Освобождението (1877 г.) заварва Габрово с четири каменни моста, свързващи двете части на града, разделени от р. Янтра. Постепенно градът започва да расте към Горния край – от тогавашния Житен пазар (където днес е паметникът на Ран Босилек) в южна посока. По решение на Габровския общински съвет е предвидено изграждане на четири училища, които да отговорят на нуждата от образование за всички деца. Едно от тях е построено в горния край на града, на левия бряг на р. Янтра в района на „Бойов кладенец” и местността „Малешковото” до Горнокрайския мост. Самото училище също започва да се нарича Горнокрайско* и е едно от малкото в самостоятелна сграда. Мостът, който свързва двата бряга на това място, е дървен и в спомените на д-р Константин Вапцов доста нестабилен, висок около три метра, с перила от дървени полуизгнили летви, особено опасен през зимата, когато се образува и лед.
И след построяването на каменен мост, дървените мостчета продължават да съществуват и да се използват. 1905 г.
Освен Горнокрайското училище, в този район се изграждат и две големи текстилни фабрики – „Александър“ през 1884 г. и „Фердинанд“ (по-късно „Успех“) през 1888 г. Тъй като най-близките каменни мостове са Баев и Каменския (по-известен като Шиваров мост) и поради засиления трафик между двата бряга, се налага общината да изгради още един. Освен това, след голямото наводнение от 27 май 1897 г. повечето дървени мостове в града са отнесени от реката.
Строителството е възложено на майстор Христо Бенковеца от колиби Думници. В него участва и престарелият вече майстор Косю Димов – специализирал се в каменоделската работа. Той оформя и профилира камъка за парапетите, облицовките и пр. Напредъкът с мостовото строителство по това време е и в конструктивно отношение, в обогатяването на декоративното изразяване, в цветовото съчетание на различните видове камък и структурата му, украсата на сводове, парапети и др. части. Тези майстори прилагат познания си в строителството на големите административни и жилищни сгради, при облицовката и украсата им в Русе, Свищов, Плевен, Ловеч, Габрово и др. Мостът е изграден сравнително бързо, завършен и открит през 1898 г. Той следва строителните традиции от времето на Възраждането – с два свода и лека гърбица, изцяло от камък, включително и парапетите.
Официалното наименование на моста е „Сливница“, свързано с епичните сражения там по време на Сръбско-българската война от 1885 г. С това име той се среща в документите на общината, но габровци продължават да го наричат Горнокрайски, по навик.
Въздушна снимка на централната част на Габрово. Вижда се Горнокрайският мост, училището от южната му страна на левия бряг на р. Янтра и улицата, която продължава след моста към бул. „Априлов“. Днешната улица „Юрий Венелин“ е очертана, но все още не е прокарана. По на север, по течението на реката, е Баев мост. 1917 г.
В градоустройствено отношение мостът свързва ул. „Николаевска“ с булевард „Априлов“ чрез улица, наречена по-късно на видния просветител и министър на образованието Райчо Каролев.
Изглед от Горнокрайския мост в северна посока, към реката и центъра на града. Тази снимка е популярна в началото на ХХ в. и дори е използвана за визитна картичка. 1910 г.
В миналото, при суровите зими, ниският бряг на реката се покрива със сняг и замръзва. 1910 г.
През 30-те години на ХХ в. от северната страна на моста (десния бряг на р. Янтра), на ул. „Николаевска“ започва да строи къща големият габровски индустриалец Христо Райков – собственик на текстилни фабрики в Габрово, Сливен и София.
Южната страна на Горнокрайския мост и къщата на индустриалеца Христо Райков в строеж. 30-те години на ХХ в.
Сградата по времето на социализма – в дясно от нея все още се виждат каменният парапет и старите основи на моста. 1975 г.
В стила на габровския хумор може да се каже, че вероятно от нея той е искал да наблюдава най-големия си конкурент на другия бряг на реката – фабрика „Успех“, собственост на Пенчо Семов. Въпреки солидния градеж и модерното обзавеждане, Христо Райков не живее в тази къща. Той предпочита жилището във фабриката си в кв. Хаджицонев мост, близо до производството, където го заварва национализацията през 1947 г. При социализма сградата се използва за поликлиника, по-късно за управление на МВР. След 1990 г. е закупена и преустроена от Първа частна банка. Днес е офис сграда на софтуерна (ИТ) фирма СТЕМО.
През 70-те години на ХХ в. Горнокрайският мост не може вече да поема засиления трафик и е модернизиран – на негово място е изграден мост с железобетонна конструкция. Днес единственият запазен каменен мост със сводеста конструкция в Габрово е Баев мост.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово
* През 1945 г. е преименувано на Народно първоначално училище „Васил Левски“, а от 1958 г. действа като самостоятелно начално училище до четвърти клас. Днес, сградата на училището е предоставена временно на РИМ – Габрово.