави със зеленина и ще ги зарадва с подаръци, „а утре когато станат възрастни ще им посочи библиотечното съкровище – книгите и ще им каже от тях да черпят познания за живота“. В раздел „Хроника“ на изданието се съобщава, че коледната забава е на първия ден на Коледа от 10 часа и учениците ще изпълнят литературно-музикална сценка „Бъдни вечер и посрещане коледарите“. Инициативите на библиотеката продължават през 1927 – 1936 г., като обикновено в програмата им участват любители артисти, които играят в пиеса „Самодиви“ от П. Ю. Тодоров, пиесата „Коледарче“ от Л. Бобевски, възстановки на обичая „Коледуване“, а Габровският Общински театър поставя пиесата „Края на една любов“. Оркестърът на театъра изнася музикални номера. Библиотеката разиграва традиционната си новогодишна лотария и с набраните средства закупува книги. Обикновено в програмата участва детският хор на Първа прогимназия и оркестърът на Керков, които изпълняват подбрани литературни и музикални номера.
Други спомени споделят семейното честване на новогодишните празници. Божидар Карагьозов в книгата „Хроника на моя живот“ също разказва за своите ученически години и за писмата до дядо си Васил от 6 януари 1935 г. Карагьозов детайлно обяснява: „След това отклонение се връщам в ония години, когато Нова година не съвпадаше с църковната – Васильовден. Няколко дни след нея в навечерието на Коледа започваше коледната зимна ваканция. Тя траеше две седмици и включваше в себе си религиозните празници: Васильовден (14.I.) и Богоявление (19.I.)“ Дните преди Коледа са наситени с усилена дейност от къщен характер, но Божидар доброволно преди Коледа помага в домакинската работа за приготвяне на домашни наденици. Рецептата е стара – черва, мляно и кълцано свинско месо, подправки, смесване и след отлежаване на сместа пълнене на червата. Карагьозов информира, че „няма да споделям – нищо ново“ по технологията на приготвяне, но последната операция – пълненето на червата и навръзването им го извършват той и брат му под надзора на майка им. Следва най-любимото им занимание по Коледа – подреждането на коледната елха, защото създава атмосфера на празнично настроение. Младежът описва деня преди Коледа, т.е. Бъдни вечер, където по стар български обичай се слагат традиционни ястия: боб, жито и ошав (компот от сушени сливи, круши) и пита (хляб) с набодена в него свещ. Баща му прикъдява със съответната глинена или метална кадилница, „която димеше и придаваше на ритуала специфичния мирис на църква“. След кратка молитва Божидар и неговият родител обхождат цялата къща и тавана, за да прикадят. След вечеря е най-чакания момент – запалването на елхата и вземането на поставените под нея подаръци. По улиците става оживено и романтично и идват коледари самостоятелно и организирано. След църквата, на първия ден след Коледа се отговява и се пече първата наденица и свинска пържола. Карагьозов констатира, че „масовото движение по улиците“ са визитите на коледари и „честване имените дни на Христовците“.
Д-р Константин Вапцов в спомените „Габрово след Освобождението“ пише, че като хлапе купува „от Джандана за петаче по Коледа употребявани карти“ и по цели дни играят „някъде вкъщи“. Родителите им се радват, защото са се прибрали, „не скитат по градинките и бахчиите да крадем краставиците и плодовете на хората.“
Благодарение на в. „Известия“ не само придобиваме представа как габровци празнуват Коледа и Нова година след Освобождението, но и за тяхната благотворителна дейност и пожелания за светлите християнски празници. Спомените разказват за отминалите години, християнските ценности и традиции, които всеки габровец и българин спазва.
Автор: Ирена Узунова, уредник в Регионален исторически музей – Габрово