ГЕРГЬОВДЕН – НАЙ–ГОЛЕМИЯТ ПРОЛЕТЕН ПРАЗНИК
ГЕРГЬОВДЕН В ГАБРОВО, СЕЛО БИЧКИНЯ

Гергьовден е най-големият пролетен празник през годината (23 април стар стил/6 май нов стил). В народните песни се пее: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!“. Димитър Маринов обяснява: „И от обредите, от обичаите и от песните, които са свързани с този ден, се вижда, че за народа Гергьовден е по-мил, по-драг, по-велик.“, тъй като „иде всякога със зеленина, всякога с разцъфтяла, със засмяна и ликуваща природа“.

Честван е в деня на християнския светец Георги, който се смята покровител на овчарите и стадата. Най-характерни за Гергьовден са скотовъдните обичаи и обреди. Вечерта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете. През нощта или рано сутрин преди разсъмване изкарват стадото на паша (на по̀пас) за кратко и подкарват овцете със зелена пръчка. Първото обредно доене на овцете е сутрин след връщането им, независимо дали се прави от стопанина в дома му или от овчаря на кошарата, определените действия изпълняват обредно-магически смисъл. Ведрото за доене на млякото е окичено с венец от различни цветя, зеленина, набрани от вечерта или сутринта и вързани с червен конец или мартеница. В Северозападна България венецът се слага над вратата на кошарата, а опеченият хляб с дупка в средата – върху ведрото. През венеца и хляба издояват първата оагнила се овца. След доенето вдигат хляба, цръкват малко мляко върху яйцето и го заравят в дупка. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести. Хлябът го начупват и го слагат в кърмилката на овцете. За доброто отглеждане и развъждане на стадата и увеличаването на млякото окачват клонки от свежо накършена зеленина по кошарата и по останалите стопански постройки. Правят се и венци, които ги слагат на съдовете за мляко и млечни произведения.

На Гергьовден задължително се коли като жертва (курбан) на светеца покровител мъжко агне – бяло, по-рядко черно.

Гергьовден, курбан, с. Враниловци, 50-те години на XX век

Окичва се със венец, на дясната роговица или на двете се прикрепва свещичка, която се запалва преди коленето. В същият момент то се захранва със зелена трева, трици, сол и се запоява с вода. В Северна и Югоизточна България, отчасти и Южна, агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. С нея се правят знаци по челата на децата, за да не ги улавят уроки. За да не влизат магии и болести в дома, се бележат праговете на вратата или ъглите на стаята. По опръсканата стена се гадае за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите на агнето не ги изхвърлят, а ги заравят в мравуняк, за да се множат овците като мравките. Гергьовската трапеза се прави „на зелено“ – в черковния двор или край селото – на оброчище, кръст, манастир. Освен агнето се носят и храни с обреден характер – прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън.

Стефан Моллов пише как се празнува Гергьовден в Габровско. Според разказа на баба Стефана Дянкова от с. Боженци агнето се коли срещу иконата, за да я опръска с кръв, а сред опичането се украсява с бук и здравец. На Гергьовден сутринта се доят овцете и млякото им се събира в менче, украсено с червен конец, здравец, цвят от ягода или ябълка и млечок. Млякото се подсирва, а всички цедачки от махалата висели закачени до трапезата. Приготвеното прясно сирене се консумира, а опечените агнета ги събират в черковния двор или на друго място, където попът прочита молитва, след което се прави общоселско угощение – хляб, агнешко, сирене и бъклица с вино, а ракия по-рядко се носи.

