Няколко снимки разказват за зимните забавления и за производството на кънки в Габрово

Натрупаната снежна покривка предизвиква радост и игри сред децата, желание за екстремни спускания по зимните писти сред младите и много носталгия сред по-възрастното поколение.

В издадената от Регионален исторически музей – Габрово книга „Хроника на моя живот“ авторът Божидар Карагьозов* споделя как се забавляват деца и ученици през зимния сезон в Габрово през 30-те и 40-те години на ХХ век: „Зима, но истинска зима – сняг, студ, пързалки покрай училището (няколко метрови излъскани пътеки). По тях се пързаляхме по обувки, галоши и шушони, често изхвръквахме, падахме, ставахме, биехме се със снежни топки през междучасията, а при добро време след обяда всички с личните шейни начело с учителката правехме колективно пързаляне. Да не говорим, че след училище какви пързалки имаше на още незастроения Баждар…. Баждар – царството на най-ранното ми детство, беше място за игри лятно време, а зиме идеалната пързалка за шейни и ски.“

Но освен с шейни, габровци са се пързаляли и със зимни кънки. Колко от нас днес могат да се похвалят, че са посещавали ледени пързалки? Но не така е било в детството и юношеството на Б. Карагьозов. В спомените си ни запознава с местата в Габрово, които са използвани за пързаляне с кънки: „Представете си, че тогава реките замръзваха, замръзваше и „Ринга“ (мястото, от където се вземаше пръст за тухли), а освен това изкуствено (забележете!) се заледяваха колодрума и задния двор на гимназията (игрищата сега до физкултурния салон на Априловска гимназия)…. Зиме бяхме редовни посетители на замръзналата река или тухларния ринг, Беровата ливада или колодрума и двора на гимназията, които изкуствено се заледяваха.“

Към четящите материала – имаме и въпрос. Знаете ли къде е бил тухларният ринг, колодрумът и Берова ливада? Нека между пишещи и четящи има диалог – новите форми на комуникация го позволяват. Да ги използваме!

Божидар Карагьозов (в ляво) с приятелката си Ирина и съученик на пързалка, и тримата са с габровски кънки. 1937 г.

Кънките, с които се пързалят габровци, са най-често местно производство. „Бяха произведени в габровската фабрика „Лъв“, която снабдяваше подрастващите с тези толкова желани и масово използвани спортни пособия за зимен спорт… Вярно, че тогава нямаше призиви за масов спорт, но имаше евтини кънки, които се произвеждаха при нас“ – това ни разказва Божидар Карагьозов.

В Регионален исторически музей – Габрово се съхраняват чифт зимни кънки, дарени от инж. Георги Метев през 2017 г. и принадлежали на неговия дядо учителя по математика Алекси Стойков

Кънките от 20-те и 30-те г. на ХХ в. не са като съвременните. Те са плоски с 0,5 см основа, в предната част са извити във форма на дъга. На мястото на днешните вътрешни обувки има монтирани гнезда (челюсти) за ходилото на използващия ги. Предното гнездо е фиксирано, задното е подвижно. С винтове се регулира размерът, който е индивидуален за всеки. Прикрепянето на обувките към кънката се осъществява чрез кожени каишки. Тези ранни т. н. „европейски кънки“ не се врязват в леда, пързалящите се движат, като се плъзгат с тях – нещо като мини ски с малка площ на сцепление, но запазването на равновесие върху тях не е било лесно.

