Преди 85 години в дъждовния есенен ден на 10 октомври 1937 г. (неделя), в 10.30 ч. в близост до Априловската гимназия се извършва тържествен водосвет от двама свещеници. Присъстват най-първите хора на града: околийският управител Коларов, кметът на града Стою Андрейчев, пом. кметът арх. Никола Кротев, архитект Пенчо Бонев, директорът на гимназията Петър Тодоров, индустриалците Добри и Иван Калпазанови и съпругите им, учители, фабриканти, общественици, ученици и граждани са се събрали да участват в тържеството – полагане основния камък на нова сграда и освещаването ѝ. Тя ще функционира като гимнастически салон при гимназията и музей на Историографическо дружество „Габрово“. Новата придобивка за Априловото училище и града е посрещната с одобрение от габровци.
Освещаване на основите на гимнастическия салон при гимназията и музей на Историографическо дружество „Габрово”. 10 окт. 1937 г.
В основите на постройката се полага специално художествено изработен и поставен в метална кутия Акт. В него са посочени денят и годината, името на Цар Борис III, изброено е поименно правителството, имената на: Великотърновския митрополит и районния архитект, габровския околийски управител, кмета и помощник-кмета на Габрово, членовете на Родителско-учителския съвет при гимназията, членовете на строителния комитет, архитекта на сградата, не са забравени предприемачът и майсторите, които ще съграждат зданието.
Актът се полага в основния зид, „за да служи като исторически паметник в низа за векове“. Най-важната част от документа са имената на дарителите: сем. Стоянка и д-р Петър Цончеви.
След водосвета речи произнасят свещеник Т. Трайков, директорът на гимназията П. Тодоров и подпредседателят на Родителско-училищния комитет адвокат Димитър Тотев. Той пожелава жеста на дарителите, благороден и обществено полезен, да бъде пример за изпълнен обществен дълг. Присъстващите решават да изпратят поздравления на сем. Цончеви.
За постройката на сградата са осигурени 300 000 лева от г-жа Стоянка д-р Петър Цончева – акционер в АД „Иван К. Калпазанов“. По неизвестни причини тя и съпругът ѝ д-р Петър Цончев не присъстват на церемонията.
Копие (чернова) от този ценен исторически документ е запазен от архитекта, проектирал сградата – Пенчо Бонев и дарен от неговия син художника Миньо Бонев на Регионален исторически музей – Габрово.
Каква е предисторията на това дарение.
На 8 март 1937 г. Стоянка Цончева, габровка, живуща в София изпраща до директора на гимназията писмо, с което заявява своето желание:
„Съобщавам Ви, господин Директоре, че желанието ми да бъда полезна на учащите се в поверената Ви гимназия се оформи в решението да се построи на габровския Соколски манастир едно здание, в което учениците да прекарват лятната, пък и зимната ваканция на чист въздух.
За целта оставям на Ваше разположение сумата от 250 000 лева (двеста и петдесет хиляди лева) в Анонимно акционерно дружество „Иван Колчев Калпазанов” в Габрово“.
След няколко дни Учителският съвет при Априловската гимназия разглежда и приема дарението на Стоянка Цончева, но с аргументирано условие:
„Предвид обаче на обстоятелството, че въпросът за колония на учениците при Априловската гимназия е разрешен, понеже дарителят Марин Табаков от гр. Габрово се е ангажирал вече с това, съветът апелира към г-жа Стоянка д-р Петър Цончева да измени обекта на дарението си, като пожелае да се построи с дарената сума дом за телесно възпитание на младежта в гр. Габрово при гимназията с всички модерни приспособления, от каквито Априловската гимназия се нуждае отдавна“.
Това е прецедент в историята на гимназията, две габровски семейства в рамките на няколко дни правят дарение за една и съща цел.
Родителско-учителският комитет изпраща на разговори в София своя председател – директора Петър Тодоров и учителя от гимназията Петър Пайнавелов. Те се срещат със съпрузите Цончеви, изказват им благодарност и молят дарителката Стоянка д-р Петър Цончева да измени целта на дарението си, като вместо почивен дом, да построи в двора на гимназията дом за телесно възпитание (гимнастически салон), от какъвто нуждата е не по-малко належаща.