По традиция Гергьовското агне се пече цяло, някъде го пълнят с дреболии, ориз и слагат стрък зеленина, отнася се в църквата, за да го освети свещеникът или направо на празничната трапеза, където попът отива и прекадява. Особено място на трапезата заемат обредните гергьовски хлябове. Тестото трябва да се замеси от чисто момиче, млада булка или стопанка, облечена в чисти дрехи и закичена с китка от цветя и зеленина, вързана с червен конец. Китка се слага и в ситото, което отсява брашното или в нощвите. Месачката донася прясна вода за забъркване на кваса и замесване на хлябовете, като котлите пак са закичени със зелено клонче. Водата е наречена „мълчана“ или „цветна“, а натопени в нея цветя и билки се отличават с голяма магическа сила. За „да е чисто житото“, нощвите и предметите ползвани при месенето са предварително измити. Върху кваса при месенето поставят сребърна гривна или сребърна пара, а омесеното тесто завиват с чиста кърпа или женска риза, за да се раждат женски агънца и поставят отгоре им китка. Останалата мълчана вода, както и водата, с която момичето си измива ръцете след бъркането на кваса, хвърлят в градината, под плодно дръвче или с нея забъркват храната на добитъка.

Традиционно обредните хлябове са разделени на три групи: за празничната трапеза, за обичаите на кошарата (в Северозападна България) и за раздаване за здраве, докато доц. Ангел Гоев пише, че те са за трапезата и животните. Големи и кръгли краваи са от първите две групи, докато за раздаване са малки кръгли хлебчета. Хлябовете, приготвяни за обредната трапеза, са украсени с пластична украса – кръсташка, лъкове, стрели, месец, слънце, звезда, лъчи, птици, небе, кръг, венец, свастика и други. Народът вярва, че апотропейните знаци прогонват всяка зла сила. Гергьовските хлябове посветени на животните се наричат „кошара, овчарница, говедарница, кьосем“. Обредната пластика разкрива цяла композиция – кошарата с животните, пазени от овчаря и злите кучета – съботници. Кошарата често е оградена със затворени един или три вътрешни кръга, а овчарят е символизиран от гегата и кучето, които стоят винаги поставени на входа. От външната страна на кошарата се поставят три, пет или седем топчета, наречени и означаващи кучета – съботници. Овчаря получава хляба, който се носи при овцете на кошарата, а пластичната му украса се надробява в кърмата на овцете. В Източна България овчарят получава хляб на Гергьовден или на следващата сутрин.

При трапезата традиционно през целия ден се играят гергьовски хора, всички се теглят на кантар окачен на зелено дърво, а момите се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво. Според народното поверие мома или момък, които не се люлеели на Гергьовден, ще да преминат през големи несгоди и премеждия, ще бъдат преследвани от самодиви, от змейове и от други лоши неща. Люлеят се преди обяд, пеейки любовни песни, докато се пече агнето и хлябът. Резултатите от тегленето се отбелязва на греда и на следващата година се сравняват. Обредът се изпълнява за здраве. Гергьовското къпане във роса и вода се прави, за да раждат жените здрави и много деца. На празника здрави и болни се търкалят в росна трева, за здраве се окичват вратите на къщата и стопанските сгради със зеленина (коприва, здравец, бук, глог, къпина). На Гергьовден се подновяват стари или се сключват нови договори между калфи, чираци, овчари, слуги и техните наематели.

Татяна Цанкова в статията си „Гергьовден като градски празник“ констатира, че в началото и до средата на XX век настъпват промени „в мирогледа на хората, които започват да възприемат празника като сбор от наследени от миналото културни ценности“ . В градския празник липсва „обредното жертвоприношение“ и „свързаните с гадаене на бъдещото плодородие на стадата обичай“. Историографът д-р Петър Цончев съобщава как традиционно е празнуван в Габрово: „… на Гергьовден габровци дружно, комшийски и роднински – на обща трапеза ядат агнетата си. Стар обичай е у габровци да прекарват празничната си почивка вън от града семейно, с роднини и съседи.“

Другарска трапеза на Гергьовден, около Габрово, 1922 г.