Произвежданите в Габрово кънки са на приемливи цени и достъпни за всички. Те първоначално се изработвали в железарската работилница на Перо Станков. Роден в с. Ново село, Видинско, той завършва четиригодишния курс на обучение в Държавното средно механотехническо училище „Д-р Никола Василиади“ в Габрово в началото на 20-те години на миналия век. Придобил специалност машинен техник, два пъти посещава Унгария, за да усъвършенства уменията си във фабрика за земеделски машини. Вероятно тук вижда зимни кънки, „открадва“ технологията и реализира идеята да ги произвежда в Габрово. След завръщането си, Перо работи като стругар в железарска работилница и машинист във фабрика „Принц Кирил“ – Габрово. Като добър железар, той е търсен за изработване на железарски части и принадлежности, необходими при строежите – панти, брави и др. През 1924 г. открива еднолична занаятчийска работилница за метални изделия под наименованието „Перо Станков“ – Габрово. На 7 юли 1926 г. занаятчийската работилница се трансформира в Командитно дружество** „Лъв“ – Габрово за производство на железарски части и принадлежности за врати и прозорци, като панти, райбери, брави и др. Освен създателят на дружеството Перо Станков, членове са Георги Узунов и Марин Иванов, а Недялко Иванов и Асен Бъчваров са членове с ограничена отговорност. След смъртта на Узунов и Бъчваров през септември 1934 г. Перо Станков излиза от дружество и основава еднолична фирма за железарски части и др. Към произведенията, включени в графата „и други“, в работилницата и дружество „Лъв“ е и производството на зимни кънки. Всеки чифт има маркировка. Съхранената в РИМ – Габрово културна ценност е със сериен № 2932, това предполага, че в продължение на 20 години в Габрово са произведени над 3000 чифта габровски кънки, а може и двойно повече… сведения липсват. А има ли габровци, които знаят къде е била работилницата на Перо Станков? Има ли днес негови наследници в града? Очакваме да ни отговорите!

Разгледайте внимателно мази, килери, тавани и др. помещения, в които пазите реликви на вашите родственици – родители и прародители, може и вие да притежавате габровски кънки. РИМ – Габрово има интерес към всеки артикул, произведен в града ни по времето, когато той е водещ индустриален център в България.

И още една любопитна подробност за това, кой е първият пързалящ се с кънки габровец. Разочарование! Както производителят, така и първият кънкьор не са габровци! Той е търновец – учител в Мъжката априловска гимназия – Васил Николов Карагьозов (дядо на Б. Карагьозов). „Младият учител е първият човек, който се е „катал“ (рус. ез.) по леда на реката“ – пише за него внукът му.

Учителят Васил Карагьозов (1856 – 1938), започнал работа в габровската гимназия през 1881 година, преподавал дескриптивна геометрия. Учил и живял в Швейцария, Германия и Австрия в периода 1871 – 1881 г., където е усвоил умението да кара кънки – привилегировано забавление за аристокрацията

През далечните години, за които пише Б. Карагьозов, младежите се пързалят най-вече със ски. „Ски караха по онова време само някои ученици от гимназията, а нашего брата си правеха импровизирани такива – главно от изкъртени таборци, на които се поставяше една единствена каишка. Много по-късно и аз се сдобих с „купешки“ ски.“

Божидар Карагьозов (вдясно) с приятел на път към снежните писти

През зимата децата използват шейните само за развлечение. Но в много семейства специално изработени шейни служат за превозно средство през снежните преспи или за разходка сред природата. По-обикновено изработените са се използвали за търговия и превоз. По-луксозните, с тапицерия, са принадлежали на семействата на индустриалците и са използвани за транспорт през снежните месеци. Преди повече от 70 години е била обичайна гледка по централните габровски улици да преминават „писани шейни“ с впрегнати коне и магарета. Отминали времена!

Здравка (майка) и Божидар Карагьозови, с приятели на разходка с шейна. 1937 г.

Припомняме Ви за развлеченията през зимните месеци на габровците, живели през ХХ век, за да Ви провокираме да потърсите в домовете си снимки, вещи, документи за тези отминали времена и да се свържете с РИМ – Габрово. Експозицията ни не работи, по обективни причини, но уредниците в музея продължават да издирват културни ценности за историята на Габрово. Очакваме да обогатите фондовете на музея за предстоящата 140-та негова годишнина през месец май 2023 г.

 

Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово

 

*Спомените на Божидар Карагьозов „Хроника на моя живот“ могат да се закупят от РИМ – Габрово

**Tърговско дружество, обединяващо 2 или повече лица, за извършване на търговска дейност под обща фирма