В разменената през месец март с. г. кореспонденция между гимназията и дарителката се правят допълнителни уточнения. Тя се съгласява с добре мотивираното предложение на ръководството „за постройката на един салон за телесно възпитание в двора на гимназията, с необходимите към него приспособления, защото за здрав дух е потребно преди всичко здраво тяло“.
В писмото до нея е направено едно неустоимо за сем. Цончеви допълнение „В постройката ще бъде предвидено специално помещение за Археологическия музей в града ни, който музей и библиотеката на Априлова са плод на дългогодишен труд и грижи на многоуважаемия Ви съпруг господин д-р Петър Цончев.
Постройката ще бъде отделно от гимназиалното здание. Тя ще представлява отделен паметник, който да се сочи, сега и в бъдеще, че духът на Априлова и на другите просветни благодетели продължава да живее и че и днес Габрово излъчва Априловци“.
Последните уточнение са направени и Стоянка Цончева дава съгласието си: „С дарената от мен сума да се построи салон за телесно възпитание в двора на гимназията с помещение за музея на Историографическото дружество „Габрово” в Габрово, в който музей да намери място и всичко свързано с паметта на Васил Евстатиев Априлов.
При строежа нека се има предвид и бъдещето развитие на музея.“
Създаден е строителен комитет в състав: Председател – директорът на гимназията Петър Тодоров; Представител на Родителско-учителския комитет адвокат Димитър Тотев; Представител на Учителския съвет – Петър Константинов, учител при гимназията; Представител на дарителката – Добри Иванов Калпазанов (брат на Стоянка Цончева), индустриалец; Технически съветник – архитект Никола Кротев, помощник кмет на Габрово.
За няколко месеца постройката е завършена и започва да изпълнява своето предназначение през новата учебна 1938/1939 година. Тя е дофинансирана с държавни средства, като сумата за окончателното ѝ изграждане е един милион и половина лева. И до днес т. н. физкултурен салон на Априловската гимназия, след редица преустройства, изпълнява своето предназначение. Музеят на Историографическото дружество „Габрово”, чийто приемник е Регионален исторически музей – Габрово днес има нова сграда на ул. Николаевска № 10.
За благородния жест на сем. Цончеви, които даряват средства за първата музейна сграда в града, можем заслужено да ги наречем благодетели на музейното дело в Габрово.
Стоянка Цончева. 1902 г.
Стоянка Иванова Калпазанова (по мъж Стоянка Цончева) е родена в Габрово в семейството на първия габровски индустриалец Иван Колчев Калпазанов и съпругата му Велика, дъщеря на габровския първенец Добри Стоянов, през 1878 г. Тя е пето дете в семейството и предпоследна дъщеря, от общо седем. Омъжва се за д-р Петър Цончев през 1896 г. Семейството живее в Горна Оряховица (1896-1899), Габрово (1899 – 1922) и София. Съдбата не ги дарява с дете, но те обичали всички свои племенници и са милеели за здравето на габровските ученици.
Стоянка Цончева почива на 16 юни 1963 г. в столицата.
Д-р Петър Цончев. 1902 г.
Д-р Петър Цончев е роден в Габрово на 8 (20) ноември 1867, завършва Априловската гимназия и медицина в Киев като априловски стипендиант. Назначен за лекар в Горна Оряховица, където открива трикласна болница, по късно околийски лекар (1885 – 1899). В периода 1899 – 1907 г. е околийски и болничен лекар в Габрово. Възобновява дружество „Червен кръст“, на което става председател. Работи като училищен лекар. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световни войни.
По негова инициатива група габровци основават Историографическо дружество „Габрово“ през 1920 г.
Директор на Народно здраве и член на Върховния и Висшия медицински съвети в София (1923-1931).
Възстановява Габровската дружба в София, на която е председател и почетен председател.
Автор на монографиите „Из стопанското минало на Габрово“ (1929) и „Из общественото и културно минало на Габрово“ (1934). Дарител на родния си град и почетен гражданин.
Почива на 22 септември 1947 г. в София.
