Две постъпления в Регионален исторически музей – Габрово, провокирани от събирателската ни кампания, посветена на 150-годишнината на габровския индустриалец, дарител и благодетел Пенчо Семов, предизвикаха написването на този материал. Те са свързани с живота и делата на най-близкия до него човек – съпругата му Радка Николова Семова. Габровка, потомка на родовете Лукови и Патеви, която в продължение на 43 години е вярна спътница на Пенчо, домакиня и майка. Живее скромно, пестеливо и подкрепя съпруга си във всяко начинание. Фондовете на музея се обогатиха със снимка на Радка Николова Семова (съпруга) и Радка Иванова Семова (сестра) в народна носия и със сребърен медальон с релефните образи на Радка Семова (аверс) и сградата на Девическото училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“ – Габрово (реверс).
Сребърен медальон на Девическо професионално училище „Хаджи Радка П. Семова”
Пенчо Семов е дарител на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово, което с неговата финансова помощ закупува бившето казино „Бузлуджа” и го именува на името на своите родители – дом „Бона и Иван Семови”.
През 1932 г. дарява сумата 1 800 000 лв. за издигане на два етажа над закупената сграда, за да се настани в него новооткритото от Министерство на търговията, промишлеността и труда девическо практическо занаятчийско училище, което започва занятия през септември същата година.
В знак на признателност към благодетеля Пенчо Семов през 1934 г. ЖБД „Майчина грижа” решава училището да носи името на съпругата му „Хаджи Радка Пенчо Семова”. Освещаването е на 21 ноември 1935 г., именният ден на патрона (стар стил) и този ден се чества като негов официален празник до съществуването му. Радка Семова дарява художествено изработено знаме. Семейство Семови предоставят през 1937 г. средства за закупуване на киноапарат и обзавеждане на кинозала.
Макет на сградата на ЖБД „Майчина грижа“ със стопанското училище, изготвен от арх. Никола Гръблев
През 1939 г. семейството основава фонд „Награди хаджи Радка Пенчо Семова“ с първоначален капитал 100 000 лв., от който да се раздават отличия и подаръци на ученички с най-висок успех. Всяка година (до 1944 г.) Радка Семова купува наградите от лични средства и фондът стои непокътнат и се увеличава ежегодно с 100 000 лв.
Отличията са златен медальон за първата по успех ученичка, „за отлично прележание и много добро колегиално държание към съученичките“. На тези с успех много добър се връчват сребърни медальони. Раздаване са на тържествена церемония в края на всяка учебна година лично от госпожа Радка П. Семова.
сем. Семови (в средата) с ученички от Девическо професионално училище „Хаджи Радка П. Семова” – Габрово, 1938 г.
За петте години, през които отличилите се ученички са ги получавали, златните медальони са не повече от десет, сребърните около четиридесет. Точна статистика до момента не е известна.
През 2019 г. Таня Семова (снаха на Пенчо Семов – младши) подари на музея съхранен от нея златен медальон. Тези културни ценности ще бъдат представени пред публика в новата експозиция на ул. Николаевска“ № 10.
Златен медальон на Девическо професионално училище „Хаджи Радка П. Семова” – Габрово
Радка Николова Семова
Родена в семейството на Никола Патев и Дешка Цонева Лукова на 21 ноември 1884 г. и както традицията от края на XIX век повелява, си идва с името – Радка (датата е Св. Архангел Михаил по стар стил). Къде и какво учи не е известно.
На 8 декември 1902 г., 18-годишна, се венчава за Пенчо Иванов Семов (вдовец). През 1938 г. Радка Семова е наградена с почетния знак „За насърчение към човеколюбие” ІІІ степен. Радка Семова дарява лични средства за обзавеждане на параклиса на храма „Успение Богородично” в Габрово. Акционер е в памукотекстилно АД „Принц Кирил” – Габрово.
След национализацията и приетия Закон за едрата градска собственост семейство Семови: Радка, Пенчо (син) и снахата Цвета, са изгонени от дома им на улица „Успех” № 1. Принудени са да наемат една стая в Лъката, а личните им вещи са пръснати по роднини и приятели. От къщата им са конфискувани картини, обзавеждане, злато и др. През 1950 г. Радка със семейството на сина си се установява в София. Почива на 9 септември 1958 г.
Радка Семова в средата, вдясно Радка Иванова Семова (сестра на П. Семов)
Животът на Радка Семова е изпълнен с драматизъм. От първа габровска дама до жена без дом, с ограничени покъщнина и средства. Но тези обстоятелства не я сломяват, тя до края на дните си остава благородна, земна и сърдечна със своите приятели, съседи и родственици. Мир на праха ѝ!
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово