Регионален исторически музей – Габрово съхранява кореспонденция на Люба Бочарова до нейното семейството по време на обучението ѝ в Санкт Петербург (1902 – 1903 г.). Свидетелство, също от фондовете на РИМ, удостоверява, че Люба Георгиева Бочарова, български поданик, 18-годишна, с православно вероизповедание, постъпва на 5 октомври 1902 г. в Петербургския Висш женски курс и до 1 юни 1903 г. живее в града.
Тя е дъщеря на Георги Бочаров – подвойвода и писар на Дюстабановата чета, занаятчия, поборник, политически и обществен деец в следосвобожденска България и два мандата кмет на Габрово (януари – март 1899; юни – октомври 1902 г.) Майка ѝ Пенка Топузанова е сестра на Христо Топузанов – член на Габровския революционен комитет, командир на отделението на Дюстабановата чета, който след потушаване на въстанието е заловен и осъден на 15-годишно заточение на остров Кипър.
Семейство Бочарови – Георги, Димитър, Драгомир, Пенка и Люба Бочарови (отляво надясно)
Пенка и Георги отглеждат три деца: двама сина Димитър и Драгомир, наричан Мирчо и дъщеря Люба. По време на обучението им в имперския град Люба е издържана от брат си Димитър. В писмата до близките ѝ в Габрово тя емоционално разказва за преживяванията си в руската столица, като е впечатлена от приготовленията за празнуване на Коледа и Нова година.
Люба Бочарова, 1905 г.
В писмо от 14 декември 1902 г. до нейните близки Люба съобщава, че с наближаването на коледните и новогодишни празници лекциите се прекратяват от 15 декември до 20 януари 1903 г. и повечето от курсистите се „разотидоха по домовете“.
Със своите близки Люба споделя впечатленията си за коледната украса, която често вижда, разхождайки се по магазините: „елха украсена с всевъзможни джунджурии“. Възхищава се на коледните дървета, тъй като са „хубаво украсени и накичени, да не им се нагледаш“. За подаръци има „хубави неща“, „а какви картички за поздравление по празниците, не ти е работа“. В Петербург в общинското управление „се устрояват грамадни елхи за бедните от целия град“, докато традиционните приготовления в България са „съвсем други“: „Да се замаже, да се измий да се коли прасето, да се правят надениците, сланина да се соли и др. такива.“
Л. Бочарова съобщава, че температурата в Петербург преди няколко дена достига 21-23 градуса, а на другия ден e около 0-5. Снегът е навалял, навън е 3 градуса, а тя с дрехата си, с калпачето и отгоре забрадена с белия си шал върви из улиците и по Тучковия мост, „цяла побеляла от сняг“ и си мисли “от где на къде аз си оставих Габровото и сега се търкалям между групата хора по улицата в този грамаден, непознат, чужд град.“ Люба си представя, че като върви, изведнъж ще я спре някой българин или габровец или от тях някой и ще започнат да говорят и да се смеят.
В същото писмо Бочарова разказва за ежедневието им в Петербург. През едномесечната ваканция тя се подготвя за изпити и споделя, че предварително заделят средства за квартира и обяд. Брат ѝ пише статия, за която ще получи 20-25 рубли, но има обещания за работа от няколко места. Люба проучва условията за прием във всички висши учебни заведения, заради нейният по-малък брат Драгомир. Кореспонденцията завършва с поздрави до техни близки.
Свидетелство на Люба Бочарова, 5 октомври 1902 г., С.-Петербург.
В писмо от 26 декември 1902 г. Бочарова поздравява своето семейство: „Драги ми Мамо, Тате и Мирчо. Честита ви нова 1903 год.! Дано с нея да получите щастие, радост и веселие. Дано с нейното идване да се забравят всички неприятности, тъги и да се заменят с всичко хубаво. Приемете моята гореща усмивка и поздрав за празника, заедно с всичките си благопожелания за здраве и щастие.“
Писма на Люба Бочарова до семейството и, 14 и 26 декември 1902 година, С.-Петербург.
Люба споделя, че срещу Коледа са на вечеря “у Споладбог“. Хазайката поканва нея и брат ѝ да са заедно на Коледа. Освен тях гости на празничната трапеза са три българки и двете сестри Геневи. Приготвена е българска сърма, чушки печени в оцет, „ушав“ и жито, купила е „лакомии“, т.е. смокини, орехи, лешници, портокали и други. Л. Бочарова пише, че по Коледа (26 декември 1902 г.) в дома им идва един техен познат руски студент Соколов и с него отиват в Ботаническата градина да разгледат оранжерията. В нея виждат всякакви растения: бамбуци, палми, хвойни, шоколадово дърво, кафеено, чайно, кипариси, „самърна“ тръстика. Дърветата са от 30, 1000, 1500-годишни, а едно от тях е дори на 6000 години, като всичко се намира под стъклени галерии, високи колкото едноетажен или триетажен дом. Люба иска да си представим колко е голямо съоръжението – обикалят го за 1 ½ ч. Заключението ѝ е: „Както си виждате, живеем си хубавичко и весело“.
В края на кореспонденцията Люба съпреживява с близките си мислено традиционната новогодишна трапеза, задавайки няколко въпроса: „Хубав ли ви стана млина срещу Нова година? На мене и Димитра какво се падна? Помните ли с какъв смях срещнахме миналата година, с измисляне на ладванките?“ Пожелава им да бъдат здрави, весели и ги целува.
В разговорен стил Бочарова описва живота си по време на обучението в Петербург, потопявайки се в руския бит и култура. За да направи съпричастни близките си, тя разказва за приготовленията по Коледните и Новогодишни празници, украсите на магазините, хората на които гостува и споменава за българската традиция, защото е очарована от Петербург. Люба споделя, че по време на едномесечната ваканция продължава да се образова. Чрез оригиналния текст тя предава преживяванията си и ни оставя автентичния поглед на една млада българка към живота в имперската столица в началото на XX век.
Автор: Ирена Узунова, уредник, Регионален исторически музей – Габрово