Иван Савчев Цанков разказва за Гергьовден в с. Бичкиня, Габрово. Сутрин габровци стават много рано, отиват до близката гора и секат клони от буково дърво, с което украсяват фасадите на къщите и дворовете. Децата набират „гергьовче“, „меча пита“ и други пролетни цветя, а жените помитат тротоарите и дворовете. Предния ден определят кое от агнетата ще бъде пренесено за „курбан“, а „които нямаха „тамазлък“ агнета, си купиха от минаващи десятки чобани [б. а. овчар, пастир] със стада агнета, на път за града“. Габровци избират охранени агнета, предимно женски, тъй като имат повече тлъстини. Сутринта заколват животното, поставят го в голяма тава и го пълнят с дреболии, ориз, бурени и „разни подправки, след което го слагат в пеща да се опече. Вратата /отвора/ на пещта се замазва с глина и не се отваря, докато не стане време за вечеря. За закуска пият овче прясно мляко с дивисилен стрък, а на обед – агнешка чорба от останалите дреболии на агнето, черен дроб, яйца и „обезателно сутлаш – мляко с ориз“. Вечер към пет часа се отслужва молебен на площада, осветява се вода, с която свещеникът поръсва хората.

Гергьовден в Габрово, пл. „1 май“, 1933 г.

След церемонията жените бързат да си отидат вкъщи и подготвят ритуала – „яденето на опеченото в пещта агне“: „Изнасяха се маси и столове пред къщата или пък в бахчиите /на зелено/. Комшиите доближаваха масите или пък ползуваха обща махленска трапезария. От току що печено агне майка ми сваряваше месото по хубави мръвки, поставяше го в чиниите и за десерт сутлаш, изпращаше чрез сестрите ми да подадеш в комшийските къщи. Комшиите и те от своя страна вършеха същото за тяхно „здраве“. Специално приготвена погача, украсена с кръгчета и други, беше хляба за вечерята. Донасяше се с тавата печеното агне, чиято миризма ухаеше и ни подканяше по скоро да се наредим на трапезата и започнем „мохабета“ ……“ За пиене към основното ястие се поднася вино. Иван С. Цанков уточнява, че „нас малчуганите“ наливат също малко винце на дъното на чашата и доливат с пивоквас „Бръчков“. Докато на трапезата пеят песни, децата се измъкват, грабват една букова вършина и се отправят към другата махала, където ги чакат момчета „въоръжени“ с вършини: „Започваше се борба на „живот и смърт“ между едната група /турците/ и другата група /българите/. Удряхме се вършините, кой къде завърне … Борбата приключваше след няколко минути, когато едната от групите се отдръпнеше и се признаваше за победена …. Така завършваше за нас празника.“ Иван споделя, че е „един от храбреците“ и не отстъпва в „боя“, поради което получава много удари и драскотини по лицето.

На Гергьовден малки и големи се теглят на кантарите на месари и търговци, за да установят колко са наддали от миналия Гергьовден до сегашния. След обед момите и момците излизат от гората, берейки цветя, плетат венци, задяват се и някой от момците се осмеляват да признаят на своята любима, че я обичат „и ще дойде през есента да я поиска за жена“. В Габрово на Гергьовден след литургията в църквата се отслужва молебен, провежда се парад на Дружеството на запасните офицери и подофицери. На него присъстват всички шефове на учрежденията в града, поборници, опълченци, местна полиция, пожарна и ученици от горните класове. По случай празника градските улици, а също и и живущите по улиците „Николаевска“, „Опълченска“, „Орловска“ – Лъката, са украсени с гирлянди, фенери, зеленина и разноцветни електрически крушки, а фасадите на къщите с букови клонки.

Гергьовден на ул. „Оълченска“ № 20, Габрово, 1901 г.

Традиционно са ангажират Дряновската и Лясковската духова музики, по рядко военните от Севлиево. По тротоарите се поставят маси и столове, на които се ядат печени агнета и се поливат с вината на габровските кръчмари – Сирака, Паяка, Постомпира, Пауна и други. Младежите танцуват до късно през нощта, докато възрастните се наслаждават на музиката, палят се фишеци, гърмят бомбички. Иван Цанков обобщава, че по описаният начин се чества Гергьовден до към края на 1940-1941 г., защото традициите „впоследствие замряха“, но остава спомена за тях, разказан от поколение на поколение.

Днес Гергьовден се празнува не само като народен и християнски празник, а и като Ден на храбростта и Българската армия, който е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батемберг.

 

Автор: Ирена Узунова, Регионален исторически музей – Габрово