Предлагаме Ви откъс от книгата на Божидар Карагьозов „Спомени за моя живот“ (2022), издадена от РИМ – Габрово. В нея той образно описва семейство Цончеви, така както ги е виждал в неформална, семейна обстановка. Стоянка Цончева е леля на неговия баща Кольо Карагьозов (син на най-голямата сестра в семейство Калпазанови – Дешка), а д-р Петър Цончев негов свако:
„Третата дъщеря на Калпазанов – леля Стоянка беше вече от по-друго тесто. Хубаво момиче, с големи кафяви, но силно късогледи очи, стройно тяло, тя се омъжва щастливо за големия познавач и историк на Габрово – д-р Петър Цончев. Свако Петър, вместо да се занимава с фабриката, си гледа лекарската работа в Габрово, набира голям опит и познание и оставя няколко солидни исторически, социологически и етнографски трудове, от които широко черпят идните поколения. След Първата световна война се преселват в София, където си построяват къща на гърба на парцела на леля Мика с лице към улица „Цар Крум“. За съжаление нямаха деца, въпреки голямата им обич към тях. Някъде в трийсетте години осиновиха едно момиче – Кунка, което обаче ги разочарова жестоко и опитът завърши печално. Ще говоря едновременно и за двамата, тъй като ги чувствах еднакво мили. Живееха добре, бяха материално обезпечени. Той не практикуваше вече, а се беше отдал на писането. Леля Стоянка като всяка жена бе леко глезлива, а свако Петър много мило я иронизираше – беше извънредно весел и жизнерадостен човек. Почти всяка година ходеха в странство – тя заради очите, които претърпяха две операции, а той заради диабет и силен запек, главно в Карлови вари (тогава Карлсбад) и Марианские лазни (тогава Мариенбад), Чехия. До Втората световна война проблеми с излизането в чужбина нямаше, нямаше визи и покани, само паспорт. Освен грижата за здравето и писането, леля Стоянка и свако Петър участвуваха в благотворителни дела. С техни средства беше построен гимнастически салон до Априловската гимназия, баня за работниците на фабрика „Калпазанов“. На нас децата (говоря за мен, моя брат и братовчедите ми по бащина линия – Веселка и Цанко) те подариха в 1935 г. по 25 000 лв. Една скромна къща в Габрово се правеше за 30-40 000 лева. Парите вложихме тогава във фирмата „Калпазанов“, където даваха по-голяма лихва, но тъй и останаха там след национализацията. Всяка година леля Стоянка и свако Петър посещаваха Габрово два-три пъти – единия обезателно по Коледните празници, но за това по-късно.
Леля Стоянка беше малко превзета, казах вече – глезена, лесно се стряскаше от силен шум и когато се ядосваше за нещо, чукаше с тока на обувката си по пода. Обикновено това ставаше, когато свако Петър преяждаше (беше голям гастроном) и му казваше сърдито и изразително “Петре!“. Това само предизвикваше скрити усмивки в присъстващите и чудна гримаса на свако Петър. Инак беше добра и милостива (по Калпазановски), изглеждаше малко студена – въобще целият род имаше студен вид. В годините, в които си ги спомням всички бяха вече преминали 50 години, което изглежда се отразяваше още повече на тази черта. Носеше очила с много диоптри, които правеха очите ѝ огромни. Обичахме я най-много от лелите, а свако Петър беше всеобщ любимец на нас децата, умееше да дружи с нас (нали беше лекар), но не можеше да ограничи големия си апетит, заради който често се повтаряше горната сцена. Той имаше изкуствени зъби, без които правеше чудни гримаси – напомняше ни за Малчо (филмовия герой от ония времена, заедно с Крачун).
Свако Петър почина през 1943 г., а леля Стоянка – дълго време след него. Беше останала почти без зрение, мил образ на безпомощност, но несразена душевно – последната издънка на коравия Калпазановски род по първа линия, дочакала залеза на започнатото от баща ѝ дело. Пазя скъпи спомени и за двамата, подсилени от това, че не ги видях мъртви.“
Сем. Цончеви на почивка в Соколския манастир, с родственици от Калпазановия род. От ляво надясно Стоянка Цончева трета, д-р Петър Цончев осми. 1942 г.
През 2007 г. габровци издигат паметник на най-заслужилия габровски историограф, дарител и почетен гражданин д-р Петър Цончев пред Регионална билиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово.
Нека на днешния ден си спомним и за неговата спътница в живота Стоянка Цончева – дарителката, подкрепяща го всеотдайно в лекарската му професия и научните му изследвания. Защото, както гласи сентенцията: „Зад всеки успял мъж – стои една жена“!
Поклон пред паметта на Стоянка и д-р Петър Цончеви!
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово