СПОМЕН ЗА ГЕН. НИКОЛА ПЕТРОВ – БАЛКАНЕЦА, ПЪРВИЯТ ГАБРОВСКИ ГЕНЕРАЛ

По случай 165 години от рождението и 115 години от смъртта му

В спомените на своите съвременници той е един от най-популярните и обичани военачалници в тогавашната млада българска войска. Наричат го „Балканеца”, защото дълги години командва Балканския полк и Балканската дивизия, разположена в Сливен. По природа генерал Петров е роден за воин – притежава внушителна външност и силен глас, всички качества у него са на лице и хармонично съчетани.

Никола Петров е роден на 6 декември 1858 г. в колиби Тодоровци, Габровско като пети син в семейството. Брат му Стоян, търговец на дърводелски изделия в Габрово, го прибира при себе си да му помага. Учи в Габровската гимназия, когато е заподозрян, че пренася барут и оръжие, складирани в дюкяна на брат му, при подготовката на Априлското въстание. Подозрението се засилвало още и от това, че другият му брат Христо е в четата на Цанко Дюстабанов. През м. май 1876 г. Никола Петров взема участие в събитията около с. Новата махла, Габровско. Заловен е и прекарва три месеца в Търновския затвор. Осъден на смърт, той е спасен от международна комисия на Великите сили. Завръща се в Габрово под поръчителство, но скоро успява да избяга в Румъния. Щом в началото на 1877 г. започва формиране на Българското опълчение, Никола Петров постъпва във 2-ра опълченска дружина.

От 17 до 20 юни 1877 г. той се бие при Стара Загора, а от 9 до 13 август отбранява Шипка. На 28 декември Петров се сражава при Шейново, след преминаването през Стара планина от Топлеш през Химитлийския проход под командването на ген. М. Сколебелев.

Още в началото на войната Никола Петров е повишен в ефрейтор, а по-късно е произведен в унтерофицер (младши подофицер). За проявения героизъм при отбраната на Орлово гнездо, е предложен от другарите си за награда, като е удостоен с войнишки Георгиевски кръст IV степен от ген. Ф. Радецки. По това време той вероятно решава да поеме по пътя на военната кариера.

След завършване на войната Никола Петров остава на служба във II опълченска дружина. В края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го на 10 май 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина, а по-късно служи в Шуменската 19-та пехотна дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1880 г. е награден от княз Александър I с българския орден „За храброст“ ІV степен.

На 30 август 1882 г. Никола Петров е произведен в чин поручик, а през 1883 г. командирован в Русия за практическо обучение в 50-ти пехотен Белостокски полк. На следващата година постъпва в офицерската Петербургска стрелкова школа, която завършва с отличие.

След завръщането си в България, на 20 ноември 1884 г. поручик Петров е назначен за командир на рота в 5-ти пехотен Дунавски полк. На 30 август 1885 г. е повишен в чин капитан. При обявяване на Съединението (6 септември 1885 г.), когато руските офицери напускат българската армия, капитан Петров е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски полк.

Със започването на Сръбско-българската война, той е един от първите дошли на Сливнишката позиция, където е назначен за началник на Драгоманския отряд. По-късно е назначен за началник на Сливнишкия отряд, който включва: 1-а и 3-а дружини от 4-ти пехотен Плевенски полк, 7-и пехотен Преславски полк, рота доброволци, 3-а и 6-а батареи от 1-и артилерийски полк. С две дружини от полка си взема участие в боя при Драгоман, след което се изтегля към Сливнишката позиция. В разгорялото се сражение той командва централната част на българските войски, като на 7 ноември ръководи настъплението на поверените му части. Тук българската войска разбива пет пъти по-многоброен враг.

По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя при Пирот на 15 ноември 1885 г. Плевенският полк е поздравен от главнокомандващия – „Отговорът излизаше от 4 000 гърла на юначния Плевенски полк, който беше построен между шосето и с. Трънска, начело със своя юначен командир, тогава в чин капитан Петров, Никола“. За проявени командни качества и лична смелост е награден с орден „За храброст“ ІІІ степен.

На 26 декември 1885 г. кап. Никола Петров е назначен за член на комисията за определяне старшинството на офицерите от войските на Северна и Южна България и за съставяне на общ списък по старшинство.

Кап. Никола Петров, командир на 12-и пехотен Балкански полк. 1886 г.

След завършване на войната, на 30 април 1886 г. поема командването на 12-и пехотен Балкански полк на гарнизон в Стара Загора, а на 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През август 1886 г., след известни колебания, подкрепя детронацията на княз Александър І и заклева полка си във вярност към временното правителство.

През 1889 [1890] г. майор Н. Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада, която през 1891 г. се преобразува в 3-та пехотна Балканска дивизия с щаб в Сливен, която той командва шест години. На 2 август 1891 е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. в чин полковник.

Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, ген. Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.

В края на 1896 г. полк. Н. Петров е назначен за началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия. На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор. Той е първият генерал от Габровския край.

Ген.-майор Никола Петров, началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия. 1900 г.

Ген. Н. Петров се ползва с авторитет сред българското войнство и обществеността, поради което е избран за водач на българската делегация, която през 1901 г. присъства в Русия на погребението на фелдмаршал Йосиф В. Гурко. През 1901 г. отново поема командването на 3-та Балканска дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.

Ген. Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения при операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София. В надгробната си реч, генерал-майор Георги Агура изтъква: „Идеала на генерал-майора Никола Петров беше истинския, безпристрастния и неподкупния патриотизъм; мечтата му – искренното народолюбие, службата му – добросъвестно изпълнение на дълга, а той сам – чист и бистър като кристал!“.

Ген.-майор Никола Петров, началник на I военна инспекционна област. След 1901.

Ген. Никола Петров отдава целият си живот за изграждането и укрепването на Българската армия, поради което не създава семейство. Той насочва бащинските си грижи към своите племеннички, дъщери на брат му Стоян.

В знак на признателност потомките му издигат внушителен паметник в Софийските гробища с бронзов бюст, изработен в Италия.

Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово